Парадоксалните рикошети на руската агресия срещу Украйна, (почти) всенародно подкрепена от възторжените маси в жадната за победи саморазпуснала се руска болшевишка империя, тепърва предстоят. Може би не всички си дават сметка, но в момента се кове неоспорима украинска морална победа над “руския свят” именно на моралния фронт на свободното волеизявление, оказало се повече от възможно в Украйна, но смачкано в Русия на Путин.
“Това ли е “фашистката” хунта в Киев” , неминуемо се питат милиони руснаци, за които ожесточената реална политическа битка за президентския пост в съседната държава е блян като банан ( по време на съветския “непрестанен възход”). Пред очите на всеки телевизионен зрител в Русия се руши вероломната пропагандна конструкция, според която властта в Киев е била узурпирана и поради това добрият Путин решил патриотично и мъдро да “спаси” държавнически сънародниците ( по принципа на езиковото роднинство) в Крим.
“Всеки телевизионен зрител” в Русия на практика изчерпва понятието народ извън интелектуалния авангард, на който московските пропагандатори се подиграват като на маргинална част от “росияните”. Сега именно руският народ зяпа с почуда по телевизора как е възможно един президент в подобна на Русия по своята съдба бивша комунистическа държава да има цялата власт и да не я използва да смачка опозицията
Така направи Елцин- лека му пръст след тежката задача да демонтира СССР и да се опита да демократизира отломките от тази имплозия. Тя е невиждана по своя мащаб в човешката история. Станахме свидетели на относително мирен разпад на империя, разпростряла се на една шеста от световната суша. Относително, защото най-напред го отнесе Грузия още през април 1989 г. , когато съветски спецназ главорези от ГРУ клаха буквално с наточените си като саби лопатки грузински “сепаратисти” по време на демонстрация в Тбилиси ( виж “Спецназ” на Виктор Суворов).
Използвайки формирания през вековете култ към силата в Русия ( “бий, за да те уважават”) кремълската пропаганда успя за цели 5 години да надъха голямо мнозинство от жителите на Руската федерация на страната на победата на Путин над Украйна и нейната…”фашистка хунта”. Този мит в момента се разпада пред очите на невярващите на очите си руснаци. Защото се “оказва”, че в Украйна хората имат свободата да изберат дори един зевзек, познат от телевизора, на мястото на въоръжения с всички инструменти на държавната власт президент Петро Порошенко. Нещо подобно е немислимо в Русия на Путин и това сравнение тепърва ще играе роля в изтрезняването на руснаците от шовинистичния самогон на самомнението, че са прави да посягат на съседите от позицията на по-силния.
В този смисъл още един парадокс е вероятността омразният на Кремъл Порошенко да се окаже победен от комедианта Зеленски ( да не говорим, че никой не знае дали пък той няма да се окаже още по-неприятен за Москва главнокомандващ, който е финансирал със собствени средства батальон доброволци, сражаващи се срещу руската агресия в Източна Украйна). Защото евентуалното поражение на Порошенко на втория тур на изборите на 21 април би се оказало важно за руската вътрешна политика по (анти)аналогия на същия принцип, по който Путин без да иска стана уникален инструмент за осъзнаването на украинците.
Пояснявам: агресивната политика на Москва спрямо Киев катализира консолидирането на не особено единната преди това украинска нация. “Мъдрият” Путин не само си създаде враг в лицето на съсед, който никога няма да се примири с арогантната руска доминация над провокираната да се обедини украинска нация, но на практика се вкара в нещо като гражданска война между дълго съжителствували обитатели на една споделяна от векове територия без изгледи да я спечели някога.
Украйна днес му връща “услугата”. Напълно възможно е нагледният украински пример, какъвто и да е изходът от президентските избори на 21-ви, да отвори очите на точно онези руснаци, които удобно вярваха на досегашната кремълска пропаганда, че съседите са “фашисти”, а онези от Кремъл ( наричани “нашисти” от критиците на Путин) са някакви специфично руски демократични ангели – спасители на руския народ.
Какво да кажем за Путин, който надгради руската традиция властелинът да се абонира за народната любов чрез демонстрация на сила срещу вързани противници, ритайки падналите? Неговата политическа непобедимост се откроява сега на украинския фон по-нелепо от когато и да било преди. Защото е видно за всички, че в Украйна правото на избор се упражнява свободно, докато в Русия изборното състезание се свежда от близо 20 години насам до рокадата между Путин и Медведев с цел продължаване на едноличната Путинова власт.
Съвършенството на президентската монархия в Русия може все още да изглежда приемливо за повечето руснаци и да е за предпочитане, пред украинския “хаос”. Но тъкмо “лошата” украинската демокрация може да онагледи руската поговорка: “лошият пример е заразителен”.
Отдавна не съм чел толкова русофилски текст!
Дано повече путинофили (дето незаслужено се кичат с името “русофили”) го прочетат. Да го прочетат няколко пъти, та да им стигне до кратуните, че любовта към руския народ не е да му приписваш откриването на парната машина, радиото и какво ли не още, а да вярваш в доброто в него и да му желаеш доброто! От текста лъха не само на любов към руския народ, но и на склонност да му се приписват несъществуващи добродетели (че ще му уври главата).
Присъединявам се към този оптимизъм. Дано!
Трябва да поздравиме украинците и да се поучиме от тях.
Интересно ми е кога ние ще отсвириме нашите генералчета и руснаците и турците кога ще пръждосат джуджи и султана.
Преди няколко дни в ютюб попаднах на предаване на бсп телевизията с водещ А. Симов и участник проф. Иво Христов (какъв дюшеш, нали, алваджия и бозаджия). Там тънкият познавач на Украйна, роденият в Киев професор, надълго и нашироко осветли любопитната публика, как такова нещо, като Украйна няма, че това е творение на Вашингтон, където сега, президентът олигарх, ще се състезава с комедията, марионетка на друг олигарх, двамата олигарси от своя страна марионетки на същият този Вашингтон
И така, любознателният зрител за пореден път бе светнат с официалната легенда на путинова раша. Аплодисменти!
Сега руският православен народ, с дълбока вяра в освободителната мисия на Русия, наистина, ще се събуди ли от своят блян, ще осъзнае ли, че неговият президент е не св. Александър Невски, а жалка марионетка на Сатаната, който го води, него, народа, към погибел и геена огнена. Че провалената държава Украйна вече изгрява, като пътеводна звезда и му посочва пътя към достоен живот в семейството на цивилизованите народи.
А дано, ама надали. Спомням си думите на Симон Боливар, който казва: Роденият да бъде роб, не може да приеме свободата. Или я отхвърля с гняв, или се загръща страхливо с веригите си.
Моят коментар е еднозначен.
Когато хладилникът победи зомбоящника и нито секунда по-рано или по-късно, на ватниците ще им уврат главите за всичко. И за кримнаш, и за Украина и за НАТО и за ЕС. Много мина, мъничко остана.
Аз съм за Порошенко на вторият тур. Но дори и клоунът Зеленски, марионетка на патриотичният олигарх Коломойски да спечели няма да ги огрее кацапите. Защото кукловодът на евентуалният бъдещ президент на Украина е човекът който създавайки и финансирайки и до днес доброволческите батальони спаси страната си от изчезване. Сал една лвовска област присъединявайки се към натовска Полша щеше да се спаси. През 2014г. ВСУ наброяваше … 41 000 щика с едно-единствено дивизионно учение през … 1997г. Та, ако Жирик и ко студят шампанско за 21 април ,че омразният им Порох няма да бъде преизбран могат преспокойно с гърлещниците си да си го забият отзад.
На всичкото отгоре днес украинската армия е способна да счупи гръбнака на всеки агресор. Вкл. и да сбъдне троленето на официални украинци, че не е далеч денят когато танковете на ВСУ влизат в масква. Виж по-долу.
След 9 май 2014г. Мариопол когато кацапите бяха озаптени в настъплението им целящо създаване на сухоземен коридор между Педерацията и Крим палачинката се обърна “навсегда”.
Много точно наблюдение, и много важен аспект.
Със същественото уточнение обаче, че за огромното мнозинство от руснаците това се случва ПОДСЪЗНАТЕЛНО.
Те просто усещат, че НЕЩО около Украйна не е така, както националната пропаганда им го представя. Долавят някакво пропукване на логиката. Но едва ли осъзнават точно къде е то.
Първо, съвременният средностатистически руснак не е свикнал да преценява събитията през призмата на демократичните ценности. Мислене като това на г-н Инджев му е чуждо. Той масово гледа през другата, широко налаганата призма – тази на великоруския шовинизъм. При което успехът на комика се интерпретира като поредното доказателство за падение на западния модел. Поредната жена с брада – която заслужава единствено гордото росийско презрение в стил говорителката Захарова.
Все пак да не забравяме, че разказът за властта, чрез който се зомбира населението в Русия, е от религиозен тип. Това са затворени парадигми, които освен да се самообясняват, притежават и способността да обръщат в своя полза всички неизгодни за тях аргументи.
И второ, не съм сигурен колко коментатори в Русия биха се заели да обяснят какво всъщност означава успехът на Зеленски. И доколко някой ще ги слуша.
Гарантирано обаче кремълските рупори ще прелеят от ехидни коментари за “заразената” вече със западния бацил Украйна, в която не е останало нищо смислено, срещу “здравата” руска представа за държава и власт като казарма, управлявана от всеможещ бащица-цар.
Как ще обяснят несъответствието между “опасните фашисти” и “кекавите демократи”, не знам. Но ще го извъртят някак, те са майстори на тия неща.
При всички положения обаче не смятам, че успехът на Зеленски (дори да стане президент) сам по себе си би предизвикал някакво ударно отрезвяване и промяна в представите на руското население. По-скоро ще е поредният аргумент, подсказващ на онези руснаци, които още не са съвсем зомбирани, че “здесь что-то не так”.
Виж, ако (дай Боже!) Зеленски се превърне в солиден украински президент, тогава вече нещата биха изглеждали по-различно. Тогава на руснаците ще може да им се припомни, че един друг актьор, Роналд Рейгън, също отначало беше гледан като жена с брада. Обаче той събори Берлинската стена.
Не е по темата, но е доста шокиращо:
@M. Dimitrov
“Как ще обяснят несъответствието между “опасните фашисти” и “кекавите демократи”…
Наистина как, звучи почти невъзможно.
Пропагандата обаче, подобно на лъжата, има впечатляващо въздействиe ако има нужда от нея. Както на местна почва.
Кой, беше подбутнат във властта в ролята му на десен проевропейски демократ ,а сега властта бута него, разкривайки истинскoтo му лице.
Oхраната на бай ви Тошо, Бойко Борисов, определението на прехода, най доброто което можa да роди БКП-ДС-мутрo-чалга-царския-пропутински тюрлюгювеч, продукт нa помътнелия от разочарование и цинизъм разум.
Все пак за оправдание, какво да може да се очаква, след 50 години фалш и лицемерие в едно стадо от другари, пазени от граничари които стрелят на месо, другари боричкащи се за привилегии на гърба на другите, в името на равенството между хората…
Цяло чудо е, че се e разминалa гражданска война.
Интересно как ще коментирате новия Папа, който се кара на Щатите и Европа, че продавали оръжия в Авганистан и Сирия но като че ли не забелязва, че там се стреля с автомат Калашников.
Украинците поискаха помощ преди доста години(ако ги измерим в президенти).
Ние не им помогнахме.
Диагноз – россиянин.
Болезнь сопровождается паранойей, галлюцинациями и припадками агрессивности.
Граждане заболевшие ОСОБО ОПАСНЫ для соседей.
Как правило проживают в параллельном измерении к нам приходят покушать.
Слово аннексия вызывает обильное выделение пены изо рта.
Будьте бдительны не подпускайте близко, норовят укусить.
@Georgi Nikolov | април 7, 2019, 07:11 :
Направих си труда да го преведа за тия дето мразят да четат на руски (ма то старо българския понякога е добре разбираем както в случая):
Диагноза – руснак.
Заболяването е придружено от параноя, халюцинации и пристъпи на агресивност.
Гражданите, които са се разболели, са ОСОБЕНО ОПАСНИ за своите съседи.
Като правило те живеят в паралелно измерение, идвайки при нас, да си похапват.
Думата анексия причинява обилно отделяне на пяна из устата им.
Внимавайте да не ви доближат, стремят се да ви захапят.
Сега не по темата, а по повод нещо, което прочетох днес сутринта и видях, че Стоил Братанов е коментирал в предишния пост на Иво от април 5, 2019, 19:41:
https://impressio.dir.bg/premiera/atentatat-1925-denyat-v-koyto-se-otvoriha-portite-adovi-da-se-pomni-i-da-se-znae
“Атентатът`1925. Денят, в който се отвориха портите Адови” – да се помни и да се знае
“Написах тази книга като предупреждение и напомняне на какво е способен фашизмът”, казва авторката Велислава Дърева
Направо ми се доповръща четейки написаното, а дир.бг ми паднаха окончателно в очите като жълт и клюкарски сайт!
Кой е дал средства за издаването на този пасквил на Дър(-бър-)ева??? КОЙ?
Явно някой е решил , че ще хване дикиш едно такова писание на още една червена “журналистка” и “анаЛИЗаторка”! Четете само:
Обществен разговор “Фашизмът не е мнение, фашизмът е престъпление” и премиерата на книгата на Велислава Дърева – “Атентатът`1925. Денят, в който се отвориха портите Адови” ще се състоят на 8 април 2019 г. (понеделник) от 18.00 ч. в книжен център “Гринуич”, ул. “Витоша” 37.
Велислава Дърева е публицист, политически анализатор, драматург и кинодокументалист, с над 2500 публикации, 15 филма и 3 книги, носител на многобройни национални и международни награди. В своето документално-публицистично изследване авторът реконструира историческото време. Време, в което България преживява три войни, три национални катастрофи, три въстания, един държавен преврат и държавно овластен терор; терор, който провокира атентата през 1925 г.; атентат, който дава така желания повод на фашистката власт за методично изтребление на българската левица.
“Атентатът`1925″. Денят, в който се отвориха портите Адови” е съчетание на исторически документи (някои от тях непознати на широката публика), изследователски талант, изненадващи разкрития, наситено драматургично действие, динамичен сюжет и завладяваща публицистика.
Направо нямам думи! Вярно, че не съм я виждал тази книга, честно, не бих я и прочел, но наистина няма край наглостта на комунягите!
И тази статия в дир-а бе събрала 7208 харесвания във Фейсбук!
Единственото ми утешение бе, че от 88 коментара, около 80-85%, може би и повече бяха силно отрицателни…
Влиянието на руските пари в Европа
Порочният кръг на превзетата държава е най-мощният механизъм за превръщане на руските икономически лостове в политически.
https://kafeneto.wordpress.com/
Какъв държавен терор,Васил Коларов го хващат през юли 1923 г.с една гемия оръжие,докарано от Одеса,Иван Винаров донася по обиколен път през Виена доларите на Коминтерна за да се плати на терористите атентатори убили поеди това български генерал.И платените терористични чети в Балкана.
към СТЕФАНКО:
Както винаги ДЖУРАСИКлистката дър-бърева е продължила със своята примитивна и лумпенска пропаганда за “монархофашизЪма” преди 1944г.. Тя си е генетичен большевик и “друго” от нея НЕ може да се очаква. Както си е писала КАЗИОНните “статии” преди 1989г. във “работническо дело”, така и сега , вече 30 години след 1989г., продължава да си драска същите “партийни” и большевишки драсканици.
Даже сега , дър-бърева е получила “партийно” поръчение , да се “дегизира” като “ортодоксална християнка” от своите КРИВОславни десарски и чекистки гасудари. И тя ,като завършен “партиен” лицемер и окончателен безочлив болшевишки циник, сега “съвместява” едновременно диаметрално противопложните взаимно изключващите се “роли” ,като номерклатурнаТА большевишка ДЖУРАСИКлистка, а отскоро се представя за един от НАЙ-ревностните “православни” большевики в НБР.
Така че , СТЕФАНКО, никой истински българин и човек не може да очаква нещо друго от “правоверният” и “православен” большевик дър-бърева,и подобните ѝ, в тях единственото сигурно нещо е безкрайният и арогантен КАЗИОНен шизофренен цинизъм подчинен изцяло на безпрекословнаТА им вярност на “партийните” им “вождове” и начальници , както и на чекистките им КРИВОславни гасудари…………..
П.П. И за да се види пълната фалшивость и болшевишката фейк-същнина , и в допълнение и безмерната наглость на дър-бърева, трябва само да посочим ,че тя се “черкува” във взривената Света Неделя, където нейните чекистки главатари са извършили атентата преди 94 години.
И за да се онагледи всичко това е достатъчно да направим следната аналогия – това е все едно терористите от ИДИЛ ,или техните терористични “джурналисти” , да отидат да се “черкуват” във взривените църкви в Египет, Сирия и Ирак………….
към СТЕФАНКО-Някъде четох,че Пирински и Станишев са спонсорирали издаването на яъпросната книга на Дърева
Идвамата са издънки на червени и в червата другари.Единият баща е изгонен от САЩ като агент на чужда държава,а другият е лапал от мандри,докато се присламчи на руската трапеза/на наш гръб/.