Най-после се разрази нещо като скандал, локализиран в локални по своето влияние сайтове, във връзка с продължаващото вече десетилетия престъпление с премълчаването и изкривяването на колониалната ни история. Благодарение на усилията на отделни изследователи, като колегата Христо Христов, стана известно на желаещите да научат фактите, че най-новата порция учебници по история са отровени по старому от новичока на преиначаването, “спестяването” и манипулирането на истината за НРБ.
Желаещите да узнаят тази реалност я научиха. А нежелаещите? Тях как да ги осведоми човек, след като т.н. големи медии не желаят да си цапат предаванията с нещо толкова банално и добре известно на всички, че всички са свикнали с него като с доминирането на съветските колониални паметници над центровете на най-големите ни градове, все така безнаказано и тържествено възхваляващи чуждата окупация на България?
Списъкът на “пропуснатите” истини за същността на тоталитарния режим (наричан напоследък умилително “соца”) в уж новите учебници по история е по своя обем тема за научен трактат. Но сред открояващите се нагли формулировки в тях определено изпъква умилението от диктатора Тодор Живков, представен като баща на нацията, загрижен за нейното благосъстояние.
Това нахалство си заслужава репликата поради факта, че като повечето успешни дезинформации се базира на частична истина. Защото е факт, че “Човекът от народа” ( както се казваше посветеният на Живков угоднически документален филм, въртян приживе на неговото царуване по кината) наистина се грижеше бащински за благоденствието, но само на част от народа по списъци с имената на онези с привилегиите, наричани без увъртания “правоимащи”. Т.е. всички останали милиони българи бяха в сравнение с тях правонямащи.
Като става дума за права нека нямащите памет за онези времена ( поради възрастови причини или поради обикновено лицемерие) не си мислят, че става дума само за права в буквалния днешен смисъл на думата. Защото говорим за нещо много просто: за правото на луксозен живот на другарите и другарките от висшите ешелони на онази власт. Само с това тяхно право, което те криеха подобно на днешните облечени във власт крадци с офшорни сметки, срещаше непримиримата “злоба на роба” по онова време.
Робите в НРБ се бяха примирили, че нямат право да се местят по своя воля от обезлюдяващите се села и малки градчета към столицата и големите градове, освен ако не бъдат мобилизирани да бачкат в създаващите се за целите на милитаризираната икономика промишлени предприятия в покрайнините им. Робите не роптаеха открито срещу лишаването им от свободи, като правото на свободно сдружаване и свободно слово, а за пътуване ( и емигриране) в чужбина да не говорим. Но с привилегиите на “правоимащите” да разполагат с невъобразимо висок стандарт на живот спрямо масовата бедност на населението робите никога не се съгласиха. Биваха подкупвани с обещания, че послушанието им може да бъде възнаградено с евентуално включване в списъците на правоимащите, но всички бяха наясно, че в тази каста трудно се пробива без връзки. Всеки селски можеше да се надява да стане шофьор на полуграмотния си съселянин, издигнал в йерархията по партийна линия, но и най-интелигентният не можеше да разчита на подобен успех само на основата на своите лични постижения, ако няма “вуйчо владика”., който нагоре да го тика.
Казано накратко, личната лакомия на правоимащите им докара 10 ноември 1989 г. по съветска заръка без нито една “революционна” пушка да гръмне, отбранявайки “завоеванията на социализма” и в защита на тяхното девалвирало олицетворение Тодор Живков.
Ето само две публикации за опресняване на паметта по темата за принцовете на комунистическата власт.
https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/05/07/princovete-na-nrb-prezadovoleni-i-lenivi.340328,4
Людмила Живкова и и Владимир Живков са само два от многото примери – България за малко да стане първата наследствена комунистическа диктатура. Дойче веле разказва как при социализма бяха обгрижвани “принцовете” на НРБ.
“Бяхме много близко до това да станем наследствена социалистическа република. Такова нещо не бяхме чували или виждали по света. Тодор Живков се стремеше към това с всички сили. Знаете, че той направи член на Политбюро дъщеря си и разбута един отдел в ЦК, за да направи от него три – единият от които за неговия Владко…“
Тези думи на партизанския генерал Славчо Трънски от трибуната на Народното събрание само седмица след свалянето на Живков бяха истинска бомба за повечето редови граждани на НРБ.
Но за хората, които денонощно са охранявали и обгрижвали кастата на „правоимащите“, казаното от Трънски без съмнение е било повърхностно описание на една крайно цинична, безскрупулна и жестока семейна и кланова диктатура, криеща се зад паравана на „народната власт“.
В книгата си „По коридорите на властта“ последният шеф на охраната и всестранното обслужване на висшия ешелон на БКП Георги Милушев подробно описва грижите, полагани за наследниците на „правоимащите“.
Те са включвали огромен брой финансирани от данъкоплатците дейности – от всекидневното разнасяне на здравословна и безплатна храна по домовете на „децата“, през осигуряването им със скъпи имоти, коли и образование на Запад, до денонощно следене дали принцове от ранга на Владимир Живков, след като се напият, няма да направят поредната си скандална издънка.
„Грижите означаваха точно това – когато стане нещо, да има човек, който да си поговори с него (с Владимир Живков – б.а.) да не прави неща, които не стигаха до баща му, а само до началника на Управлението за безопасност и охрана (УБО). След случилото се на 10-ти ноември 1989 г. Живков ме помоли да продължа да се грижа за сина му. Но тогава той не знаеше, че скоро и аз ще бъда освободен от поста си“, коментира за Дойче веле бившият шеф на Управлението Милушев.
През лятото, с ежедневни сутрешни и вечерни полети между София и Варна, синовете и дъщерите на богопомазаните вождове на НРБ организирано са били превозвани безплатно от правителствения авиоотряд до морските резиденции на ЦК на БКП и обратно.
Само „системата“ ли беше виновна?
Милушев свидетелства, че в негово присъствие Живков е обсъждал изградената система от привилегии за комунистическата номенклатура. Според диктатора тя била „порочна“ и пречела на „генералната линия“ на БКП. Вина за това обаче носел Съветският съюз, откъдето системата била пренесена едно към едно.
Цинизмът на Живков по никакъв начин не му е пречел да раздава пари, имоти и привилегии на обкръжението си. Като „автор“ на многотомни съчинения, които всъщност са били дело на цял отбор писачи на партийна /държавна/ хранилка, „човекът от народа“ е успял да прибере лично за себе си поне 1,8 млн. лева.
Един от участниците в тази измама – поетът Димитър Методиев, който 22 години е писал речите на Живков, свидетелства по време на едно от делата срещу диктатора в началото на 90-те години, че никога не е видял и един написан ред от полуграмотния си началник.
В мемоарите си Милушев разказва и за сравнително скромните съветски правителствени вили, в които Живков и съпровождащите го другари са били настанявани по време на посещенията им СССР. Не можело да става и дума за сравнение между тези „дачи“ и изградените за номенклатурата в НРБ пищни резиденции сред огромни паркове в най-живописните кътчета на България.
Милушев не си спомня за някакъв опит на хора от върхушката да ограничат поне част от най-скъпоструващите за държавния бюджет привилегии. Някои от усилията му като шеф на УБО да въведе минимален ред – поне при заплащането на телефонните разговори с чужбина и на полетите на роднини на властимащите – са предизвикали бурно негодувание сред „потърпевшите”.
Жаждата им за нови привилегии не е намаляла дори в последните пет, много тежки за НРБ, години на тежко заборчаване пред западни банки, на икономически провал и на пълна международна изолация – заради т.нар. „Възродителен процес”: „Имахме само едно посещение на френския президент Митеран през януари 1989 г., когато той успя да се срещне с противници на режима. По време на визитата Живков се опита да издейства от госта заем от 250 милиона франка“, казва Милушев.
Секретните и издавани в един-единствен екземпляр документи, описващи одобрените привилегии за висшата партийна и властова номенклатура в НРБ, не дават реална представа за пренаситеното с безплатни екстри и щедри дарове битие на върхушката на БКП и казионния БЗНС. В случая може да помогне само богато и добре развито въображение, споделя авторът на „По коридорите на властта“ Георги Милушев.
Освен безплатната храна, тайните магазини със западни стоки, придобиването на луксозни жилища без ред, луксозните вили със смехотворни наеми и безконтролното купуване на валута по измислени курсове, нормална практика са били и безплатните задгранични самолетни екскурзии на близки и роднини на „правоимащите“.
Привилегии по рождение
В ширещата се „икономика на дефицита“ оазисите за номенклатурата и нейните отрочета са били строго охраняваните специални снабдителни центрове, какъвто е представлявал и софийският хотел „Рила“. Макар че по документи броят на „правоимащите“, които можели да си пазаруват вносни стоки по нереални цени в левове и да се хранят в ресторанта на „Рила“, не е надвишавал 50-60 души, оборотът на този таен номенклатурен рог на изобилието е надхвърлял 1,3 млн. лева годишно.
Зад плътните плюшени завеси на луксозния за времето си хотел е функционирал дълбоко законспириран „Плод и зеленчук“ в комбинация с магазини за деликатесни храни, дрехи и парфюмерия. Ето с какво е зарадвал софийският соц-оазис своите ВИП-храненици само през първата седмица на юни 1989 г., когато десетки хиляди унижени „нови българи“ вече са задръствали пътищата към турската граница в началото на т.нар. „Голяма екскурзия“: 911 кг деликатесни колбаси, над един тон пресни домати и краставици, 1,5 тона ранни череши, близо тон ягоди…
Макар тези стоки, които никога не са стигали до бакалиите за простосмъртните, да са били продавани на минимални цени, много от “правоимащите” ги смятали за скъпи. И макар че много от тях имали право на месечни пари за храна от 600 до 1200 лева /от 4 до 10 средни заплати/, отпускани им даром, синът на секретаря на БЗНС Тано Цолов, например, докрай е отказвал да плати и стотинка за закупената от него храна за 12 000 лева /!/.
„Върху стойността на храната не се правеше никаква надценка. Особено възмутително беше, че повечето от „транспортните клиенти“ /хранениците, на които УБО е разнасяла за своя сметка ястията и продуктите по домовете – б.а./ бяха млади семейства – децата на правоимащите. Всъщност нямаше нищо за чудене – те се бяха родили и израснали в условията на такова обслужване“, казва Георги Милушев.
Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/05/07/princovete-na-nrb-prezadovoleni-i-lenivi.340328,4
Нагли и алчни: “бароните” на НРБ
Георги Милушев е последният шеф на охраната на Тодор Живков и обкръжението му. И до днес той пази непубликувани документи за моралния разпад на висшата номенклатура на комунистическия режим. Ето част от спомените му:
“Всеки месец лично представях на Тодор Живков фактурите за разходите на неговата внучка Евгения Живкова, които тя правеше в специалните магазини за номенклатурата. Големите суми, записани в тях, не правеха впечатление на Живков. Той никога не се е учудвал и не ме е питал как и защо едно съвсем младо момиче си позволява такива невъобразими за обикновените хора в НРБ разходи”, разказва о.р. генерал Георги Милушев. В периода 1986-1989 той ръководи многохилядния колектив на УБО при ДС, което е охранявало и обслужвало всестранно кастата на “правоимащите”. И до днес 79-годишният Милушев помни в детайли ежедневието от годините, в които е бил първи бодигард на “народната власт”. От сутрин до вечер налице е бил непрестанен поток от посещения и обаждания на “упоритите и напористи правоимащи” и “неправоимащи” апаратчици, както казва той. До последния му работен ден на 14-ти ноември 1989 години всички те жадували за все нови и нови придобивки и осребряване на полагащите им се, според правилата и извън правилата на ЦК на БКП, привилегии.
Кой не обича “екстрите” на капитализма!
Ярък пример за наглостта на богопомазаните в НРБ, който Милушев никога няма да забрави, е култовото писмо на “бойния другар” на Живков от отряда “Чавдар” и бивш военен аташе в Москва о.р. генерал-майор Борис Тошков. В навечерието на 10 ноември пенсионираният партизанин, който днес е на 97 години, поискал лично от Живков народната власт да му внесе без мито чисто нов Мерцедес дизел. Активният борец бил готов да си купи необходимите за целта долари и даже определил курса, по който да го направи – 65 стотинки за долар. Тошков обаче съвсем не е бил единственият любител на “екстрите” на капитализма. А вдъхновението за това произтича от безобразията, вършени от членовете на семейството на самия Живков.
Георги Милушев си спомня за душевните терзания на диктатора след визита в Западна Германия, по време на която той е бил придружаван от внучката Евгения. При посещението им в заводите на “Фолксваген” Живков се сдобива със скъп джип, а Евгения – със спортна кола. Всъщност Живков първоначално се противопоставя на желанието на внучката си да получи лъскавия автомобил с мотива, че по протокол той не ѝ се полага. След многократни натяквания на “детето” обаче диктаторът се съгласява то да получи скъпата “играчка”, но срещу заплащане (по нереалния валутен курс на БНБ за “правоимащи” – б.а.). “Отидох при Живков, а той отвори касата и извади парите за колата на Евгения без забележки”, свидетелства Милушев. Пак по изрично указание на Живков и с пари от бездънната му каса е закупено и лъскаво западно возило и за внучето Тошко. Скъпи западногермански коли огряват и сина му Владимир и зетя Иван Славков. В своите мемоари Славков пише и за друга своя транспортна придобивка от “народната власт”: тъй като често лети със струващите по 10-15 хиляди долара полети със свръхзвуковия “Конкорд”, бившият шеф на БНТ и на БОК се сдобива с почетен сертификат, определящ го като първия българин, ползвал популярната някога сред милионери и аристократи услуга.
Как беше натрупан външният дълг на България
Как “стопанското чудо” на НРБ се провали
Когато обезглавяваха българската интелигенция
Живот в “каретата на властта”
“Как можеш да живееш в “Люлин”?!”, попитал Живков току-що назначения през октомври 1986 нов шеф на УБО Георги Милушев. “Несъмнено Живков беше силно изненадан, че човек, призван да пази и обслужва властта му, живее в обикновен тристаен апартамент в обикновен панелен квартал, а не в строго очертаните територии на властта”, спомня си Милушев. Незабавно на генерала са предложени просторни жилища в “каретата на властта” край Докторската градина в центъра на София. Там и в района на Бояна е кипял буквално денонощен труд по раздаване, преместване, преустройване, разширяване и дообзавеждане на домове, вили и резиденции на “хората от народа” и техния свръхправоимащ елит – членовете на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП, свидетелства Милушев в книгата си “По коридорите на властта”.
Георги Милушев и досега няма отговор на въпроса как и защо дошлите от социалните низини и често отраснали в недоимък властимащи в НРБ бързо са се превърнали в “безскрупулни нагаждачи и подлизурковци”, чиято основна работа във властта е била да облагодетелстват себе си и поколенията си до девето коляно напред. “Всичко опира до морала. Между тях имаше и свестни хора, като Станко Тодоров например. Но това бяха изключения, които само потвърждаваха правилото”, спомня си пенсионираният генерал.
Милушев разказва, че една от най-странните и разточителни задачи е било поддържането на над 20 елитни резиденции и огромни ловни стопанства – като в тази цифра не влизат още по-голям брой резиденции и “къщи за гости” на окръжните комитети на БКП и казионната БЗНС. Манията да се строят нови и все по-луксозни резиденции след 1970 година прераства в истинска епидемия на разточителството и безнаказаното пилеене на народни пари и взимани отвън кредити във валута. На фона на острата жилищна криза в градовете, към четирите доста скромни резиденции от времето на Царство България “народната власт” добавя дълъг списък от абсолютно ненужни и рядко посещавани разкошни “прогимназии” с огромни красиви паркове и водни площи. Постоянната охрана и персонал за поддържането им струват десетки милиони годишно. Повечето от тях са посещавани през отделни години по един-два пъти. Живков иска от шефа на УБО членовете на ЦК да бъдат известявани със специални писма, призоваващи ги да посещават резиденциите, защото “те са построени за вас”.
Днес няма голяма промяна
Не по-малко скъпи са охраната и поддържането на многобройните ловни резервати на властта, опасани със стотици километри огради. Само ловното стопанство “Мазалат” в централна Стара планина има площ от над 400 квадратни километра. За дивеча и подслона на ловните дружинки на Живков и Пенчо Кубадински се грижат стотици охранители, лесовъди и гледачи. Във “Воден” пък ловуват величия като Брежнев, Чаушеску и Франц-Йозеф Щраус със сина си. Именно във “Воден” Милушев научава от румънския си колега, че Чаушеску наказва със затвор всеки, дръзнал да влезе в някое от ловните му полета в Карпатите. “Ловните забавления продължаваха по всяко време, дори когато България вече се намираше в тежка икономическа, продоволствена и дългова криза. По време на т.нар. Възродителен процес страната изпадна в пълна международна изолация, но нищо не потискаше апетитите на властта да се забавлява”, спомня си Милушев.
Бившият шеф на УБО е убеден, че манталитетът на властимащите в България не се е променил много от епохата на диктатурата на БКП. “Имам още какво да кажа за онези времена, но си мисля, че заглавие от рода “По новите коридори на властта” би звучало по-актуално”, заключава в пристъп на горчив смях Георги Милушев.https://www.dw.com/bg/нагли-и-алчни-бароните-на-нрб/a-38549197
Мисля, че ако сега се намери и един “ген. Милушев”, който пък да опише привилегиите на днешните правоимащи мафиоти, които си строят “къщички за гости”, купуват си евтини апратаменти с усвоени тераси, но вече със средства на къде къде по-заможния европейски данъкоплатец, соцправоимащите, разполагали само с ресусрса на националния ни бюджет, ще ни се сторят направо скромни труженици!
И все пак всичко това дойче Веле ни спестява истината как саветцката власт е експлоатираЛа Българският народ чрез пълен контрол над външната търговия.Това е хубаво да се вади истината за безконтролното харчене на пари, но истината и за големите пари. Някой да ме поправи ако греша,но в интервю на т.живков за френска медия казва :”те ми я дадоха,те ми я взеха” Колко кратко и ясно.
Партия, която включи като точка №1 в програмата си събарянето на МОЧИ, Альоши и т.н. ще спечели местните избори!
Русия подготвя закон за защита на руски военни паметници и символи в чужбина
Ще се забрани достъп до страната на всички, които са причастни към унищожаване, повреждане или оскверняване на паметници
(Има ли още някой, който иска да ходи там, да гледа азиатската дивотия?)
https://www.faktor.bg/bg/articles/rusiya-podgotvya-zakon-za-zashtita-na-ruski-voenni-pametnitsi-i-simvoli-v-chuzhbina
Преди време на шега написах някъде, че…. след нашето поколение в учебниците по История ще пише, че” Българската държава е създадена 1878 г от Цар Освободител!”
Днес разбирам, че шегата ми ще стане истина.
Щом дойде момента едни непознати ангели да разкажат на “неправоимащите ” българи какви несметни богатства са скътали наследниците на селските бандити от 1944-та , днес …
I have a dream … дълги редици бандити – в кръгла зала със присъди за стотици години … края на “политика ” Андреотти – гъстото приятелче на живковско комунистическата утайка и чест гост в техните “ловни полета ” …
Щом в Италия можА , и в България ще се случи , мисля , след окончателният край на Империята на Злото +++
Напоследък всяко нещо, което би било огромен скандал в белия свят, у нас се обсъжда единствено и само в “локални по своето влияние сайтове”. Обаче да са локални, колко да са локални. Съдейки по броя на посещенията им и коментарите, оставам с приятното впечатление, че бая народ никак не е склонен да го играе “овчарчето Калитко”. В огромната си част коментарите са яростни. А когато някой е склонен пред ограничена публика да пише толкова емоционално ангажирано, нищо не е в състояние да го спре да сподели виждането си по същия начин и повод пред неограничен кръг слушатели – в семейството, всред колегите, приятелите, съседите, на опашката, в градския транспорт. Класически “ефект на пеперудата”, който доказано има ефект. Управляващите много добре схващат, че жегата ги дебне точно откъде “маргиналите” и само това ги възпира да се разпищолят както си искат. Прост пример: разшумяха се “маргиналните и локалните” за безобразието с купуването на партии от “дарения” на олигарси и точката от дневния ред на властта бързичко отпадна. Искам да кажа, че няма усилие, което да не си струва, че е обречено, безполезно, борба с вятърни мелници. Рано-късно вятърът ще спре и тогава на мелниците жална им майка.
& SMS:
Рано сутринта прочетох тази простотия в “Дневник” и се впечатлих, че за около час информацията събра повече от 250 коментара. Без 2-3, всички останали бяха категорични, че окупационните русняшки стърчилки трябва да се премахнат от територията ни незбавно. Нямам спомен за събарянето на МОЧА реално да сме се събирали повече от 50-тина души. Радвам се, че днес вече не е така, а за утре – иншаллах.
ПРИОРИТЕТИ
На основание и в съответствие и допълнение на Закона, обявяващ БКП и комунистическия режим в България за престъпен /ДВ, бр 37, от 05,05,2000 година/:
6. Спешно осъществяване, в твърди и неотменими срокове, на максимално прецизна и обективна ревизия на писаната история на България, с цел официално установяване на истината, освободена от всякакви идеологеми, политически и други конюктурни съображения, почиваща единствено на доказани факти и документи.
7. Незабавно привеждане на всички учебници и спомагателна литература към тях, по предметите български език и литература, история, стопанска география и икономика, в съответствие с т.т. 2, 3 и 5.
8. Преназначаване на всички преподаватели от средните и висши училища в кратки и неотменими срокове, само след писмено декларирана лоялност по отношение официално утвърдените цивилизационен избор, геополитическа ориентация и интереси на Република България, в съответстние с т.т. 2, 3, 5 и 6.
Госпожо, ИВАНОВА, за коментара Ви – АДМИРАЦИИ!
Мисля, че при наличие на политическа воля би било много просто. Та нали е в сила
ЗАКОН ЗА ОБЯБЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН /ДВ, бр 37 от 05,05,2000/, съгласно който: „БКП е била престъпна организация…”/чл.2 ал3./ и т.н. все в този дух. Законоустановено е, че една престъпна организация в периода 1944 – 1990 години е управлявала държавата, упражнявайки престъпни практики, т.е. извършвайки престъпления. Логично следват два основополагащи въпроса:
1. Престъпници ли са членовете на една престъпна организация?
2. След като управляващите държавата в горепосочения времеви отрязък са упражнявали престъпни практики, иначе казано – извършвали са престъпления, следва ли от този факт необходимостта тези управляващи да бъдат квалифицирани като престъпници, с всички произтичащи законови последствия?
Отговорите на тези два въпроса /надлежно аргументирано обосновани/са задължение на Народното събрание на РБ, заедно с разработката и приемането на допълнителни закони и подзаконови актове, произтичащи от тези отговори и обезпечаващи прилагането на вече цитирания закон в негоната обхватност, конкретност и сила. В противен случай последният е кух и безполезен декларативен акт, изпразнен от смисъл и приложимост.
Предвид състава на настоящото Народно събрание и най-вероятния му отказ да се занимае и реши така поставените въпроси, смятам за неотменимо задължение на една ИСТИНСКА АНТИКОМУНИКСТИЧЕСКА ОПОЗИЦИЯ да натовари свои компетентни представители със задачата да представят по съответния ред проблема на вниманието на Конституционния съд и ако е необходимо – на ресорните европейски институции, до окончателното му решаване.
Снимките са страхотни. Те са допълнение на текста за онова време на правоимащи и останалите.
Бях забравил за един епизод от ония времена,защото това,за което ще разкажа се възприемаше като естествено и нормално.
В курорта “Дружба” на стотина метра от морето имаше почивна станция на БЗНС. Тъй като правоимащите от БЗНС,това си се знаеше,бяха втора категория правоимащи, не бяха строго охраняеми,беше възможно да се доближиш и да разгледаш станцията,която все пак си беше,слабо е да се каже,доста луксозна.
Плажът долу беше заграден с метални мрежи за плаж на БЗНС. Може да си лежиш на пясъка ,но до мрежите. Вътре и хората и обстановката се виждаше,че бяха други.
Реших да видя как е там,изплувах под мрежите и се настаних на специалния златен пясък. Да,но не мина много време и някакъв дойдех да ме пита кой съм. На отговора ми,че живея в станцията на БЗНС той поиска да му дам документите си. Излъгах – те са горе в колата.
Той се смили и и ми нареди следващия път да ги донеса.Нямаше следващ път.
Успях само да видя някаква чужда делегация,по бански разбира се,нса която Асен Стамболийски,той беше от постоянното присъствие на БЗНС, разнасяше питиета.
Малко е банално,но е хубаво да си спомним за онези времена,когато не бяхме правоимащи но младостта не можеха да ни отнемат.
Баш по темата
https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/zasluzhavate-komunistite-da-vi-pishat-uchebnitsite-po-istoriya-ne-vi-puka-za-prolyatata-krav-na-zhertvite
И да не забравим да ударим по един пармак под петицията.
https://www.peticiq.com/1944-1989______________10-?u=3246146&uv=15943802
ПП Пропуснах да отбележа. На снимките се вижда една бивша мутра-сега наследник на другия,връзката на двете времена на всичкоимащите.
Както се вижда всички министерства в НРБ, освен че са много , и поне половината са ИЗЛИШНИ, са напълнени със потомствени и генетични номерклатурни и ченгесарски КЛИНКИ, както си беше и по времето на “соца” ИМ!
Сега няма какво друго да се направи …..ОСВЕН ТОТАЛитарното ликвидиране на поне половината “министерства”, особено “турористическите”, “спортните” и 3-4 от “икономическите министерства”, а пък “министерството” на КРИВОсъдието е съвсем ИЗЛИШНО предвид това ,че през последните 14 години все още НЕ е “изпълнило” НИТО едно от ПРЕДприсъединителните изисквания за членство в ЕС, и е основната ПРИЧИНА да не ни приемат в ЕВРОзоната и Шенген….
А, след ликвидацията на едната половина от сегашните РАЗПЛУТИ “министерства”, в останалите след това “министерства” трябва да се проведе лустрация , УВОЛНЕНИЕ и ОСТАВКА на поне половината от техният номерклатурен състав, включително и на действащи “министри”.
И ако след този случай в МОН, няма УВОЛНЕНИ за ТОТАЛитарна пропагадност и колониално предателство , следва самият просветен министър да бъде УВОЛНЕН и пратен в ОСТАВКА , със забраната да заема всякакв бюджетна длъжност , включително и като портиер в селските училища!
Още повече ,че Народното събрание(ПАРЛАМЕНТА!) , през 2000г., е приел закон , с който е обявил БКП,ДС,БЗНС(к), РККА, СА, МОЧА, КПСС, КГБ и т.н. за международни терористични организации и военнопрестъпници, за чиито престъпления срещу човечеството, и срещу българските граждани НЯМА давност…..няма ДАВНОСТь!
Но освен МОН , трябва да се види и тоталният ТОТАЛитарен регрес и деградация при самият калинковоКРАСНОкож “вождь”-бокоТИКВАТА!
Преди той “охраняваше” своят любим правешки начальникь и “учитель”, като ЧАСТНА охрана, и му беше ЧАСТЕН охранник.
След това бокоТИКВАТА беше ЧАСТЕН охранник и на мадридският си “учитель” и благодетель.
Но никога бокоТИКВАТА не се е грижил повече за прдишната ченгесарска и “партийна” номерклаура, както го прави сега! СЕГА!
Да припомняме ли “договорите” му с внучката Е.Живкова???
Да припомняме ли ,че ,сега, бокоТИКВАТА е предоставил освен частна и ДЪРЖАВНА охрана на своят номерклатурен кукловод – догань! Т.е.,сега, бокоТИКВАТА ОХРАНЯВА догань ПОВЕЧЕ ,отколко е охранявал преди тато-ди-тути-каскети и Кобурга, но само като ЧАСТЕН охранникь! ЧАСТЕН!
А ,сега, бокоТИКВАТА е “надградил” слугуването си на “бившите” номерклатурчици и ченгесари ,като догань, защото ги ОХРАНЯВА и чрез паразитната ОПГ-УБО, в допълнение и към ЧАСТНАТА им охрана!
И освен “заслужилите” ченгесари ,като догань, сега, бокоТИКВАТА охранява и техните номерклатурни протежета ,като “успелият””млад””бизмесмем”-пееФски!
Т.е. бокоТИКВАТА е предоставил на догань и пееФски ДВОЙНА охрана – от “държавната” УБО, и от ЧАСТНА охрана! Което показва ,че сега бокоТИКВАТА е дори ДВОЙНО по-загрижен за сегашните си задкулисни номерклатурни кукловоди – догань и пееФски, отколкото когато беше ЧАСТЕН охранник на “автентичните” си номерклатурни “ментори” и начальници – Кобурга и правешкият каскеть!
Нека всеки си прави изводите сам , до къде е достигнала лакейската деградация на бокоТИКВАТА, след като вече използва НЕ само ЧАСТНА охрана , но и паразитната ОПГ-УБО за охраната на сегашните си и подохранни – доган и пееФски, и вече е ДВОЕН “държавно”-частен рекордьорь на “охранническите” нАуки и ДВОЕН доживотен “докторь” хонорис кауза по лакейскоТО обслужване на номерклатураТА …………..
към Павел Тинков и съмишленици:
Поздравления, господин Тинков, за прецизно поставените въпроси! С Ваше разрешение удължавам единея от тях:
1. “Престъпници ли са членовете на една престъпна организация”, след промяна на една буква от името и, без да се променят целите и политическата й ориентация?
Бъдете здрав!
Господин Тинков учудвам се на оптимизма ви , всичко това за което говорите е идеално само дето не виждам на този етап нито опозицията ,нито съдебната система ,която да прокара тази справедливост .Децата и наследниците на крадците така са се окопали във власта и всички прилежащи и администрация и съд прокуратура ,готови са на всичко само и само да си запазят придобивките а народа гледаме примирено ,който можа избяга на запад ,някои си бленуват по отминалите уж времена изобщо тъжна ,жалка картинка в родната България …Явно и партньорите от ЕС са се примирили с това щом лигитимират днешните управници …
Реакцията на североизточният мечок по “русофобският” бунт в Грузия. С две думи-дежа вю.
Четох наскоро, че генералитетът на Вермахта много бързо, днес се навършват 78год. от началото на т.н. вов, е стигнал до извода, че съпротивата на РККА е “разочароваща”. Правете му сметка, това е констатация за война в която от двете страни участват от самото начало близо 10 милиона войници и офицери.
Та, толкова години оттогава вижте как руски експерт анализира случващото се в Тбилиси.
“Най-общо, тегля чертата – Русия в тази история просто се използва като “тоалетна хартия” от съветско време-което изцяло отразява нейната тежест и роля в геополитиката. Естествено, при условие, че не гледаме федералните теле канали, в които ние протриваме крака в Млечният път, а нашият президент си играе със съдбата на Галактиката яхнал свръхзвукова ракета със скорост 28 Маха в плътните слоеве на атмосферата и стиснал у ръка лазерен хипер ботоид.
Руснаци след „Пряката линия“ с Путин: Очевидно той живее някъде другаде
https://frognews.bg/novini/rusnatsi-sled-priakata-liniia-putin-ochevidno-toi-jivee-niakade-drugade.html
Това обяснява защо към Министерството на образованието най-голям интерес проявява ДПС, т.е. руската партия. Страничните наблюдатели могат да се вбесяват, че в българската институция се говорело на турски, но истината е, че независимо от езика на комуникация, идеите, които се защитават са руски и линията, която се следва, се определя от Москва. Забележете, че въпреки всичките си напъни, нито “Атака”, нито така наречените патриоти, а най-малко БСП се противопоставят на “турцизирането” на министерството. И това е през последните двайсетина години.
Текста на Иво да го прочете др.Георги Пирински/Заяков/станал на 24 годино търговски предтавител в Япония и на 28 години мам.министър на Външна търговия,благодарение на това,че е женен за щерката на ген.Кашев-шефа на УБО и дясна ръка на Т. Живков.
Сливенският митрополит Йоаникий, известен и като агент Кирилиевич от ДС, е разпоредил на духовниците си да не дават причастие на украинци, които не принадлежат към Московската патриаршия.
Патриарх Неофит се оказа, че не може да бъде духовен и морален авторитет сред размирните владици
https://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/agent-kirilievich-ot-ds-zabranil-da-se-prichistyavat-ukraintsi-ako-ne-prinadlezhat-kam-moskovskata-patriarshiya
Какво да се прави,в Държавна сигурност са няколко управления,независими едно от друго,само централното им ръковоство е едно,а освен това са и с различни звания и длъжности/.
До ТОНЧО ВАСЕВ:
Аз пък се учудвам къде видяхте оптимизъм в поста ми.
Разбира се, очевидно е, че при съществуващите НС, правителство, президент, състав на правните институции и силовите структури, „да се прокарат” подобни мерки е невъзможно. Според мен, проблем е това, че деленето на „леви”, „десни”, „по-десни” и „най-десни” и битките за идеологическа и партийна чистота, разпиляха антикомунистическия вот, раздробиха ни до привърженици на пет-шест „бутикови” партийки и ни отнеха всякакъв шанс отново да си върнем управлението на страната. Допусна се деформирано-дясната партия на милионерите, на „червените мобифони” да се афишира като лява платформа на трудещите се и бедстващите пенсионери, а прегрупиралата се каста на червените андрешковци-популисти, „джентълмени на сполуката” и тям подобни преуспели от нищото парвенюта да го играят „десни” и засмуквайки дори вота на откровено настроените антикомунистически наивници, разочаровани, изморени и други от сорта, да яхат държавата вече повече от 15 години. Политическата ни обстановка се утвърди като благодатна почва за процъфтяващо русофилство /разбирай – путинофилство/, превръщайки ни във формален член на НАТО и ЕС – консуматор на еврофондове.
Необходима е актуална, точна и ясна разделителна линия /за мен тя е „Изток-Запад”!/, която да разграничи комуняги, продажници-русофили, мошеници-олигарси, и откровени мафиоти, от всички хора, които са убедени, че правото трябва да господства над силата и желаят доброто на България. Необходима е доктрина. Необходима е конкретно разписана програма от мерки, гарантираща преди всичко НЕОБРАТИМОСТ на процеса на декомунизация, окончателно и НЕОБРАТИМО откъсване на страната от орбитата на руската азиатщина и действително, а не формално стъпване на пътя на проспериращите геополитически съюзници. Необходимо е поемането на конкретни ангажименти към симпатизантите /бъдещи избиратели/, недвусмислено разположени във времето. Необходими са критерии. Необходим е обществен договор.
Очевидно е, че това, което Вие определяте като оптимизъм, може да бъде постигнато единствено от политическа сила спечелила доверието на гласоподавателите с МНОГО и завинаги. Убеден съм, че за да постигне целта си, такава политическа сила задължително трябва да реализира гореизброените необходимости. Опитвам се, доколкото ми позволяват силите и знанието да добавя скромния си принос , в решаването на тази грандиозна , жизненоважна задача, движим само от мисълта, че „ Единственото, от което злото има нужда, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.”
Искам да знам имената на “експертите”, които са сътворили новите учебници по история. Едно име вече изплува от историческия русофилски тюрлюбълвоч: прафесарката в СУ “Климент Охридски”, бивш член и на БКП и член на Изпълнителното бюро на БСП Искра Баева !!!
КОИ са останалите ПРОРУСКИ “експерти” във фалшифицирането на новата ни история ????
А “министърът” на образованието, генномодифициран счетоводител, се прави на умряла лисица. Бил потресен! Нищо не знаел! Ха- ха-ха!
Оставка! Оставка за този министър на слугинската безродност!
доигралась жопа,Искра Баева да пише историята,как нейната партия разби българския народ и го направи най-беден в Европейския съюз.