“Мачът” между България и Австралия премина в ръгби по вина на нашия отбор

“Мачът” , в който България се изправя срещу Австралия по случая с Джок Полфриймън, загрубя и премина в ръгби с нарушаване на правилата от едната страна. Доказаните в многобройни битки – от Втората световна, през Корейската война и т.н. – корави австралийци, се превръщат във враг на кекавите по евроатлантическа линия нашенски власти. Австралийската държава вече обвинява нашата в лъжа, в невярна интерпретация на състоял се дипломатически диалог между двете страни.  https://www.dnevnik.bg

НА СНИМКАТА: Това е “другата гледна точка”, Джок Полфрийман – такъв, какъвто в българските медии не го виждате. Медийната му визия у нас набляга на затворническия му вид, на белезниците и постоянната му полицейска охрана.

 

 

 

Опитвам се да “прескоча” казуса с освобождаването на Джок Полфриймън, но явно не ми е по силите. 

Писал съм само веднъж по темата. Макар да съм бил Човек на годината в класацията, организирана от БХК, бях критичен към решението на правозащитната организация от 2015 г. да допусне номинирането на австралиеца за награда. Напомням за неизлечимо болните от избирателна амнезия , че БХК след това се отказа от намерението си. 

Това признание за грешната стъпка прави чест на БХК, но кой да ти забелязва подобни “подробности” сред воя на глутницата, надушила предизборна кървава следа и насъскана да гони правозащитниците в хайката, в която е впрегната и държавната администрация, барабар с нейната прокуратура. 

Публикувам отново статията си по въпроса, писана преди 4 години. Подписвам се и днес под думите си, но с “особено мнение” от позицията на днешната информираност за събитията в тяхното развитие. Няма как да застана редом с онези, които превръщат правозащитната дейност в мръсна дума и посягат на самата същност на правосъдната система с атаките си срещу един съдебен състав, набеден за …зависим от БХК.

Хайката срещу БХК и фактът, че изразеното по онова време мнение на правозащитната организация беше коригирано от самата нея, прави грозната пропагандна кампания толкова прозрачна, че чак “мътните я взели” тази потеря. Тя е същата, която разгонва фамилията на бедни и слабо образони хора, на които се внушава, че след истанбулския джендър иде на хоризонта норвежкия Молох, гълтащ деца на бедняци.. А от мътилката вече наднича самата българска държава, характерно яхната безхарактерно от хора, които гледат да угодят на бушуващите страсти в името на собственото си властово оцеляване, вместо да отсъдят трезво според каноните на закона.

Не очаквайте да се произнеса за вината или невинността на осъдения австралиец. Не искам да заприличам на уличните тълкуватели на правото, които си присвояват правото да разбират юридическия казус повече от магистратите. Днес бих добавил, че освободеният Джок Полфриймън е демонстративно превърнат в нагледен пример как правото не важи в държавата, която с едната ръка дава свобода на един предсрочно пуснат от затвора човек, а с другата му я взима. Смятам, че демонизираният днес БХК, заслужава подкрепата на демократичната общност независимо от факта, че през 2015 г. съм написал критични думи за едно временно решение на организацията.

“Правозащитникът, стъпил накриво, да си подаде оставката от БХК

 ИВО ИНДЖЕВ ⋅ НОЕМВРИ 6, 2015 

Опитах се да разбера защо Българският хелзинкски комитет е допуснал затворник с влязла в сила доживотна присъда за убийство да бъде номиниран за участие в престижното до вчера състезание за правозащитници като Човек на годината, но не можах да схвана идеята. Освен ако тя не е да се направи услуга на най-кресливите противници на правозащитната дейност в България, които направо изпаднаха в гневен екстаз от възможността да доразвият опорните точки на Кремъл с обобщения по този повод, че БХК изпълнява пъклен план на Запада срещу иначе прекрасната ни безоблачна откъм кривици Родина.

 

Нямам предвид близките и роднините на убития Андрей Монов. Те имат всички основания да мразят Джок Полфрийман и каквото и да кажат срещу него звучи допустимо, дори и да не беше фактологично безупречно обоснована вината от гледна точка на ситуацията, при която Полфрийман беше извадил нож в центъра на София, твърдейки пред съда след това, че импулсивно е защитавал човек от нападатели.

 

Решението на съда така или иначе е окончателно- като смъртта на младия Монов. А решението на БХК да допусне номинацията на затворника от какво е продиктувано? Нима е достатъчно да се каже, че не е забранено човек с присъда да бъде одобрен от журито? Ако ставаше дума за политически затворник, вероятно това щеше да е допълнителна причина за открояването на една репресирана личност. Но при наличието на криминално деяние, при това толкова тежко…?!

 

Нямам обяснение и затова имам въпроси. Защото не просто се чувствам, а съм съпричастен.

 

Дребна подробност, която се пренебрегва от най-шумно възмутените медии, е че БХК не номинира кандидатите за конкурса. Номинират ги други хора. Но тази съзнателно фабрикувана или неволно допускана неточност в коментарите не променя същината на проблема.

 

Моя милост беше удостоен през 2009 г. с наградата на БХК за „най-номинираната личност на годината” ( общо 14 номинации). Решението за наградата и формулировката беше на журито, което ми присъди нещо като „утешителната награда” заради лекия конфуз, че с най-много гласове като ЧОВЕК на година беше избрана организацията „БГ мама”. Защо една група човеци се допуска в състезание за ЧОВЕК на годината, чудеха се мнозина. В лично качество се оказах първи след тази организация според броя на гласовете, подадени в интернет.

 

През следващата 2010 година, след като отново бях номиниран ( и отново от непознати за мен личности), хиляди гласували симпатизанти ме направиха победител в едно състезание, за чието организиране нямам заслуга. На грамотата пише:

 

„Гражданите награждават Иво Инджев с приза на публиката в годишните награди на Българския хелзинкски комитет „Човек на годината 2010 ”

 

Именно поради това не мога да си замълча пред публиката, макар че щеше да е по-уютно да не давам поводи за злобни коментари, че съм натикан в нишата на обяснителния режим. Не изключвам и ехидни подмятания с искане да си върна наградата, щом пък съм чак толкова възмутен. Обаче няма да направя удоволствие на ехидниците- не БХК ме е награждавал за Човек на годината, а хилядите граждани, които са изразили доверие и отношение към скромната ми личност. Наречете изтъкването на този факт „разграничаване” от БХК, ако щете, макар да не целя това.

 

Ще отида и по-далеч: заради вредата, която причиняват на образа на правозащитната дейност с това провокативно безхаберие в дадения случай, някой трябва да си подаде оставката точно така, както правозащитниците искат оставки на политиците, злоупотребили с доверието на гражданите. Казвам „някой”, защото нямам вътрешна информация нито за механизмите при взимането на решенията им, нито за конкретната вина за случилото се. Но този „някой” по този начин би защитил правото на съпричастните към правозащитната дейност българи да не се чувстват вкупом виновни и заклеймявани по аналогия за всичко, което сега може да им лепнат като етикет онези, които само това чакат.

П.С. Ето и доста закъснялата и недостатъчно убедителна, според мен, позиция на БХК, с която оттегля номинирането на Джок Полфрийман.

Българският хелзинкски комитет (БХК) оттегля номинацията на Джок Полфрийман, осъден за убийството на 20 – годишния Андрей Монов, от Наградите “Човек на годината”. Номинацията остава за Българско затворническо сдружение за реабилитация, съобщиха от организацията.

Повод за това са многобройните обществени реакции, която предизвика кандидатурата на Полфрийман. “Целта на наградите “Човек на годината” не е да провокират или създават конфликти, а напротив – да отбележат постиженията и работата на хора, които защитавайки правата на човека допринасят за развитието на цялото ни общество”, пишат от БХК в нова позиция. Преди време в първото становище за номинацията на австралиеца, издигната от негова съгражданка, от организацията съобщиха, че тя отговаря ня критериите и е базирана на правозащитната му дейност като активист за правата на затворниците и приемането й по никакъв начин не е относимо към деянието, за което той е осъден

“В сдружението членуват много хора, които са се посветили на това, да помагат на лишените от свобода не само чрез защита на правата им, но и като насърчават тяхното превъзпитание, защото само така при връщането им в обществото те могат да бъдат продуктивни негови членове. Работата на всички тези хора не трябва да бъде пренебрегвана или омаловажавана, защото тя е важна, допринася за прогреса на обществото ни, за неговата сигурност и справедливост. Номинацията на Джок Полфрийман бе изцяло базирана на дейността му, като активист за правата на затворниците и по никакъв начин нямаше за цел да оправдава престъплението му или да омаловажава живота на Андрей Монов. Съжаляваме искрено, че с допускането на номинацията допринесохме за засилването на скръбта на роднините и приятелите на жертвата”, пишат от БХК.

10 мнения за ““Мачът” между България и Австралия премина в ръгби по вина на нашия отбор”

  1. Като става дума за ръгби, дори Бърни Ръбъла, така му викат на Калинката-Карикатура данаил кирилов да “играе” за България Австралия ни отнася с 300 на НУЛА. По всичко! Ще стане като в оня виц. И торбата със сол ще изядем, и 100 тояги на голо ще отнесем и накрая ще си платим както си му е реда. Дежа вю!

  2. Не си спомням точно в кой момент проявих интерес към случая “Полфрийман”, но си направих труда да проуча наличната в нета информация. Тази история има няколко пласта, според моето скромно анализаторско мнение. Този случай вече е извън територията на правото, жестоко се политизира и вероятно ще бъде разрешен политически.
    Самият процес срещу ДП е силно опорочен и те си знаят за това. Австралия остави дълго време България да се упражнява по “справедливо провосъдие” след отказа ДП да бъде прехвърлен да си доизлежава присъдата в Австралия. Сега вече няма да им (ни) се размине.
    Задържан е, “отвлечен” е от държавата и заключен в Бусманци.
    Аз лично мисля, че идеята беше да се използва ДП за да се ударят БХК и съдията Калпакчиев като се отклони вниманието от избора на нов главен прокурор. Сега им паднаха и естествено няма да ги изпуснат. Казх ви аз, че гражданската война навлиза в нова фаза, форма и се използват нови средства. Вече няма никакво значение кой крив, кой прав. Събитията в момента са толкова насичени, че ако имах малко писателска дарбица, щях да седна и да напиша сценарий за сериал и вероятно един ден това ще стане сюжет за филм, най-малко.
    Пак според мен, ДП е само димната завеса зад която да се скрият други процеси. Изпълнява се стратегическата задача да се дестабилизира Бъкгария. Не знам кой,как и къде им е мозъчния център, не знам и кой плаща, най-вероятно всички ние, но дестабилизацията е факт. Случва се това, за което много хора предупреждаваха. Е, и какво като са предупреждавали. Здравият разум нещо не вирее в България.
    По интересено е какво следва от тук нататък.
    За ДП вероятно ще го изведат тихомълком от България. Надявам се да им стигне пипето и не му спретнат някой “инцидент” в центъра за бежанци. Ще се окаже, че шефа на центъра си е превишил прават и го е държал незаконно. След това най-много да го повишат и пратят консул някъде. ДП да не го мислим,кораво момче е, ще издържи и тези безумия, докато България все повече се набутва. В същото време си мисля, че това е един начин, вероятно има и други, да стане ясно какво става тук, как става и кой какво прави.
    Все по-ясно е, че Бойко вече не контролира положението. Дали и той не си подготвя отеглянето в Дубай.
    Не искам да съм песимист, но сякаш “отникъде взора надежда не види”. Всичко давам да не съм права.

  3. Австралийски войници са се сражавали срещу наши в Първата Световна война на Галиполийския полуостров.

  4. KRASNOSELSKI, напиши ни кои, и колко български военни части са се сражавали на Галиполи? И кога е било това?

  5. Според мен избори са и на “патреотите” им трябва тема, която да раздуват. Няма как да повтарят лакърдийте за имигрантите, турците, бабичките на границата, джендърите, ромите и т.н. След изборите ДП ще бъде пуснат. Новият му адвокат пред кулезич заяви, че ще иска преразглеждане на делото и няма да се учудя, ако за пореден път ние българите платим за безотговорното си гласуване на изборите.
    Ето линк Радан пред Европарламента: https://www.facebook.com/search/top/?q=%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%20%D0%9A%D1%8A%D0%BD%D0%B5%D0%B2&epa=SEARCH_BOX

  6. Извинявам се за прибързания и грешен коментар,толкова се зарадвах,че отново компа пише на кирилица,че не изразих правилно факта,че воюваме един срещу друг в първата световна война,но на различни фронтове.В Галиполи има само турски войски.

  7. Малко ми е трудно да приема топ-затворника за защитник на правата на когото и да било. Не може да си лишил някого от правото му на живот, пък после да станеш правозащитник. Просто е по-грамотен от останалите обитатели на пандиза, не е деформиран от българската образователна система и не робува на типичните български предразсъдъци. Не съм специалист, но ако при делото е било доказана самоотбрана, тогава нямаше да му почернят младините с толкова тежка присъда. Що се отнася до жертвата…..ами нали са били глутница от футболни хулигани???? Как са допуснали да има жертва при такова числено надмощие 14 срещу един????? Излиза срещу г-н Инджев същия тип глутница при представянето на книга и му се зверят и дървят, защото знаят, че той не би се разправял физически с тях. По тази логика се оказва, че силата им не е в големината на глутницата, количеството консумирани алкохол и дрога, а в безпомощността на набелязаната жертва. Вероятно е правилен извода на @СИЯ, че гражданската война навлиза в нова фаза. Ами, ако на някой подобен сблъсък някой реши да защити жертвата и пак просне някой от глутницата????? Покойният Георги Минчев ни предупреждаваше в песента си, че те продължават да си мислят, че властта с кръв се взема, с кръв се дава, но това бяха старите бандити. Сегашните са изнежени и дори в глутница не струват срещу един, като Полфрийман.

  8. В интернет изтече видео ,което съдът по някаква причина е отказал да вземе в предвид … Ами ако това момче наистина е действало при самозащита ? Нашето правосъдие ако е наказало незаслужено момчето само защото бащата на убитото момче е бивш депутат ? Изобщо цялата работа смърди …

  9. Австралия е страна на свободата.В нея никога не е имало и няма комунизъм,посткомунизъм,руска окупация,бкп-та,дпс-та,герб,червена мафия,русофилистици и т.н. Австралия ли не знае какво прави? Или превзетата територия бг?

  10. Най-вероятно след като излезе от БГ, Джок Полфрийман ще осъди страната ни и то за няколко милиона $, може да са и 10 – 12, които ще плащаме всички ние, а не цацата, джамбазки, сайдера и подобни, но това няма да ни е за сефте, ние сме вече алащисали! Убийците на студента Борилков бяха пуснати без никой да протестира, но те са синчета на хора с власт и ако не беше намесата на Франция така и щяха да се разминат с дранголника! Нямаше протести и при условната присъда на пияната руска свиня стависки! Но в случая с австралиеца, който действа при самозащита, загива синчето на комуняга и десар, дай да го унищожим! С такива управници и с такъв електорат, дето си ги избира, друго не може да се очаква!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.