Старата поговорка гласи, че глупостта на хората ходи по гората, а новата ситуация допълва в наши дни, че тя вилнее по студията.
Известно ми е правилото, че има глупости, които не бива да се тиражират, но то не е универсална догма. В някои случаи си позволявам реплика, макар и в крайно неравностойно положение от гледна точка факта, че ползвам единствено платформата на личния си блог.
Колкото и да е популярна собствената ми трибуна в интернет, вероятността зрителите на един телевизионен канал, отровени с лъжа по мой адрес, останала без отговор от екрана, да прочетат “правото ми отговор” в ivo.bg, е твърде ограничена. Най-малкото заради разминаването между аудиториите.
Пък и да отговаряш лично в личния си блог на казаното “по телевизора” не е “печеливш” ход. Но е единствено възможният за мен в рамките на утвърдената ми практика да не търся “печалба”.
По случайност ( наистина) попаднах тази сутрин на поредна солова медийна акция на червендалестия депутат Александър Симов (в студиото на Коритаров в ТВ “Европа”) . Уязвимият партиен кариерист, отбелязан като такъв наскоро от самия Станишев, отново се опита да ме уязви задочно.
Не че водя статистика, но (пред)последният път, когато съм регистрирал негов изблик срещу моя милост, беше свързан със самохвалството му, че не е чел книгата ми “Измамата “Сан Стефано”, която въпреки това заклейми, обещавайки никога да не е я прочете. https://ivo.bg/2018/07/13/червендалестият-депутат-симов-потвъ/
В края на миналия октомври, оспорвайки ми правото да участвам в мълчаливото бдение ( и изобщо да бъда журналист!) във връзка с убийството на телевизионната водеща Виктория Маринова, разкаялият се американофил Симов отново се опита да потропне с червените ботушки върху препатилата ми глава. Беше ми бесен, че съм написал лозунг на английски. Поясних пред няколко медии, включително и пред телевизия Евронюз на мястото на събитието, че по този начин се обръщам към чужбина поради очевидния проблем в България някой да ме чуе. Реакцията на Симов само показа, че съм бил прав за тази глухота и тъпота.
Явно редовният регистратор на моите изяви е обсебен от моя скромност – без да съм депутат или “поне” на щат в някоя от медиите, където , за разлика от него, съм допускан крайно рядко и като правило само с намордник ( т.е. със задължителното присъствие на някоя русофилска морда, озъбена насреща ми). Този път същият, без да го питат, изрази “радост” пред ТВ “Европа”, че всяка моя статия ( и на Ал. Йорданов) увеличавала бройката на русофилите в България.
Да кажа обратното не е в моя стил. Ще дам обаче думата на Вени Марковски, както разбирам от препратка към мен ( тъй като изобщо не влизам във Фейсбук, където на моята страница автоматично се публикуват статиите ми от ivo.bg). Той е отбелязал по повод публикацията ми с цитатите от Н. Игнатиев , че имам 20 000 последователи. https://ivo.bg/2019/02/26/руска-хакерска-атака-с-вируса-граф-игн/
Нямам представа дали 20 000 последователи във Фейсбук са много или малко в сравнение с някоя “звезда” ( например като медийното острие на БСП А. Симов). Но ако допринесъл за открояването на толкова “русофоби” в България ( само във Фейсбук), имам основания да смятам, че усилията ми за разобличаването на русофилщината не са отишли напразно. За ужас на другаря злобар.
“Veni Markovski Авторът е казал истината, която звучи актуално и днес:
“[Стамболов ]не се бори против руския народ и Русия, все пак е и руски възпитаник, а против руския цар и самодържавие, срещу тяхната политика на Балканите, най-вече в самата България. (Както десетки още видни българи.) ”
Същото правят днес много други хора, които нямат нищо против руския народ и Русия, но имат много против срещу антиевропейската пропаганда на управляващите и на техните глашатаи от сорта на Соловьов, Кисельов (който щеше да взриви с атомни бомби запада), на Жириновски и Толстой, които плюят по България и т.н., и т.н.
Nikolai Vasilev, например, често пуска материали по тази тема.
Иво Инджев има над 20,000 последователи на страницата си, на която публикува само факти за руската политика на Балканите, които обаче се посрещат с остра критика от русофилите. И т.н., и т.н.”
Във връзка с горната долнопробност на русофилстващата депутатщина предупреждавам слабосърдечните, че има вероятност да получат тежки пристъпи на безсилната си ярост в близките дни. Поканен съм във връзка с 3 март в една телевизия да защитя позицията си за историческите манипулации на русофилщината у нас ( в спор с опонент, който трябваше да приема по изключение като условие изобщо да бъда допуснат до екрана). Така че това ( предстоящо) предаване не се препоръчва за лица, предразположени към инфарктно българомразие от руски позиции.
Нарушавам правилото си да не легитимирам фанатици, които се кланят на чужда държава и да позволявам да бъда представян като тяхно подобие с обратен знак ( обикновено ми пришиват американизъм и слугуване на запада, щом си позволявам да оспорвам лъжите на русофилите). Но принципът да не обявявам предварително евентуално свое телевизионно участие ще наруша само, ако видя анотация за предаването, разпространена от самата телевизия.
Мисля, че съм повече от достатъчно открит пред публиката. Съмишленици дори често ме критикуват, че прекалената ми откритост позволява на злонамерените хора да ми залагат капани. Верен на своята грешност, смятам да продължа да го правя. Докато мога.
Апропо, за протокола: като става дума за “интереса” на едни другари и техните господари към моята скромна дейност, трябва да отбележа “интересен” феномен. От статията на Георги Чунчуков за премахването под сурдинка на лъжливия надпис на паметника на руския адмирал от 18 в. Ушаков на нос Калиакра, канонизиран в началото на това хилядолетие в Русия за светец, публикувана на 18 февруари в ivo.bg, “чудодейно” изчезна главната визуализираща слугинажа на властите ни улика. Изтрита беше снимката, от която се вижда откриването на грозния монумент с манипулативния надпис, премахнат по-късно от русофилските слуги .
Възстанових снимката ( засега?!), но питам кой ли има ресурса да следи и да гази с калните си колонизаторски ботуши в един личен блог?
Прасчоподобний саша симава е не само тъп злобар, неудържим кариерист но И завистник, та чак му се вие свят га стане дума по какъвто ѝ да е повод за Иво.
Защото оплетен в партийните интриги знае чудесно, че не само няма да го ръгнат на избираемо място за евровота но и за следващите парламентарни избори само може да гадае дали въобще ще в списъка и ако да няма ли да го турят отзад за да “подсили” листата.
Докато на Иво не му пука и не се терзае от подобни чувства и мисли и гордо развява знамето на Независимостта. Каквито и оферти в замяна на нея да се предлагат.
Браво на Вени Марковски за инфото. 20 000 последователи на страница на Фейсбук която при това на практика е неподдържана е страхотно постижение и за далеч по многолюдни страни. Е, това сашасимавците никога няма да преглътнат и оттук “простят” на Стопанинът на БЛОГА НИ.
И аз отдавна забелязах (при опит за справки) че в on line версията на Архива на ivo.bg липсват някои интересни материали. Не повдигнах въпроса, за да не кажат някои, че се вманиачавам на дадена тема или издребнявам. Но си мисля, че би било полезно от време на време on line версията на ivo.bg “Архив” да се “освежава” с оригиналната версия в личния компютър на Стопанина на блога.
На 1 март, от 18 часа в “Нов театър” на НДК ще се състои вечер, посветена на 90-годишнината от рождението на писателя антикомунист Георги Марков.
Тържеството по повод годишнината на Георги Марков ще бъде отбелязана с представянето на сборник от есета, под надслов “Колективният фалш” на издателство “Рива”, чийто съставител е Тони Николов. Поместените текстове в томчето са представяни от своя автор по радио „Дойче Веле“ и Би Би Си в периода 1971 – 1978 г. Повечето от тях се публикуват за първи път.
Великият ГЕОРГИ МАРКОВ все едно още тогава е прозрял “противопоставянето” на сашасимавците и Иво.
Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците…
https://www.faktor.bg/bg/articles/s-kolektivniyat-falsh-otbelyazvat-90-godishniya-yubiley-na-pisatelya-georgi-markov
Не е по темата. Кой е по и най-урод. Нацистка Германия или сталиновият СССР.
Историческо изследване на база интервюто на преследваният историк на К.Александров, най-известният проучвател на РОА на генерал Власов.
https://ehorussia.com/new/node/17996
Много интересен паралел. Защо пиндостанците са толкова лоши, агресивни, лягащи и ставащи с мисълта да видят сметката на матушката нямат и един кънтри стих искаш изпепеляването и дори в най-загубеният телеканал не показват цели в Мордор към които са насочени янки ракетите.
https://anatoligreen.dreamwidth.org/
Наборите, любители на 7-то изкуство-киното, сигурно си спомнят великолепният полски филм “Всичко за продан”.
Явно, които трябва в матушката внимателно са го анализирали и привели в съответствие с изискванията на деня и действат на мах. Всьо и сразу в ликвидации. После дърпане на шалтера и кой на къде му видят очите. Следите им водят към отдавна изнесените авоари в гейропата и пиндостан. Визирам само кремльовци, лъвове, титани и разклоненията им.
Да му мислят останалите-митичните 86% фенове на пут.ин.
https://newsland.com/community/4109/content/o-priblizhaiushchemsia-starte-finalnoi-rasprodazhi-rossii/6664907
Макар и твърде меркантилен, г-н Симов напоследък има и някои неплатени, нo за сметка точни наблюдения.
Hепредубедените са винаги мнозинство, били тe руснаци, турци, евреи, цигани, гърци, сърби, българи, черни, бели, жълти…
Пример, cамотните млади хора чието дело са масовите убийства в СAЩ, убийците и самоубийците по “религиозни” причини в Европа.
Твърде неприятно е, но това са eдиници които вследствие на неприятни лични преживявания, търсят вендета за всички.
Обикновено хората се ограничават в семейството или тесен кръг от хора.
Тоест зa мнозинството, поставянето под един знаменател на “всички” от една раса или националност e неестествено.
Времето дава възможност на личности като Хитлер и Cталин да пробват своята лична омраза към мнозинство хора, нo в дълъг период , такава политика обикновено постига нe-желани резултати.
Новина която никогаж няма да прочетете и видите по родните масмедии.
Атракцион!
Така любимите И на някои тук първопроходци в космоса продължават да събират очите на планетонаселението. В случая в Пусан. Не ще да е случайно, че в останалият свят само страни от третият свят, намират се и такива които са по-назад от матушката им имат респект.
Всичките останали или ги презират или по-често откровено ги тролят.
http://rusjev.net/2019/02/28/pyanaya-komanda-rossiyskogo-korablya-snesla-estakadnyiy-most-v-yuzhnoy-koree-video-momenta/
Докато някои се опитват, неуспешно при това, никаква конкретика, да избелят тав. саша симав, шефът на руската сметна палата Акексей Кудрин в прав текст призна, че матушката изостава спрямо екс партньорите си в Г-7, аж, с 40г.
Един ватник работяга за един час изработва нещо си на стойност 23 долара.
Дори в осмиваната Турция е с 1,5 пъти повече, а в САЩ таман 3 пъти отгоре.
https://rns.online/economy/Kudrin-zayavil-o-40-letnem-otstavanii-Rossii-ot-stran-G7-po-proizvoditelnosti-truda-2019-02-28
Всеки има някои – цитирам – “неплатени, нo за сметка точни наблюдения”.
Дори и най-примитивните двукраки имат такива наблюдения.
И при хищниците и при тревопасните е така.
Само хората са в състояние да се откажат от мимикрията в името на по-висша, духовна цел.
Стига да са човеци.
В животинския свят “точните наблюдения” се част от инстинкта за оцеляване.
Никоя пропаганда не може да се пробута на пациентите без да е подсладена с бучка захаросана истина в нея.
Благодарение на неуморния, постоянен и абсолютно безкористен труд на г-н Инджев, много българи прогледнаха за истините в българската история. Аз съм една от тях, за което съм му много благодарна. Под статия за филм за Игнатиев( за мое учудване публикувана в сайта клуб Z) имаше разбиващи коментари с еднакво съдържание като смисъл- Този българомразец е убиецът на Левски. Бях много приятно изненадана от проглеждането на съотечествениците.Книгата на Янко Гочев също беше много важен фактор в тази насока.За съжаление трябваше да пътувам до София специално за да си я закупя. Никъде не я намерих в страната. Благодаря Ви за неуморниа и самоотвержен труд г-н Инджев.
Попаднах на интересно четиво. Интресно, не само поради съдържанието, а и затова, че книжката (137 стр.) е излязла през 2003 година. За мене авторът е абсолютно непознат, но по стила съдя, че е възрастен човек, а днес вероятно и не е между живите.
Интересна новост за мен беше стенограмата от заседанието преди подписване на пакта Молотов-Рибентроп, за което става дума и в статията на “Ехото на Русия”, която постна Георги Николов.
Но стига приказки:
https://www.scribd.com/document/104550722/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7-%D0%B2-%D0%B8-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
Може би лекичко встрани, но според мен изключително впечатляваща и силна статия – интервю с млада дама – колежка на г-н Иво Инджев не само по професия но и по идеи, цели и отдаденост – също един от най-лошите кошмари на Кремъл – Джесика Аро:
https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/dzhesika-aro-koshmarat-na-kremal-kato-propaganda-i-metodi-na-medien-kontrol-sssr-nikoga-ne-e-izchezval
Към Стефанко:
Писал съм за нейния случай още преди 3 години. https://ivo.bg/2016/03/19/руски-тролове-тормозят-финладска-жур/
За съжаление не успях да установя контакт с нея през май 2016 г., когато се оказах единственият български журналист поканен официално от организаторите на Световния ден на свободното слово в Хелзинки през май 2016 г. Всичко, което успях да направя, е да внеса малко смут по темата за руската пропаганда, задавайки въпрос на двама руснаци на трибуната в рамките на съответния панел в края на конференцията. Единият от тях беше Яковенко, който явно беше в опозиция на официалната руска политика, за разлика от ядосаната от мен рускиня, която ми се тросна нещо ( описал съм случката в блога).
Изобщо моите изяви на такива форуми са ме научили, че не трябва да очаквам кой знае какво – руснаците веднага скачат да си защитават кремълската линия. Така стана и в Брюксел предишната година на една конференция, посветена на свободата на словото в държавите от “руската периферия” ( перифразирам, но това се подразбираше). Когато се изказах, че блогърите на този форум се третират като втора ръка хора ( макар да са поканени като журналисти, а не като някаква екзотика), един възбуден руснак скочи и с пръски на уста заклейми блогърството като несериозна форма на журналистическа изява. Както знаем, в Русия само блогърите са останали да разкриват золумите на властта. Една евродепутатка ( от Румъния), с която иначе си говорихме задушевно преди откриването на конференцията, ръководеше и даваше думата. Тя също видимо не беше щастлива от моята изява.
След тази моя изява повече не ме поканиха от ЕС на подобни конференции…Предполагам, че и от българския офис към ЕС са си “взели бележка”, включително във връзка със забележката ми, че различното третиране на блогърите ( видно от факта, че не им се покриваха други разходи, освен пътните и нощувките, за разлика от останалите поканени журналисти), показва отношение, с което не мога да се съглася. Още повече, че блогърите, както е известно, не са на заплата никъде и са в неравностойно положение по дефиниция. Повтарям, не ставаше дума за пари, а за отношение…
Интересно ми е дали междувременно нещо се е променило.
Към Николай:
Цитирал съм обилно книгата на Иван Лилов в “Течна дружба”. Разполагам с нея. Приятно съм изненадан, че има извадки от нея в мрежата. Тя е сред апокрифните у нас, както и самият автор. Опитах се да го издиря и ударих на камък. Всичко, което научих за него, е че е бил адвокат и е починал междувременно на преклонна възраст. Живял е “някъде в центъра на София”. Ако някой знае повече за него, ще бъде интересно да сподели.
ВКУСЪТ НА ВРЕМЕТО, можете да попитате вашият “алтруистически” дрОгар – саша симАв , кога са “точни” неговите “неПЛАТЕНИ наблюдения”???
Дали когато пишеше лакейски дитирамби в 20 подточки за единствената , според него, ДЕМОКРАТИЧНА СУПЕРсила-САЩ, преди 10 години?!?
Или е “НАЙ-точен” “наблюдател”, точно сега, когато заема “неПЛАТЕНИТЕ” “партийни” постове в ЦК на БКП, като дупетатин,като лумпен от левашката шайка-ЧЕнГЕвара и движение РУБЛОфили, или като драскач във “вестник” – ЧЕРВЕНА чума и т.н…..и т.н..
Кога е бил “най-ТОЧЕН” алтруистическият “наблюдатель”-саша симав, преди 10 години , или сега като “партиец” от ЦК на БКП?????
саша симава е Squealer from Animal Farm
Николай, книгата на Иван Лилов който е адвокат по професия беше преди години обсъдена тук пространно. Тогава и сефте разбрах за нея и имах късмета и радостта да бъда един от последните ѝ купувачи. Г-н Лилов е изумителен ерудит и полиглот. За книгата си е ползвал стотици източници на какви ли не езици. Стилът му е “странен” но силно въздействащ. Невероятно фактологичен е. На тази база строи различни хипотези които са табу за почти всички професионални историци. Последните, меко казано, го недолюбват. Изяжда им хляба.
последния уикенд на февруари, и за двата дни, блогът на г-н Инджев не беше достъпен в централна Европа.
Симов дори не става да се нарече “опонент”.
Винаги ми е бил отвратителен и нагъл.
Винаги съм се.чудел из ония години, когато беднотията на 90те в Бг беше налице как точно такива кадровици като симов ни обясняваха от телевизора, че.каквото и да става те имат твърд електорат и България е обречена на комунизъм, да сме разбирали.
Гнусен е фактът, че ми се е налагало да го гледам и тоя как ми обяснява, че бъдещето на партията му е по важно от това дали България ще е добре или не.
Смешко,пют…о маринкин, това е положението.
сьймав е ясен. Изобщо не го числя към човешкия род. Повече ме дразни Коритаров, когото гледам често, защото ми харесва своеобразният му стил на водене. Но ме дразни, че кани болшевишката гад прекалено често (само през февруари два пъти) и се занася с нея, сякаш е някоя фолкаджийка, вместо да й зададе примерно въпроса отрекла ли се е от 20-те причини да обича Америка и кои са 20-те причини да обожава пут.ин.
Tвърдението, че се увеличавал броят на русофилите след всяка изява на Инджев и Йорданов, има талкова доказателствена стойност, колкото ако кажa, че след всяка тв изява на Андрей Слабаков се увеличава броят на непушачите. Докато научните данни по въпроса (зa броя на русофилите) варират между 6 и 92 процента, си позволявам да ги игнорирам, но да приветствам събуждането на историческата наука за историческите факти, които постепенно ще сложат ред в българската историческа наука относно мястото на Русия в историята ни, а след това и в българските глави. Това може да се окаже дълъг процес, но e необратим, въпреки подмолните усилия на сьймавците вече дори от ефира на тяхна си телевизия да пълнят главите на хората с глупости.
Г-н Инджев, Иван Лилов е живял или поне получавал поща на ул. Солунска 52.
Към Стефан Стамболов:
Да,нещо такова научих и аз, но за съжаление не знам повече. Засега.
@Иво Инджев:
Много благодаря за линка. Явно съм го пропуснал навремето. Особено съм благодарен, че в коментарите след него имаше такива от моя бивш колега от университета в Шумен и много добър познат СТАМБО. Светла му памет.
@Николай: Чудесен линк, благодаря. Не знаех за тази книга и автора ѝ. Снощи започнах да я чета и ме погълна изцяло! Ето – това трябва да се преподава в училище!
“и нагъл…” – цитат от Кирил.
Посоченият израз е еманация на представителния
стил не само на един миропомазан партиен проповедник,а и на цялата партийна
върхушка, чийто служебен знаменосец е този,за когото се отнася фразата.Някой е решил,че арогантността и
наглостта са печеливша карта,водеща
задължително към успех,тоест – сметнали са
партийните шамани,че опростачването на
електората е в напреднал стадий и подобна нискокачествена стока ще
върви на макс.Обаче този примитивен
латино-ентусиазъм, придружен още с
други опити за разпалване на революционната активност на масите,
като се набляга на острия сблъсък,
скандалността и псевдонепримиримостта,ще се окаже път за никъде за партията-столетница.Просто
не пасват тези изкуствени напъни на
трезвата българска народопсихология.Българинът силно мрази да го подкокоросват,насъскват и пързалят.Да не славословим напразно,но
спокойният, уравновесен стил на бившия лидер Станишев беше много по-удачен за
партията му и ако по негово време това се съчетаваше с ефективни политически решения,щеше да бъде достатъчно
плодотворен.Днешният залог върху
лумпенизацията може да доведе само до
инцидентни резултати,не до траен политически прогрес.Разумните хора в БСП неминуемо ще осъзнаят грешката и
ще направят хора като Симов напълно
непотребни.