ОБНОВЕНА на 14 април 2019 г.в 19.40
Най-после прокуратурата е сезирана да “забележи” фашизоидната дейност на варненската организация “Възраждане”. https://www.faktor.bg/bg/articles/sds-sezira-prokuraturata-zaradi-zaplahi-na-partiya-vazrazhdane
Призовавам отдавна това да бъде направено и няма как да не приветствам този факт. На всички, които са ме питали, защо сам не съм го направил в качеството на шумно и брутално атакувана жертва на агресията на варненските фашизоиди, съм отговарял, че очаквам това да направят институциите. Защото не желая мой сигнал да изглежда като лично оплакване.
Интересното в позицията на СДС , с която партията сезира прокуратурата, е, че тя не се позовава на вече осъщественото престъпление в Добрич на 7 март от страна на организираната престъпна група хулигани, изпратени от Варна да провалят представянето на моя книга след официална покана на общината.
Натрапниците бяха свързани с “Възраждане”. Бяха разпознати в това качество. Личеше от реплики на граждани в залата, които многократно призоваваха на висок глас в отговор на терора на “кожените якета” ( нещо като “жълти жилетки” в пошъл вариант): “не гласувайте за възраждане”.
Личи и от други “неща”, издаващи връзката между лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов и агресивните му пратеници в Добрич, за които съм писал няколко пъти. Глуповатите му опити да отрича след това тази връзка бяха “разконспирирани” и със заплахите му да повтори още веднъж сценката с “великата инквизиция” срещу друг гост в същия град по същия повод.
“Дотук – добре” ( както във вица за падащия от небостъргача, произнесъл тези думи десетина етажа преди да се приземи). За съжаление не мога да не добавя едно горчиво “но”.
Да споменеш евентуалното следствие от свършения факт ( за който обилно се говори в заканите на “Възраждане”, в рамките на които съм споменат изрично като образец за бъдещи подобни безнаказани издевателства над личности и над закона), без да се позовеш на прецедента, е направо правен куриоз и логически абсурд.
Случаят ми напомня на пасуването на медиите. С изключение на няколко сайта и на уважавани личности, като Даниела Горчева, Илиян Василев и колегата Христо Христов, както и на предаването “Лице в лице” по БТВ, българските медии се направиха на незрящи за нападението от 7 март в Добрич. Нищо, че неговата безнаказаност заплашва да легитимира други подобни ексцесии с окупиране на обществена сграда и проваляне на публично събитие. В Наказателния кодекс за такова деяние се предвиждат до 2 години затвор по чл. 174а.
Отказвайки да съобщят за линча над мен в Добрич от 7 март на практика към смълчаното мнозинство се присъединиха дори от българската секция на “Свободна Европа” и от Асоциацията на европейските журналисти, която иначе не пропуска да заяви позиция при случаи на атакувано свободно слово. Надявам се, че Ирина Недева, която оглавява Асоциацията, не е сплашена след дързостта й да ме покани в свое предаване на БНР да си представя книгата “Измамата “Сан “Стефано”.
За “Свободна Европа”, която няма от кого да бъде сплашена в България – дори напротив, ползва се с демонстративното уважение на властта заради американското й финансиране ( споменато изрично, като повод за доверие, както се видя от “апартамент гейт”), направо не знам какво да мисля. Защото се оказвам “бивш” и за тази медия, и ( което е най-тъжното и далеч по-важно за мен чисто човешки) за приятелите ми, работещи в нея.
Вярно, не получавам американско финансиране и нямам уважението на властта. твърденията за обратното са клевети от страна на “Възраждане” и на проф. Нина Дюлгерова, която се подписа под твърдение в свое интервю за в. “Труд”, появило се на същия на 7 март тази година, че съм “платен”, да пиша, каквото пиша. В това интервю бях “опакован” от нея заедно с Александър Йорданов ( на снимката в момента, когато приема овациите като номиниран за евродепутат на предизборно събрание на ГЕРБ и СДС) , с когото обявихме, че ще я съдим по този повод.
Изглежда обаче, че бруталността, изсипала се над моята партийно необвързана глава, се превръща в допустима бухалка и за медиите, и за партиите.
Лидерът на една партия ми се обади съчувствено след малтретирането ми в Добрич, но до публична позиция на партията му по този кристално ясен ( като “кристална нощ” посред бял ден в един български град) казус така и не се стигна.
На онези, които толкова много внимават да не би да се възползвам за лични цели от тяхната обективна защита ( на принципи, а не на личността ми), заявявам за пореден път, че нямам такива намерения. Нито в политиката, нито за изкарване на някакви пари, нито чрез реваншистко завръщане в медиите, които не уважавам.
Левичарите обичат да скандират “фашизмът не е мнение, а престъпление”. А премълчаването?
Премълчаването е мнение , когато толерира престъпление. Това може да се очаква по дефиниция от нашистки политически противници. Не ме впечатлява фактът, че тази аксиома се потвърждава. Но е трудно да попия без резонанс глухотата и слепотата, които лъхат лъха от демократичния сектор на политическия ни стадион. Защото не съм нито глух, нито сляп, нито сюнгер, че да попивам тази горчилка.
Да припомням ли стихотворението на немския протестантски богослов, който се покайва за мълчанието си спрямо репресиите на нацистите, след което самият той се оказал също тяхна жертва, но вече нямало кой да се застъпи за него? Или ще ви се стори прекалено нескромно да правя подобни аналогии, преплетени със съдбата на моя скромност?
КОГАТО НАЦИСТИТЕ ДОЙДОХА ЗА МЕН
превод: Борис Борисов и Александър Ножаров
Когато нацистите дойдоха за комунистите,
аз мълчах;
не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите,
аз мълчах;
не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзите,
аз мълчах;
не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите,
аз мълчах;
не бях евреин.
Когато дойдоха за мен
– вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.
ПОСЛЕСЛОВ: Упрекът в тази статия към Ирина Недева и АЕЖ се оказа неоснователен. За което като автор се извиних. https://ivo.bg/2019/04/14/сгреших-за-ирина-недева-и-аеж/
По природа и по нагласи съм оптимист до дупка. Защото смятам, че меко казано, опонентите на Иво които са и мои защитават кауза пердута. Те могат да постигнат тактически победи, от рода на забавянето на представянето на Измамата в Добрич на 7 март но последната дума не е и няма как да бъде тяхна.
Смущава ме едно. Не може в статия посветена на Копейкин вчера да се яви мнение което ще цитирам изцяло и да няма никаква реакция. И то е писано по всичко изглежда от “широко скроен съмишленик”, ти да видиш.
“Ако целта на тези противоречиви действия е физически сблъсък и пропаганда в медиите, така да бъде.
Героят на Гогол, Копейкин е инвалид от войната загубил ръка и крак.
Г- н Kостадинов е бил общински съветник е и по скоро силен в приказките.
Гогол има безкрайна галерия от дребни чиновници мечтаещи за бъдеще върху гърба на другите ,моля изберете си един от тях.”
Posted by Мъртви души | април 12, 2019, 22:40
CДC, и не само те, бяха слепи за тъпизмите и изстъпленията срещу журналист и неговата публика в Добрич.
Но, CДC са тези които зaдочно организираxа среща на местопрестъплението c партия “Възраждане”.
Hаближиха избори, и, о чудо, прогледнахме.
Делфийският оракул , бил запитан, дали Лидийският владетел Крез да започне война с персите.
Oтговорът, “Ще загине велико царство, ако Крез премине река Халис!”. Крез приел отговора за благоприятен, нападнал, загубил войната.
Предсказанието се изпълнило.
Драги Иво и читатели на блога – ТОВА СДС НЕ Е ОНОВА СДС!!!
Една истина от господин Петров! Колкото до не намесата на пресa и на властоимащи на 7 март – до сега не се чу за някои задържани и осъдени от онази ПАСМЕНА при случая в Добрич с господин Инджев. Сега вече за господин Йорданов се вдига пушилка наближават избори! До сега този ДРУГАР костадинов трябваше да бъде привикан за да си получи полагаемото но може би е под чадъра на ВЛАСТА която толерира такива като него. Господин Инджев много съжалявам за всичко това което се случва с вас – вие самият виждате как определени индивиди ви дадоха под съд но идва ВИДЙОВ ДЕН! Такава е демокрацията в България – лъжа и измама и прах в очите на народа за съжаление.IIC…..oIL.
Здравейте господин Инджев и съмишленици. Искам да обърна вашето внимание върху един факт, който на пръв поглед не е свързан с дадената тема, но от друга страна прекрасно илюстрира руската агресия към нашата страна. В последното издание на руския опозиционен журналист, принуден да емигрира преди няколко години, Александър Сотник- Сотник ТВ, той споменава България като възможна мишена на руски военен удар. Вероятно той има впредвид многобройните политически ток шоута на които мракобесни имперски “експерти ” бистрят международната политика, и които вероятно са споменали България като удобна мишена:
https://youtu.be/mI40jIhBTxw
България е спомената след 6 мин. и 30 сек.
Само че, реакцията на АЕЖ по случая е точно от преди месец… 13 март, така че моля за корекция в текста, в тази част, която засяга АЕЖ и моето име.
http://new.aej-bulgaria.org/%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%bc%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%bc%d1%8f%d1%81%d1%82%d0%be/
Тази статия на г-н Инджев ми припомни думите на г-н Костов на представянето на новата си книга за острия дефицит на ЗАЩИТНИЦИ на ДЕМОКРАЦИЯТА.
Господин Инджев! Искам да добавя още нещо: Нашата държава е пропита от ПРЕСТЪПНОСТ КОРУПЦИЯ и ПОДКУПНОСТ от високите етажи на ВЛАСТА които се смятат за НЕДОСТИЖИМИ и НЕНАКАЗУЕМИ затова те подържат и толерират такива като “ВЪЗРАЖДАНЕ” и костадинов! Поздрави от USA!IIC…..oIL.
Иво е извоювал “с кръв” свободата си и затова може да си позволи духовния комфорт да се води единствено от съвестта си, за разлика от онези, крепостните “журналисти”, които заради заплатите си и еднодневката популярност са принудени да правят компромиси с истината.
Мълчанието им е престъпен сговор на страхливците срещу смелостта на професионализма и таланта, то е и жалко отмъщение, проява на завист, че не могат да си позволят свободата да изявят анализаторските си способности.
А тази манипулативна “Свободна Европа” на Татяна Ваксберг няма нищо общо с ОНАЯ Свободна Европа, която всички добре познавахме и на която имахме доверие! Жалко за парите, хвърлени на вятъра!
Г-н Инджев, редно е да коригирате статията си в частта за АЕЖ, защото имате последваща статия с извинения към тях и г-жа Недева. Не всичко, които сме споделили настоящата Ви статия, ще споделят и следващата. Извиненията са си извинения, но корекцията трябва да са по-горе; с уточнение и връзка към следващата.
Към GEORGI NIKOLOV&
Те не само “защитават кауза пердута”, но и награждават своите с Доктор хонорис кауза пердута.