“Знаеш ли как се започна обезлюдяването на селата”, ме попита риторично един селянин, който и днес упорито продължава да живее на село и да отглежда няколко крави. “Заради заплатите”, осведоми ме той по добре известният въпрос за “великата индустриализация”, По нея въздишат като по издишал балон носталгиците по времето на геноцидната война срещу българския собственик на собствения си живот, оцелял и пренесъл българщинАта ( както казват патриотарите) през вековете на чуждата османска власт, но победен и наистина поробен най-сетне от съветската окупация, осъществявана от местните колаборационисти.
Всички знаем, че след като ги превръщат в селски пролетарии чрез нечувани насилия в духа на съветската война срещу свободния селянин, някогашните крепители на българската икономика в селска България масово се отправят към покрайнините на градовете. Там “дават” повече пари, отколкото в текезесето. Откъснатите от корена им селяни потичат към заводите като река от спукан бент, къде “доброволно”, къде мобилизирани принудително ( като им потопиш селото под водите на язовира, къде ще ходят!). Зад гърба им пресъхва хилядолетната традиция на земеделието в една от люлките на човешката цивилизация. От тази суша се роди шопският хумор на пасивната съпротива на тема “никой не може да ми плати толкова малко, колкото малко моем да му работим”.
“И сега е така”, продължава Петър кратката си лекция, цитирайки като достоверен източник своя съсед ром ( именно ром каза, а не циганин), който не иска повече да му помага за ниската тукашна надница, която сравнява с мизерните, но все пак достатъчни за живота на семейството му евра в Западна Европа, където работи ( най-вероятно на черно) на строителни обекти докато жена му проси и си докарва двайсетина евро на ден.
Това е положението. Да просиш на Запад е по-доходоносно, отколкото да си наемен работник на село у нас. Простичко, но убийствено обяснение за сложния въпрос, обозначаван с купешкия термин демографска криза.
Най-новата статистика показва, че сме “паднали” под 7 милиона. Но статистиката не отговаря за видимите от всички причини, унищожили традицията на село да се раждат по 7-8 деца, че да работят на полето. От това се възползват политическите спекуланти като Нинова, която сипва сол в тази рана с пълни шепи и нашепва колко много ни била отнела демокрацията – същата, която организирано се преустрои като организираната престъпна група, овладяла остатъците от “плановата икономика” по свой грабителски план.
Хипотезите със задна дата не работят за ничие бъдеще, но в случая съм готов да се обзаложа, че ако шлюзовете на задушените икономически български села ( и градове) бяха отворени по времето на комунизма – чието съществуване сега от “Позитано” 20 удобно отричат да е бил точно комунизъм, огромна човешка маса би изтекла именно на Запад. Едва ли някой луд щеше да избере доброволно Коми или Либия, които НРБ снабдяваше с работна ръка в сговор с експлоататорите от СССР и Джамахирията.
Превърнатият в панелен гражданин български селянин отдавна беше направил опит да обясни на генетично ниво резкият спад в раждаемостта с друга “сентенция”:
“Едно време ходехме в потури, но имахме мъдури. Сега сме с дънки, но имаме трънки”.
Дънките, като символ на “западното влияние”, удобно се вписват в схемата на обясненията за уж необяснимото нежелание на българите да отглеждат деца, но никак не се връзват с това, което казва краварят Петър, почти като Клинтън с неговото прочуто подхвърляне в предизборен телевизионен дебат “икономиката, глупако”.
Можем да си говорим колкото си искаме за нашия напредък напоследък, но хората ще продължават да декларират с краката си, че този напредък е продължаващо изоставане. Защото, както отбелязва икономистът Красен Станчев, там ( на Запад) никой не ни чака, застинал на място. Българите сравняват и избират. И така ще бъде, докато напредъкът не се превърне в изпреварващи темпове на развитие. Поне като в една Полша, въвела достатъчно рано и радикално пазарните реформи, която днес наистина настига западните си съседи по основни икономически показатели.
Това обаче няма как да се случи в държава, която се управлява по руски образец “по вертикала” от раздавачи на порциите, които просперират политически само защото алтернативата им е още по-мрачна, клекнала край казана с черпака, маркиран безнадеждно със сърпа и чука на столетната традиция.
Ето затова нашите хора “гостуват” на успешните съседи, а тук намаляваме насред препирните за къщи за гости и се радваме, че само 5 процента от тях се оказали откраднати от ловки смукачи на европейските фондове.
Междувременно България се превръща в къща за ghosts , в къща за духове.
Убийствено вярно!
Ех, как ми се иска да се намери сал един “храбър” журналист който да поиска Баце да коментира “падането” ни под 7 милиона.
Мечтите са безплатни, нъл тъй.
Днес се навършват 5 години откак замина за по-добрият от световете Голямата Валерия Новодворская. Най-безжалостният и изумително точен критик на комунизма, фашизма и путинизма. Нулева толерантност.
https://graniru.org/Society/m.276816.html
Феноменално!
Като за учебник по история.
РЕСПЕКТ!
Все в тази поредица.
https://www.reduta.bg/борисов-ли-кара-рейса/
И пак за същото.
https://www.reduta.bg/граждани-за-българско-развитие-на-сев/
“Сенките на София” е документален американски филм за страната в която мафията си има правителство. В трейлъра е отделено място и на МОЧА. Янките бавно запрягат но после да не им си насреща. Много мина, мъничко остана.
https://offnews.bg/obshtestvo/kadeto-mafiata-si-ima-pravitelstvo-amerikanski-film-za-balgaria-tre-707134.html
https://www.imdb.com/title/tt10125972/
Тук май e съвсем на мястото си и цитат от още един прозорлив текст- “Задочни репортажи за България” нa Георги Марков
“Ако по време на войната българското население не изпита сериозни продоволствени затруднения, това се дължеше на българското село. То стоеше зад гърба на всички ни и ни изхранваше. Режимът на Вълко Червенков доведе това село до просешка тояга. Тези години ще останат да се помнят като най-мизерните години в живота на нашия селянин.Насилствената колективизация, която доведе до изчезването на мъжката работна ръка от полето, плюс ликвидирането на малките лични стопанства изправи страната пред неизбежен глад. Не помогна и жестокият закон, според който от селяните се изискваше да отчитат месо, вълна, мляко и т.н. въз основа на съществуващи на книга декари земя. Това беше периодът, в който маса селяни се намериха по затворите и лагерите. Така че ние, в града, нямахме вече резервите на селото зад гърба си. Нещо повече, множество селяни пристигаха, за да си купят хляб в София. Издаваха се всевъзможни нареждания за контрол върху продажбата на продукти от първа необходимост, които, разбира се, малцина спазваха.
Тогава, в тези години, започна и се разви едно от най-известните явления у нас — кражбата. Нуждата тласкаше хората към всевъзможни, по някой път гениално измислени трикове за припечелване на малко повече. Не бих преувеличил, ако кажа, че почти всеки, който имаше достъп до меда, си облизваше пръстите. Крадеше се всичко и от всички, но най-вече от държавата. Главни герои, разбира се, бяха управителите на ресторанти, магазини, разни търговски предприятия, горски стопанства, домакини, магазинери, закупчици, отчетници и т.н. Водата взимаше голямо участие в тази дейност — не само виното и ракията биваха оводнявани, но ние купувахме влажна захар, овлажнени продукти, разводнено мляко. Нравственото основание на всеки беше, че си връща онова, което държавата е ограбила от самия него. Милицията, която бе пълен победител на политическия фронт, сега се хвърли с всичка сила на стопанския фронт. Беше създадена мощната стопанска милиция, която арестуваше и изтезаваше хората с най-голяма жестокост. Стопанските престъпления получаваха най-тежки присъди, включително и смъртни. Тъй като някои от механизмите за присвояване на обществени пари бяха неразгадаеми, милицията процедираше по обратния начин — следеше за всяко по-свободно харчене на пари. След това жертвата се улавяше, вкарваше се в следствения отдел и изтезаваше, докато признае нещо. Постепенно стопанската милиция стана истинско страшилище, защото пострадаха хора и за Неумишлено допуснати грешки. Но, разбира се, никога стопанската милиция не разследваше огромните злоупотреби и стопански провали на хората от върхушката. ”
Няма как убийството на писатели да не e крайна мярка, но в случая е очевидно какво е изкарало от равновесие убийците нa Георги Марков, слушащи оглушителните му задочни репортажи по радио „Свободна Европа“ в пълната тишина, която те самите са осигурили.
“Нравственото основание на всеки беше, че си връща онова, което държавата е ограбила от самия него.”
Всъщност, вероятно това е една от основните причини за краха на “социалистическото общество” и за начина по който голяма част от активите му смениха собственика си след 1989г.
Днес липсатa на желание да се разбутват икономически и социални дейности, заварено положение от периода преди 1989г е напълно оправданo. Pеформите винаги са били резки движения, a насъщното усвояване на ЕC фондове иска спокойствие, сигурност. В крайна сметка, държаватa май още е ни е длъжнa.
Настолно четиво за др. ниначка дюлгэравна, пантэв и прочее “профессора” по история.
И нещо извън темата:
https://www.faktor.bg/bg/articles/frantsiya-pusna-na-voda-nova-atomna-podvodnitsa
През. Макрон отвръща на джуджаците. Прочее, Франция няма досега загубена атомна подводница, нито тежки инциденти. За разлика от “передавая” и “магучая”…
В Полша 72 % от земята шеше частна,18% в истински кооперации и 10 % държавна.По селата масово хората имаха ои 3-4 деца,раждаемоста беше втора в Европа-20,2 на 1000.Само албанците бяха пред поляците.У нас направиха селянина пролетарии,завряха го по панелки и общежития и очакват от него раждаемост?Това е една от главните причини за демографския срив.Корнелия сега,като е станала гражданка колко деца има?
Този Георги Николов много постинги, нали уж не влизаше в нета, работеше си там нещо във Францето, ама май не е тъй както се вижда при мен в Сайбърком. Какво точно е Георги Николов и защо се подвизава толкова постоянно на сайта на Иво? Тези дни разговарях с новопристигналия в ЕП господин Кънев, и той ми каза колко е изненадан от тази посткомунистическа и социалистическа идилия, която е заварил в ЕП, изцяло в услуга на Владимир Путин. Някои дипломати в Брюксел, направили 5 и повече последователни мандата упорито докладват всяка вечер на Лавров като му пращат уърдски файл със всичко до което са се докопали през деня. Така освен европейската си заплата те си осигуряват и бъдеща пенсия от същия Азотноторов завод, където вече зачислиха Ирина Бокова и брат й.
Днес за пореден път стана ясна старата коалиция между БСП и ДПС, позната вече от кабинетите на Симеончо, Сергейчо и Орешарчо. Целта им е да провалят отмяната на машинното гласуване. ЦИК предупреди, че оставянето на машинното гласуване ще провали местните избори. А именно това е целта на проруската кохорта в парламента, която иска да провали местния вот, да създаде хаос и “революционна обстановка”, за да обвини правителството за провала, да се активират другите руски проксита на Болен Сидер и Магарешки и да предизвикат предсрочни избори и евентуално чрез някое служебно правителство на румения до съветски червено кандидат на Решетника да провалят България с реформите и превъоръжаването на въоръжените сили.
Винаги когато БСП и ДПС са на една позиция и се опитват да прокарват вредни решения за България, това е водило до катастрофални последици. Помните ли как се опитаха да наложат Пеевски за директор на ДАНС и всички ние се вдигнахме, и не им позволихме да завладеят напълно най-голямата специална служба в държавата. Но въпреки това наглостта и безочието им ги държа повече от година на власт въпреки всекидневните масови и повсеместни протести. Сега целта им е отново да вкарат държавата в хаос след едни провалени местни избори и въртележката да ги доведе отново на власт, за да могат да прецакат България отново както Орешара ни прецака като купи руските реактори и сега ни виси заплахата да ни натресат АЕЦ Белене, и да ни загробят окончателно като вкарат държавата и с “двата крака” в проекта и СеСеСеРе-то да може да се закотви окончателно в България и от тук да ни разлага както и целия Европейски съюз.
@Георги Николов
“Ех, как ми се иска да се намери сал един “храбър” журналист който да поиска Баце да коментира “падането” ни под 7 милиона.”
Жоро, тоя наглец въобще няма и да се запъне на такъв въпрос. Като припали моторетката, ще изкара и бабите виновни за ниската раждаемост. Тоя е простак, популист от най висока проба.
@Катя, за пореден път искам да ВИ напомня да не се изживявате като модератор в сянка. Вашите постинги на мен не ми пречат. Моите, колкото-толкова, каквито-такива, за сметка на какво са, и каква е организацията ми на времето ми са си лично моя работа. Който трябва, ако прецени, че не стават, много са и т.н. негово абсолютно право е, може да процедира с тях като прецени в интерес на политиката на БЛОГА НИ.
Кой разбрал-разбрал.
п.с.
Явно имате и проблеми с вдяването. Не съм твърдял никога, че не влизам в мрежата. Казах, че време за телевизия по принцип и изобщо нямам а и тя не ми е И нито слабост, нито имам професионално задължение да я следя. Работата ми позволява да се пускам в нета “гъвкаво”, както дойде. Не съм нито на “норма”, нито на бюро. Сам съм си началник и изпълнител.
Сега ясен ли съм или да вадя моливите и чертежите.
Ей, този ЖОРЖ, не иска да си признае, че е враг и това е! Откак СТАМБО /поклон пред паметта му/рече: “ЖОРЖ,пиши повече.”, този не се спря! Всеки ден чете, всеки ден пише, че и по няколко пъти. Ама и на него ще му намерим цаката! Все от руски и на руски цитира. Линковете му – все към руски източници. Все оригиналничи и от правата линия често клинчи. Съмнителни приятелства и симпатии показва към ренегати и русофили като Павел Тинков,SMS и някои други врагове на Иван КОСТОВ,Радан КЪНЕВ, ДСБ и всичките десни и демократични сили. Но ние бдим и няма да допуснем пропукване в железните ни редици от промъкнали се несъгласни /с нас/!
СМЕРШ!
ПОБЕДА!
Павле, не е лесно, сам по себе си го усещаш, да те броят, за “враг с партиен билет”. Или както казвам от себе си, водейки се от заглавието на култов, каквото и да означава това, съвеЦки филм, “свой сред чужди, чужд сред свои”.
И те, така.
Считам “рубриката”, която води Георги Николов, с подразбиращото се заглавие “С техните камъни по тяхната глава” изключително полезна за информационния обхват на блога и обезоръжаващо опасна за прикритите защитници на руския интерес в блога. Точно затова Georgi Nikolov е обект на периодични злостни атаки уж от “различни” посоки.
Споделям мнението на SMS за “рубриката” на Георги Николов. Колкото до “Катя” и стреличките, които пуска към него, да не забравяме, че подобни заяждания към него заради материалите от руски източници, които пуска. Нещо ми говори, че тези стрелички идват все от една и съща посока, защото въпреки че “Катя” отскоро коментира тук, от постовете й личи, че отдавна познава блога и вероятно просто за пореден път е променил/а партизанското си име. Ако съм на ваше място, г-н Николов, изобщо не бих реагирал/а на подобни тролщини.
Привет ИВО, ЖОРЕ И ПРИЯТЕЛИ! Продължавайте смело напред! Информацията, която публикувате тук, е много ценна! Едно голямо БЛАГОДАРЯ!
Благодаря за подкрепата на трима Ви. Смятам да изпълня на 100% ефективната препоръка на Симпатизант/ка на ДСБ.
Класика в жанра. Керванът си върви, кучето си лае. И те, така доде се изпълни прогнозата ми, “много мина, мъничко остана”.