Измамата трети март –
кой изтри от
историческата
памет 13 юли 1878
Как у поробените българи
се създаде онова грубо
политическо суеверие,
русофилството,
водещо до национално
предателство и погром
11MAR2019
Доц. Момчил Дойчев
„Кажи ми кажи бедний народе
Кой те в таз робска люлка люлее!“
Христо Ботьов
„Да бъде проклета оная минута,
когато е стъпил руски крак в нашата земя,
когато се е произнесла за първи път думата
освободителка и покровителка!
Аман, бей, аман! Лошо
нещо било московлука.“
Захарий Стоянов
„…Всякога проклета Русия,
когато е имала бой с Турция,
лъгала е бедните простодушни българи,
че уж тях иде да освободи!
Но нейната цел всякога е била
да им разори милото Отечество
и да ги преселва малко по малко в земите си.
Нейната злобна политика се познава твърде отдавна
и от това, щото тя ни
в един си договор с Турция
нищо добро не е споменала за Българи,
ако и да е имала най-добри удобства за това.
Тя всякога е само своята политика гледала,
а собствено за завладетелните си планове
е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие…“
Георги С. Раковски
Случилото се тази година на националния
празник на България 3 март ясно показва,
че той обслужва единствено и само шепа
неграмотни национални предатели,
слуги на най-големия враг на българската свобода и независимост.
Ролята на Русия в българската нова
и най-нова история отдавна е или старателно фалшифицирана,
или най-малкото превратно представена.
Самият термин „българско освобождение“ имплицитно внушава,
че сме били роби, които се нуждаят от Освободител
– и това е единствено и само Русия!
Историческата истина е,
че става дума за „възстановяване на българската държава,
постигнато като договореност между
Великите сили на Цариградската посланическа конференция
1876/1877 г. и реално постигнато
едва на Берлинския конгрес от 13 юли 1878 г., а не на 03 март 1878 г.
Наскоро на моите студенти поставих следния въпрос:
На коя дата фактически се създава Третата българската държава?
1. 03 март 1878
2. 13 юли 1878
3. 06 септември 1885
4. 22 септември 1908
В България всеки знае за датата 3 март 1878 г.
като дата на „Българското Освобождение“.
Студентите се досетиха
в повечето случаи и какво се е случило на 06.09. и 22.09.
Но никой не знаеше
какво се е случило на 13 юли 1878 г.
Никой не знаеше, че фактически на тази дата, с подписването на Берлинския договор се създава автономното трибутарно българско княжество и се формира другата автономна османска единица в българските земи – Източна Румелия.
Но колко българи знаят и ако бъдат попитани ще отговорят какво се е случило на 13 юли 1878 г.?
Разбира се, причината за това всички я знаем или се досещаме, че я знаем. В българската историческа памет 13 юли 1878 е изтрита като дата, просто защото на нея е сключен Берлинският договор между Великите сили след края на Руско-Османската война. Този договор се смята от българите оттогава до днес за неприемлив и несправедлив, защото отменя договореното между двете воюващи империи прелиминарно споразумение под формата на Сан Стефанския протокол на 3 март 1878 г., на което са очертани съвсем различни граници на бъдещата българска автономна единица.
Едва ли има българин, който да не смята, че на Берлинския конгрес българското етническо пространство е жестоко разцепено на пет части – Княжество България, Източна Румелия, Македония и Одринско остават в Османската империя, Северна Добруджа се предава на Румъния, а цялата Нишко-Моравска област – на Сърбия.
Но защо става така? Как изобщо се стига до поредната руско-османска война? Възможна ли бе тя без провала на предхождащата я Цариградска посланическа конференция? А какви са причините за тази Конференция? Възможна ли бе тя без Априлското въстание, а Априлското въстание без работата на Левски, Раковски, на църковните дейци и всички възрожденци?
Но да се върнем на по-близък въпрос. Защо в Сан Стефано се ревизират решенията на Цариградската посланическа конференция от 1876/1877 г., които очертават границите на двете автономни български области с преобладаващо българско население? Защото Цариградска България е призната от всички Велики сили, а не само от Руската империя.
Границите на Цариградска България
обхващат всички признати чисто български територии. В Цариградска България влизат Северна Добруджа и цялата Нишко-Моравската област, които в Сан Стефано са предадени на Сърбия и Румъния. Следователно решенията, взети в Цариград са много по-справедливи и много повече в български интерес, отколкото решенията на прелиминарния мирен протокол, подписан само между двете воюващи империи в Сан Стефано (по случай рождения ден на руския император)!
Малко предистория.
Границите на разпространение на българската народност не са нещо веднъж и завинаги дадено. Те не са само политически или държавни граници, които ясно разделят народите. В границите на империите, още повече в границите на Османската империя, живеят десетки народи. В европейската част на империята те са така размесени, че народите и етносите много трудно може да бъдат отграничени и разделени. Процесът на формиране на българска нация се натъква и на тази трудност. Все пак е безспорно, че българите живеят основно най-вече в трите исторически области – Мизия, Тракия и Македония. Само че населението в тези области, особено в Североизточна Мизия и Добруджа, по Черноморското и Беломорско крайбрежие, в Южна Тракия, в Родопите, в Южна и Западна Македония, както и в Нишко-Моравската област е смесено. Българите са размесени и живеят заедно с турци, гърци, албанци, власи, евреи, сърби, цигани, арменци, цинцари, власи, татари и други заселени в нашите земи етноси. Освен това процесът на национално самоизграждане и самоосъзнаване на българите като отделна нация в сравнение с други народи, най-вече гърци, сърби и румънци е закъснял, а и много по-сложен и труден. И точно в граничните зони със смесено население този процес е заплашен да не се осъществи. Точно там българите най-късно се отделят от рум-миллета, тяхното национално самоосъзнаване за дълго остава флуидно, колебливо и неясно. Българското население освен това е разделено и по верски принцип. Всъщност създаването на Българската екзархия чрез референдум е първата истинска предпоставка за истинско отграничаване на българите от гърците, които заедно са били под духовната власт на Вселенската патриаршия. И точно по това време Вселенската патриаршия вече е подвластна на гръцкия етнофилетизъм и скрито провежда политика и на елинизация на българите, особено на тези, живеещи в зоните със смесено българско, турско и гръцко население – в Тракия и Македония.
Затова борбата за независима българска църква е едновременно с това е и
борба за формиране на българската нация
И когато това става, въпреки огромната съпротива на Вселенската патриаршия – българите имат основание да празнуват! Фактически на 27 февруари 1870 г. чрез Екзархията българският народ възкръсва като субект на международната арена. Първата българска легитимна национална институция, която представлява българския народ пред света, е Българската екзархия. След дълги борби, включващи изпращането на някои от българските църковни първенци в изгнание, султанът приема да даде на българите това, което днес бихме нарекли културно-просветна автономия. Веднага следва да припомним каква е ролята на Руската империя в този процес. Руската империя подкрепя Патриаршията и гърците, а не българските борби. Това произтича от руския имперски интерес. Още от времето на Екатерина Велика империята се стреми да възстанови Византия, разбира се под свой контрол, но заедно с гърците. А „славяните“, населяващи Османската империя, като православни, смята да остави подчинени духовно на Вселенската патриаршия, а политически – на бъдещия владетел на Константинопол – Руската империя.
„За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо да държим в нравствено подчинение съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.“- описва руската тактика граф Игнатиев в своите „Записки“. Това е подчинено на основната руска стратегия: „завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия“. („Записки“, изд. Отечествен фронт, София, 1986 г.)
Създаването и разширението на Българската екзархия в земите, в които българите са мнозинство от населението се вижда на тази карта.
На нея ясно се очертани три зони – първоначално признатите от султана граници на Българската екзархия в 1870 г., зоните на присъединени към Екзархията епархии в следващите 30 години и зоните , в които българското християнско население признава Екзархията, но е размесено с гърци и българи-патриаршисти. Благодарение на политиката на Стефан Стамболов след възстановяването на Българското княжество и Съединението с Източна Румелия към Екзархията се присъединяват постепенно Скопска, Охридска, Дебърска, Полянинска (Дойранско-Кукушка), Струмишка, Пелагонийска (Битолска) и Неврокопска епархии. Други епархии с преобладаващо българско население като Воденската, Мъгленската, Ахъчелебийската каза от Ксантийската епархия и Мелнишката епархия остават официално извън диоцеза на Екзархията.
Следващ етап от формиране на границите на българската нация са решенията на Цариградската посланическа конференция. Тя се проваля поради това, че младият султан Абдул Хамид отхвърля предложението на Великите сили за създаване на двете големи български автономни вилаети – Източна и Западна България, за което по-късно горчиво съжалява. Както пише Симеон Радев в „Строителите на съвременна България“, след Съединението, когато съветниците му настоявали за военна намеса, той казал: „В 1876 г. с такива съображения ме заставиха да воювам, а що излезе? Не жънем ли и досега горчивите плодове на това необмислено решение? Но сега не съм вече чоджук (дете), както бях в 1876 г.“
Много по-късно Любомир Владикин изразява мнението на повечето свои съвременници в България в книгата си „История на Търновската конституция“ от 1936 г.:
„Ако решенията на Цариградската конференция бяха приети, българският национален въпрос щеше да се разреши основно и справедливо. На Балканския полуостров щеше да царува правдата и петте последващи войни щяха да бъдат безпредметни.”
Но Кой се противопоставя на решенията на Цариградската конференция и
защо България е разделена на Източен и Западен вилает?
В „Записките“ на граф Игнатиев четем, че движението за църковна независимост в България застрашава силно руските интереси. За Русия е важно рум-милета в Османската империя да е подчинен на Вселенската патриаршия, за да бъде присъединен като цяло към Руската империя. Освен това граф Игнатиев е имал изключително влияние върху Великия везир и Високата порта. Не случайно са го наричали „вицесултан“, защото каквото е казвал е ставало. Достатъчно е да напомним как той доволно докладва на министъра си, че турците са послушали неговите съвети за „решение на Софийското съзаклятие“ – т.е. за обесването на Васил Левски. Преди това граф Игнатиев настоява пред турските власти да изпратят на заточение петимата български епископи, „колкото се може по-далече“.
Все пак Игнатиев не успява да блокира издаването от султана на фермана за учредяване на Българска екзархия. С този акт Високата порта защитава своите интереси да внесе разцепление между гърци и българи и така нанася удар върху руските имперски стремления за хегемония и влияние. Но с това султанът спомага и за утвърждаването на българската национална идентичност.
От записките на граф Игнатиев се вижда, че той е враг на българското революционно движение. Руската империя не е заинтересувана от създаването на силна и независима българска държава. Графът успява чрез влиянието си над организацията на богатите български търговци в Одеса, наречена „Добродетелната дружина“, много от които са или руски поданици или руски агенти да спре да подпомага революционното движение, което се стреми да постигне освобождение на България и да създаде независима българска държава. С парите на българите от Одеса са закупени оръжията за четата на Филип Тотю, но след намесата на графа помощите секват. За тези свои задкулисни маневри Игнатиев откровено разказва в записките си, като определено смята, че е изпълнявал своя дълг.
След Априлското въстание граф Игнатиев е особено активен. Едва ли е учудващо, че той подкрепя всякак действието за разправа на турските власти с въстаналите българи, но лицемерно изразява възмущение от изстъпленията на башибозука. Игнатиев признава в записките си, че тъкмо българите са причината за поредицата от събития, довели до английската инициатива за свикване на Цариградската посланическа конференция и до самата война след нейния провал.
Всъщност очертаната от всички Велики сили Цариградска България обхваща безспорното българското национално землище. То включва Северна Добруджа и Нишката област, която Руската империя след войната взема първо за себе си, после я разменя за Румънска Бесарабия, а подарява на Сърбия българската Моравска област с център град Ниш. В Сан Стефано за компенсация на българите се дават и територии, които са населени предимно с гърци, турци и албанци.
Дейността на граф Игнатиев по време на преговорите след приключването на Руско-турската война 1877-1878 г. и при очертаването границите на Сан Стефанска България. Тук ролята на руския дипломат е особено коварна с оглед българския национален интерес.
Преди началото на войната Русия в лицето на княз Александър Горчаков – канцлер на Руската империя – подписва с другите велики сили три последователни договора – Райхщадски, Будапещенски и Лондонски, с които Русия се задължава, ако тръгне на война с Турция,
да не създава „голяма славянска държава“,
а руската окупационна зона да е от Дунав до билото на Стара планина. Въпреки тези споразумения в предварителния мирен протокол граф Игнатиев начертава границите на Сан Стефанска България, които покриват не само безспорното българско национално землище (без Северна Добруджа и Нишко-моравската област), но и територии, към които останалите Велики сили и нашите съседи са твърде чувствителни – Беломорието на Егейска Македония и части от Източна Албания.
Естествено, това предизвиква бурен протест сред останалите велики сили, които предлагат свикването на нов конгрес в Берлин, на който да се разгледат противоречията между договорената в Константинопол България и картата на Сан Стефанска България. Любопитно е, че в Берлин руската делегация не полага никакви усилия да защити Сан Стефанска България. Нещо повече, Игнатиев не допуска българска делегация да присъства на преговорите. Свидетелства архиепископ Методий Кусев :
„Бях уморен и разнебитен. Десетина пъти ходих в Цариград да убеждавам Екзарха да санкционира едно пълномощно за делегация в Берлин. Да изповядаме истината… Тогава беше Екзарх Негово Блаженство г-н Иосиф. Когато се решаваше съдбата на българския народ, той си седеше на катедрата спокоен и индиферентен… Вицегубернаторът Иванов, добър българин, ни посъветва да не мърдаме, за да не отидем в Сибир…. Махнах с ръка и рекох: тоя инак добър народ, със своето сляпо доверие и овчедушие, има много да страда, докато се прероди и си отвори очите. И днес, подир погрома, от овчедушието на сляпо русофилство, като пияни пострадахме, страдаме и още много има да страдаме. Овчедушието царува в България…“
А сега помислете какво означава този текст от прелиминарния протокол за мир, подписан в Сан Стефано на 19.02./03.03.1878:
“Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска.”
Румелия е всъщност Тракия и Македония. В Македония няма нито един руски войник. Тракия е окупирана частично. Значи под България се разбира Мизия, където ще остане руска войска и след подписването на окончателния мирен договор, а в Румелия ще си останат османските войски! Представяте ли си “велика” Сан-Стефанска България с на север руски войски, на юг от Балкана с османски войски! Биха ли поискали в този случай българите да се изтегли руската войска оттам? Затова според проф. Пламен Цветков
в Сан-Стефано Русия подписва договор за БЕЗСРОЧНА ОКУПАЦИЯ на България
„В член 8 от Сан Стефанския предварителен мирен протокол пише, че става дума за руска ”ОКУПАЦИЯ” на част от българските земи (останалата част е подарена на Сърбия и Румъния и направо върната на победена Османска империя). Там пише и за формиране на ОКУПАЦИОНЕН корпус, който ще се издържа за сметка на ”ОКУПИРАНАТА” българска земя. (”Принос към дипломатическата история на България”, 1878-1925г., София, 1925г. от д-р Богдан Кесяков с предговор на проф. Стефан Баламезов, страница 310.)
Това е един много нелюбим и естествено силно пренебрегван текст от казионната ”българска” историография, която вече 141 години не е обяснила на българския народ:
1. Защо една чужда ”окупация” на България при това без точен срок на времетраене от ”приблизително 2 години” означава ”освобождение” ?
2. Как формираният във връзка с тази ”окупация” от Русия дълг, признат в чл. 22 от Берлинския договор, но наложен по-късно с конвенцията от 16.06.1883г. от руските генерали в размер на 10 618 250 рубли и 43 копейки е ”окупационен”, а не например ”освободителен” ?
Отговор на тези въпроси от официозната русофилска антибългарска историография, разбира се, няма да получим. Напротив – те честват измамника граф Николай Игнатиев, известен още и като Лъжко паша. Лъжко, защото мами наивните българи дори след смъртта си.
Руският план за подчинение и унищожение на България, записан от руския историк и дипломат Сергей Татишчев в неговата книга ”Из прошлого русской дипломатии” от 1890г. предполага:
”Да постъпим с България като с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята.” (Сергей Татишчев, „Из прошлого русской дипломатии”,1890г., с. 503)
В дневника на граф Владимир Ламсдорф с дата 27 февруари 1891 г. е записана беседа с други двама руски дипломати – Иван Зиновиев – директор на Азиатския департамент на МВнР на Русия и Александър Влангали.
В хода на тази беседа са формулирани основните вечни принципи в руската имперска политика на Балканите и спрямо България, които се заключават в две точки:
1. На Балканите трябва да има малки държавици, достатъчно слаби, за да се нуждаят от руско покровителство и не се допуска създаване на голяма и независима държава.
2. Руските интереси изискват СИЛНИ Сърбия и Гърция и доколкото е възможно СЛАБА България.
Българските патриоти около Стамболов ясно разбират антибългарската същност на Сан Стефанския мит. Но това разбират и българските социалисти, преди да се превърнат в пета колона на съветските имперски интереси. Известно е как създателят на българския социализъм Димитър Благоев определя русофилството:
„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“.
Друг виден български социалист Кръстьо Раковски пише:
„Св. Стефанский договор за Русия нямаше реално значение“. Той се позовава на руския дипломат Татишчев, който обяснява, че “свикването на Берлинския конгрес е решено най-малко един месец преди включването на Св. Стефанския договор”.
„При това, продължава Раковски, Русия откъсна от България, създадена на Цариградската конференция целия Тулчански санджак и го взе за себе си. После го даде на румъните като им грабна Бесарабия. Също по Цариградската конференция Ниш влизаше в България, а по Св. Стефанския договор той оставаше на Сърбия“.
„Има руски защитници в България, които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голем недостатък – те не четат руските вестници. . . действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея… Наопаки – една слаба и разпокъсана България – ето идеала на руската дипломация”. (Раковски, Кръстю, Русия на Изток, Фототипно издание, Глобус 91, (оригинал, Варна 1898, изд. книжарница К. Евстатиев) с. 179.)
Раковски разсейва и друг дълбоко вкоренен мит и до днес – че стремежът на Русия към Цариград е в интерес на България:
“Пътят на Русия към Цариград значи за нас политическа смърт. . . ако русите влезат още веднъж в България, под един или друг предлог, то те вече не ще излязат. Ний трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея трябва да водим една систематическа отбранителна политика, като се опираме на всички враждебни ней елементи. В разбирането на тази политика е спасението на България и рано или късно тази политика ще бъде политиката на голямото мнозинство на българския народ. Колкото повече ний напредваме в политическото си развитие и се проникваме с духа на независимостта и свободата, толкова повече у самия народ ще се усилва желанието да се освободим от всяко покровителство, било то руско или друго”. (в „Русия на изток, с.179).
В Берлин делегациите на Сърбия, Гърция и Румъния са широко представени. Решението на Берлинския конгрес за разкъсването на България на пет части всъщност не е такъв удар за Русия, защото е ясно, че никой не би допуснал тя да има войски на 2 часа път от Цариград, на километър от Солун и Одрин и на Беломорския бряг. Русия има интерес от „голяма България“ само ако е под неин пряк контрол, но не и от голяма независима българска държава, която закрива пътя им към Константинопол. Но много по-важно е това, че у българите се създава впечатление, че Русия иска да ни освободи цялостно, но Западните сили са против Велика България и я разкъсват на пет части.
Всичко това е заслуга и на Игнатиев. През цялата си дипломатическа кариера той е защитавал руските имперски интереси и активно се е противопоставял на опитите за придобиване на независимост на българската църква, пречел е на българското революционно движение за самостоятелно освобождение на България и блестящо е обслужил руските интереси, които сериозно са се разминавали с българските национални интереси.
Руска карта от 1878 г. на „Българското княжество, Сърбия и Черна гора и „руска Добруджа”(!!!). Ясно се вижда, че България, Сърбия, Черна гора и Русия са с (почти) еднакъв цвят. http://en.wikipedia.org/wiki/
Карта на двете Българии по Цариградската конференция. Границите им съвпадат: а) с етническите граници на териториите, населени предимно с българи, признати от всички велики сили; б) с диоцеза на Българската екзархия (плюс невключените в нея и населени по това време повече с гърци черноморски градове – Варна, Месембрия, Анхиало, Созопол;) в) извън границите остават части от т.нар. „българско землище” – най-вече Беломорието, Източна Албания и Косово и Днешна Североизточна Сърбия – Тимошко. От тези територии за чисто български са районите на Странджа, Родопите и земите на север и запад от Солун по поречието на Вардар. Но и тогава, както и днес в западните райони на „българското землище” живеят предимно албанци, в тимошко – власи, българи и сърби, а по беломорското крайбрежие, Серско и Одринско – гърци, българи и турци.
Според проф. Пламен Цветков:
„Сан Стефанският договор … е в същината си
договор за безсрочната окупация на страната от Русия…
Той спасява българите от руско владичество с цената на разпокъсването на нацията, но същевременно дава международна гаранция за възникващата българска държава.”
Захарий Стоянов обобщава:
„И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление!“
Заключение: Измамата 3-ти март накратко – Русия подписва на 3 март 1878 предварителен протокол за мир с Османската империя, в него са поставени невъзможни граници на окупираната и неокупирана още „Балканската област“, въпреки че преди това се е договорила с Англия и Австро-Унгария, че “голяма славянска държава няма да има”, а руската окупационна зона (България) ще е от Дунав до Стара планина! И всичко това с цел да се създаде у поробените българи онова “грубо политическо суеверие”, каквото е русофилството , “водещо до национално предателство и погром” (Димитър Благоев)
По своя трагизъм датите 19 февруари/03 март по стар и нов стил си приличат по своя трагизъм. На едната русофилите „честват“ обесването на Левски, а на другата „безсрочната руска окупация на България“. Цената на изтеглянето на руската армия от България е разпокъсването на българските земи. Не би се случило, ако Русия просто бе изпълнила решенията на Цариградската посланическа конференция. Тогава никой не би протестирал. https://faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/izmamata-treti-mart-koy-iztri-ot-istoricheska-pamet-13-yuli-1878
Ледът се пу(к)на, дами и господа и тук-таме другарки и другари.
ПОКЛОН пред г-н Момчил Дойчев!
Припомням!
Сега или никога!
След 10 дни-21 март от 14,30 часа в Софийският Районен Съд Наказателно отделение на бул “Скобелев” 23 е насрочено решаващото заседание по НЧХД № 6989/2018 г. с жалбар георги жеков – 133 състав – съдия Цветелина Михайлова – очаквана зала № 28
Който има желание и най-вече физическа възможност нека подкрепи Стопанинът на БЛОГА НИ на място, с присъствие. Аз съм осигурил сестра ми.
Добър ден на всички приятели на Иво! Трябва малко да си раздвижим мозъците. Случката в Добрич не трябва да отминава незабелязано. Необходимо е да искаме сметка от властите в Добрич и София за действията на групи ръководени от омраза. Някой беше писал, за това-в НК няма наказание за престъпление от омраза, във връзка с престъпленията срещу жени, хора с различна полова ориентация или с различна религия. Моля, давайте идеи защото всичко е в нашите ръце и ум! Няма да дадем на русоробите да ни заплашват, да се гаврят и да насаждат страх в нормалните хора. Още по-малко с нашите водачи. Очаквам идеи, които да споделим на крак на 21 март. И още: Предлагам от публикациите в Иво.бг да изчезнат налаганите от московията термини: русофил и русофоб! Използвайте други определения по ясни причини: ние сме Българи, Родолюбци и не мразим никой народ или да обичаме някой друг-защото обичаме само Майка България!….Интересна публикация във Фактор: Данъците в БГ-50%-10.ІІІ…… И последно: Разговарях с г-жа Иванчева и г-жа Петрова по телефона-те са под арест, без доходи, но са със силен дух и ще оцелеят въпреки злостната кампания срещу тях!
Не е по темата.
Тръмп е строг но справедлив. Дигнал е на мушката СП2 и доде танте-то не даде заден ход няма да миряса. Аргументите му са железни.
“СП2 е несъвместим с военният щит на Америка над Европа.”
“Ако вие искате да ви защитаваме от звяра защо тогава го храните”.
За това санкции и гонка до дупка. Стане ли работата, успее ли ДТ, става одма тръмпетист. Който както ще да го разбира.
https://www.gazeta.ru/business/news/2019/03/11/n_12734263.shtml
Към Робърт Алтънов:
Макар и бавно и с “известно закъснение” забелязвам, че опитът линчът над моя милост в Добрич да бъде потулен чрез забрава започва да се проваля.
Не мога да не отдам дължимото на проявената солидарност от страна на Вени Марковски. Може да не е любимец на мнозина коментатори в този блог, но застана твърдо на страната на истината срещу вандалщина в Добрич. Публикацията му по темата във Фейсбук вече е препечатана в “Мегафон” ( Капитал).
Иван Бакалов, който също не е съмишленик по редица въпроси на коментиращите тук, днес препечатва статията ми за насилствения опит да ми бъде затворена устата на публично място в Добрич.
Позицията на господата Марковски и Бакалов е ценна с факта, че не се влияе от пристрастията им по други теми, по които не сме на едно мнение.Току що видях, че също като тях се е изказал и Илиян Василев в своя публикация, в която призовава “да защитим Иво Инджев”.
Друг е въпросът, че с онези, с които сме на едно мнение почти по всички азимути, си мълчат. Не съм изненадан. Имам дълъг опит в това отношение. Но възстановяването на българската секция на “Свободна Европа” например ме караше да се надявам, че нещо в това отношение ще се промени.
Имам вече имам покана от една от водещите по аудитория телевизии да коментирам темата утре, вторник 12 март. Надявам се вече всички да са разбрали, защо не обявявам подобни участия предварително.
По този повод да кажа нещо конкретно: в неделния ден гъмжи от публицистични предавания в електронните медии, но онези, които подбират темите и събеседниците, явно не са видели “събитие” в безпрецедентния публичен линч на журналист, състоял се два дни по-рано в един голям български град.
Не целя нищо лично с тази забележка. Не се умилквам за покани, по-скоро ги отбягвам, ако не са ми ” по косъма” ( например в т.н. дискусионен формат, в рамките на който ми натрапват цензори, като Нина Дюлгерова). Но искам да кажа, че ако сега това се случва на един журналист, утре ще се повтори с цялата българска журналистика, след като тя не проявява чувствителност към призивите на проф. Нина Дюлгерова във в. “Труд” да бъде “спряна свободната журналистика”, визирайки поименно моя милост,а буквално часове по-късно този апел се материализира от наемници на руската хибридна война срещу България.
Нещата се раздвижват. У нас може би И защото “иде” РИКО на 20-ти март и трябва да се “отчете дейност”.
А в раззия изглежда на доста хора вече не им пука и дори си “позволяват” да погребват ввХУЙЛО. Днес така, утре-истинската.
https://www.svoboda.org/a/29814778.html
Добре, защо тогава изтрихте коментара за софрите на които са яли и пили еврожурналистите с които са ги гостили турците, за да не ходят в Батак? Само един е отишъл. Нали уж всеки факт има значение! Колко сте обективен и точен г-н Инджев. Абсолютно съм убеден, че нямате смелост и кураж да публикувате този коментар, камо ли да му отговорите. Може да кажете, че не е вярно. Супер кажете го.
Случката в Добрич си е случка в Добрич. Ще рече някаква дълбоко провинциална тупурдия. Обаче, вижте резултатите от книгата на г-н Инжев – наистина ледът на господа заседателите се пропука с трясък. Преди появата на тази епохална книга писания от рода на горното бяха нищожни като количество, срамежливо сбутани нейде в академичните дебри и на практика немислими като достояние на обществото. Г-н Инджев гръмна с черешовото топче! Прогнилият московски бент за истината се срути безвъзвратно и сега реката на познанието и осъзнанието тръгна с невиждана сила. Особено се радвам на изумлението, което “Измамата…” предизвика в младите хора. Те, разбира се не са чели Симеон Радев, който не е спестил укорите срещу руската политика от онова време. Не познават пламенната публицистика на Захари Стоянов, прицелена точно срещу тиранията на руския ботуш, нагайката и безогледността на освободителя. Ето че книгата на г-н Инжев много успешно запълни празнотите в познанието на младежите. Хвала, г-н Инджев, ако ще нищо друго да не пишете, мястото Ви в пантеона на достойните българи е запазено во век. Съдебни дела изобщо не Ви трябват.
Господин Инджев мога да кажа че съм отвратен от действието на тези ЛАЙНЯНИ ОТРЕПКИ които под въздействието на техните ГАСУДАРИ а именно от РАЗИСТАН които преди два дена се опитаха да бойкотират представянето на книгата ви Измамата (САН СТЕФАНО) в Добрич като даже ви заплашиха със смърт – и най вече че ВЛАСТИТЕ от ГОРЕ и от ДОЛУ не направиха абсолютно нищо във ваша защита. Това показа че България си е абсолютно същата както преди 1989 година при тоталитарният режим воден от КАСКЕТА ЖИВКОВ и неговият слугинаж от БКП и ДС същите камандвани от КГБ и СССР. Нямаше да се учудя ако беха дошли полицаи и вместо да арестуват тези БОКЛУЦИ да преберят вас. Искам да поздравя господин Роберт Алтънов за предложението а също всички подръжници на господин Инджев. Да сте живи и здрави!IIC…..oIL.
Към svoboden:
Правите жалък опит да сложите на везните нещо друго, “европейско”, което обаче с нищо не омаловажава огромното количество факти ( предимно по руски източници) за измамата в Сан Стефано, чрез която Русия и лично Игнатиев настройват българите срещу Европа.
Както се вижда от отчаяния по своята “тежест” на историческия кантар опит да пренасочите вниманието, ефектът от тази подла руска интрига трови и до днес както Новичок със забавено ( през вековете действие) преклонените пред руския колониализъм у нас главици.
Хайде сега пак ми кажете, че не американците, а руснаците са ни освободите, на което в аванс съобщавам: не американците, а руснаците ни окупираха – първо през 1878 г. с цел да асимилират българите и да ги използват за своите завоеветелни цели по-нататък ( Игнатиев признава това десетки пъти най-откровено в своите “Записки”). През 19 век не успяват да осъществят замисъла си благодарение на високия ( все още тогава) борбен дух на българите, смали света с факта, че се измъкват от руската хватка.
И не правете повече опити да предизвиквате моята смелост и кураж. Мислете за собственото си анонимно подмазване на проруското статукво, което ескалира под пасивния поглед на държавните институции и вече ме провокира публично с агресия, изпитваща ме лице в лице докъде може да стигне и колко още ще понеса.
Но през 1944 г. руският империализъм най-сетне постига целта си.Този път руските нашественици имат мълчаливата западна подкрепа. Успяват в окупационните си намерения, поучени от провала си през 1878 г., когато европейците застават на пътя на руския завоевателен апетит и с това подпомагат ( не особено ентусиазирано, но ефективно) установяването на българската независимост именно от Русия, зинала да погълне своята нова придобивка, наричана в Сан Стефано “опурирани руски дунавски земи”.
И за ядосам още повече колаборационистите ще кажа, че България дължи оцеляването си на американския президент Удро Уилсън. Той се намесва лично с ултиматум към желаещите унищожението на България, която европейските победители в Първата световна война предлагали да бъде раздадена на съседите за наказание. Това обаче не само не му отрежда паметник срещу парламента ни, но и място в българските умове, задръстени с проруска пропаганда.
Явно сте svoboden – с малки “европейски” буквички- само пред кривото огледало, в което една мижитурка ви се вижда богатир.
За разлика от това аз съм СВОБОДЕН.
ИЗ “ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ. ВИНОВНИКЪТ”
, ОТ МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ( КУСЕВ) ………………………………………………………..[…] Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е […] България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България – под руски протекторат.
Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение (между Русия и Австро-Унгария от 1876 г. – б.м., П.М.). Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград […]
Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят.
Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план – за ограбването, за намалението на България – не успя […]
“Девизът” на руското правтелство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония […] При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове, българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно въстание. Четите заработиха по-усилено.
Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да образува една автономна област, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация рухнуваше.Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде “карт бланш” на турците да употребят всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация […] Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония се дължи на милосердието на Зиновиева […] Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в Петербургския “Държавен вестник”, обвиняваха българите и оправдаваха турците […]
Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние, българите, нарочно си закриваме очите; жумим, за да не виждаме пакостите, правени нам от Русия; “погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната дата”. Така казваме […]
Руският император, който, както се види, не държи сметка за чувствата на самите нас, русофилите, дойде на поклонение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България […]
Да видим как […] тия наши държавници и умни мъже съдействаха за изпълнението на планът за погрома. Известно е, че България се готвеше 30 години за освобождението на поробените братя. Нейният идеал беше: обединението на българския народ. Възползвана от тоя стремеж на България… руската дипломация устрои една клопка (капан), в който да попадне България во глава със своя цар. Устроения от руската дипломация Балкански съюз беше уредения капан… Подир детронирането на княз Ал. Батемберга, известно е, че Русия, чрез изпращането в България на своя комисар, като в област, находяща се в неин протекторат, се опита да тури ръка на България. Стамболов, в своята неимоверна решителност, извика: “долу ръцете” и, като развя знамето на независимостта, отвори ожесточена борба против посегателството на независимостта на България. Тогава, в тая борба, Австро-Унгария се яви поборница, в защита каузата на независимостта на България, а с Австро-Унгария – почти цяла Европа.
С образуването на Балканския съюз се целеше разгрома на България. В такъв случай се мислеше, че, при опита за погрома, пак Австро-Унгария ще се яви застъпница, да защищава България. Ето за това в договора на тоя Балкански съюз, се помести клауза, враждебна на Австро-Унгария, т.е. България се задължаваше да даде на Сърбия 200 000 щика против Австро-Унгария. Се целеше с тая клауза да се предизвика смъртна враждебност на Тройния съюз против България.
Тоя съюз със Сърбия беше едно крайно глупаво дело за България. И най-простият българин знаеше, че сърбите са подли и вероломни; че те отдавна планират и действат открито, за да ни ограбят; че искат да ни вземат не само Македония, но още – Кюстендил, и София, и Видин; че те за Сливница има да си отмъщават на България, и че те, най-после, са били всякога в съюз с враговете на България – турците и гърците. И децата в България знаеха, че гърците са най-големите врагове на България и на славянството. На турчин може да имаш доверие, но не и на грък.
България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът се дължи на тоя недъг […] Кабинетите Гешов – Данев приеха съюза и подписаха договорът със Сърбия по искането и посредството на руската дипломация и под гаранцията на императора. Тия кабинети бяха чисто русофилски.
Подир погрома руският посланик Неклюдов побягна от София. Чичо Петър, сръбският крал, го награди с най-голям орден за заслуга към сръбските интереси. Защо кралят на Сърбия награждава един пълномощен министър, който действувал в друга държава, в София?.. По заповед от своето началство той, Неклюдов, дирижираше нашите русофилски кабинети, които му служеха за кукли, дирижирани от него, слепи оръдия. Всяко утро той се осведомяваше от нашите министри за състоянието на нашите войски, где кои части се намират, где е голямата сила и где се намира слабата ни страна. Всеки ден Неклюдов чрез Хартвига държеше сръбското правителство в знание за движението и положението на частите на нашата армия. Значи Руското дипломатическо агентство в София е служило за шпионско отделение на сръбската армия […] Но не е само тази заслугата на Неклюдов. Той издавал заповедите за отстъпленията и настъпленията на нашата армия. В помощника на главнокомандващия, в генерала Савов, се съзряло и посрещнало едно препятствие за правилното командуване на армията ни от Неклюдов. Затова генерал Савов се замести от генерал Радко Димитриев, най-благонадеждния, послушен русофил. Где ги не сееш, тамо не поникнуват руските дипломати […] Не 16 юний, а 18 юний създаде погрома на България, когато Неклюдов заповяда да отстъпи нашата армия по всички линии. Ако не беше тая заповед, т.е. ако не беше се извършило това отстъпление, цялата сръбска армия щеше да попадне в плен. Тогава и гърците щяха да бъдат унищожени […]Руската дипломация, во главе със своя император, протестираха ли за тия свирепости и нечути жестокости, вършени над българите в поробените земи от сърби, гърци и румъни, угрозиха ли тия зверове да престанат да унищожават един в нищо невинен народ? Драконовския, най-свирепия закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руския вестник “Новое време” намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия – българския елемент […]
За тия страшни грехове (против България), погромът на Русия ще бъде много страшен. Не като оня във време на Руско-японската война. Много по-страшен. Във време на Руско-японската война, за греховете, извършени (1903 г.) от руската дипломация против българите в Македония, извършени чрез Зиновиева и Ламздорфа, Бог я наказа със загубата на флотата, на Порт Артур, на Манджурия и на Корея. Сибирската железница, за която се изхабиха милиарди, остана сега излишна. Отгоре на това, пожертвуваха се напразно стотина-двесте хиляди храбри руски мъже.
За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на “теократизма”. Основата, върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на “теокрацията: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава (да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи). Тая основа – теократизма – окончателно е разрушена от речения грях (погромът на България). Следователно Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне […]
Всички крайбалтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия й се отнимат. От Малорусия (Украйна) се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията й в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство […] Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя…
1914 г.
Стара Загора
СССР и Русия винаги са защитавали македонизма срещу България, а в полза на Югославия и после СР Македония. Решетников е от това македонистко лоби.
svoboden, през соца единият от любимите ми вицове от поредицата “Златната решетка” бе този.
“Обичам руснаците и мразя американците.
Първите защото са ни “освободили” два пъти, вторите защото и веднъж не са го направили.”
Между другото, окупацията е така в прав текст всички наричат оставянето на американските войски след победата им във ВСВ на архипелага Япония се нарича “най-благодатната” в историята на човечеството.
Кой разбрал-разбрал.
Законът РИКО идва!
https://liberta.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BC-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%80-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%B2-%D0%BD%D1%8E-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%BA-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B1%D1%80
Безценно !!!
Трябва да се знае от всеки нормален българин, престъпно заблуждаван от “собствените” си политици и техните (официални), услужливи историци.
Банален, може би, но извод :
Всеки може да помогне, споделяйки тези факти първи в семейството, близките, приятелите – знаем колко свестни хора биват заблудени, невяравайки, че чак толкова управленческа продажност е възможна – 147 години…
Не може да чакаме новите учебници по история…
Знаем кои ще спъват появата им.
КОЙ? ОТ ЗАХАРИ СТОЯНОВ ……………………..Кой въстана срещу нашето свещено дело — съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?
Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин — Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете“. Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!
Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче“. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е!“ — Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.
И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, афганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!
Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа калугер излиза дързостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.
Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александър III. Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!…
Край
Господин Инджев, можете ли да кажете, къде и как Игнатиев казва, че руснаците искат да асимилират българите?
Стига сме жумели, народе. Улица ‘граф игнатиев’ нека носи името на Митрополит Методи КУСЕВ!
Ето цялата книга https://bit.ly/2XQVI1a
Към Иван:
Цитирал съм го многократно за ползата от българите единствено като оръдие на руската политика, но за глухите камбаните не бият по два пъти. Направете си труда да изчетете записките му в оригинал, щом се опитвате да оспорите моите цитати.
Не се опитвам да оспоря Вашите цитати просто искам да науча нещо. Този за “послушното оръдие” го знам, но там не се говори директно за асимилиране.
Към Иван:
Цялата панславистка пропаганда, която е създала настроението за война с османците в Русия ( докато царят и дворът му силно са се колебаели) е била напълно откровена,декларирайки, че славяните и православните трябва да се влеят в “руското море”. По тази причина изобщо не споменават българите, като етнос.Многократно съм цитирал германският кореспондент Артур фон Хун, който заявява, че най-голямата изненада за Русия е било желанието на българите са независими, а не ги управляват ” с камшик, както туркмените”.Опитали са с нагайката и не им се е получило. А една от причините българската войска да се сражава на нож очи в очи с руските агресори през 1916 г. е бил споменът им за жестокия начин, по който са били третирани от руските офицери, създавали българската войска. Който е бил в българската казарма и е усетил какво е да искаш да си го върнеш за униженията, разбира за какво става дума.
Много ясно,че Игнатиев няма да употреби понятието асимилация, каквато има на ум, когато говори срещу вероятността балканските народи да възприемат каквото и да било друго развитие, освен пълното подчинение на руските цели.
Той и в антиеврейските си закони не формулира репресията срещу тях като репресия ( сама за себе си), а я обосновава като необходимост да бъде спрян “икономическия гнет на евреите над руското население”.
Иван, вие сте буквалист, май. Колкото и да търсите в архивите на нацистка Германия които са открити и дума няма да намерите в смисъл да се унищожат 6 милиона евреи. “Еврейският проблем” трябва да бъде решен чрез едно “final decision” . Ако употребим вашата логика от кого да търсим отговорността за Холокоста. Черно на бяло-НИЩО.
Към Иван:
А защо Ви е цитат? Русия от над 140 години се опитва да ни асимилира.
Господин Инджев,
Как мога да си купя книгата ви от Америка? Преди няколко месеца, когато излезе на пазара, опитах да я купя на интернет от български разпространител обаче за Америка това не може да стане. Може ли вашият издател да я пуснете на Amazon например?
Иване , асимилация отговаря на българската дума ПОГЛЪЩАНЕ ! Работата е там, че с нас ще се задави!
Не е “буквалист” иванчо. С всичко е наясно хитруващото тролче. Зорлем се прави на идиот, за да вкара колкото може от нас в обяснителен режим, съгласно инструкцията от Кремъл.
Иванчо-тарикатчето, като “иска да научи нещо”, да не бърза да се плюнчи в блога, а да седне да попрочете повечко книжки преди това – “то слепото окато прави”.
Ще си позволя да ви поправя. От падането на Константинопол до ден днешен Турция и Русия си оспорват правото на наследство на източната римска империя – едните по правото на завоеванието, другите по правото на династичните бракове. Тъй като болшевиките убиват (буквално) царствената/кръвната връзка им остава само да завземат Истанбул и ако се замислите ще започнете да виждате смисъл в неща, които на пръв поглед изглеждат нелогични.
Накратко – врътнете часовниците назад с 300 години. Не 18-ти, а 15-ти век.
Няма спасение от комунистическото умопомрачение!