Не мога да преценя дали злобата или симпатията надделява в реакциите на коментиращите анонимници в интернет по повод превъплъщението на Миролюба Бенатова от телевизионна звезда в шофьор на такси. Няма как да преброиш и прецениш баланса между лошотията и позитивизма в мрежата, в която върлуват всякакви комплексари. Но ако се съди по отзивчивостта на сайтове, практикуващи качествена журналистика, които публикуваха споделеното от Миролюба във Фейсбук, може да се каже, че нейният експеримент е успешен. Привлече вниманието не само на дежурните злобари.
Оценявам този успех макар самият аз, принуден преди повече от 13 години да напусна казионната журналистика, да не мога да се похваля със същото. Вероятно защото не съм “безпристрастен” журналист и никога не съм бил привърженик на журналистиката заради самата нея. Заемал съм позиция и това ме е превърнало в нежелан елемент в нашата медийна среда, където средната позиция се цени най-много от работодателите ( на които вкупом отказах да ме понижават като ми предлагат нещо по-малко като изява в техните медии от онова, от което бях принуден да се откажа в БТВ, заричайки се да не позволявам да ме третират като преоценена стока за евтина употреба от злорадите владетели на медии и техните оядени протежета на върха им).
Впрочем, Миролюба не е първата, избрала ексцентричен начин да иронизира липсата на свобода в медиите сред най-известните медийни звезди у нас ( за по-неизвестните, на които се извинявам за своята неосведоменост, не мога да кажа нищо конкретно). Спомнете си, че когато беше свален от екран поради прищявка на овластените царедворци Милен Цветков се захвана да работи в месарски цех. Нещо като “по-добре касапин, отколкото слуга на касапи”. Беше за малко, но зрелищно като извява.
Моя милост избра пътя на професионалната трансформация без отстъпление от професията. Не твърдя, че е по-добрият вариант, а още по-малко, че е по-пикантно да се превърнеш от водещ на популярно предаване в най-гледаната телевизия в България с дълга ( вкл. началническа ) биография , включваща практически всички жанрове и форми на работа в професията във всякакъв вид медии, в “отшелник” в интернет. Самотен и формално безработен блогър, нает от своите читатели ( особено на книгите ми, които във финансово отношение са ми работодателите и до днес ), постигнах обаче най-важното: успях да съчетая знанията и перото си с положението на отритнат от системата журналист, спечелил в крайна сметка завръщането си в света на свободното слово след опита да бъде смачкан от статуквото в условията на мълчаливото съгласие с този чук върху наковалнята на самата журналистическа колегия.
Медийните слуги във в. “24 часа”, “Стандарт” , “Труд” и прочее придатъци на статуквото се надпреварваха да надвикват екзекуторите ми с призиви “така му се пада”- някои, като “звездата” Валерия Велева се отличиха и на първа страница на властовия рупор.
А ставаше дума за потъпкване на същите тези стандарти, които в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ след това доведоха до заключението на американската администрация, че съм бил принуден да напусна БТВ под политически натиск
Особено грозен беше кокалът, който се опитаха да ми подхвърлят именно от телевизията, която излъга пред целия свят, че съм нарушил етичните й “американски” стандарти.Без да каже едно “извинявай” тази издънка на родната олигархия отново се опита да ме наеме да се явявам 4 пъти в месеца на нейния екран като коментатор срещу близо 4 пъти по-малко заплащане. За мен не беше въпрос на пари, а на оценка, която беше подигравателна.
Апропо, за да не заприлича този текст на втръснала и паразитираща изповед във връзка с трансформацията на Миролюба, първо трябва да се съглася с нея, че да си шофьор на такси ( “разжалвана” от звездните висоти на журналистика ) наистина не е дъното. Няма как да е. Деградацията има много лица и тази, при положение, че изборът е на Миролюба, не е едно от тях. Да си останеш журналист при все по-унизителни условия е къде по-зле – за онези, които са способни на самоуважение.
В същото време не мога да не отбележа, без да обобщавам, шофьорите на таксита не се славят като стълбове на демокрацията, ще рече – и на свободното слово. Нито у нас, нито в чужбина. Да припомня техни колективни реакции от рода на “България уби дете”. Не беше много по-различно от агресията на тълпата в Катуница, която набеди репортера Бенатова за приятел на циганите и искаше да я разкъса. Таксиметровите шофьори се събраха пред Парламента в деня на едно детеубийство, “оказало” се дело на собствената му майка, чийто мъж обаче по силата на професията си беше припознат от таксиджиите като повод да поискат от името на гилдията линч над премиера. Иван Костов взе, че отиде да говори с имитаторите на Ку Кукс Клан пред Народното събрание, вместо да се възползва от правото си да мълчи до разкриване на извършителя на престъплението. Но и това не му признаха като плюс от “безпристрастната” българска журналистика.
В медии със статута на световни величия ( броени на пръстите на едната ръка информационни агенции, като АФП, Асошиейтед прес, Ройтерс ) действат правила, задължителни за репортерите. Едно от тях в кодекса на Ройтерс забранява изтъркания жанр “интервю с шофьора на такси от летището до града”. Не казано в прав текст, но е прието да се смята, че представителите на тази професия не са автентични изразители на общественото мнение в съответната държава и е евтин номер да бъдат представяни като такива, като често са доста крайни.
Разбира се и Миролюба никак не е представителна за новата си професия. Тя едва ли би разказала на пътник онова, което моя милост трябваше да изтърпи като истеричен монолог на буквално озверял на политическа тема таксиметров шофьор преди няколко дни. В рамките на монолог от двайсетина минути той употреби в различни комбинации метафората за желанието си да реже глави на кого ли не в държавата ( най – вече на “мангалите”, които помагат на политиците на печелят избори, но и на самите политици, които се възползват от тях ) . “Осмелих” се да го попитам защо изобщо върти волана и си къса нервите по софийските задръствания ( след като е толкова осведомен за всичко, речовит и буреносен “политически коментатор”), на което той простичко ми обясни, че е въпрос на “пачки”. Имал три таксита, магазини нейде в страната, но никъде другаде не падали такива пари.
Да, не е падение да си таксиметров шофьор. Но е важно кой по какво си пада в този живот. Избор винаги има. В много случаи той не удобен. Но никой не може да бъде поробен, ако не се признава за роб.
МЪЛНИЯ!
За СВОБОДА на СЛОВОТО и МИСЪЛТА!
Много приятели шокирани се оплакват, че са безпричинно блокирани във Фейсбук.
За цял месец преди изборите !
УМИШЛЕНО блокират тези, които доказват с ОФИЦИАЛНИ цифри и факти от ЦИК,
че всъщност натрапваният митичен и неидентифициран КОЙ, на МОДЕЛА КОЙ, е
противоконституционният МОДЕЛ на Избирателният кодекс!
С бонус-авантаж за водачите на листи и поставените на “избираеми места”…
А “прагът на преференции” за местните избори е още по-висок…
Поради това, отдавна избирателят се е убедил, че за който и да гласува,накрая е все тая…
Поради което , по данни от ЦИК, броят на избирателите намалява с всеки изминал избор…
Блокираните приятели, обосновано предполагат, че са блокирани, за да не разясняват, че
МОДЕЛът КОЙ, е всъщност противоконституционният Избирателен кодекс.
И наистина!
Трябва да си ненормален, за да приемеш за нормално и законно, че 2 670 гласа са повече от
20 986 гласа… или са повече дори и от 30 310 гласа…
Е…колкото и ненормален да е човек, то 2 670 гласа не са повече от 20 986 гласа, нали?…
Ето това е прословутият МОДЕЛА КОЙ…
МОДЕЛЪТ КОЙ е МОДЕЛЪТ на Избирателният кодекс!
Много приятели са безпричинно блокирани във Фейсбук, защото обясняват какво всъщност е МОДЕЛЪТ КОЙ…
Избирателите си имат своите ежедневни грижи и проблеми, и не са длъжни да бъдат специалисти по избирателно право, нали?
Въпреки, че и без да си специалист по избирателно право , трябва да си ненормален, за да приемеш за нормално и законно,
че 2 670 гласа са повече от 20 986 гласа, нали?
МЪЛНИЯ!
Много приятели са безпричинно блокирани във Фейсбук!
От ВЕКОВЕ…
За ВЕКОВЕ…
Prost, Freunde!
zum wohl!
Наздраве, приятели!
За добро!
Преди няколко часа…
Започна 186-тият Октоберфест…
В град Мюнхен…
Кметът Дитер Райтер заби кранчето в първото буре бира…
С два удара с чук…
По традиция той подаде първата халба на премиера на Бавария Маркус Зьодер…
Във фестивала участват най-големите пивовари в Германия…
Еднолитровата халба струва 10,8 евро…
Обикновено около 6 милиона посетители от цял свят ежегодно отиват на фестивала в Мюнхен до края му на 6 октомври…
Гостите на феста харчат около 1 милиард евро за пиене, похапване и сувенири…
Bulgaren und Deutsche!…
Freunde seit Ewigkeiten, für immer!…
Българи и германци!…
Приятели от векове,… завинаги!…
Да се чете:
Обикновено около 6 милиона посетители от цял свят ежегодно ИДВАТ на фестивала в Мюнхен…
Пътят към свободата минава през където си иска. Бенатова е умно момиче и се надявам (дори съм сигурна), че от лимона ще си направи лимонада. Пожелавам ѝ успех. Но някак си не мога да забравя реакцията ѝ когато удариха кулите-близнаци. Интересно защо двете с Шекерова не казват по каква причина “напуснаха” Нова ТВ.
Лично аз, предпочитам журналистите да задават въпросите и получават отговорите, които бих искал да знам. Мнение си създавам сам.
Не е по темата. Има много точни попадения, особено точките 1,3, 5 и 15.
И бас ловя, че сред типовете изповядващи в една или друга степен горната прагматична философия, ако може да се нарече така демонстрираният тарикатлък няма нито, и що ли не съм изненадан, ЕДИН (не ни ѝ трябват) който да гласува за арх. Борислав Игнатов.
https://kafeneto.wordpress.com/2019/09/21/противоречия-по-български/#respond
И това не е по темата ама звучи много сладко. Надига се мощна вълна обосновани съмнения, че рашките могат поголовно само да гледат ЛОИ догодина в Япония.
Ще да видим.
https://www.gazeta.ru/sport/news/2019/09/21/n_13493239.shtml
За втори път прочетох нещо в пик. Освен другото е очевидно, че обслужва лично БиБи но не юнит. ))
Чудя се, още колко прасета е турил БиБи на високо място, да квичат и грухтят по ноти. Сещам се за 100, 200. Списъка е дълъг, прасетата не много розови но пък ни убеждават, че се борели за розово бъдеще. Еххх а пък Аз си мечтая за пържолки с бяло винце. Застудя.
Светъл пример!
А у нас, КОГА?
http://www.focus-news.net/news/2019/09/22/2701163/tass-trima-zhiteli-na-latviya-sa-osadeni-za-demonstrirane-na-savetska-simvolika.html
Няма да питам, БЕЗСМИСЛЕНО е, А дали е така, КОЙ ще ти каже.
https://www.reduta.bg/преврат-под-карантина/
https://www.facebook.com/KhanchoKojouharov/posts/2621192824600366
КАК ДА УБИЕШ МОРЕ (ВИДЕО)
(предстои военният слуга каракачанов да раздава на безценица, с нагласени “търгове”, СТОТИЦИ ДЕКАРИ военни имоти с “отпаднала необходимост” на първа линия! ВНИМАВАЙТЕ КОЙ ТОЧНО ЩЕ СПЕЧЕЛИ ТЪРГОВЕТЕ!)
https://www.dnevnik.bg/zelen/2019/09/21/3966418_kak_da_ubiesh_more_video/
Аз пък няма да забравя как същата тази бенатова ходеше по петите на бащата на Даниела Горсова само и само да намери за какво да се хване, та да отклони вниманието на обществото от пияната руска свиня максим стависки, който уби едно момче от Сливен и осакати Даниела Горсова завинаги! Сега са подели кампания против австралиеца, но той излежа 12 години в затвора, а руският боклук не лежа нито ден…Няма да забравя, че иван христов и андрей арнаудов също подкрепяха пияния руски убиец…
Постът до СИЯ беше от мен
Резултат от липсата на навременна журналистическа солидарност и реакция по случая с колегата им Иво Инджев доведе до положение, че сега си ги отстрелват един по един. Случаите според мен са десетки.
Не малка част от обективните журналисти и творци, които слушах и четях се разделиха с почтеността и сега не се срамуват да обслужват геройкото и бандата около него. Примери колкото щеш. Коритаров отдавна обслужва герб като доста често изопачава истината. Бях изумен от хвалебствията на Димитър Бочев в последната “Панорама” като засипваше с хвалебствия фадъковица, че им дала кафене където да се вихри свободното слово. И този човек се изявява в “България Аналитика” Срам!
Не е по темата, пускам линк със Светослав Малинов за белене:https://eurocom.bg/shows/video/evrodikof/11155
използвам журналистическият Ви набег, за да изразя едно задоволство, че Ви има. Има Ви като достоен журналист и е наистина много жалък начинат по който са ви отстранили. Вярно, на това някогашно място, бихте принесли неоценима полза за България, но както се изразявате,по-важно е да не позволявате да Ви третират като преоценена стока за евтина употреба от злорадите владетели! Бенатова журналистически не познавам добре, за Милен Цветков нямам особено високо мнение по този въпрос, по мое мнение се опитваше да се нагажда на „някакви владетели“, но това е моя лична оценка. Поводът ми сега е този, да спомена миналото си безпокойството, което ме беше овладяло, когато преди семица временно отсъствахте в Нета. Вероятно сте отмрарял, което е необходимост за всеки. По това време се бяха случили прословутите прокурорски „разкрития и привиквания“, които при една така дейна прокуратур не се знае, знае ли се? Свикнал съм, и това може да е един вид дрога, да посещавам редовно няколко сайта и Вашият е един от тях. Така мога да си „сверявам часовника с българското веме“ и когато липсва съответният квант изпитвам значително неудобство. Благодаря също и на „постоянното присъствие“ тук. То е също много полезно за мен, особено относно информации свързани с „матушката“ която никъде не посещавам и за която не изпитвамособен интерес, освен ако не е свързано с истински новини. И така, пожелавам на всички здраве и желаният успех относно София. Дано се тръгне в желаната посока, но по мое мнение истинската надежда за нея са Инджев, Василев Ненчев и подобните им. Те би трябвало да дават тонът и той да е така ефективе, както е бил при строежът на пирамидите и подобните им съоръжения. За да може да бвъде построено нещо наистина значително!
Към Boris(лаф)
Уточнявам, че не съм отсъствал в нета миналата седмица. Може да се види лесно в архива на блога, че нямам ден без публикация ( не броя едно изключение миналия месец, когато просто бях забравил да публикувам написаното през деня). Вече повече от 10 години е така. Не пропускам нито на Рождество, нито на собствения си рожден ден.
Много интесно тогава, през цялата минала седмица, дори и малко преди това, постоянно съм се мъчил да се включа във Вашият блог и това беше винаги неуспешно. При това съм имал Интернет, защото други сайтове, като например Фактор, бяха достъпни!
Поздрави на Вас и Вашите читатели още един път
Boris
Към Борис:
Това е една от неразгаданите от мен мистерии с блога. Нито една хакерска атака, каквито е имало целенасочено, не е успявала да го блокира, но за отделни коментатори ivo.bg е излизал за дни наред от строя. Някои коментатори не ми повярваха, че това не е моя прищявка срещу тях. Заподозряха ме, че ги спирам заради някакви разлики в мнението им с моето. И спряха да пишат.
В този смисъл, ако въпросното спиране на коментаторите е нарочно чрез външна намеса, а не някакъв технически проблем, злодеите постигат частичен успех.
А в момента ме заливат с огромно количество спам чрез робот, настроен да ме тормози. Но слабо ме познават. Няма да ме откажат от контрола над коментарите, което виждам като свое право и задължение срещу онези, които се опитват да ме употребяват за разни цели в разрез с разбиранията ми на автор.
Няма медия в света, която позволява да й се качват безразборно на главата разни паразити. Което не е цензура, а въпрос на хигиена и самоуважение.
Ако има нещо, което ме е карало да си мисля да премахна коментарната част на блога, това не са ругатните и свинщините, с които се опитват да ме извадят от равновесие простаците и платените провокатори. На тях това им е присъщо и в някои случаи- платено занимание.
Най – отчайваща е “вътрешновидовата борба”, т.н. приятелски огън. Размяната на удари между уважавани коментатори с минимални разлики във възгледите, която пали братоубийствени и продължителни тиради на взаимната омраза между принципни съюзници, е наистина обезсърчаваща за мен като модератор. Ако се намеся и взема страна, ставам “цензор” дори и за приятелски настроени коментатори. Ако пък не се намеся излиза, че поощрявам приятелския огън за кеф на вразите.
Най-яркия пример в това отношение е “за и против Костов”. Гаранция за престрелка, която обикновено започват отрицателите на този политик с пълното съзнание, че ще последва ответна реакция.