С изненада откривам, че социалният антрополог Харалан Александров е изненадан от бурните реакции след като написа истината за “турското робство” като метафора, която не отговаря на научно доказаната истина. Защото, ако толкова ерудиран автор, способен да защити на високо академично ниво очевидността на своята теза, е изненадан от страстната привързаност на робуващите на мита за робството, какво остава тогава за онези сънародници, на които наистина им е беден речникът ( в най-буквалния смисъл на думата) и въображението, за да напуснат уюта на собствените си заблуди?
https://clubz.bg/82434-haralan_aleksandrov_trqbva_da_povdignem_pohlupaka_na_turskoto_robstvo
Не се опитвам да полемизирам, а по-скоро откликвам на констатацията на Харалан Александров за необходимостта да “повдигнем похлупака” по този въпрос, макар да се варя в гърнето на злобата и агресията от доста години именно поради това, че отдавна съм го повдигнал. До степен, че вече публично, колективно и организирано ме нападат по откровено престъпен начин с опити да ме хвърлят в този казан на клокочещо озлобление ( както стана в Добрич на 7 март, когато делегирани от Варна “храбреци” и местни техни помагачи ме атакуваха в съотношение 20 към едно на ръба на физическата разправа в продължение на четвърт час насред Градската библиотека).
Харалан Александров заслужи съмнителната чест да бъде припознат като мишена на охулваща кампания в интернет. Адашът Иво Беров, чиято също толкова аргументирана статия по тема, писана през 2014 г., стана обект на яростно заклеймяване барабар с автора на тези редове заради факта, че е “дал трибуна” на колегата си Беров 5 години по-късно в ivo.bg.
Бих могъл да посоча редици български историци, които отдавна са обяснили научно защо българските поданици на султана не са били роби по статут, но и да цитирам научните мнения това едва ли ще помогне. Всеки, който си позволи да обясни истината, попада автоматично под ятагана на обвиненията, че харесва турското робство или “поне” продажник ( да се изразя най-меко по повод вменяването на “ибрикчийство”). Ако с тези мегафони на опростачването можеше да се говори човешки, трябваше да чуят себе си чрез ехото на абсурда американците да плащат на българи да отричат робството, което е толкова безспорна част от самата американска история. Какво би могла да бъде изгодата на американците това да правят в България “соросоидите” ( т.е. слугуващите на един евреин, чието име кремълската пропаганда завоалирано превърна в антисемитски символ)?
Виж, каква е изгодата на московците да вменяват на българите любов към робството е нещо, което направо не се нуждае от обяснение по отношение на руската политика България да бъде държана слаба, разделена, вътрешно противопоставена по външнополитически признак и ако може – на колене от пред руско-съветските монументални лъжи. Такава България по-лесно се манипулира в позата партер на бартер, който включва услугата “вечна любов” срещу вечно покорство пред Русия без значение какви безобразия върши днешният руски режим.
Няма да повтарям многобройните доводи срещу обобщението за робството. Онези, които си го искат, за да им служи като оправдание и на днешното робуване на всякакви митове и откровени лъжи, са се вкопчили в него като пирати на борда на чужд кораб по време на абордаж. Вадят нападателно отделни истини, като съществуването на робски тържища в Османската империя или зверствата, извършвани над българи, макар те да не се различават от кланетата на какви ли не (временно) господстващи представители на едни народи над други в самата Европа по същото врече, че и в по-късни години. Освен по това, че няма друг народ, който страстно да самоопределя миналото си като робско. Това не си причинява никоя друга историческа памет поне на този континент, познал най-кървавите междуособни войни в историята на човечеството, свързани с националния гнет, с потисничество на свои и чужди деспоти.
Какво кара толкова много наши сънародници през 21 век да прекланят главица пред мита за робството, приемайки безропотно и дори с мазохистична наслада, че са потомци на роби? По време на комунизма универсалното оправдание за всичко беше “тежкото наследство на капитализма”. Той поне предхождаше непосредствено по време социализма. Защо обаче днес толкова много роболюбиви българи прескачат няколко епохи назад, за да намерят опора в робството? Дали е само споменатото по-горе удобство да си намираме оправдание за днешната ни неспособност да се изправим пред лицето на предизвикателствата на нуждата от модернизацията?
Набива се на очи очевидността на паралела с ловкото превключване на машината на времето в момент на радостно опиянение от освобождението от комунизма към спомена от 19 век. Когато фалшификацията с “революцията” от 9 септември и “освобождението от монархо-фашизма” се оказа изхабен зъбчат елемент от механизма на руското влияние, на помощ му дойде задната предавка към избледнелия спомен за Освобождението, за което няма живи свидетели.
Освобождението нямаше как да бъде обосновано като толкова основополагащ момент ( за третираните като безгласна буква в онзи момент от Русия българи), че да приемем за национален празник измамната му оферта от 3 март 1878 г. в Сан Стефано, ако преди това българите не са били роби на Султана. Нищо, че българите не само не са били роби според дефиницията за робството, а направо са изумили придошлите от мракобесната си родина на Балканите руски войници и офицери с факта на собственото самоуправление, свободата да изучат децата си ( и в чужбина) , да строят църкви, да търгуват, да произвеждат и да пътуват където си поискат, да притежават движима и недвижима собственост – все неща, забранени по време на съветското робство в НРБ.
В тази полемика най-високо крещят полузапознатите, полуобразованите, но най-дълбоко убедените, че знаят най-добре какви са били параметрите на робството. Оставени са “любезно” да вършат работата на историците, включително и на откровено влюбените в проруския прочит на българската история, които много добре знаят истината, но “тактически” си мълчат. Това премълчаване от страна на знаещите историци не е непременно признак на малодушие от страх пред очаквания линч от страна на разпенените патриотари.
То е нещо по-лошо. Съзнателно подбужда страстите на противопоставянето и саморазправата с малцината публични говорители срещу спекулирането с мита за робството, от която най-агресивните кандидати за евтина политическа слава се опитват да се възползват в ролята на днешни “възрожденци”, които бранят историята, такава, каквато историците знаят много добре, че не е.
В опитите си да надвикат аргументите на научното обяснение с емоционални припомняния за османския гнет най-гръмогласните защитници на мерака предците ни да са били нищо по-малко от роби тези роболюбиви нашенци обаче също се нуждаят от авторитети. И понеже в днешно време отявлените русофили сред българските историци са се изпокрили от неудобство, кресльовците стрелят напосоки с джепането от цитати от възрожденско време, когато робството и поробването са били легитимни изразни средства сред народните будители. http://dobrudjabg.com/novina/pozor-v-centyra-na-dobrich-shte-bydem-prestypnici-ako-ostavim-decata-si-da-rastat-v-podobna-sreda-video-/51206
НА СНИМКАТА: Едър роболюбец, първо седи на първи ред, а после
налита срещу среброкосия Георги Чунчуков, водещ на представянето на книга на на Александър Йорданов” Патртиотични уроци” в Градската библиотека в Добрич на 16 април т.г. Същият агресивен екземпляр, наричан от местни граждани “трансилванец” ( явно го познават, макар да гастролира от Варна), крещеше в лицето на автора на тези редове “боклук” и заплашваше с разстрел на 7 март по време на представянето на книгата “Измамата “Стефано”. Буйстващият роболюбец, който така и не се представи ( може би ще бъде разпознат от читателите) фалцетно скандираше непрекъснато на ръба на сълзите “искам си историята, защо ми крадете историята”!
Да, факт е, че робството е част от речника на будителите. Най-вече на колоса на българската литература и поезия Иван Вазов, който предупреждава през 1916 г. , че руските агресори “иго ни носят ново” в стихотворението си “На руските войни”. ( Иван Вазов, “Нови векове”, Събрани съчинения т. 4, издателство Български писател, София 1976 г., стр. 170).
Да ги попита човек тези с черешовите топчета, заредени с гневния барут на любовта към робството, дали подхождат по същия начин към други будителски метафори на великите ни възрожденци? Признават ли се за потомци на “идиоти”, каквито Ботев вкупом е нарекъл в отчаянието си от “непробудния сън” българите от онази историческа епоха? А дали православните всинца са заслужили определението му “скотове”?
Най-сетне нека всеки се замисли за хиперболата и метафората в едно печално известно стихотворение на будителя Петко Славейков и да си зададе въпроса дали днес е част от стадото, в което не просто си има мърша, а поголовно е обявено от поета за леш в далечната 1875 г.
Петко Славейков
| НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! “Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме… Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни… Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни… Всякой вика “Яман ни е нам хала!” – а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875 |
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/premalchavano-vastaniiata-prez-1975-1876-antiruskite-nastroeniia.html
Няма нищо по-логично нашите възрожденски водачи, будители, апостоли, революционери да са били метафорични и хиперболични апелирайки към народната свяст за да възкръсне свободна и независима България. Даже, спомнете си Записките на Захари Стоянов кой е най-силният аргумент на Бенковски и сподвижниците му в подбуждането на народа да вземе съдбата на България в ръцете си. Цитирам по памет, смисълът запазен 1:1. “Както вече знаете турските ходжи в Цариград са решили напролет (1876) да бъда изклани до крак българите”. Тогава какво ни остава. Да се вдигнем с кремъклийките и черешовите топчета и да събудим Европа.
Ами какво да кажем за “Туркия ке падне”, легендирано с широко разпространеното по него време вместо с цифри да се смята и с букви. Така сборът от числовата стойност на буквите в израза „Турцаïке падне“ дава годината 1876.
Т – 300, у – 400, р – 100, ц – 900, ï – 10, а – 1, к – 20, е – 5, п – 80, а – 1, д – 42, н – 50, е – 5.
И за десерт. Прави ли ви впечатление, че отдавна към “аргументацията” какви големи роби сме били падна позоваването на страховитият данък-десятъка.
Не ще да е случайно.
А тези които янките спасяват на няколко пъти какви ще да са били. Оставям на съветофилите, днес по съвместителство путинисти да определят.
http://www.kasparov.ru/material.php?id=5CCA7660EA2B0
“Мостът тръгна, леваци качвайте се.”
Командирът на сапьорната рота в поделение 60020 през далечната 1969г.
Или на ход е РИКО на когото по всичко изглежда се пада съмнителната чест да удари някой и друг ключов пирон в ковчега на Моделът КОЙ. Много мина, мъничко остана.
Да му мислят тримата шишковци.
https://www.actualno.com/crime/deloto-sreshtu-peevski-i-bnb-v-sasht-de-fakto-vyrvi-news_745132.html
Алекс Алексиев, Строг но справедлив
https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/aleks-aleksiev-dokato-rusiya-se-darzhi-s-nas-kato-sas-zavisima-darzhava-shte-ni-prodava-skapi-goriva
“Златната младеж” на КОЙ? – гле`йте и се смейте (особено от втората половина на видеото “Господари на ефира” можеха да живеят цял месец ако не ги бяха спрели):
https://bnt1.bnt.bg/bg/a/idei-za-blgariya-i-evropa
Позволявам си да цитирам и да подчертая особената важност на следния абзац от горния анализ на г-н Инджев: “…изгодата на московците да вменяват на българите любов към робството не се нуждае от обяснение…руската политика винаги е бил България да бъде държана слаба, разделена и вътрешно противопоставена по външнополитически признак, а ако може – а то очевидно може – на колене пред руско-съветските монументални лъжи”
Това трябва да се повтаря, за да се знае и помни.
Самозалъгването е една от основните форми на Истината с голямо И.
Например в момента, вероятно хиляди очакват посещението на папата в Pаковски. Други вероятно очакват нов комунистически, нацистки или европейски ред ,трети марсиански и така нататък.
Едни искат да изгонят циганите, други руснаците, турците , помаците ,арменците и власитe евреите или който и да е…Нерви…
По същия пример, в година 1861 някои като Pаковски са смятали липсатa на самостоятелно българско управление за проклятие, други по тлъсти чорбаджии и захлупени cиромаси за благословия.
Pусия е виновна за всичко, е същo толково вярно колкото Турция е виновна за всичко.
Може ли в спор за една дума , “робство” или “окупация”, да се изпокараме и да ce кълнем до девето коляно. Не само че може, но и е напълно логично.
В крайна сметка всички сме наследили последиците на забраната oт османскaтa власт, повече от трима човека българи да не се събират на едно място cами.
Защо трима, а не двама или четирима,.. според корана, измежду трима, единият винаги се явява благоразумен и има вероятност да вземе мнозинство в групата.
Похлупакът, вероятно е в нас, кой, как и защо го е поставил, едва ли някой ще разбере, докато е жив. Haли знаем истината…
Аре, стигнахме до изконното “Всички са маскари” сготвяйки тюрлю гювеч.
Аман от дървени философи.
Към Похлупакът:
Коментарът Ви е засукан вариант на простото правило да се приписват еднакви вини на различни субекти с цел да се прикрие актуалният престъпник.
Иначе казано, поставяте знак на равенство между две величини от разни епохи ( да не говорим, че Русия и Османската империя често са си сътрудничели за българска сметка преди да сбият кой да ни владее).
По този начин някак си излиза, че не е вярно онова за съветската окупация като продължение на руските опити да постигне същото през 19 век.
Никой тук никога не е заявявал, че “Турция е виновна за всичко” , още повече, че такава държава не съществува преди Ататюрк. Вината на “Турция”, т.е. на Османската империя, никой българин не е оспорвал. Просто защото никой българин няма нужда да бъде убеждаван за негативния прочит на Османското владичество.
Войната между българите обаче се води от вече близо век и половина около опитите на Русия да заеме мястото на Османската империя.
Схващате ли разликата? Ако не, да обясня отново: Турция е безспорно призната негативна величина от всички българи, макар от 141 години насам да не е причинила злина на България, а дори е била съюзник и неутрален пазител на българския гръб през този период – до степен, че отказва да реокупира Източна Румелия по руско внушение след Съединението през 1885 г.
Спор между българите относно негативния образ на Турция в онова все по-далечно минало няма ( въпреки опитите да се внушава, че да се отрече робството означавало да се каже, че на българите им е било приятно да са поданици на Султана). Опитите ни заявим, че не сме били вкупом роби, а поданици на една евразийска империя, състояща се от различни потиснати националности и религиозни общности, не означава възхвала на османския колониализъм, както внушават болните от русофилия мозъци.
Големият спор след края на османското владичество над българите е свързан с руския опит да го замести със свое над българите. Което и става през 1944 г. Тогава настъпва периодът на истинското робство, при което свободните българи загубват собствеността си, правото си да пътуват ( и дори да се местят вътрешно в държавата по своя воля), да се самоуправляват, да изповядват свободно вярата си, да строят църкви, да произвеждат , да търгуват и т.н. – все права, които българите по време та “турското робство” са имали.
От този руски колониализъм и неговите днешни метастази не можем да се отървем.
В днешна България туркофили няма и дори от онази партия, за която гласуват българските граждани от турски произход, гледат да се разграничават от Анкара. Да сте видели някой от тях да посмее да вее турски знамена, както правят мекеретата на руската империя най-редовно и навсякъде? Питам, за да не поставяте знак за равенство, каквото няма.
Което не може да се каже за възторжените слуги на Москва – адски “чисти българи”, готови да прережат гърлото на всеки сънародник, който не се кланя на Кремъл, актуалният постколониален играч на българки терен сред българите с руско самосъзнание.
И никой не ни е застрелвал в гръб, ако решам да живеем в други български земи извън империята. Да не забравяме, че на територията на днешна Румъния до Първата световна война се е говорило на български език. Подобна е и историята на Испания, но за 700 г. Питайте ги дали са роби и как Сталин ги освободи от гнета на 500 тонното им златно съкровище.
Не е по темата.
Дай милион, ама по 100.
Що ли не съм изненадан.
https://www.actualno.com/business/shte-vryshtame-oshte-blizo-100-mln-evro-na-rusija-zaradi-ujen-potok-news_745319.html
И АЕЦ БЯлене не се дава. С 100 хилки ката ден Анка Данъкоплатка е назад.
Чакам Баце да се “обясни” със Стопанинът на БЛОГА НИ за н-ти път какви ще ги дъвче с “Гьола”.
https://www.mediapool.bg/sas-100-hil-lv-na-den-nababva-smetkata-za-aets-belene-news292788.html
Похлюпаче, снощи бяхме 5 българина на една маса и си говорихме и за Българската история от преди 7 милиона години. Чувал ли си за най-стария град в България кой е? Чирпан!
Там има уникален частен палеонтологичен музей. Идете и го вижте. Идете и вижте, къде са живели най-старите хипопотами в света. Сънливци по 3 метра, слонове с извити надолу бивници, в черепа на които има дупка от човешка обработка и т.н.
Знаете ли в древността, как чирпанлии са съдели престъпника. Връзвали го за едно дърво и слагали пред него кошница с плюеща кобра. Да точно така, плюеща кобра в Чирпан. Ако кобрата го убие, значи е виновен ако не, го освобождават.
Има още много уникални неща от които разбираш, че Българите са древна и невероятна нация…
Но какво е Чирпан днес?? Тъжна история. Общината е във фалит със запорирани банкови сметки. Града е полупразен, заради замряла стопанска активност и ниски заплати, църквите са с почернели стенописи едва видими в които почти не се влиза а накрая на града живеят в гето 6000 роми. Само в центъра, все още на 15 метра, героично се извисява Партизанин с огромна петолъчка и шмайзер непоклатимо, въпреки, че комунистите ги забраниха със закон. След милиони години цивилизация, внуците на този Партизанин, са докарали Чирпан до фалит и обезлюдяване но като че ли народа не го забелязва. Това е най-тъжното. Бивши милиционери и ченгета са окупирали бизнеса в земеделието, скотовъдството, промишлеността… Целия град е техен но няма живот в този град. Задушават го от страх, някой да не им вземе властта. А ние тук се караме дали Българина бил роб на турците. Тогава поне сме имали Левски, Бенковски, Ботев, Караджата, Петко войвода а сега кой имаме?? Кога заробихме духа си, дотам, че да не забелязваме, кой е истинския ни поробител.
Свободна Европа, клубz, Дойчев Веле, понякога правят тънки манипулации. Това за робството -добре. Но не използвайте Турция, турско за годините преди 1922г. За писанията по книгите, като знаем кой държи контрола също не може сляпо да се вярва. Последната голяма манипулация е с името на Александър БАТЕНБЕРГ. По заповед БАТЕНБЕРГ Е СКРИТ ТОТАЛНО и е останало КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР ПЪРВИ.Така по центъра на София спокойно ако си чужденец можеш да си помислиш че си в русия, ако пък си от България можеш да си помислиш че сме част исторически и духовно и …. от русия. За тези които се съмняват срещу руската църква има руски ресторант изписан на латиница и кирилица на руски.
И да продължа за Турция. Истанбул е бил Цариград до 1930. Защо ли. И защо това се крие.Сан Стефано не е Сан Стефано а е СВЕТИ СТЕФАН.Тия дни щял да идва мечът на ХАН КУБРАТ. Това че превода на днешен Български е ЦАР КУБРАТ не е важно. И така средно статистическия гражданин стига до извода : историята си я пише кой както иска. Остава да верваме на паметниците,наименованията на улици и площади и на талавизиите и на бойко който каза че България е обявила война на ссср.
И един нов прочит на темата за робството: днес един кандидат – евродепутат (доктор на науките, с извинение към науките) се изока от телевизора, че сме роби на Европейския Съюз!Така де, обичаме си го това робство!
Психология на Априлското въстание от Ив. Хаджийски.
http://kultura.bg/web/%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/?fbclid=IwAR2BCtnady4DFoJ93Aik2u29i_JcjS3ApB3o5AHxUheBvoFwsv-7Z9_jJC8
Иде 9 май. Ватниците са мобилизирани на мах за “празнуване” на милионите жертви повечето от които са продукт на сталинският гений и КО, съратници и подчинени по вертикала. Възникна междувременно идея “отдолу” и нищо чудно да се приеме възторжено ОТГОРЕ в т.н. акция Безсмъртният полк да се носят и портрети на … героично загинали кучета през вов. Носенето ще да е по “разнарядка”. Тези кучета са били основно обучавани да взривяват немските танкове. Слагат им пояс с гранати, учебни при дресировката, като преди това са ги действали по следната методика. Държат ги гладни доде почнат да вият на умряло. Наблизо е разположен трактор под който са сложена останките от войнишката “трапеза”, кокаляци разни, запалват двигателя и кучето беж под машината. После, като тръгнат немските танкове в атака отвързват каишката, поясът вече е с бойни гранати и стой, та гледай “сеир”. Това, между другото.
Вгледайте се внимателно в снимката на побиването на кърмъза байряк над Райстага. На ръчичката на героя-воин, хоп два часовника “усвоени” по победоносният път. Дали са бастисани от някой нещастен немски пенсионер или са измародерствани на бойното поле, смееш ли да питаш дори родните патрЕоти-“възрожденци” ака Костя Копейкин.
https://twitter.com/MID_RF/status/1123893685689704448
@ Иво Инджев
Извън рационалното, тъй като имаме ограничено време, придружено c постоянна несигурност, вината е много подходяща да дадем смисъл, където вероятно той е равен на нула.
Математическите символи също са опит за придаване на смисъл. Знак за равенство може и да не e на място в наивния ми коментар, но е факт е че “България, пластелин в ръцете на великите сили”, е тема за оправдания без начало и край, подобно на куче което гони опашката си.
За щастие на следващите поколения, сме смъртни. Представете си сблъсъка на “знания”, между бригадирите от 50 години на 20 век, и 20 годишните на 21 век. Грешките в миналото , би трябвало да са днешни победи. Истинският ни поробител e похлупакът от наизустени “истини”, без опит зa разбиране. Той е виртуален, но с реални последици и надхвърля границите на конкретния случай. Mоже би ражда книги като “Измамата Сан Стефано”, опитващи се да го открехнат.
Така че, грешката в Чирпан или другаде, най вероятно е поправима, просто трябва време.
Към ВЕСЕЛИН СТАНЕВ: „И така средно статистическия гражданин стига до извода : историята си я пише кой както иска“.
Така е, и вие сте един от тях.Но как да ви повярва човек, като привеждате такива неоспорими доказателства, като това например: „ХАН КУБРАТ“ „на днешен Български е ЦАР КУБРАТ“.
Към ФЕН:
На въпроса ви: „Кога заробихме духа си, дотам, че да не забелязваме, кой е истинския ни поробител.“, ви отговарям съвсем лапидарно: 865г., 1878г и 1944г. . Накратко, ЗАБРАВАТА, че „Българите са древна и невероятна нация…“ е главната причина затова. И разберете, ние не се караме, че „Българина бил роб на турците“, той наистина не е бил роб, защото нямаше как да роди такива титани на свободата като Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Захарий Стоянов….., те нямат край. Днес техните последователи са тук, необходимо е само да си отворите очите и да ги изберете. Те ще премахнат от властта „Бивши милиционери и ченгета са окупирали бизнеса в земеделието, скотовъдството, промишлеността“, и те ще върнат отново радостта и живота във вашия град. Гласувайте за тях!
Да добавим и “неразумни юроде”
В България и в другите по-изостанали страни на Източна Европа, доста повече се говори за “родолюбие”, в сравнение със западните страни. При това, най-приказливите по темата се смятат и за християни, игнорирайки факта, че в нито един свещен текст, не се споменава думата родолюбие, и от вярващите не се изисква да бъдат родолюбиви. Същото се отнася и за основните принципи на либерализма или социализма, или какъвто и да е друг “изъм”, който е що годе хуманна космополитна идеология, каквато е и всяка световна религия.
Пита се: Кога най-после “родолюбивите” приказливци ще се сетят, че освен някакво народо-съзнание имат преди всичко ЧОВЕШКО съзнание с много по-високо предназначение от тяхната етничност?
Към NESTOR:
Във всеки етнос си има „“родолюбивите” приказливци“, но това не означава, че хората, които имат „ЧОВЕШКО съзнание“ се отричат от етноса си. С други думи, те също уважават рода си и са готови да го защитят. Разликата между тях не е в това, което казвате и се опитвате да ни внушите. Разликата е там, че едните проституират с душите на рода си.