Сериалът “Чернобил” привлече интереса на милиони хора по света към лъжовния свят на съветските убийствения ядрени тайни. Сред тях има една много конкретна, свързана с най – мащабното и технически сложното криминално разследване в британската история, завършило след 10 години с присъдата на съдията Робърт Оуен: за убийството на бившия руски агент и политически беглец във Великобритания Александър Литвиненко ( вероятно) е виновен президентът Владимир Путин.
Историята на Литвиненко, убийството му и разследването припомня нов британски документален филм от май 2019 г. com/watch?v=bXOWK-Vj7_M
Едно от местата на повествованието във филма е “Поликлиника №6”, свръхсекретна болница край Москва, построена специално за лекуване на жертвите от катастрофата в съветската ядрена централа в Чернобил. В типичен съветски стил главният прокурор на Русия първоначално лъже, че нямало такава болница, но пристигналият в руската столица за среща с него екип британски разследващи настоява, че там се намират двамата заподозрени за убийството на Литвиненко, офицерите от ФСБ Лугавой и Ковтун. След което се “оказва”, че такава поликлиника има…
Филмът е като продължение на сериала “Чернобил” по темата за съветските лъжи. Британските разследващи, с които уж руските власти сътрудничат, са разигравани по всякакви театрални и реално застрашаващи живота им начини. Возят ги с извънредна скорост два часа до поликлиниката, където им разрешават само 13 минути разговор с изцяло обинтован човек. Представят им го за Ковтун, но те няма как да проверят това. Виждат се само очите му. Отменят интервюто с Лугавой в последния момент. Карат ги да чакат 6 дни преди да уредят срещата с него срещата в болницата, макар той изобщо да не е в болнично облекло и не изглежда болен. Лъже, че не знае английски, но накрая подигравателно им пожелава на английски “Good luck with wour investigation ( “ Успех с вашето разследване”).
Най – коварната измама британците установят, когато се завръщат обратно в Лондон ( с чувство на облекчение, защото в Москва се разболяват “мистериозно” с болки в стомаха и са убедени, че са отровени от домакините с цел да ги тормозят). Британските власти установяват, че е подменен най-важният запис, направен с Луговой на касета в Москва. Веднага след това на Лугавой е осигурен имунитет като го “избират” за депутат в руската дума. А уж страшно болният Ковтун, който не можел да говори, защото бил на ръба на смъртта, се оказва жив и здрав също…
Британският филм припомня основните моменти във връзка с отравянето на бившия подполковник от най-секретния отделна ФСБ ( отговарящ за убийства на политици и бизнесмени) Александър Литвиненко, който през 1998 г. отказва да участва в убийството на Борис Березовски, ръководил преизбирането на Елцин за президент. След пресконференция, на която обвинява ФСБ в извършване на престъпления, Литвиненко е арестуван за 2 години и след освобождаването му бяга във Великобритания, където получава политическо убежище и нова идентичност.
Наследниците на КГБ обаче го намират ( той и не се крие особено, както твърди в свои интервюта беглецът от ГРУ Суворов) и правят три опита да го убият, по данни на британското разследване. Успяват на третия път, като го заразяват с отровен чай, в който са добавили полоний 210 , най токсичното вещество на света – 5000 пъти по-радиоактивно от урана, което може да произведено само изкуствено и само от държава, притежаваща ядрен реактор.
44 годишният Литвиненко, агонизирал 21 дни, но успял да говори от смъртното си легло с полицията три денонощия в продължение на 9 часа, е погребан във Великобритания в затворен метален ковчег. Близките му нямат право да го пренасят за срок от 30 години поради изключителната радиоактивност на тялото на жертвата.
Не само съдията Оуен, самият Литвиненко, познавайки системата отвътре, споделя с полицията, че заповедта за неговото убийство може да бъде дадена само от един човек в Русия: президентът Путин, с когото лично се е срещал в качеството му на директор на ФСБ, информирайки го за престъпната дейност на собствената му служба, преди да се реши да обяви тези данни публично.
Убийците на Литвиненко, който се опълчи на Кремъл, са на свобода и до днес. https://www.youtube.com/watch?v=bXOWK-Vj7_M
НА СНИМКАТА: Депутатът Луговой
Когато разследваха допинг-скандала с руските спортисти, шефа на комисията беше направил в доклада си следното заключение, което ми направи силно впечатление как казва с толкова малко думи толкова много за руското общество: “Deeply rooted culture of cheating at all levels”, което бих го превел като,
“дълбоко вкоренената на всички нива(във всички слоеве) култура на измамата (лъжата)”.
Към Симеон В.
За България фатална основа за доминиращата днес тук лъжа е измамата от Сан Стефано, чиято цел е била да превърне българите в русофили и еврофоби.
Британските “разследващи” да не са били от екипа на Монти пайтън. Защото ако са истински разследващи, едва ли биха се хванали на елементарните русняшки номера. От страни погледната, ситуацията е изключително скечова. Представят им мумия в бинтове, те не са сигурни кого разпитват, обаче все пак го разпитват, че и записват. После заебават някъде касетата и чак у дОма си разбират, че записът е нещо прецакан. Отишли в Русия да говорят с руснак, а не си взели преводач! Оня се правил на “не съм от тук и съм за малко” и накрая им се изгаврил на чиЗ английски. ‘Ми правилно- таквъзи такова така се таковат, кьорав карти не играе, ако си Червена шапчица без червена шапка се явяваш… всички знаем какво. Едва когато цивилизованият свят се отърси от безхаберието си по отношение на Русия, от левичарството си, от апологетиката на всевъзможните галактически потоци, едва тогава може да очакваме истинско разследване на каквото и да било руско. И най-важното- здрава превенция. Нищо по-добро от яка тояга до днес не е измислено.
Имало е лична среща между Путин и Литвиненко в 1998 г. За Путин тя е била протоколна. Точно обратното е било за подполковникът от ФСБ Александър Литвиненко. C риск за живота си, той представя на тогавашния шеф на ФСБ, Путин, факти за корупция и криминализиране на cлужбата. Путин не реагирал.
B 2007 Путин заяви пред журналисти, – Александър Литвиненко, не е знаел нищо, най малко пък държавни тайни, следователно за какво ние да го убиваме.
Bсъщност, решението за убийството му, вероятно е взето и на лична основа.
От спомените на Литвиненко, записвани от московския журналист Акрам Муртазаев:
“После, когато се появи Путин (във ФСБ), и той започна да влачи свои хора от Питер. А какво е Питер? Бандитската столица. Хора, които не са успели да въведат елементарен ред в собствения си град. С тях пристигаха и шофьорите им. Подир шофьорите — техните бандити. Бандитите, които те бяха прикривали там, се преместиха в Москва. Започнаха да вземат под контрол търговски фирми. Извинете, но аз за нищо на света няма да повярвам, че в Питер цялата организирана престъпност не се прикрива от ФСБ. Та това е просто невъзможно! Тамбовската групировка нямаше да се удържи и ден в Питер, ако Кумарин-Барсуков, нейният лидер, не беше познат на Патрушев и Путин. Техните вили са една до друга! Заедно си пекат шишчетата!”
Наистина, при подобна обстановка, cамо “луд”, би ce осмелил да откаже сигурни доходи от престъпна дейност облеченa в законова форма, открито да се противопостави на системата, да прави пресконференция….
Обяснението е в самите спомени нa Литвиненко и прехвърля границите на времето.
“А татко беше лекар в МВД [Министерство на вътрешните работи]. Няколко години преди да излезе в пенсия с чин капитан, го изгониха от органите. Тогава служеше в Сахалин, в колония с общ режим. Администрацията вилнеела: биели затворниците, крадели им колетите. Татко разказваше, че един дори си подложил ръката под триона само за да го махнат от този лагер. Някои затворници, когато получели колет, се заравяли в снега и стояли там, докато изядат продуктите. Конвоят ги търсел. Войниците мръзнели и щом намерели затворниците, ги биели безжалостно, жестоко, защото били озверели от студ — след цяло денонощие търсене навън… Намирали ги и ги биели. И когато ги донасяли пребити при татко, той ги придумвал: „Защо правите така, та те ще ви осакатят.“ Те обяснявали: „Ама поне ядохме до насита. Поне веднъж.“ Веднъж татко станал на някакво събрание и казал: „Ако сте офицери, защо крадете? Защо отнемате продуктите на затворниците?“ Написал на Брежнев писмо: „Това не е лагер, а концлагер, аз съм лекар, давал съм Хипократова клетва, а тук инквизират хора. Като лекар не мога да гледам това. Моля да вземете мерки за прекратяване на това престъпление. Лишили сте хората от свобода, но никой не ви е давал право да ги лишавате от човешко достойнство.“ От Москва пратили на инспекция някой си майор Гапон. Той огледал всичко и казал на татко: „Вие сте луд.“ Татко отвърнал: „Абе аз съм нормален, но…“ С една дума, уволнили го.”
Очевидно е, че Владимир Путин e поредният самодържец, плод на cамосъзнанието на болшинството руси. Що се отнася до нашенските любители на руската душа, малко е вероятно, една душа за която веригите са толкова нужни, да е била или някога да бъде нечия освободителка.
Големи изненади са подготвени от силовите служби срещу всичко съветско по целия свят, но сме ги оставили за втория мандат. Спомнете си как точно през втория мандат беше разгромен Съветския съюз, Югославия и Ирак.
@ ТОДОР ТОДОРОВ, невероятно свидетелство! Все едно препрочитам Архипелагът Гулаг на Александър Солженицин и Колимските разкази на Варлам Шаламов.
Не знам дали генералфатмакът румен коремното е чел разказа от Светослав Нахум “Бягство от Крим”, където се вее руски байрак – реклама на “Akuafresh”?! Като нищо, ако не бяхме в НАТО, сега и тук можеше да е същото: https://www.fakel.bg/index.php?t=6252
Госпожо, ИВАНОВА!
Моите адмирации за позицията Ви!
РЕСПЕКТ!