Иво Христов нещо менти за предложението на ментора си Нинова, както тя за срещата си с Решетников

Продължават издайническите опити за шикалкавене на Иво Христов, бившия журналист, бивш член на БСП, бивш началник на кабината на президента Радев и бивш негов “речеписец” ( както сам се нарече), оказал се настоящ кандидат на БСП за евродепутат. 

Вече писах, че Христов ме разсмива с претенцията си да е напуснат само телом, но не и духом обкръжението на своя бивш работодател, за да се присламчи към Нинова и предлаганата от нея перспектива да си вдигне десетина пъти заплатата с една дълга командировка в сърцето на нашите “европейски поробители” Брюксел. Хем много уважал Радев, хем бяга от него, за да му служи още по-добре, макар да е знайна поговорката “далеч от очите, далеч от сърцето”.

След като човек се разведе може и да запази добри отношения с бившия си партньор. Ама чак пък да му остане лоялен и верен, след като е скочил в нов креват, нещо не се връзва с прононсирания консерватизъм, изповядван в същия абсурдистки дух от родното ни левичарство. Ляв консерватор е като десен левичар, но за Христов и компания няма проблем да налагат тези извращения, щом модата се диктува от Москва.  

И днес бившият какво ли не Иво Христов продължи да твърди, че е напуснал президента, но му оставал верен. 

СНИМКА : БГНЕС

 

 

 

 

За отворен брак всички знаем. Но за отворен развод и равнопоставена любов към бившия и настоящия партньор със съгласието на тримата чувам за пръв път. Пак казвам, не е необходимо разводът да е отровен, но чак пък отворен…

Този аспект от шикалкавенето на бившия ”речеписец” е само един от лапсусите в негова реч в рамките на неосъзнатите му самопризнания. Нормалният човек помни преломните моменти от биографията си доста по-дълго от няколко месеца. Иво Христов ни има за ненормални, датирайки направеното му предложение да става евродепутат от Нинова с приблизителност, която говори за лъготене. Няма как едно толкова конкретно предложение да бъде “процес”, който се е разтеглил някак си между края на декември и януари тази година. 

Така каза Христов: че Нинова му е предложила в края на декември или в началото на януари. Този абсурд ми напомня на смеха, който предизвика през март в съдебната зала един свидетел срещу мен, доведен от защитата на тъжителя. Свидетелят се опита да определи присъствието си на събитието, за което иде реч, “през октомври или през декември”. На което съдийката му припомни, че между двата месеца има и ноември.

Така е. Бурен смях буди твърдението на Христов за датировката на това превратно предложение към него. Декември или януари, все пак? 

За онези , които ще махнат с ръка и ще кажат, че е дреболия, ще предложа да си спомнят кога се е случила консумацията на първата им любов, първото раждане ( някъде между декември и януари ? ) , първото постъпване на работа и други подобни изключителни събития в биографията им. Едва ли ги определят с “точност” от два месеца. Помнят се за цял живот и с десетилетна давност. Какво остава за някакви си три – четири месеца. 

С други думи Христов нещо менти. Точно като своя ментор Нинова, която увърташе по същия начин за срещата си с Решетников. 

Апропо, Христов се опита да хвърли камък срещу неназовани “бивши служители на службите”, които в днешно време определяли кой е европеец. Предлагам следващият път да бъде питан от интервюиращите за уточнение какво мисли за бившите “служители на службите” в службата, която той оглавяваше като началник на президентския кабинет. Може и поименно. 

Пишещият тези редове, който никога не е бил служител на службите, уволни с един подпис 25 служители и сътрудници на въпросните служби като директор на БТА през 1990 г, закривайки всички кореспондентски пунктове на БТА в чужбина, с което си навлече за вечни времена истеричната лична вражда не само на уволнените ( или лустрираните, ако предпочитате лустрото на термина), но и на камара техни камаради. Тяхната отмъстителност и днес се опитва да ме отрови с новичока на озлоблението си. Защото подобно радикално действие за пълно демонтиране на машината на бившите служби не направи никой друг ръководител на голямо държавно учреждение – нито в началото, нито в проточилия се след това с десетилетия преход, през който “бившите” изиграха ключова роля, предавайки сега щафетата на бившия какво ли не Иво Христов.  

И обратното, бившият натовец Радев реабилитира бившите служители на службите, чиито началник до преди броени дни беше Иво Христов. Да не би пък точно тях да има на ум той, когато загадъчно обвинява “бившите служители на службите”, че си позволяват днес да определят кой е европеец? Ако е така, нека го заяви ясно, а не да подхвърля полуфабрикати за масова консумация в публичното пространство на принципа “който се хванал, хванал” в мрежите на това лукавство.