Покор(е)ната България е европейски шампион по самопредлагане на Русия

от

Ще дойде ли ден, когато дългогодишните усилия на шепата публични критици на руската намеса в България, осмивани, демонизирани и най-вече опаковани в изолационната вата на медийното пренебрежение, ще бъдат подкрепени от българска институция? Ако не като резултат от прилив на чувство за справедливост и осъзнаване на необходимостта от ( само)защита на националните интереси, то поне като реакция на растящите усилия на Запада да разобличи подмолните действия на Москва?

 

 

 

 

 

В САЩ се обсъждат законодателни мерки в подкрепа на Източна Европа като обект на руските домогвания за контрол над новите западни съюзници. Великобритания обеща вчера финансиране за милиони със същата цел. А в ЕС работят специално създадени органи за борба с руската дезинформация. За България обаче всичко това е без значение. Тук продължава надпреварата за повече Русия в България и вкопчените в тази схватка подмазвачи на руския империализъм не могат да се наситят на собствената си сервилност, сервирайки на тепсия българския суверенитет.

Това не са празни приказки. Желаещите да се запознаят в концентриран вид с фактите на този поднос могат да прочетат доказателствата от доклада на организацията “Свободна Русия”, която стига до извода, че България е ненадминат европейски шампион по самопредлагане на Кремъл. Обстоятелството, че има “Свободна Русия”, но “Свободна България” няма, косвено подкрепя тезата за тази нашенска “изключителност”. Налага се да разчитаме отново на …Русия, подкрепена от събуждащите се западни съпротивителни сили.https://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/-svobodna-rusiya-kremal-komandva-v-kashtata-na-balgariya-spetsialnata-rolya-na-lukoyl

Няма що-годе просветен българин, който да не си дава сметка колко права беше посланик Нанси Макълдауни, експерт по енергетика, която е написала в свой доклад до Държавния департамент на САЩ, че България е “полегнала” между “Лукойл” и “Газпром”. Годините обаче си минават, а изтеклата в Уикилйкс американска дипломатическа констатация, превърната от текст за вътрешно ползване в повод за публичен размисъл, не  доведе до никаква промяна в изнасилването на България. Спомина се се само споменатият в доклада на “Свободна Русия”началник на митниците в България Ваньо Танов, дръзнал да търси сметка на всемогъщата “Лукойл” за арогантното нарушаване на правилата в бизнеса си на територията на европейска българска.

Спомина се и убеждението, доколкото е било налично у някои наивни българи, че само у нас се въдят продажни политици и дипломати. Когато на страната на “Лукойл” срещу българската държава застана лично посланик Джеймс Уорлик, обяснението му за пред телевизионните камери на терена на самата “Лукойл” беше, че тя била частично и американска компания заради акционерното участие на американски граждани в нея, потъна в дълбоките води на неразбирането, характерни за българското примирение. Едва след това, когато Уорлик напусна България и американската дипломация стана ясно какво се е  случило. “Оказа се”, че са му предложили работа в една от най-скъпо платените юридически кантори в Русия, близка до Путин. Подобно на напазарувания от Кремъл бивш германски канцлер Герхард  Шрьодер, съблазнен от “Газпром” да полегне срещу елитно заплащане като елитна компаньонка на Кремъл.

Да, проблемът не е чисто български, но е български проблем фактът, че тук просто не се оказва съпротива на изнасилването. На което в прав текст му се казва проституция, практикувана практически от всяка една българска институция, замесена с действие или бездействие в превземането на България от страна на евразийските ни колонизатори. При това някои нашенски компаньонки го правят и за удоволствие по десетилетен навик.

Символичният в това отношение отказ на българските власти, аплодирани от “опозицията”, да посочат изрично руската заплаха и да се солидаризират с прогонването на руски шпиони от България като реакция на случая с разиграването на руския мечок, въоръжен с новичок в сърцето на Англия, е връх на този все по-видим в целия свят айсберг. Прогонени от влиятелните им властови позиции се оказаха вицепремиерът Валерий Симеонов и парламентарния шеф на ГЕРБ Цветано Цветанов. Имат си много трески за дялане, на по тази тема се откроиха с една ( непокорна ) и бяха “скъсени с една глава” със секирата на Борисов. Поводите за това бях различи, но общото, с което двамата стърчаха над останалите мълчаливци беше именно проговарянето им по въпроса за проблема, който имаме с руската намеса у нас – повече и по-категорично от страна на Симеонов, отколкото в случая с Цветанов, но явно достатъчно дразнещо Москва, за да бъдат отстранени под различни предлози от пътя на руската троянска колесница в България. 

22 мнения за “Покор(е)ната България е европейски шампион по самопредлагане на Русия”

  1. Не е имало, няма и няма И да има друга страна в която оглавяващият ѝ да е казал в прав текст, че е “жертва на руското задкулисие”. Колко е вярно е отделен въпрос. Нулева реакция не само от страна на безбройни институции и съответни служби но и на това което се нарича дори в насипно състояние гражданско общество. В Черна гора и Македония рипнаха политици и граждани без да има и помен от подобни висшестоящи декларации усещайки се сами, че петата колона опасно застрашава независимостта на държавите им а у нас, нищо ново под слънцето, раззия до дупка.

    ДОКОГА?????????????????????

  2. Освен горното очеизвадно обстоятелство, да добавя и култовото изхождане отпреди 10-тина години на румбата Шадравански: ” Ние сме с раззия, останалите да си ЕПМ”.
    Навсякъде другаде това би означавало незабавно политическо самоубийство. Никоя медия дори най-тъмножълтата не би му дала повече трибуна. Но не и в Мамковината. Нарочна я пиша сега така.
    Правете му сами сметка в каква кочина обърнаха общественият живот у нас и то по най-важният сегмент-отношението към североизточният мечок който не само се опитва но и реално, ежедневно, ежечасно, ежеминутно произвежда агресия, сее смърт и разрушения. Режим който не носи грам позитивност нито във вътрешен план, нито във външнополитически. Изпокараха се, нещо повече, воюват с най-добрите си довчерашни приятелски, братски дори народи. Но ние сме на принципа “измъчвай ме но ме “обичай” “. Извратеност на мах. Но добре заплатена за КОИто си требе.

  4. Докато официалната власт в лицето на Б.Б. заедно с опозицията подкрепя руското насилие над България ,промяна няма да има.Хората са убедени ,и тези в Герб и извън партията ,че махането на Симеонов и Цветанов е по нареждане на руснаците.Гоненето на Трайков,Ненчев,и представителите на РФ също е по нареждане от Кремъл.За назидание на останалите.Но народът вече се осъзнава.Проруските партии на Сидеров,Марешки,КопеЙкин ,които явно показаха руската си същност са проганени и няма да спечелят нищо.
    За сега за Русия остава като най ефикасно сритата подкрепа.Говориш срещу Русия и в същото време се обявяваш срещу анти руските партии и сили.Имаме ги и тук.Те са най опасни.Заблуждават хората с някаква мнима алтернатива,която не се показва нито като идея,нито като хора.Пълна тайственост по метода на КГБ.Иначе си чесаме езиците,но когато стане въпрос за реални действия ги няма никакви.
    Но Демократична България настъпва,бавно,но твърдо.Там е спасението.Затова е и този вой,

  8. Точна констатация. От тук насетне следва мобилизация на всички пера. Защото перото е по силно от сабята. Ето главното с което трябва да се преборим. Народ без история изчезва. Ето затова.
    1.Българският народ е АВТОХТОНЕН. (От най – древни времена сме обитавали тези земи )
    2.Титлата на нашите владетели преведено на днешен Български е ЦАР. (КАНАС У БИГИ :буквален превод княз от Бога.)
    На транспаранта на двореца по заповед от путин стои надписът :мечът на хан Кубрат. И на цялата Българска културна и историческа общност на никой не му прави впечатление. ДОКОГА?
    3.Братята св Кирил и Методи са обявени за светци защото печелят диспут във Ватикана че Библията може да бъде превеждана и проповядвана на всички земни езици. Дело с изключително световно значение, заради което целия свят трябва да е информиран и да знае чрез детски филми,книги и т. н. След което превеждат Библията НА съвременен български език за тогава и я разпостраняват.
    А писменост? БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНА ПИСМЕНОСТ Е НАЙ-ДРЕВНАТА.
    4.Между държавата Турция и Османската империя няма връзка и Турция не е правоприемник на Османската империя.
    На “паметника ” в докторската градина пише на РУСКИ :РУСКО-ТУРЕЦКОМ ВОЙНЕ.И на цялата културна и историческа общност на никой не му прави впечатление. ДОКОГА? ТУРЦИЯ САМО СЛЕД 1923г.
    Следва продължение.

  9. Е ,сега разбрах защо групата на* най правилните и морални стожери* споменаваше Атлантическият съвет като бъдеща алтернатива на статуквото.Защото Цветан Цветанов по неговите думи ще прави Атлантическа институция и това всичко под благовидният поглед и контрол на Бацето ,а от там и на Русия.Да ни е честито.А Цв.Цв. вече и работел там.Постановката е ясна,организаторите и средствата също..Циркът продължава.

  10. Ю-ЕС-ЕЙ!
    САЩ за 4-ти световен футболен шампион за жени!

  11. @ Веселин Станев

    Подкрепям ви 100%, колега, ама кой от “корифеите” в историческата ни нАука да го свърши – ниночка дюлгэравна, андрэй пантэв, пламэн митэв, или снахата на терориста от “Св.Неделя” саша пээв, искра баэвна?

    В Задунайский Милиционеристан, този опитъ за държава, всяка лоша дума против “матушката” ИМ се наказва със “зачистване”. Че ТЕ не се поколебаха да “зачистят” сина на президента ни Плевнелиев, за какво говорим? Един министър на войната имахме, Виколай Ненчев, дето се осмели да ги отреже от бюджетната хранилка, 2 години го разкарват по съдилища като мечка, да “преосмислел ценностната си система”.

    За проф. Пламен Цветков и за незабравимия ни “Стамбо” даже не искам да отварям дума, и те като ген. Танов.

    Без МАЙДАН и КОНТРА-ЗАЧИСТВАНЕ все повече ще ни превръщат в троянски свинарник-маймунарник на рАЗИЯтския такъв!

    На Стопанина ОГРОМЕН РЕСПЕКТ за тази статия!

  12. Драги ВЕСЕЛИН СТАНЕВ:

    1. Български народ на Балканите не е имало. БЪЛГАРИТЕ са с произход от Средна Азия. Такива БЪЛГАРИ са създали по-напред ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, установявайки се към 630 г. северно от Черно море, около Азовско море. Със столица Фанагория. Техният Хан там Кубрат има няколко сина, единият от които Батбаян, навярно последен управлявал тази държава. Друг от тях, Аспарух, с войска и население идва оттам и създава НАШАТА БЪЛГАРИЯ, ок. 680 г., ТУК.
    Населението отпреди ТУК, на БАЛКАНИТЕ, из нашенските земи, е ТРАКИ И ДРУГИ, можещи да бъдат наречени по онова време Византийски граждани. Те НЕ ИСКАТ ДА ПРАВЯТ държава, те си живеят във Византия. Прииждат и други с такава цел, да се заселят и живеят като хора, в селища, не да правят държава. Нещо като в ТОГАВАШНА АМЕРИКА. Такова нещо като БЪЛГАРИЯ НЯМА в главите на такива хора.
    По-късно, когато БЪЛГАРИТЕ на Аспарух и след него овладяват това население и се смесвет, оставяйки и името си, то става българско население. И т.н.
    (НЯМА “ПРА”БЪЛГАРИ – това е руска измишльотина с политическа цел – да се изтъкне, че Българите, оформили се ПОСЛЕ като мешана нация, са с доминиращ при тях славянски етнос – т.е. руската връзка при нас е неизбежна – един стар ФЕЙК)

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Стара_Велика_България

    2. Титлата К/ХАН/АС У/ЮВИГИ, идващо от KANAΣYBIΓI, означава “ХАН ВЕЛИКИ”, “ВЪЗВИШЕН”, “СЛАВЕН”

    https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1240402&title=Централизъм%20и%20регионализъм%20в%20Ранносредновековна%20България
    https://digi.ub.uni-heidelberg.de/diglit/archepigrmoeu1896/0247/image

    3. Братята Кирил и Методий (ЗА СЪЖАЛЕНИЕ) не са точно “Българи” и “Български граждани”. Те са Византийски Държавни Служители по днешному, действали основно по разпореждане на Константинопол, т.е. на Византийската държавна власт. Те НЕ СА СТЪПВАЛИ В БЪЛГАРИЯ, нито за минута, нито метър навътре.
    Просто се спирам върху това.
    Иначе другото добре го казвате.

    4. Турция Е ПРАВОПРИЕМНИК на Османската империя (държава).
    Четете по-добре историческо-дипломатически-политически и подобни документи.
    (не руски такива, както тук са се заровили съблогъри в подобни, за съжаление, прец цял живот, денем и нощем…)
    В случая – ЧЕТЕТЕ Лозанския договор, 1923 г.

    http://sam.baskent.edu.tr/belge/Lausanne_ENG.pdf

  13. Предговор от Васил Коларов към “Авантюрите на руския царизъм в България .По документите на царските архиви”.Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разбиват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия” на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. Създаването на „независимо” българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация – от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. Ужасяваща, ненадмината по вулгарния си цинизъм картина разбиват секретните инструкции и донесения на царски министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници. Пожълтялата хартия на тези документи пази забележи на монаршеския молив. Александър III е бил в течение на всички престъпни замисли, планове и подвизи на многобройната шайка дипломати и нелегални агенти. Той всичко знаел и всичко одобрявал. Той изпращал лично нему докладващи емисари. Съобщенията за терористични актове и убийства, носещи неприкрити следи от причастност към тях на правителствените агенти, не предизвикали у него никакво възмущение.„Всемилостивото” му сърце трогвали само съобщенията за неуспехите и печалната участ на завербуваните от царските агенти българи, върху които се стоварвал юмрукьт на страната, отстояваща своята независимост и свобода. …
    ——————————

    ПРЕДГОВОР
    Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия” на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. Създаването на „независимо” българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация — от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. Ужасяваща, ненадмината по вулгарния си цинизъм картина разкриват секретните инструкции и донесения на царски министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници. Пожълтялата хартия на тези документи пази забележки на монаршеския молив. Александър III е бил в течение на всички престъпни замисли, планове и подвизи на многобройната шайка дипломати и нелегални агенти. Той всичко знаел и всичко одобрявал. Той изпращал лично нему докладващи емисари. Съобщенията за терористични актове и убийства, носещи неприкрити следи от причастност към тях на правителствените агенти, не предизвиквали у него никакво възмущение. „Всемилостивото” му сърце трогвали само съобщенията за неуспехите и печалната участ на завербуваните от царските агенти българи, върху които се стоварвал юмрукът на страната, отстояваща своята независимост и свобода.
    И все пак усилията на Александър III да подчини по един или друг начин България търпели неуспех след неуспех, докато той не бил принуден да признае съществуващото положение на нещата. Мъничкият народ отстоял своята държавна
    независимост срещу жестоките покушения на могъщия цар. Сбъднали се пророческите думи на Карл Маркс от статиите му по източния въпрос, поместени в „New York Tribüne” от 1853 г. Ако славянското население на днешна България „достигне някога господство в страната, тогава — пише Маркс — няма съмнение, че същите потребности, както и в Сърбия, ще предизвикат и в неговата среда антируска прогресивна партия, която неизбежно се заражда всеки път, когато някоя част от Турция стане наполовина независима”. /IX, 378/

    Действително, икономическите и търговските връзки от първите дни на съществуването на младата държава създали и в България силно западофилско течение, на базата на което се образувала прогресивната антируска партия под ръководството на Стамболов. На тази партия се удало да обедини прогресивните сили на народа и да устои победоносно на кроежите и ударите на царското правителство.

    Доколкото ми е известно, съветската историческа наука е хвърлила недостатъчно светлина върху политиката на експанзия на царското правителство на Балканите през втората половина на миналия век и причините за поражението ѝ. Това призна и покойният М.Н. Покровски, който даде ценни указания за подбора на документите, влезли в настоящия сборник. Въпреки че тези документи обхващат малък исторически отрязък и се отнасят единствено за България, все пак те хвърлят ярка светлина върху цялата политика на царското правителство на Балканите. В същото време те показват какви съкровища се пазят в тайниците на царските архиви, още неизползвани от марксистката историческа наука.

    Настоящият сборник има също огромно значение за пълното разясняване на борбата на прогресивните обществени класи в България срещу реакционните и завоевателските домогвания на царското правителство. Най-важният, решаващият етап на тази борба, започнала в първия ден от съществуването на съвременна България и продължила чак до Октомврийската революция, са осемдесетте години, години на бури и най-тежки изпитания за българския народ. Публикуваните документи обхващат именно този исторически период и още веднъж
    потвърждават правилността — и от гледна точка на международната революция, и от гледна точка на развитието на революционното движение в България — на позицията на непримирима и ожесточена борба, на която българската революционна социалдемокрация /сегашната Българска комунистическа партия/ под ръководството на Д.Н. Благоев винаги е стояла по отношение на руския царизъм и русофилското политическо суеверие, усърдно разпространявано от реакционните партии в България.
    Тези документи са много ценен материал за работа върху марксистката история на съвременна България.
    Но те са запазили важно значение и от гледна точка на днешната борба срещу реакцията в България. Защото те се отнасят до близкото минало на страната, до вчерашния ѝ ден, неразделно свързан с настоящия исторически период. Те безжалостно разкриват черното, реакционно и предателско минало на редица съвременни политически групи и живи политически дейци на България, които днес воюват на фронта на фашистката реакция и влизат в конспирация с отрепките измежду руските белогвардейци срещу Съветския съюз.

    На основата на тази оценка на архивните документи ние с другаря Г.Димитров получихме разрешение от Наркоминдела да прегледаме материалите от царските архиви, отнасящи се до България, с цел публикуване. Настоящият сборник е резултат на това начинание. Другарят П.Павлович, на когото ние поставихме задачата да прегледа архива и да отдели най-ценните документи, извърши голяма по обем детайлна и отговорна работа, която заслужава всякаква похвала. В това всестранно му помагаха отговорните ръководители на архива.

    В. КОЛАРОВ

    Москва, 15 ноември 1935 г.

    —————————
    За съжаление. сегашна Русия не е променила ни на йота жестоката си. погубна към България и българският народ политика.

  14. Няма неудобни въпроси. Има неудобни отговори.

  15. Право на отговор.
    Драги AWACS.
    За писанията ви мога да кажа само едно. Това е все едно да замените “празника” 9ти с “освобождението ” 1978.
    Дали неволно сте заблуден или умишлено разпостранявате руска пропаганда не мога да знам. Но не разпостранявайте неща четени от саветцко източници маскирани като “Български” историци,блогъри и так далее. За всяко твърдение което вие “оборвате” ще предоставя кратка информация до колкото формата тук позволява.

  16. Нали стана въпрос за либерализма.

    Още малко, върху една книга, за четящи нормални езици, непристрастени към руското

    “Великата заблуда: Либерални мечти и международни реалности”
    (на снимката: Менахем и Збигнев играят шах)
    https://www.aspistrategist.org.au/from-the-bookshelf-the-great-delusion-liberal-dreams-and-international-realities/

  17. Цитирам най-подлата и опасна част от плана на Русия за превземане на България в отчета на посоль Макарав за състояанието на руско-българските отношения :

    „Ренесансът и на междурегионалното сътрудничество е ясно видим – през последните две години руско-българският форум за побратимени градове вече се проведе три пъти. Кметовете на градовете и селата общуват помежду си, намират общи теми, ПОДПИСВАТ НОВИ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО.”

    https://www.faktor.bg/bg/articles/poslenik-makarov

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.