Урсула фон дер Лайен не е без пороци, но стана пророк в родината си

Ще проявя дължимата на читателите скромност на коментатор от дистанция с признанието, че няма какво да добавя към известната  биография на новия председател на Европейската комисия Урсула фод дер Лайен и да претендирам да кажа нещо ново за нея. Но на сравнения и аналогии на базата на известното за нея имам легитимно право, от което ще се опитам да се възползвам.

Преди всичко обещавам да не споменавам, че е майка на 7 деца…Опа, май току що си признах, че това не е възможно…

Разбирам някои от нейните критици, особено онези, които изразяват несъгласие с нейните недостатъци като кандидат за шаф на ЕК на ЕС от десни позиции. Малката й преднина в гласуването, с което спечели поста, появата й изобщо сред кандидатите изневиделица в твърде напреднал стадий от преговорите кой да оглави най-важния пост в съюза, реверансите към леви и зелени с цел да ги “умилостиви”, както и неубедителното й представяне в ролята на военен министър на Германия, наистина не приличат на причина да бъде възнаградена с високата чест. 

Но все пак нека да попитам риторично: ако всички сме приели, че политиката е изкуство на възможното, защо това да не бъде съотнесено и към мама Урсула, както винаги е било и с мама Меркел, която никой не е провиждал като наследник на могъщата фигура на Хелмут Кол, оприличаван като обединител на Германия на Бисмарк ( че и на Европа ) ?

Пак по същата логика трябва се признае валидността на добре познатото от практиката правило, че в политиката изпъкват далеч не най-добрите, а онези, които успяват да получат подкрепа, включително чрез компромиси. Историята е пълна с примери за това, как до върха на монархии и републики стигат тъкмо компромисни фигури – много често с идеята, че няма да се справят и че се запазва шансът на силните играчи зад кулисите в един момент да ги отстранят.

Това последното едва ли е валидно за Урсула фон дер Лайен, но е факт, че нямаше безспорна кандидатура и тогава се появи спорната, но печеливша фигура на жената, която отдавна заявява, че представя половината от европейския свят, т.е. жените. Женомразците могат да си говорят каквото искат, но точно нейната майчински доказана женственост няма как да бъде оспорена. Т.е. , тя се е справила по твърде рядък в днешния модерен свят, изтъкан от комплексни задължения, с немислимата за огромен брой хора ( жени пък още повече) да съчетаят кариерата с отглеждането на голямо семейство. Казано образно, какво е за една жена, победила на този фронт, някаква си Европейска комисия, за чието отглеждане има хиляди “домашни помощници”?

Ама кариерата й на политик и два пъти министър на била никак успешна, казват предимно левите й опоненти. А кариерата на спукания от бой на изборите в родината си ( нямам предвид СССР, където е роден) Сергей Станишев каква беше, че си го избраха за свой ръководител в Европейския парламент? 

Ако се огледаме в т.н. дясно пространство у нас, което Бойко Борисов претендира да представя, същият въпрос отново е повече от валиден. За какви заслуги той стана главен полицейски началник? А като такъв да не би да реши въпросите с престъпността, която под неговото вещо самохвалство се развихри със серия от незакрити разчиствания на сметки и убийства на водещи фигури от стърчащия пред очите на всички подземен свят, на което неговият ментор Сакскобургготски гледаше почти покровителствено като на пречистващ престъпната клоака процес? 

Не стига това, ами и като кмет Борисов не реши нито един от наболелите проблеми на столицата, постигайки слава за кмет по изкривения сюжет на приказката “Сливи за смет”. След което, след два незавършени мандата като висш полицай и столичен началник, се впусна да решава проблемите на държавата, регистрирайки два  незавършени мандата и един нов, който няма гаранция да изкара докрай.

Така че, ако може да става такова сравнение в европейски мащаб, изборът на Урсула фон дер Лайен не е по-различен по своята спорност от този на нашите собствени политически герои. С една символична разлика: тя доказа, че има пророци, които са успели в родината си. Защото в Германия може да не е била особено успешна в политиката, но се завърна триумфално в Брюксел, където е родена.

Не без пороци, но стана пророк в родината си.