Световно известният ни сънародник Христо се прочу с опаковането на сгради и пространства на открито. Претендиращият за подобна известност Вежди Рашидов, който така и не се засрами от опита си да натрапи на Лувъра свои творения и от унизителния за човек с чувство чест отказ на уредниците на музея, се домогва систематично до място на пиедестала на войнствената защита на съветското монументално наследство в България. За целта продължава безнаказано и без опониране да опакова истината с лъжата по темата за драскането по стени на пещери с древни рисунки ( което наистина е тежка форма на вандализъм) с отрицанието на окупационния монументален диктат от съветската епоха у нас.
Опаковането на пирони, създадени със съзидателна цел, заедно с взривно вещество, е бомба, целяща тероризъм. Опаковането на истината с лъжата за универсалната неприкосновеност на монументалните знаци от миналото е рецидивизъм, обслужващ съвременния рашизъм от страна на Рашидов.
В поредна своя телевизионна изява Рашидов пак даде воля на невежеството си по темата. Всички паметници били въпрос на памет и поради тази причина не можело да се “драска” по тях.
Цивилизовани ( май доста повече от нашата ) държави, като Испания, си забраниха със закон изображенията на диктатора Франко – на кон, без кон и като всякакъв вид икона на отхвърленото минало. За паметници и изображения на диктатора Хитлер, където и да било по света, да не говорим, както и за диктатора Сталин почти навсякъде, освен в реставриращия се днешен евразийски вариант на СССР, където само през последните няколко години са издигнати нови десетина паметници на Сталин.
Примерите за вандалското невежество на Рашидов са многобройни и достъпни за всеки коментатор, но не и за малката пластика, с която разсъждава той. Явно в нея не се побира нищо друго, освен онова, върху което е зациклил.
Собствената ни история е пълна със заличаване на знаци от миналото, за които никой не скърби. За сведение на Рашидов: единствената джамия в София е оцеляла само след ултиматум от страна на османската власт, че ще отвърне със същото спрямо български християнски храмове, ако и тя бъде срутена, както всички останал паметници на религиозното мюсюлманско минало в новата българска столица в края на 19 век. (Почти) до една джамиите в София са били или взривени, или преправени на църкви, затвори ( за известно време) и музеи.
Ако османските завоеватели бяха издигнали паметник на Мехмет Завоевателя, Баязид Светкавицата и прочее поробители, те също ли щяха да имат право на осветяване с прожектори по настояване на турското посолство, за да ни напомнят за миналото?
Монументът на окупационната червена армия МОЧА в София и неговите подобния, натрапени на България от съветските завоеватели и техните еничари, са наистина паметни с лъжата, която прославят. Когато върху тази черна дъска , свързана с най.червената страница от нашата история, някой напише истината за окупацията, той не е “драскач”, а привърженик на истината, рискуващ неприятности в държавата, командвана от колаборационисти със съветските завоеватели. За такива българи обаче Рашидов, който има дързостта да се прави на повече българин от тях, иска сега драстични наказателни мерки. С което пряко обслужва евразийската политика на своите имперски “братушки” по манталитет.
Вече съм давал този пример, но за хората с твърде малки пластики в главите явно трябва да се повтаря: никой не може да задължава някого да държи в спалнята над главата си разкрасен портрет на триумфиращ убиец на близки хора, за да му напомня каква гадина е. Освен ако не става дума за инквизиция, наложена от садисти.
@ Georges Nikolov 🙂
веждито винаги е бил номерклатурен и десарски лакей и подлизурко.
Още откакто от ДС и БКП го “назначиха” за един от многото придворни “скулптори”. След това го монтираха за общински “съветник” в София от “квотата” на МУТРИгруп в БСП! И за това веждито е НАЙ-известен със ТОТАЛ(итар)НИТЕ си ЗАВИСИМОСТИ от МУТРИгруп , и носи особено “престижната” “титла” – главен МУТРАк на реСпубликата!
Откакто го титулуваха за такъв “главен МУТРАк на НРБ” , веждито вече НЕ си прави дори “малките пластики”, той отдавна се занимава само с рентиерството от банките и от фалираната КТБ, с имотните си далавери с еФтини АПАРТАМЕНТИ и имоти, придобити на 10(ДЕСЕТОРНО!) по-ниски “цени”, също както и “апартаментният гений” – цвъкиУМНОТО. Те дори са “комшии” в АПАРТАМЕНТгейт!
Така че веждито отдавна няма никаква “компетентност”, нито по големите , нито по “малките” пластики. Той сега е само най-обикновен еФтинджийски имотен дилър и главен МУТРАк, който допълнително е и на “залата” при МУТРОмилЮционеропитекЪТ-бокоТИКВАТА.
И, заради това веждито дори НЕ е разбрал ,че МОЧА НЕ е “паметник”, а е само една колониална ЛЪЖА и ПРОПАГАДНОСТь, защото в България е нямало ФАШИЗЪМ , фашизЪм е имало само на едно място – при ДУЧЕТО-мусолини във фашистка Италия!
Освен това на територията на България не са водени НИКАКВИ военни действия от червената армия! И поради това, тук, няма загинали сталински войници!
И ако веждито толкова държи на “голямата пластика” МОЧА , то може да си я прибере за “съхранение” в “ателието” си ,да прави компания на неговите “малки пластики”!
МОЧА трябва да бъде премахнат , както е решил СОС преди 26 години, и след това да го подари на КАЗИОНният “пластикь” -веждито…………
SMS, Благодарство!
По темата.
веждичката е боклук отвсякъде и освен фирменото ДГД за него друго нямам. Нито една допирна точка с Голямата Валерия Илична Новодворская известна и с абревиатурата ВИН. Единството сходство е, че и ТЯ и вр са публични личности. Само дето 5 години след като си отиде от този свят ВИН е издигната на пидиестал в Монументът на безсмъртието. Спирам дотук. За продължението сами се сещате.
http://www.kasparov.ru/material.php?id=5D28C7AF2C088
Паметник е дума която произлиза от „памет“. Следователно паметник е човешко творение което да напомня на хората дълго след някакво събитие, какво се е случило някога. МОЧА, изграден преди десетки години, е имал задачата да напомня и да представи окупацията на България от Червената армия като освобождение. България е била съюзник на Германия,но не е била окупирана и не е имала нужда от освобождение, което означава, че всяка друга войска, различна от съюзниците ни, прави тая войска окупатор. Следователно това е Монумент на Окупационната Червена Армия(МОЧА). Политическите сили в България, които подпомагат за тая окупация трябва да ги наречем предатели, независимо какви са били техните подбуди. Държавата която окупира с армията си България вече я няма. СССР се срути и умря от собствените си язви. И това че част от обществото все още защищава окупаторите и предателските действия на една политическа сила преди години и използува МОЧА за пропаганда, то тоя паметник трябва да се събори, защото възпроизвежда напрежение в обществото.
Но ако тоя паметник се използува в наше време, за да се разказва на младите, за окупацията и последвалият след окупацията терор срещу българският народ ,то тоя паметник може да се премести,да речем в двора на руското посолство,предостатъчно място има там.Тъкмо и рубладжиите ще си получават на място инструкциите..!!
Но софийската община трябва да промени надписите на паметника с нещо като : Това е купчина от камъни, бетон и метал, която олицетворява окупацията на България от армия на вече несъществуваща държава. Вероломен акт, който бъдещите поколения трябва непременно да помнят и да не го повтарят!.
А междувременно, “горе стават големи работи”. В кремълската администрация е постъпила ферман от западни медии с “уточняващи въпроси” за краднатото от пут.ин и КО. До дни се очакват, много по-мощни разкрития от “Панама гейт”. Предшественик на съсипващи санкции. Дори пРЕЗИДЕНТ Фърчилков няма да може да помогне поне за смекчаването им.
Много мина, мъничко остана.
https://a-nalgin.livejournal.com/1717910.html
По време и към края на Гражданската война в Русия (1917-1923), болшевиките въвеждат cистемата на “назначаване”. Вместо хора, делегирани от партийната маса и относително свободни в действията си, служби се раздават на наши, послушни хора, независимо от техните способности.
Очевидно е, че това е и основатa на кадровата политика на ПП ГЕРБ.
„От една страна е опиянение от властта : арогантност и безнаказаност, издевателство над човекa и низкa злоба, дребна отмъстителност и сектантско подозрение, все по-дълбоко презрение към долустоящите, с една дума, господство. От другата страна е съществуване почти под упойка, плахост, страх от наказание, безсилен гняв, тиха омраза, угодничество и подчинение. Получиха се двe нови класи, разделени от най-дълбоката социална и психологическа пропаст.”
И.З. Стейнберг, член на партията на левите есери,от декември 1917 г. до март 1918 г. заемащ поста на народен комисар по правосъдието
Tова определение, едва ли е спирало да бъде актуална оценка за социалните взаимоотношения в Русия. Може би там, това им харесва или просто са си такива.
Pазочарование e, че вече независими страни като България, различни по нрави и душевност от Русия, нo дълги години възприемали подхода и навиците на съветската бюрокрация, все още ca в плен на страхa от наказание от висшестоящия в Кремъл, a угодничествотo и подчинениетo ca неизменна част от руско-българската “дружба”.
Рашидов е едно парче пластелин,което приема определена форма спрямо ситуациата и посоката на вятъра.Останалото е “пунта мара”