В България чудесата идват бавно и на парче. Но рано или късно се случват. Какво искам да кажа с това на днешния руски празник 3 март? Ще поясня по- долу.
Нима не е чудо, погледнато от дистанцията на времето със задна дата от няколко десетилетия, че бившата НРБ е член на ЕС и НАТО? Изглеждаше напълно, отчайващо невъзможно ( не по времето на комунизма само, а) в началото на 90-те години. Но днес е факт, с който се опитват да оспорят само маргинални патриотари и крайни левичари.
Подобен феномен наблюдаваме със спихването на балона на русофилщината, който беше изкуствено надут, за да запълни празнотата от кончината на СССР. “На кого ни оставяш, Матушке”, вайкаха се след погребението на “Великия Съветския съюз” неговите осиротели чеда у нас.
Матушката не ги остави дълго да се лутат в пустинята след 45 години робство- не 40, а 4 години дори не им се наложи да чакат. Прегрупираха ги в руска пета колона, за да служи като продължение на съветизирането на България за “мирни цели”, точно както организираха отпадналите от държавната хранилка момчета от спортните школи и ги превърнаха в терористични банди за всяване на страх сред прекалено свободните изведнъж българи.
Квлиняването на петата колона целеше продължаващото им разделение на българите и презареди с разрушителна енергия атомите на вътрешното национално противопоставяне, за да обслужва руския интерес отново. А той е да няма силна България. Точно както след Руско-турската война, преди която Русия се договаря тайно с европейските държави, от които се опасява военно и поради това предпочита да разделя българите, за да ги владее с други средства, обвинявайки за това за пред публиката своите съзаклятници, срещу които насъсква българите. Постига го само частично със средствата на пропагандата, превратите, политическите убийства на български родолюбци и дори с “шайки”, действащи от чужбина, за които русофилите от ранга на Драган Цанков просят рубли в прошенията си до Азиатския департамент на империята.
Руският 3 март, нагоден от подмазвача Н. Игнатиев да съвпада с деня на инагурацията на неговия господар Александър II и с деня на указа му за освобождаването на руските крепостни роби, беше превърнат преди 29 години в успешен заместител на съветския му аналог 9 септември. Този трансфер се превърна в главната опорна крепост за отстояване на руския интерес в България. Тази дата никога преди това не е играла такава роля в проруската пропаганда – при комунизма заради “царския характер” на събитието, а преди това заради прекалено прясната памет на българите, които са били наясно с истинските цели на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
На 3 март преди 141 години Русия маркира чрез измама началото на окупирането на земите, населени със “славяни и православни” от двете страни на Балкана. Тя е замислена като прелюдия към претопяването на местното население в руския многонационален, но преобладаващо православно-славянски казан. За такова вливане на “българската капка” в руското море напълно откровени пледират руските панслависти и проповедници на руската “изключителност” .
Българите обаче дълго се съпротивяват и за почуда на света се оказват една от малкото нации, които се отскубват от хватката на руската мечка – много преди поляците, финландците, латвийците, литовците и естонците. Формират и укрепват своя национална държава преди дузина други народи в Северна, Централна и Източна Европа.
Старите българи са имали висок дух. Устояват чак до септември 1944 г., когато съветска Русия най-после довършва започнатото през 1878 г. , за което обаче днешните русофили се правят, че нямало връзка с миналото, макар да настояват в същото време това минало от 19 век да бъде разглеждано като органична част от настоящето, формираща отношението ни към днешната Руска Федерация на Путин. За да сме благодарни и покорни на Кремъл днес заради 3 март.
И все пак не е безсмислена съпротивата срещу този пъклен план за ерозиране на България, която е нужна на Русия като посмешище – видно от пропагандните антибългарски “документални” филми, чрез които в Русия представят България като жертва на Гейропа, с български главни актьори в озвучаването на тази злоба. Противно на правилото, оставям новините, които илюстрират тази теза, за финал. Защото не са кой знае какви, но все пак ги има.
Обобщавам: в декларацията на управляващата
партия ГЕРБ по повод 141 г. от 3 март за първи път не посмяха да се подмажат на Русия. Самият Борисов “пропусна” да го направи в личното си обръщение днес, което показва, че не става дума за някаква импровизация.
Конкурентите за властта от БСП също се “перестроиха”. Нихната Нинова пренареди благодарностите към предците в поздравлението си, като тури отпред българските опълченци да водят по значимост пред руските герои. Както и Илияна Йотова, която направи нещо подобно от американска земя. Десетина дни по-рано по -наблюдателните измежду нас обърнаха внимание, че дежурните русофилстващи физиономии на български политици отсъстваха от поклонението пред Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София.
Това се малки, но видими стъпки към постепенно отдалечаване от срамната зависимост от международно изолираната днешна Русия, която има претенцията да командва парада на патриотизма в България. Мислите ли, че ако лъжата за 80 на сто русофили сред днешните българи имаше някакво основание, всички споменати по-горе субекти на руския интерес в България щяха да тръгнат в тази посока? При това точно преди избори, когато обичайно се мазнят на мнозинството с особено голямо настървение?
Едва ли. Партийните централи разполагат с доста реална представа за нагласите на българите. Поръчват си истински, а не нагласени проучвания. Но ги пазят в тайна за собствена консумация точно като руската дипломация е пазила преди 141 години от българите подлата тайна, че се е договорила с основните си конкуренти за влияние на континента да няма голяма България.
Фактите говорят, че русофилството, колкото и да го подхранват с патетиката на митовете от 19 век, вместо да бере електорални плодове, бере душа. Нищо, че е на изкуствено дишане чрез медиите у нас, които разиграват сценката с даването на 5 минути алтернативно телевизионно време спрямо водопада от денонощно славене на “освободителката”.
Дори и некоронованият цар на българските историци-русофили Андрей Пантев призна вчера в едно интервю, че Русия никога не е била модел за подражание за България.
Главен принос за това продължаващо “никога” днес има изолационисткият режим на Путин. Поднасям му по този повод своята искрена благодарност на 3 март.
И понеже стана дума за “българската капка”, нейното въздействие все пак си пробива път през русофилското дебелокожие. Бавно, но безвъзвратно.
И знаете ли защо? Ще ви отговори от дълбините на времето руският германец генерал фон Тотлебен, който на практика спасява от пълен разгром Русия при обсадата на Плевен, поемайки най-накрая командването от некадърните си руски колеги. Тотлебен отбелязва в лично писмо:
“ Освобождението на християните под игото на исляма е една химера. Българите тук са по-заможни и живеят по-щастливо от селяните в Русия. Тяхното най – съкровено желание е освободителите да напуснат колкото е възможно по-бързо страната им” .
… Затова и Димитър Маринов продължава така своите спомени: „Княз Черкаски бил прав. Който е чел или прочете Санстефанския договор, той лесно ще види, че Русия с тоя договор не създава една самостоятелна, независима Санстефанска България, а една руска Задунайска губерния…
===========================
…И княз Черкаски много добре знаеше, че младите, които беха възпитани в духа на нашите стари хаидути, войводи и борци за свободата на отечеството си, нема да могат да търпят дълго абсолютно-монархическата администрация на руската окупационна власт и ще почнат същите движения и срещу нея, както беха правили и срещу турската власт. Затова той предпочете старите, които беха еветчии(2) пред турците, останаха по-големи еветчии и пред русите…
=================================
…великоучителните думи на дедо Антим, който каза на княза Дондуков-Корсаков… „…Ви нас избавили от турок; кто будет избавит нас от Вас…
Димитър Благоев за русофилията и Русия
======================================
Димитър Благоев, наричан от комунистите Дядото, е основателят на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров – а именно, на предшественика на БКП и днешната БСП.
1/…„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“.
2/…Но и когато искаше Сан Стефанска България ,Русия изхождаше не от желание да създаде една голяма и силна държава на Балканите, а с твърдото намерение да тури ръка на новата балканска държава и тъй да се доближи до Проливите!
„Русия беше и е и днес решителен враг на една силна и независима България.
Първо защото тогава България би изместила Русия в ролята и на християнски покровител на Балканите и второ защото една силна и независима България би била най-голямата преграда на руските завоевателни планове на Балканите.
Шокиращи думи на Достоевски за България
======================================
…та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”
Ф. М. Достоевски
Захари Стоянов
“Кой?”
=======================
…Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!…
Писмо от Захари Стоянов до освободителя Аксаков
====================================
Захарий Стоянов
Г-ну И. С. Аксакову*, редактор на в. „Русь”,
…В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост. Каква правдоподобност в думите на един наш стар деятел, че вие не знаете граматиката, защото не правите разлика между твой и мой!
И защо налитате като орли на нашата нещастна земица? Малка ли е вашата държава? Не ви ли са доволни сто милиона верноподаници, състоящи се от 10—15 народности…
Г.С.Раковски: Мъки чакат всеки българин, влязъл в железните нокти на Русия
===================================
…Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие…
През 1990 г заменихме като национален празник датата на окупирането на България от съветската армия, с датата на падането ни под руско иго!
Време е да кажем: 140 г руско иго стигат!
Както винаги блестящо слово. Благодаря Ви, че използвате своя дар с думи прости, аргументирано и точно да информирате хората, да просвещавате и да пръскате светлина.Това да сме част от цивилизования свят наистина е чудо, защото преди 30 години не можехме и да помислим за друг начин на живот освен наложения от ссср. Макар и материално най-бедна страна, духът ни е свободен и можем да изберем какво да четем и да се информираме. Сега имам мечта – дано да доживея да видя премахнати руските мочи и руски имена на улици, църкви, градове, села и паланки по цялата земя българска. Пожелавам Ви здраве и сили да продължавате своята будителска мисия, защото както сам казвате “И понеже стана дума за “българската капка”, нейното въздействие все пак си пробива път през русофилското дебелокожие. Бавно, но безвъзвратно.”
Разликата между 9 септември и 3 март е само в датата, месеца и годината
Димитър Маринов също така съхранява и предава думите на Стефан Стамболов, отправени към княз Александър Батемберг.
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2271750472856223&set=gm.2280986095470395&type=3&theater
“Народите празнуват Независимост, само робите празнуват освобождение!”
Затова и 3-ти март е неудачен ден за национален празник. Да, тя е важна дата в историята на България, но какъв “национален” празник е, щом разединява, а не вдъхновява българската нация? Докато се празнува освобождение, в което има намеса и на чужда държава, а не възстановяването на българската държавност, ще бъде така, ще бъдем разделени на русофили и българофили! Най-прилича за национален празник да бъде приета датата на Българската Независимост – 22-ри септември, така както много други държави са приели за техен национален празник денят на тяхната независимост. А 3-ти март да остане като един от официалните празници на България, наред с 24-ти май и 6-ти септември!
Чух няколко изречения от “словото” на пРезидента и загасих телевизора…
Време е да кажем: 140 г. руско иго НЕ НИ стигат!
—-
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875 г.!!!
Прекрасна статия.И коментарите също.Изпълва ме с оптимизъм.Получихме дар от Бога.Да бъдем свободни.Ако сме и разумни .И бдителни.Да не ни подмамват и купуват,бъдещето е на нашата нация.
Хубавото е , ,
Разликата между 9 септември 1944г. и 3 март 1878г. е само в датите, месеците и тодините.
Пуснах си “празничното” предаване на така наречената “Българска национална” телевизия, за да видя участието на Иво и “аргументите” на рубладжиите.
Нищо ново от страна на безгръбначните.
Първите думи на “опонентката” бяха обикновени лични нападки срещу Иво. Тъпо, но типично!
Не могат да оборят цитираното, затова се опитват да неглижират, отстранят, заглушат вестоносеца. Особата нападаща Иво била “чела” оригиналните документи. В Руското посолство, може би?!
В края на “разговора”, като “историк” се изказа и един от водещите – да поним името е излишно.
Не бивало да има такива спорове на “националния празник” и се виждало дълбокото “разделение” на българите.
Да можех , бих се обърнал лично към него – алооу “историка”, няма “разделение”. Има съзнателно насаждане на лъжи в услуга на открито враждебна на българите злобна империя. Има координирани усилия да се заглуши гласът на истината. Има целенасочена борба срещу независимостта на България – вече 141 години, та до днес и сега!
По цял свят националният празник е ден за радост и манифестация на чувство за принадлежност, за общност и гордост от историята. Само в България има “разделение”. Не може да има единение там, където истината е заглушавана и където ни карат да “празнуваме” една ЛЪЖА! И ни поучават, какви книги били “чели”, когато им показваме, че ЛЪЖАТ.
Истината, бавно ,но сигурно си пробива път, като ручеи,които ще удавят лъжата като пълноводна река! Връщане назад няма!Сега започнаха да пробутват, че “руските войни пролели кръвта си за нашата свобода”И това ще се отече, а в историята на България ще влезе истината за историческите събития без пропагандна мантия.
Господин Инджев, Вие сте проповедник на истината и Ви благодаря,най–искрено!Много, много Ви благодаря!
Според мен всички рубладжии и русолюзци са притихнали да не развалят далаверата с Турския поток и Белене.Правят се на умряли лисици докато минат тия “удари” .След това се готвят за финланият щурм в който да ни до овладеят.
Не чакайте “катарзис” от тия безродни отрепки.
Едно съм 100% сигурен – тия днешните русолизци биха ни тикнали в Белене без да им мигне окото ,така както го правиха техните бащи. Винаги трябва да сме нащрек защото и Рейгън го е казал,че диктатурата е на едно поколение разтояние ,а ние не сме САЩ.
Боеко специално е в “евроатлантическа” фаза защото ще дава дупе на Медведев.Малко за баланс,просто.
Г-н Инджев, Ако Тотлебен го е казал това, което пишете последно, тогава е напълно ясно и е доказателство, че никога нямаше да се освободим. Вие направо излъскахте образа на Русия с това мнение. Излиза, че Русия е бил единствения ни шанс, защото останалите държави и българи са мислели че си живеем чудесно под турско. И един въпрос, Вие мислите ли като Тотлебен? Ако разбира се не Ви е страх да отговорите, което се случва доста често във вашия блог да криете мнения несъвпадащи с линията ви.
Гледах днес, благодаря за анонса.
Крайно невъзпитана лелка със снизходителен и назидателен тон — „постарал се е човекът“, „делят ни вагони от прочетени книги/документи“; наистина разбирам защо авторът избира да отказва такива събеседвания.
Рубладжиите не са притихнали, а притиснати. Бъдете сигурни, че срещата на източните членове на НАТО, на която руският пРезидент на България е подписал остра декларация срещу “матушката” си и посещението на Ген. Секретар, след което СИКаджийкият охранител най-после “спонтанно изпита нужда” да артикулира, че не е троянското магаре на Раззия в организацията не са случайни съвпадения, точно преди визитата у нас на “високия” гост, аватара на пут.ин – Медведев.
Наблюдавахме “свиване на сърми” и “послания” в стил “думам ти дъще… сещай се снахо”.
И има известна истина в брътвежите на СИКджията, за това, че “думата” на България се чува. В случая му е казано какви думи има да “чуе” Раззия. Чрез СИКаджийските уста в раззиските уши.
А това, че Булгартабак вече не существува пък е свързано с “интереса” на съюзните служби от “корпулентния” и от неговия “неисвестен охранител”. Съюзниците ни може и да изглеждат заспали (някой дори налудни), но службите им не са.
Към Айсбейби:
Да не би да съм си го измислил?
Да, Тотлебен е написал това, което са си помислили руските “освободители”, шокирани да видят, че угнетените българи живеят по-свободно и по-богато под чужд хомот от огромната част от населението на Русия в собствената им империя,състояща се от 90 процента селяни без собственост.
Апропо, в Първата световна война Русия влиза по статистика с 90 процента неграмотно население срещу Германия с близо 100 процента грамотни наборници. Но това е тема за друг път…
Потресени са били “освободителите”. Вкупом. И офицерите и мужиците в униформи.Ядосали са се. Вбесени са били да видят, че са дошли да освобождават по-свободни от тях хора, мачкани от чужда власт, но живеещи по-добре от “освободителите”. Започнали са да си отмъщават, че са въвлечени в тази война с репресии над българите при първите си несгоди във войната срещу османците, подценените по вина на донесенията на имперски слуги, като Н. Игнатиев.
Тази реалност е споделена от кого ли не : от воювали на Балканите Достоевски, през руските кореспонденти Утин и Данченко, до полковник Газеннкампф от щаба на руската армия, отбелязал в своя дневник, че състоянието на българските селяни е “недостижим идеал” за руснаците.
Всички те пропускат една “малка подробност”: “благоденстващите” българи, тероризирани от османската власт, са били недоволни от живота си, защото са се сравнявали с Европа, а не с робовладелската Русия, където положението на робите е било по-робско. Както заявява авторът на “Под игото” Иван Вазов в своето стихотворение на “Руските войни” през 1916 г., съветвайки руските завоеватели , нападнали България в Добруджа, първо да освободят себе си, вместо да ни носят ново ( руско) ИГО.
Българите са искали да бъдат европейци, а не роби на други евразийци. Това е забелязал германецът Тотлебен на руска служба.
Децата на българите по онова време вече са опитали вкуса на европейската свобода и са я пожелали за себе си и за поколенията.
Това е било изтълкувано като голямо нахалство от руските сатрапи, дошли на Балканите – начело с антисемита Игнатиев, борец срещу каквито и да било народни свободи за каквито и да било народи.
Тотлебен просто е съобщил разпространената руска имперска гледна точка ( макар и да не нарича българите неблагодарници и подлеци, както са ги наричали руските военни, панслависти и журналисти).
Най-важното от споделеното наблюдение на Тотлебен е: българите са разпознали в руснаците новите поробители и са били петимни те да се махнат час по-скоро.
“Химера” е доста силна дума, когато става въпрос за период от 500 години.
Батак, Панагюрище не ca химера, както и масовото клане на българското население при Стара Загора,юли 1877 г. Примери има много, но в случая “xимера” e лично мнение нa генерал фон Тотлебен. Hямало e как да знае всичко което знаем днес и всъщност спор няма. Винаги мнозинството българи са живели по добре от мнозинството руснаци.
Въпросът е , дали Руско-турска война (1877 – 1878) може да се нарече “освободителна”, a днес, 3 март да бъде обявен за българският национален празник.
“Oсвободителна” война , император “освободител”, са понятия вероятно дължащи се или на дълбока наивност, почти глупост, или наопаки тънка сметка, или наложена вечна “освободителнa правда”. Нещо като религия, спасение.
Датата на националния ни празник е по сложен въпрос. Oтговора не може да бъде наложен едностранно от която и да е от спорещите страни. Нали би трябвало да е национален и при това празник…
След 141 години сме позабравили с какво всъщност свързват датата 3 март -19 февруари по стар стил, участниците и живелите непосредствено след тези събития.
След Съединението на България през 1886 г. отношенията с Русия се влошават. Правителството на Стефан Стамболов отчита фактите и търсейки държавна самостоятелност ,отбелязва датата 3 март -19 февруари, в точно обратния на освобождение смисъл.
Според вестникa на либералите „Народни права” през 1888 г. Празникът на Освобождението минава „без най-малко вълнение, при обикновена тишина”. През 1889 г. същият вестник пуска съобщението , че „този ден не се е славил много”.
3 март -19 февруари възвръща своята тържественост в окичената със знамена и цветя столица, cлед 1896 г., когато Фердинанд получава потвърждение на правата си от Петербург и Цариград (в. „Мир” от 1896 г.)
Очевидно е, че датата 3 март 1878 г. -19 февруари по стар стил, e исторически факт. Tова е денят на подписване нa Санстефанския договор, следствие на предварителни договори между няколко империи, война, и самият мирен договор .
Hа същата дата в 1855 г. “освободителят” Александър II сяда на трона на Pуската империя , a както cтe отбелязал в коментара си, пет години по късно в 1861 г., пак на тази датa, Александър II подписва декрета за отмяна на крепостното право в Русия.
Очевидно e, че 3 март -19 февруари по стар стил, e изкуствено създаден личeн подарък към император Александър II, от страна на руската и чужда тънка дипломация.
България като държава, се появява физически на картата на същата дата.
E, малко ли българска кръв и пот ca проляти в името на истинска независимост, c една награда – ятаган, бесилка, кол, или куршум, тa точно тази дата трябва да бъде национален празник…
Още един кратък и точен коментар, че не става дума за никакво освобождение, а масирана пропаганда за прикриване истинските завоевателни амбиции на Русия. Самопоканват се да ни освобождават, а обвиняват българите за войната. И поради некадърно военно командване проливат кръвта не само на своите войници при Плевен, но и подлагат цивилното население на Ст. Загора на масово унищожение. https://frognews.bg/novini/prof-lizbet-liubenova-3-mart-vmesto-obediniava-razdelia.html
Няма Банкянското пожарникарче да каже на Медведев,че не грухтиме на американците.
Poslednite statii na Ivo Indzev sa vurhovni
Не е случайно, че ние сами се освободихме от гръцката духовна асимилация. Тази крачка доведе до политическата ни свобода и пак сами се самопровъзгласихме за независима държава. Ние вървим крачка по крачка напред като нация, въпреки болките и страданията и не трябва да се бавим. Трябва да вярваме в свободата и да даваме пример, че не сме нация на шайкаджии. Трудът ни трябва да говори вместо нас. Едва тогава хората ще ни уважават.
Един ден бях в едно българско селце на морето. Там един възрастен човек ми разказа, как дошлите съветски войници за храна и вода, дослоцирани в гората като видели покривките по масите, приборите и чиниите казвали “Вие имате, чинии, вилици, ножове, покривки по масите. Вие имате обноски и възптание. Не Ние, Вие трябва да ни освободите!” войникът бил молдовец. Не толкова далеч , но очевидно оценяващ контрастите в живота си. От времето на поредното руско “посещение” вече минаха 70 години, но всеки път руснаците виждат “родения от тях народ” и го сравняват със своя живот. Това показва, че имат критично отношение към управлението в държавата си. Може и завсит да го наречете, но не са слепи и безкритични. От тяхна гледна точка ние живеем добре и по- добре най- вече от тях. Те са хора, които идват тук на война и пропагандата така ги е научила друго. Трябва да се отбележи, че където отидат руснаците, грабят поголовно. Тук имат заповед да не го правят, въпреки че пак има такива случаи. Както Тотлебен, така и всички други са изненадани от видяното тук. Но истината е, че турският произвол е непоносим гнет, което е съизмеримо с гнета под който живеят руснаците, защото те живеят по- зле от нас. Наш национален недостатък е, че не се интересуваме как живеят другите народи, особено имащите стратегически интереси към нас, руснаци. Грозно е да се каже: “техен проблем”, но студа и влагата не позволяват кой знае каква да е богата реколтата в Русия. Само, че между народа и дворяните има пропаст и народът не мисли като дворяните на империята. Факт е, че народът приема кат всеядно руските военни успехи и ги консумира. И това го прави съучастник спрямо страданията на другите нации. В Турция, империята уважава частната собственост и задължава да се грижиш за нея. Българите нямат културен проблем с турското стопансисване на собствеността и го разбират. Ние, обаче искаме свободата си, защото сме културно различни и несъвместими като чистота на помислите с другите народи в империята. Нашето достойнство и чест са други и затова вярваме и търсим свободата си. За нас, дълбоко в душата ни, Русия ни освобождава от турско робство, защото турският произвол не се различава много от произволът по места през социализма, мутренския произвол през 90-те или днешният цигански произвол. Не може да става никакво съмнение, че българинът устоява на тези мъки, както и за мен няма съмнение, че и от циганите ще се освободим по- силни от всякога. Трябва да се прави разлика между светогледа на по- бедните от нас руснаци, които изпитват лично огорчение че освобождават един по- богат от тях народ , който на всичко отгоре е и непослушен и нашето чувство, че Русия ни е освободила. Фактът е нашата свобода, но той е придружен от силното желание да бъдем послушни, което е невъзможно. В душата на българина е, да живее с радост от природните стихии. В тази душа има космогония, има заклинание и гадателство, тя е недосижима за настоящето и много често българите живеят в съзерцание с неща, които са аболютно неприсъщи за всички останали народи, които са много по- земни и практични. Така или иначе българинът е човек и направляван разумно, може да дава полезни резултати в науката, затова си струва всяка крачка в отстояване на свободата ни. Тонът ни към руснаците трябва да е друг, защото те се развиват като нация и не може да бъдат подценявани. У нас и нашите управници е ключът към верния тон. Самите руснаци често са отблъснати и погнусени от раболепието ни. Презират ни, защото не се държим на ниво, което биха се радвали да видят. Не може да не го правим и да не се държим на ниво достойно за уважение. Аз съм виждал руски нагли идиоти, но има и много сериозни учени, които заслужават уважение, а с тях се комуникира много по- лесно, от който и да е друг народ. Разбирането помежду ни е много по- лесно, дори с поглед може да се разбереш с тях. А това е така, защото и руснаците имат сходна с нашата съдба. Поведен правилно, разговорът с тях е много конструктивен, но отслабиш ли волята и вниманието си, оставиш ли ги да те управляват ще си останеш разорен за секунди. Ние сме обречени да ги управляваме и ние ще бъдем един ден техните спасители, стига да сме способни да общуваме честно с тях, а това е много трудно. Руснаците страдат от империомания и истеризират. Ние сме в 21 век, но те вярват в геостратагически интереси заради студа, в който живеят, вместо да помислят да изобретяват средства за подобрение на реколтата, начина си на живот и личните си отношения. В Русия има огромно поле за развитие и те може да получат незаменима помощ и наставления от нас, вместо те нас да губят време да искат да управляват. Факт е , че през социализма руските специалисти съвместно с “нашите специалисти” създадоха индустриализацията, защото носи по- голяма принадена стойност, но е факт,че създадоха нещо временно и неефективно. Вече препятсствията и предизвикателствата на времето са други и трябва да се модернизираме без омраза, защото тя е губене на време. А идете ли в Русия ще видите, че те пазаруват всичко американско с приоритет – защо като все им е лоша США или това е само за пред нас? За нас е време да мислим как да съчетаем практичното пионерско мислене на американците и най напредналите нации, без да губим човешкия си облик, за да се вдигнем още няколко стъпала в цивилизацията, а не да живеем в омраза срещу водещия свят. Съществена част от руската пропаганда е омразата към всичко западно, за да живеем в мрак. Това е крайно безплодно и вредно за самите руснаци, защото дори народът им не е такъв. Явно те ни мислят за глупаци и искат, настояват да сме такива. Е, вие виждате ли хора с руски телефони, битова техника и дрехи, които да ядат руски храни? Няма и да видите. Тук може да си хапнеш руска кухня, но с нея не се живее , защото тя е органически несъвместима с нашия вкус. Как може да очаквате руската култура или пропаганда да успеят? Ние сме част от друга културна общност и имаме светоусещане на независима нация. В България по нашите правила се живее много по- естествено от правилата на който и да е друг народ. Не е случайно, че тук живеем в разбирателство с евреите и арменците, които макар и различни, ни приемат, а ние не ги забелязваме като чужди. Значи не ние сме за подчинение и наставление от руснаците. Щом ние се разбираме със света, който тук намира свой живот, значи навсякъде другаде този свят може да живее в разбирателство като нас. Както в Русия, така и в Близкия Изток. Империоманията на руснаците ще ги води до дъното и твърдата среща с него, защото това е дъно на човешкия дух и няма материално изражение. Все някога ще стигнат до стената, през която не може да минат и трябва да се примирят с модернизацията на този свят. Тогава ще трябва да се откажат от империята и доктрината си, защото тя им тежи на развитието, тежи им да дишат свободни, за да се учат безпристрастно от света и да са му полезни. Веднъж стъпили на крака като незвисима държава, трябва да се модернизираме и да избираме далновидно посланията си. дори е по- добре нищо да не кажем, отколкото да даваме погрешно мислене на света. Трябва да ценим свободата си повече.
Към Гума:
„…Те, българите, вярваха, че пред тях е открит светът.“ Енодий, V век,сл.Хр.
Проблемът на България от Борис до ден днешен е, че Българите останаха без Владетеля си в когото вярваха безрезервно. Казаните от вас някои истини за Българите: „освободихме от гръцката духовна асимилация“, „В душата на българина е, да живее с радост от природните стихии. В тази душа има космогония, има заклинание и гадателство, тя е недосижима за настоящето и много често българите живеят в съзерцание с неща, които са аболютно неприсъщи за всички останали народи,“, не ви помагатq за да не стигнете до изключително погрешния извод, който правите, че „Русия ни е освободила. Фактът е нашата свобода,“, и преди да заключите с извода си: „Така или иначе българинът е човек и направляван разумно..“ би било много по-правилно да си отговорите: От кого, от руските марионетки и страхливци, които ни управляват и не искат да дразнят Русия? Но това е плод единствено на прекаленото ви лапацалство, толкова характерно за руснаците. Отношенията между Русия и България казано с няколко думи трябва да бъдат равностойни с превес на по-древния и на цивилизования, а не такива както много точно ги определя Българинът Димитър Маринов: „Ви для нас кровь проливали, а ми от Вас кровь пробльунвали(4)”- . „Вие проливахте кръвта си за нас, но ние от Вас кръв плюем”
След полезния спам на “гумата”,Гочовците са
излишен лукс!