Сгреших за Ирина Недева и АЕЖ

Снимка: Георги Кожухаров, “Дневник” ( 11 април 2019 г.)

Рядко се случва човек да се зарадва, че е сгрешил и е опроверган. Такъв е случаят с мен във връзка с Ирина Недева от БНР, чиято реакция срещу малтретирането ми в Добрич на 7 март не бях забелязал. В статията си “Премълчаването е мнение, когато толерира престъпление” вчера написах:

“Отказвайки да съобщят за линча над мен в Добрич от 7 март на практика към смълчаното мнозинство се присъединиха дори от българската секция на “Свободна Европа” и от Асоциацията на европейските журналисти, която иначе не пропуска да заяви позиция при случаи на атакувано свободно слово. Надявам се, че Ирина Недева, която оглавява Асоциацията, не е сплашена след дързостта  й да ме покани в свое предаване на БНР да си представя книгата “Измамата “Сан “Стефано”.

Сгрешил съм в частта за Ирина Недева и се извинявам за това. В коментарната част на ivo.bg тя ме опровергава с линк към нейна позиция, изразена на 13 март:

“АЕЖ-България е разтревожена, че езикът на омразата често и безнаказано печели нови територии. Той е завладял много онлайн пространства, форуми, групи в социалните мрежи, среща се и на живо…

Последният пример в тази поредица обезпокоителни явления е с журналиста Иво Инджев, който по време на представяне на книга, стана обект на обиди, нападки и заявка за физическа разправа в Добрич. Призивите за насилие срещу журналиста, които са се чули в залата и които се умножиха в социалните мрежи, за пореден път се използват и за антисемитски изказвания. В същото време те са опасни и наказуеми съгласно българското законодателство и будят основателно въпроса дали има организирана група зад тази акция.

Призоваваме властите да се отнасят максимално сериозно спрямо вербалната агресия, насаждането на омраза, призивите за насилие и заплахите към журналисти, учени или към граждани заради изразените от тях възгледи. Неслучайно Наказателният кодекс съдържа раздел “Престъпления против равенството на гражданите” и все още нито един съд не е разпоредил, че тези разпоредби не се прилагат за враждебно слово, изразено offline и онлайн. Обръщаме се и към медиите с призив да не толерират подобни послания нито като част от редакционното си съдържание, нито във форумите си в интернет.” http://new.aej-bulgaria.org/езикът-на-омразата-няма-място/

Грешката си е грешка и оправдаването за нея с някаква лична специфика не я омаловажава. Свикнал съм да нося отговорност за делата и думите си и в случаите, когато те не заслужават аплодисменти.

Все пак ще добавя, че не мога да се освободя от цялостното усещане, че т.н. българската журналистическа гилдия ( за разлика от европейската, включително и онази от Асоциацията на европейските журналисти, на която бях избран за вицепрезидент в Хелзинки през 1994 г.), с лекота, ако не и със злорадство в някои случаи, ме отписа  от своите редици в момента, когато се сблъсках с всесилния по онова време президент Георги Първанов. 2006-та, когато се случи това, ще се запомни като начало на резкия спад на свободата на словото в България – близо три пъти към днешна дата.

Когато кучетата, на които са те хвърлили, те глозгат години наред, няма как да не ти се оголят нервите. Ако условно потърся “смекчаващо вината” ми обстоятелство, то кучето е до голяма степен заровено пак там, в т.н. българска журналистическа гилдия, която също като мен, но едва ли случайно, е “пропуснала” да забележи и цитира позицията на Ирина Недева и АЕЖ. Това цитиране обикновено се случва с декларациите на АЕЖ. Но някак си съм се оказал в графата “необикновени” изключения.

Аз, наивникът, съм си въобразил, че медиите биха разпространили тази достойна позиция. Но съм се предоверил, не съм проверил и съм сгрешил във високите си очаквания.