Отрезвителен репортаж от епицентъра на взрива, който унищожи морално СССР, най-голямата империя на света

 

 

 

 

 

 

Сигурен съм, че ако радиацията имаше вкус,

той нямаше да е на метал, графит и прах,

а именно на панираното пиле,

което от минута опитвам да отхапя.

Има крехкостта на гума.

Вареното жито, вареното цвекло

и картофите (варени, разбира се)

ни най-малко не успяват

да поправят първото впечатление.

Вареното зеле – още по-малко.

Класическата столова,

обслужвана от крайно намръщени

и крайно весели лелки,

разнасящи наоколо типичната миризма

на готвено от едни времена,

които усилено опитваме да забравим,

действат угнетяващо.

Вижда се и по лицата на чужденците наоколо,

които изглеждат стресирани.

Очите им трескаво шарят насам-натам.

Ние определено сме по-издръжливи.

Едно, че дори тази храна не може да ни уплаши,

и второ – Чернобил вече го преживяхме.

Това, че сме тук, не е кой знае какво геройство

вероятно защото за разлика

от англичаните и японците на съседната

маса бяхме наблизо и когато се случи.

***

В ума ми Чернобил е нещо лично.

И не защото съм разбирал нещо

в онези първи години след аварията,

все пак бил съм дете, а защото го преживях

през игрите с връстниците си онова лято на 1988-а,

когато майка ми беше лекар

на лагера на Червения кръст в Горни Лозен

и децата от Припят и региона почиваха в България.

Сякаш това можеше нещо да промени.

Но помня операторите от киното,

които снимаха „щастливото им детство” и как,

докато играехме, паднах в стъклената вата…

За нея се сетих,

докато вървях из

най-тъжния увеселителен парк в целия свят.

 

Най-тъжният… 
… увеселителен парк в света.

 

Земята хрущеше под обувките ми точно като онази вата,

само дето вече не можеше да ме нарани.

Обаче увеселителният парк на Припят може

– с блъскащите се колички, които никога не са се блъснали,

нито дори един-единствен път.

И виенското колело,

което не е работило и един час,

защото по план е трябвало

да бъде пуснато два дни след аварията.

И за капак това е мястото,

на което измерихме сигурно

най-високата радиация за цялото си пътуване.

Да стигнеш днес до Чернобил не е особено трудно.

През агенция е сравнително

бързо да се организира частен тур.

 

В 7 часа сутринта се качваме на буса, който ще ни закара от Киев в Припят. Тръгваме на север и стигаме за… час и половина. Само на час и половина, на толкова е била украинската столица от аварията, някакви си 104 километра!

В село Дитятки е първото КПП. Преди аварията е било част от Чернобилския район, след това остава като погранично на зоната за сигурност. Я има 500 жители, я не… Макар тук нещата да изглеждат приблизително цивилизовани. Посрещат ни магазини за сувенири и тениски, както и други – една идея по-нетрадиционни неща, като газови маски например. Видимото соцразнообразие и военните, въоръжени с калашници, обаче стъписват англичаните и американците, които се изсипват от двата буса в съседство. Те плахо подават паспортите си за проверка и с уплашени очи тръгват по пътя към Чернобил…

В Чернобил е Статуята на третия ангел. Така я наричат местните. Намира се точно до табелите на изселените села.

Табелите на изселените от Чернобилския район села се извисяват като мрачни кръстове в едно забравено гробище.

Паметникът почита хората, спасили Чернобил и света от много по-голямо бедствие. Ликвидаторите, както ги наричат тук, всъщност са членовете на аварийните екипи, които действат в първите часове след взрива.

Трима души са заплатили с живота си – те влизат под реактора и успяват да предотвратят втория взрив. След аварията разтопените графит, горивни пръти и други материали достигат температура от 1200 градуса и започват да прогарят дъното на реактора. Смесвайки се с разтопения бетон, те образуват полутечен материал, подобен на вряща магма. Ако тя бе достигнала охладителните шахти и бе имала досег с водата, бомбата, която щеше да изравни тази част на света със земята, щеше да е с мощност между 3 и 5 мегатона. Т.е. една десета от най-мощната бомба, взривена някога от Хрушчов край о. Новая земля, или една пета от най-силната американска водородна бомба, избухнала в атола Бикини. За сравнение бомбата в Хирошима е 15 килотона.

Такъв взрив щеше да затрие Европа!

Трима са заплатили с живота си, за да не се стигне до втори взрив, който щеше да заличи Европа от лицето на земята.

Има няколко теории за тримата, които успели да източат водата от шахтите и да предотвратят наистина немислимата катастрофа. Руската е, че са военен и двама работници, а украинската – трима работници. Според първата са загинали и тримата, произведени в Герои на Съветския съюз, според втората – единият от тях е доживял чак до 2005 г.

***

Парадоксалното е, че след толкова години все още е трудно да се говори за случилото се на 26 април 1986 г. в Украинската ССР на Съветския съюз. Все пак става дума за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика.

Взривът образува облак от радиоактивни отпадъци, който покрива части от тогавашния СССР, Скандинавието и нас – в Източна Европа. Фатално замърсени са огромни територии от днешна Русия и Украйна, а най-пострадала от отпадъците е Беларус. Поне 200 000 души са евакуирани от родните им места.

Непосредствено след аварията в болница са приети 213 души, от тях умират 31. 28 от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, без да знаят за опасността от радиоактивния дим.

Жителите на съседния Припят са осведомени за катастрофата едва на другия ден. Евакуацията на града започва с автобуси следобед на 27 април. За един час 53-хилядното население е изведено от града. Десет дни след аварията е установена „забранена зона“ в радиус от 30 км около централата и започва евакуация на населението в нея.

***

Два дни след аварията за нея най-после е съобщено публично по телевизията в 20-секунден анонс:

„В Чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия.“

Толкова.

***

При първото кафе в Припят минаваме през КПП със същото име. Боже, колко прилича на „Люлин”, или може би на „Надежда”… Не, не съм честен. Все пак днес Припят е град призрак. Осъзнавам, че макар в момента да е напълно безнадеждно, до 10 години вероятно този град ще се превърне в най-голямата туристическа дестинация в Украйна.

След кафе „Припят” гледките следват една по една – киносалон „Прометей”, музикалното училище с изкорубените столове и счупените пиана, комплексът, в който в първите дни на аварията учените се събирали с надеждата да се преборят с радиацията, хотел „Полися”, двореца на културата „Енергетик”…

Без думи.

На 16-ия етаж сме, жилищна сграда без кабели, ротори и асансьори, без всякаква електроника. Но оттук се вижда саркофагът на самата АЕЦ.

В края на ноември 2016 г. чисто нов метален саркофаг покри останките на взривената атомна централа. Той е висок над 108 метра, тежи 36 000 тона и стува 2,1 млрд. евро. Новият саркофаг покри стария бетонен, поставен навремето набързо от СССР.

Класически изоставени панелки, три-четири разновидности, лишени от цветната изолация отвън.

“Опять двойка…”
Музикалното училище напомня агитпункт на КПСС.

Близкото училище все още прилича на агитпункт за водещата роля на КПСС – пропагандата промива мозъка от всяка каменна плоча и лозунгите ни се блещят във всеки кабинет, независимо дали по музика или наука.

Спорт…
… и музика.

Ликът на Ленин все още „грее” отвсякъде. Дори в стаята, където децата са оставили противогазите си по време на евакуацията.

Изкрадено е всичко, което е можело да влезе в работа на някого. Голите скелети на изоставените сгради, опоскани като в някакъв постапокалиптичен трилър от гигантски ядещи метал скакалци (а всъщност от ликвидаторите и модерни ърбън миньори), щяха да са много по-зловещи, ако не бяха графитите на съвременните улични артисти.

Графитите по стените успяват, макар и малко, да смекчат радиационната атмосфера.

***

При най-тъжния увеселителен парк в света гайгеровият брояч започва да писука тревожно.

***

Четвърти реактор на чернобилската АЕЦ излиза от строя по време на учение на персонала за спирането му и тест на самозахранващата система. Имитирана е авария в електрическата система на Украйна, при която реакторът и неговото управление вече не се захранват с ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда електричество още няколко часа, достатъчно за собствените нужди на реактора, като през това време персоналът трябва да го спре.

Днес се смята, че процедурни нарушения и конструкционни недостатъци на реактора са основна причина за инцидента. Както и липсата на достатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за сигурността.

Взривът изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, потрошава охладителните тръби, разрушава покрива. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят през следващите 6 месеца по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи – втория взрив, заразяването на р. Припят, намаляването на радиоактивния прах и „затварянето” му в 30-километровата зона за сигурност, ограничаване на опасността радиацията да бъде разнесена от животни, изграждането на обходна стена, строежа на саркофага…

По време на работите по разчистването са използвани дистанционно управляеми машини, които да преместват най-радиоактивните остатъци, но заради тежките условия те се развалят, което налага всъщност най-опасните материали да бъдат разчиствани с лопати от чернобилските ликвидатори от военните части, които носят тежки защитни екипировки. Всеки от тях е можел да работи максимум по 40 секунди върху покрива на централата поради изключително високата радиация от парчетата изхвърлен графит. Всеки войник е трябвало да извърши тази задача по веднъж. Много са го правили по пет-шест пъти.

Самият реактор е покрит с торби пясък, олово и борна киселина, спуснати от вертолети. А голямата част от използваните машини и коли, участвали при овладяването на аварията, все още стоят паркирани в полетата край Чернобил или са закопани в гробове.

***

Шофьорът на буса ни натиска газта. Изнасяме се с над 100 км в час, защото гайгеровият брояч отчита високите стойности от МПС-тата, заровени край пътя.

Наближаваме самата централа.

Саркофагът.

Проверка за радиоактивност.

После столовата, в която пилето има вкус на радиация. Или беше обратното…

***

11 километра по-нататък има пионерски лагер. Глупости, просто така е пишело на всички карти от онова време. Всъщност на 11 км оттатък Припят се намира секретният военен обект „Чернобил-2“. Или казано иначе – радиолокационната станция „Дъга”, съветска система за ранно разкриване на изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети.

Някога пиле не е можело да прехвръкне до радиолокационната станция „Дъга“.

Висока е към 150 м и приблизително 800 м дълга. Някога тук и пиле не е можело да прехвръкне, все пак е бил обект от противоракетната отбрана на СССР със задача да засича вражески балистични ракети в първите 2-3 минути след изстрелването им.

Построена е именно тук заради голямата й консумация на електричество – 10 мегавата, които е можела да осигури АЕЦ „Чернобил”. А и заради отсъствието на плодородни земи в района.

Станцията е завършена през 1975 г. с всички обслужващи сгради – общежития, военно поделение, комуникационен център, трансформаторна подстанция, стадион, училище, магазин, ресторант и т.н., обслужващи персонала от 1000 души. В миналото зоната е охранявана от масивна ограда с бодлива тел, по която е текъл ток с високо напрежение, с прожектори, път за патрулите, вишки за наблюдение, платформи за часовите и пр.

Пътят не е от асфалт, а от гигантски бетонни плочи, които могат да издържат тежестта на танк.

Ведрото мече на спирката е последвано от тъжната гледка…

Посреща ни улична спирка с мозайка на мече, което силно напомня Миша – символа на  олимпиадата в Москва през 1980 г. Мило някак. От трите КПП-та, спиращи достъпа до „Чернобил-2“, днес почти не е останало нищо. Навремето на първото милиционер любезно е обяснявал на заблудилите се граждани, че са объркали пътя и нататък има само изоставен детски лагер, на второто милиционерът вече не е бил толкова любезен, а на третото и до днес стои табелата, че се стреля без предупреждение.

От пионерския лагер!

13 мнения за “Отрезвителен репортаж от епицентъра на взрива, който унищожи морално СССР, най-голямата империя на света”

  1. Некомпетентната и корумпирана руска пета колона – герб,бсп,атака,дпс,вмро,данс,манс и целия останал боклук-ни гласи същия шлем тук, в Белене и по цялата територия.

  2. В Европейския съюз трябва да са луди, ако разрешат на руските примати да строят под носа им, в земетръсен район, АЕЦ “Белене”!
    “Надежда всяка тука оставете!”
    Ама как да го обясниш на българските говеда, които налитат на комисионни в зелено, че радиацията не признава граници!?

  3. Отрезвителен репортаж от епицентъра на взрива, който унищожи морално СССР, най-голямата империя на света, и как Крым для России, как Чернобыль для СССР……….
    Долгое время в СССР, опираясь на магию официального учения марксизма-ленинизма рассчитывали, что развитые производительные силы ( научно-технический прогресс) соединится с развитыми производственными отношениями ( советская административно-плановая система экономики) приведет к мощному и бурному росту страны.

    А получилось все наоборот.

    Сначала, конфликт советского социализма и НТР привел к Чернобыльской катастрофе.

    Затем к Перестройке и наконец, в 1991 году произошел ГКЧП как неудачная попытка консервативной реакции на происходящий распад ,что привело Великому Развалу СССР.

    Россия тоже идет по этому пути.

    Но в России, сочетание экономической мощи с путинским авторитаризмом породила опасные идеологические иллюзии и мифы типа энергетической империи .

    Евразийского союза (дурацкая шутка Назарбаева) и русского мира (аналог Архипелага Гулаг).

    Кстати, все эти мифы, еще и противоречат друг другу.

    Русский мир , например, невозможен при реализации Евразийского союза где русские будут иметь еще меньше шансов на будущем, чем сейчас в РФ.

    Опираясь на эти учения Кремль рванул вперед и захватил Крым.

    Это стало аналогом Чернобыльской катастрофы.

    Тогда СССР вложил в огромные средства в ликвидацию последствий Чернобыльской аварии .

    А в сочетании с гонкой вооружения это привело к резкому ухудшению экономики страны.

    Потом, управляемые Западом, низкие цены на нефть окончательно добили экономику СССР.

    Кстати , в СССР также Чернобыльскую катастрофу скромно называли аварией.

    Так сейчас Россия называет аннексию Крыма, на глазах всего изумленного мира, чисто бытовым примером исторической справедливости : было вашим, стало нашим (Крымнаш).

    Захват Крыма открыл ящик Пандоры для самореализации всех самых худших сценариев для России, резко стимулировал ее катастрофическое развитие.

    С этого момента Россия незаметно свернула со столбовой дороги мирового развития.

    Если, до сих пор, у нее был шанс реализации стратегии догоняющего развития , то после захвата Крыма Россия противопоставила себя всему миру.

    Крым стал началом реализации фатальной стратегии Кремля.

    А Путин ее проводником и машинистом .

    Вторжение России в Донбасс выполняет роль негативной Перестройки всей России..

    Но только в СССР это была позитивная и национально-демократическая перестройка экономики, политик и культуры ,всего советского образа жизни.

    За год, после захвата Крыма Россия сильно изменилась.

    Как для себя, так и все мира.

    Из второразрядной полудемократической республики, сильной региональной державы, которая активно действовала в мировом сообществе, Россия стремительно превращается в третьеразрядную империю ,которой нет места в 21 веке ,веке глобализма.

    Отсюда ее противоречивое желание, с одной стороны, угрожать всеми миру и стать вровень с мировыми гегемонами, а с другой стороны, Россия боится мира и пытается изолироваться от него.

    Именно этими противоречиями и объясняется странная логика Кремля, – напав на Украину, захватив Крым и Донбасс, Россия объявляет себя не агрессором, а жертвой Украины и мирового заговора. Кремль считает захваченные, оккупированные территории Украины ловушкой для себя.

    Самое страшное, что это противоречие желание наказать Украину и заодно весь мир и в тоже время изолироваться от всего мира нереализуемо.

    Нельзя, совершив преступление, разрушив мировой порядок и угрожая ядерным оружием всему миру, остаться безнаказанным.

    С этим вынужден согласиться даже Китай – последняя надежда Путина.

    Если захват Крыма, по своим последствиям для России, был как Чернобыльская катастрофа для СССР, то военное вторжение российских войск в Донбасс и Луганск можно рассматривать как начало авторитарной негативной Перестройки России.

    В России всегда столетиями внутренняя мобилизация и модернизация идет за счет организации внешней угрозы.

    За две Кавказские войны Россия поссорилась со всеми кавказским этносом и всеми мусульманами страны.

    Мифы русского мира , пропагандируемые официальными СМИ России сильно раздражает всех мусульман страны, где им нет места.

    Теперь же, напав на Украину, причиняя ей огромные страдания, Россия надолго поссорилась и с украинцами.

    Донбасская авантюра Кремля стала мощным катализатором самых страшных и разрушительных тенденций – от роста авторитаризма, культа личности Путина, милитаризма до стимулирования ненависти в СМИ и массовом сознании и физическом уничтожении любой оппозиции.

    Эта стремительная антидемократическая Перестройка сделал Россию очень опасной, как для Украины и для всего мира.

    В России происходят необратимые процессы, которые надолго отбрасывают ее в мир мировых лузеров и аутсайдеров.

    Так, например, впервые, за многие десятилетия, парад на Красной площади в честь Дня победы 9 мая, превратится в международных конкурс или смотр самых недемократических или авторитарных государств мира.

    И это процесс маргинализации России набирает обороты.

    При помощи войны в Лунгадоне, поддержке сепаратистских образований на территории Украины, Россия стремительно фашизируется, милитаризируется и изолируется от всего мира.

    Высокомерие и обида, агрессия на мир одновременно управляют и Путиным и российским населением.

    Социально-политический консерватизм и реваншизм приводит к очевидной одномерности российского общества и реализации фатальной стратегии ее развития.

    Как долго продлится Донецкая перестройка России неизвестно.

    Но с каждым месяцем влияние донецкой авантюры Кремля и Путина буде все глубже захватывать все сферы российской жизни.

    Но, в любом случае, следующий этап – это ГКЧП. Радикальная попытка остановить сползание России к катастрофы.

    Теперь очередь за ГКЧП.

    На этот раз генералы учтут неудачный опыт путча августа 1991 года и добьются своей цели.

    К власти придет хунта – военно-промышленное политбюро, которое объявит Путина авантюристом и виновником во всех грехах, как в свое время Хрущева обвинили в волюнтаризме.

    Хунта избавится от наиболее одиозных черт путинской России.

    Ценой за сохранение целостности России станет ее демилитаризация, международный контроль за ее ядерным оружием, вывод российских войск из Крыма и Донбасса и формирования режима управляемой демократии.

    А Украина, возможно, получит миллиардные компенсации для ликвидации последствий российской агрессии.

    Если хорошо себя будет вести и проведет к этому времени необходимые реформы.

    Виктор Небоженко
    Использованная литература:http://fakeoff.org/politics/krym-dlya-rossii-kak-chernobyl-dlya-sssr

  4. заради определени обстоятелства имам известна компетентност по чернобилската катастрофа и мога да допълня инфото на автора. напълно неверно е твърдението, че при вторичен- ядрен взрив или, с въображаем термоядрен взрив от 5 мегатона, щяла да се затрие цяла европа. всеки желаещ може да разгугли параметрите на поражение на изпробваните водородни бомби…изчислено е, че радиоактивното замърсяване от чернобилската катастрофа, като емисия за първия един месец, е равнозначно на около 700 взривени атомни бомби като тази в хирошима. чернобилското замърсяване е далеч по-силно, защото няколко стотин тона от горивото на взривения реактор излитат в атмосферата в разпрашено състояние като т.н. горещи частици, с които, в частност, са посипани родопите, рила и навсякъде другаде, където е валяло дъжд от облачните маси, замърсени от чернобил. тези горещи частици гарантират радиация през следващите над 30 000 години. напомням на уважаемите читатели, че преди 6-7 години в англия беше унищожена достигнала до тяхния пазар партида от 10 тона сушени български маматарки от родопите, заради откритата в тях радиация.съответното изследване на англичаните доказа, че радиоактивноста е именно от чернобилското ядрено гориво. при взрива на реактора в чернобил на покрива се образува дупка с около 15 метра диаметър. по останалата част на плоския покрив са били посипани късове графит и ядрено гориво с толкова силна радиация, че посред бял ден са светели в ярко жълто-розова светлина. има филм, сниман от хеликоптер, който беше показан по нашата телевизия : как войничета в зелени дочени униформи тичат във верига по един през 3-4 метра, вземат в две ръце по един светещ къс – средно голям като буца сирене,с леярски ръкавици на ръцете, тичат към дупката, хвърлят в нея буците и бегом се връщат към далечния край на покрива, от където извират все нови войничета…по-големите късове ги подхващаха с въглищарска лопата и пак носеха и хвърляха в дупката. авторът споменава, че били в тежко защитно облекло- НЯМА ТАКОВА НЕЩО! просто са го заблудили умишлено. но горното беше излъчено по националната ни телевизия. може да е било в петъчния, РУСКИ ДЕН НА БНТ, не помня.всички тези поне стотина войничета умират от облъчването за едно-две денонощия. умира целия екипаж и снимащия екип на въртолета, включително един тъп генерал, който е искал от въртолета да ръководи чистенето на покрива. но филмът им стига до телевизията, умират по-късно.след смъртта на войничетата спират тази тактика и изчакват идването на робот, спешно изработен в ленинград от военен институт. силната радиация вади електрониката на робота от строя за секунди. провал. тогава в същия институт изработват робот, чиято управляваща секция е била изцяло с електро-механичните телефонни релета. с тази тромава машина успяват да почистят покрива от светещите късове….и да го покажат на света в репортажи, доказващи, че работят по проблема, спасяват света…според руските източници от преди путлеризма, починалите ЧЕРНОБИЛСКИ СПАСИТЕЛИ са около 40 000, като най-минимизирано число. за неспециалистите искам да спомена обстоятелството, че ако четвърти чернобилски реактор беше се взривил чрез ядрен взрив,радиоактивното замърсяване на европа щеше да бъде в много пъти по-малко. накрая ще добавя, че първия саркофаг на чернобилския взривен реактор беше разрушен от радиацията за около 25 години. днешният саркофаг беше построен след разпада на ссср, от донори от целия свят и по западни технологии. познайте с колко пари участва русия – главния виновник за цялата трагедия? с под 4 % от общата сума!/ платени още преди войната срещу украйна от 2014г досега…/ чернобилската катастрофа има и един историческ аспект: поради факта, че най-потърпевшата държава се оказа белорус / малшанс поради въздушните течения през април 1986г, изсипали максимум горещи частици над тази страна/, тази държава се сдоби с диктатора лукашенко- гаранта, че минск няма да претендира пред москва за осакатената си територия.

  5. Да не дава господ това което стана там да стане и у нас! Дано нашите БОКЛУЦИ да се вземат в ръце, и дано ЕС да не позволи изграждането на атомната централа Белене с РУСКА ПОМОЩ! Бог да пази България от ( ОСВОБОДИТЕЛИТЕ).IIC…..oIL.

  6. https://www.faktor.bg/bg/articles/remont-na-zakona-za-etazhnata-sobstvenost

    Вижте какво са ни приготвили сикаджийско-“патриотичните”-мутри!

    Предполагам, следващата стъпка ще е да накарат хората да покриват всички задължения на етажната собственост към монополистите, щото, видите ли, “вие се явявате съсобственици с други длъжници”!

  7. Достатъчно съм писал по темата “Атомна енергетика” в този блог и блога на дълбоко уважавания от мен експерт Георги КОТЕВ. Не съм пропускал да насоча вниманието към статиите на Георги КАСЧИЕВ. Днес искам само да добавя:
    1. Предвид характера на аварията и произтеклите технически усложнения Украйна и огромна част от континента, в т.ч. България извадиха луд късмет. Оцеляхме по някакво чудо. Несъстоялият се мегатонен ядрен взрив е бил на косъм!
    2. Некадърни енергетици и самозвани атомни специалисти от десена на румените овчаров и петков, редовно канени по темата АЕЦ-Белене, трябва да бъдат атакувани с гореописаните факти и принуждавани да калкулират в цената на “евтината” електроенергия от АЕЦ ВСИЧКИ МИНАЛИ, НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ /векове напред/ РАЗХОДИ , ПО НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ЧЕРНОБИЛ И ФУКУШИМА, в това число третирането и съхранението на отработеното гориво и РА-отпадъци.

  8. Ген. Съби Събев: Ако България не беше в НАТО, днес щяхме да сме в ситуацията на Украйна

    Опасно е, че от 15 години сме в Алианса, а продължаваме да разчитаме на съветско-руски основни бойни платформи

    https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/gen-sabi-sabev-ako-balgariya-ne-beshe-v-nato-dnes-shtyahme-da-sme-v-situatsiyata-na-ukrayna

  9. Много мека статия. Все едно чета за трудова злополука… 30-ина загинали, някакви разрушения там… глупости! ГЛУПОСТИ!!!

    Препоръчвам „Чернобилска молитва” на Светлана Алексиевич. Задулжителна литература.

  10. А мутърът Бойко иска да построи същата бомба и в България, в сеизмичната зона Белене!?! Изглежда животът не му е мил!

  11. Струва ми се, че за Чернобил има омерта между Западът и Русия защото бедствието мнава всички граници на ядрените заплахи по времето на студената война.Раковите заболявания не подминават никого на Запад и на Изток. Мащабът е толкова голям, че нищо не може да изчисти следите. Лъжите, че природата се е възстановила укриват виновниците от всичките комунистически партии, които изпращаха деца на манифестации, за да се покаже, че комунизмът е здраво на мястото си. Някои обвиняват Горбачов, но той нямаше никакъв шанс повече да поддържа ситема, която убива своите, бе да е нападната. Русия се превърна в нарицателно на некадърност и смърт, а днес има съучастници в тези убийства, които поддържат мегаломанската политика на същите онези винвовници.
    По време на изпитанията са натоварвали мощностите и са изключвали защитите. Това ме кара да смятам, че лудостта е прекрачила границите на парадоксалното и системата е пропаднала в мига на взрива. Още тогава трябваше да се отнеме мястото на СССР като постоянен член на съвета за сигурност в ООН. От тогава те не спряха да саботират нормалния живот и да поощряват всеки един тоталитарен режим и нито за миг не спряха. Пита се защо взривиха Чернобил и загинаха толкова хора, като в Русия промяната на хората и обществото не е възможна?

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.