Ще проявя дължимата на читателите скромност на коментатор от дистанция с признанието, че няма какво да добавя към известната биография на новия председател на Европейската комисия Урсула фод дер Лайен и да претендирам да кажа нещо ново за нея. Но на сравнения и аналогии на базата на известното за нея имам легитимно право, от което ще се опитам да се възползвам.
Преди всичко обещавам да не споменавам, че е майка на 7 деца…Опа, май току що си признах, че това не е възможно…
Разбирам някои от нейните критици, особено онези, които изразяват несъгласие с нейните недостатъци като кандидат за шаф на ЕК на ЕС от десни позиции. Малката й преднина в гласуването, с което спечели поста, появата й изобщо сред кандидатите изневиделица в твърде напреднал стадий от преговорите кой да оглави най-важния пост в съюза, реверансите към леви и зелени с цел да ги “умилостиви”, както и неубедителното й представяне в ролята на военен министър на Германия, наистина не приличат на причина да бъде възнаградена с високата чест.
Но все пак нека да попитам риторично: ако всички сме приели, че политиката е изкуство на възможното, защо това да не бъде съотнесено и към мама Урсула, както винаги е било и с мама Меркел, която никой не е провиждал като наследник на могъщата фигура на Хелмут Кол, оприличаван като обединител на Германия на Бисмарк ( че и на Европа ) ?
Пак по същата логика трябва се признае валидността на добре познатото от практиката правило, че в политиката изпъкват далеч не най-добрите, а онези, които успяват да получат подкрепа, включително чрез компромиси. Историята е пълна с примери за това, как до върха на монархии и републики стигат тъкмо компромисни фигури – много често с идеята, че няма да се справят и че се запазва шансът на силните играчи зад кулисите в един момент да ги отстранят.
Това последното едва ли е валидно за Урсула фон дер Лайен, но е факт, че нямаше безспорна кандидатура и тогава се появи спорната, но печеливша фигура на жената, която отдавна заявява, че представя половината от европейския свят, т.е. жените. Женомразците могат да си говорят каквото искат, но точно нейната майчински доказана женственост няма как да бъде оспорена. Т.е. , тя се е справила по твърде рядък в днешния модерен свят, изтъкан от комплексни задължения, с немислимата за огромен брой хора ( жени пък още повече) да съчетаят кариерата с отглеждането на голямо семейство. Казано образно, какво е за една жена, победила на този фронт, някаква си Европейска комисия, за чието отглеждане има хиляди “домашни помощници”?
Ама кариерата й на политик и два пъти министър на била никак успешна, казват предимно левите й опоненти. А кариерата на спукания от бой на изборите в родината си ( нямам предвид СССР, където е роден) Сергей Станишев каква беше, че си го избраха за свой ръководител в Европейския парламент?
Ако се огледаме в т.н. дясно пространство у нас, което Бойко Борисов претендира да представя, същият въпрос отново е повече от валиден. За какви заслуги той стана главен полицейски началник? А като такъв да не би да реши въпросите с престъпността, която под неговото вещо самохвалство се развихри със серия от незакрити разчиствания на сметки и убийства на водещи фигури от стърчащия пред очите на всички подземен свят, на което неговият ментор Сакскобургготски гледаше почти покровителствено като на пречистващ престъпната клоака процес?
Не стига това, ами и като кмет Борисов не реши нито един от наболелите проблеми на столицата, постигайки слава за кмет по изкривения сюжет на приказката “Сливи за смет”. След което, след два незавършени мандата като висш полицай и столичен началник, се впусна да решава проблемите на държавата, регистрирайки два незавършени мандата и един нов, който няма гаранция да изкара докрай.
Така че, ако може да става такова сравнение в европейски мащаб, изборът на Урсула фон дер Лайен не е по-различен по своята спорност от този на нашите собствени политически герои. С една символична разлика: тя доказа, че има пророци, които са успели в родината си. Защото в Германия може да не е била особено успешна в политиката, но се завърна триумфално в Брюксел, където е родена.
Не без пороци, но стана пророк в родината си.
Не коментирам житието-битието на чаровната Урсула фон дер Лайен. Знам едно и то ми стига. Ватниците газ пикаят от нейният избор. Санкции до дупка обещава Урсула доде влязат в правият път.
Убеден съм, да цитирам една от любимите трафаретки на Баце, къде без него, че тя ще бъде с “пъти, пъти повече” по-стойностна и резултатна отколкото предшествениците си.
Ще да видим.
Как възнамерява да действа по най-важният проблем на континента новата шефка на Европейската комисия.
https://www.svoboda.org/a/30064364.html
Стана работата. Скъсахме практически пъпната връв с матушката. На ред е символната връзка-МОЧА. Бутурясването му означава и осигуряване на вътрешна свобода за всеки българин.
https://www.actualno.com/politics/parlamentyt-glasuva-navednyj-i-prie-sdelkata-za-f-16-news_769899.html
Жоро Николов от твоите коментари в БОЖИ УШИ! Ватниците сега ГАС ПИКАЯТ!IIC…..oIL.
Когато миналата година започна да се пише за къщата в Барселона, ББ взе политическо решение да се договаря сделка за Ф16.
Сега, когато се случи апартамент гейт и другите гейтове, когато се появява филма за Сенките от София, ББ реши да се плаща наведнъж за Ф16.
Опитва се да си купи време и благоразположение от Вашингтон май.
Урсула фон дер Лайен посяга и на “свещената крава” на руско-немският бизнес. Северен поток-2. На практика икономическата ефективност за “гордостта на руската икономика”, изгубилият на практика само за петилетка 5-6 пъти от капитализацията си Газпром ще дострои тръбопровода за Бог да прости. Такова е общо и дереджето на Турският поток. Междувременно, всички апелации на командата на Милер по осъдителното решение на Стокхолмският арбитраж с украинският Нафтогаз ся отклонени. Предстоят конфискации на задгранично имущество до пълното удолетворяване на присъдените вече претенции на ищеца, досега някъде около 2,5 милиарда евро. Нека отидат боси.
https://ehorussia.com/new/node/18917
Не е по темата. Да се изява пак в битността си на “патетичен оптимист”. Долното е на аналитик който е на 100% идеологически не обременен когато иде реч за “текучката” в раззия. Та, без да е в течение на моето, “много мина, мъничко остана” налива бензин в мотора на (само)разрушението на матушката. Просто познавайки прекрасно картината в глубинката и наричайки нещата с истинските им имена. Съдете сами.
“Основной мотив “глубинной” России всё больше напоминает чайфовское “По телеку рядятся как дальше жить – достали”. Все бодрые патриотические технологии исчерпаны. Людям в целом уже глубоко плевать, чей Крым, как именно и в который раз бравые путинские соколы разбомбили и победили террористов в Сирии. Они абсолютно не интересуются, сколько раз похопал по пальто Трамп Путина и уж точно не делают из их встреч события. Им в целом фиолетовы и во многом непонятны истории типа голуновской, так как такие сложные многоходовки местной жандармерии совершенно не требуется ввиду полного отсутствия на территории такого инопланетного явления, как свобода прессы и всё вот это. В ходу совершенно другие способы разрешения конфликтов, да и конфликты вообще другие.”
С две думи, назрява най-ужасното нещо на света-безпределен руски бунт когато всеки е срещу всеки и бързата смърт е истинско избавление. Дежа вю. Да му мислят пут.ин и КО, башка родните петоколонци, полезни идиоти и фенове.
Светкавичните реакции на домораслите ни ФБ анализатори по темата за новия председател на европейската комисия показват ,че никой вятър не може да ги надбяга.
Само делата и и времето ще покажат, много пишман врачки се изказват по въпроса, засега клони към ” да се снишим над законите, за да осигурим стабилност” …