// МНОЖАТ СЕ БЛИЗКОИЗТОЧНИТЕ ДИНИ ПОД МИШНИЦАТА НА ПУТИН

В БЕСЕДКАТА

МНОЖАТ СЕ БЛИЗКОИЗТОЧНИТЕ ДИНИ ПОД МИШНИЦАТА НА ПУТИН

 

Много се пише и коментира за петрола като маслото, налято в сирийския огън, което обяснява по мнението на мнозина пожара на територията на понятието Сирия. Боя се, че мнозина не разбират сложността на казуса и по тази причина избират най-лесното обяснение, сякаш става дума за някаква математическа задача с известно на всички условие. Но ако беше такава, все щеше да се намери “математик”, който да я реши.

Не случайно обозначавам Сирия с думата понятие. Историята на нейната държавност е доста по-кратка от традицията на това обозначение. То датира от времето на Османската империя. В нейните рамки на територията на днешна Сирия се заражда ( или възражда, както арабите предпочитат да казват) арабският национализъм. Ако не броим египетската му разновидност, специфична с акцента си върху “мъсри”( т.е. върху египетския характер на този национализъм, горд с различието си от останалия арабския свят по линия на фараонското наследство), северната страна, както на арабски се определя Сирия, е моторът на зародилото през 19 век движение за обединение на арабите. Мечта, която така и никога не се осъществи, независимо от създаването на съответните междуарабски лиги и прочее организации и въпреки дори на просъществувалото за кратко през миналия век на обединение на федерална основа между Сирия и Египет, позабравената днес Обединена арабска република.

Преди сегашната сирийска криза, ако можем с тази умерена дума да опишем катастрофата със стотици хиляди жертви и милиони бежанци в една гражданска, конфесионална, регионално и международно подклаждана от чужди интереси война, спойката на арабския национализъм минаваше през враждата с Израел. В Съветския съюз добре разбираха това и подклаждаха тази омраза с всички сили. От този период датира и стратегическото окопаване на съветските интереси интереси в Сирия, чиято щафета Путин пое на дълго подготвяната от своите предшественици писта.

Сирия е единствената страна в региона, ако не и в света, която винаги е била и е изцяло въоръжена със съветско и руско оръжие. Тя не само не напусна орбитата на Москва след разпада на  СССР, но и изпадна в още по-голям зависимост от руските си ментори. При това в любимата на Кремъл роля на любезния домакин, който сам моли за военна интервенция – формулата, по която съветската агресивна политика се провали още през 1939 г. във Финландия в помощ на “антифашистките сили”, но въпреки това не си взе поука и я приложи не веднъж с еднакъв неуспех и след това – например в Афганистан в навечерието на 1979 г. и в Чехословакия през 1968 г. Може да се каже, че към момента Москва взима реванш в Сирия в това отношение. Но колко ли продължи ще продължи този “момент”?

Изненадващо за самите араби, но Израел, дългогодишното оправдание на арабските режими да държат народите си в покорство заради външната заплаха, лиши от този аргумент управляващите в Дамаск със сдържаната си позиция на самоограничаване с редки въздушни удари срещу обекти, свързани като правило с  ирански бази и проирански милиции от рода на “Хизбула”. Оказа се в тази ситуация, че десетилетното струпване на съветски оръжия за война с “ционизма” влезнаха в употреба срещу собствения народ. Къде остана тук арабският национализъм, чиято история е белязана от борбата срещу османския враг, европейските окупатори и ционистите?

В скоби казано, в рамките на Османската империя, която владее арабските земи цели 8 века, тъкмо на днешна сирийска земя се заражда първо крайно консервативна арабска съпротива срещу европейския полъх в империята. Сирийските араби бурно реагират от ислямски позиции ( в Османската империя османците традиционно са отстъпвали на арабите водеща роля в областта на религиозното водачество в джамиите и медресетата) срещу склонните към реформи по европейски образец османци. След това сред тях се пробужда и идеята за национално обособяване по примера на балканските народи, сред които и българският, въстанал през април 1876 г.. Т.н. “сирийски бунтове” са потушени жестоко от османците и стават тема за международно обсъждане в Европа, която се готви да си подели османското наследство.

Заслугата, че приоритет за Европа остава кризата по т.н. Източен въпрос, е на въстаналото население на Босна и на българско население след това. Априлското въстание довежда в крайна сметка до Руско-турската война, изостряйки руския апетит, открил най-сетне след 12 войни с османците без нито веднъж да въоръжи и подпомогне българите, че  в средата на Балканите има страдащ от османския гнети роднини по религиозна и езикова линия, удобни за употреба в интерес на руския вековен стремеж за доближаване до Проливите.

Казано накратко, сложна е историята на Сирия или на онова, което днес е останало от нея на територията, чиито суверенитет е поделен по военни и финансови причини на практика с Иран. Сдоби се и с турско натрапничество в сянката на повикания от Дамаск на помощ руски колониализъм.  Тази картина не е абстракция, но е твърде  сложна, за да бъде свеждана единствено и само до противоречията около помпането на петрол, с какъвто самата Сирия разполага(ше) в много по-малка степен от своите арабски събратя в Залива, например.

Става дума за война за овладяване на сърцето на арабския свят, колкото и условно да е това понятие. В най-буквалния смисъл руснаците постигнаха много в това отношение  на междуличностно ниво още по съветско време. Смесените бракове на сирийци с рускини сигурно държат ако не световен, то арабски рекорд със сигурност. Бракът на клана Асад с Кремъл обаче е по-скоро по принуда и за неговото заздравяване след пряката руска намеса в сирийската война определена заслуга със своето дистанцирано отношение носят САЩ, бившият “хегемон” в този регион. В опит да избяга от проблемите на свадливото близкоизточно семейство, Вашингтон покани в спалнята му руските мераклии да си мият ботушите в топлите морета.

В този смисъл Путин е невинен като хищник, който по инстинкт се възползва от възможността да отмъкне плячката за себе си. На него тя му е нужна по две причини: първата ( и по важност) е преливането на шовинистична кръв в руското общество, приучавано да уважава правото на силата, а не обратното,  от векове насам.

Втората причина за руската политика е свързан все пак с петрола. Но не толкова чрез пряка експлоатация – макар в пясъка да се дупчи да е по лесно, отколкото във вечно замръзналия Сибир, Русия е зависима от Запада технологично за добивната си индустрия и не може лесно да се оправи сама в арабската пустиня.

По-скоро битката на Путин е да  манипулира цената на петрола на международния пазар. Колкото по-висока е тя в период на подклаждана криза, толкова повече самият Путин се надява да остана на власт, раздавайки в годините на петролно благоденствие многомилиардни подкупи от печалбите на част от населението в Русия. Голям въпрос е дали ще успее с чуждата петролна пита отново да направи помен за укрепването на разклатената си националитична харизма, омръзнала на все повече руснаци. А преяждането с власт е като пресищането с “победи” в далечната и непонятна за руското население скъпа руска война в Сирия, все така драга на сърцето на Путин, но и все по-опротивяваща на обедняващите руски маси.

Като основен играч в Сирия той с озова онзи ден именно по такива съображения в Саудитска арабия , играейки там обаче на терена на най-важния американски съюзник в арабския свят. Доколко е припознат от саудитците се видя и чу от неразпознаваемото изпълнение на съветския, пардон руския национален химн, от представителния оркестър на кралството.

Новакът на този терен Путин вероятно се надценява като брокер на световната петролна борса. Това не му е бойното сирийско блато, отстъпено му май доста коварно от американците, където го оставиха да лавира на минното поле от турски и ирански интереси, които макар и привидно да са приятелски настроени към Русия имат своя собствена логика и динамика.

Тези няколко дини се опитва да носи под една мишница дребничкият Путин с големите амбиции за световно водачество.

НА ДВЕТЕ СНИМКИ: Путин приема висок гост.

Седнали на масата за разговори, двамата си разменят “височината”.

Комплексираният президент на Русия се оказва една глава по-висок, седнал на подготвен за целта трон.

 

 

 

 

СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг: Руската битка за Сирия е битка за цената на петрола

Discussion

11 коментара for “МНОЖАТ СЕ БЛИЗКОИЗТОЧНИТЕ ДИНИ ПОД МИШНИЦАТА НА ПУТИН”

  1. Т.н. ВОВ започва на 22 юни 1941г. и приключва на 9 май 1945. Или 1418 дни.
    Войната на Русия в Сирия започна на 30 септември 2015г. Не е приключила въпреки трите обявени “победи” от ХУЙЛО и Аллах едва ли може да прогнозира свършека ѝ. До тук са 1449 дни.
    И да цитирам в тази връзка Президентът на Великите САЩ Доналд Тръмп:
    “Сирия може да получи всякаква помощ от Русия и това е прекрасно. Там има много пясък с който те могат да си играят”.
    Кой разбрал-разбрал

    Posted by Georgi Nikolov | октомври 17, 2019, 20:06
  2. Не е по темата но идеята на Константин Мишев е чудесна. А и 1000 бакса са хиляда бакса.

    Голямата награда на Косьо Мишев. Ама не е чак токова голяма. Косьо не е участвал в приватизацията и няма как да има милиони. Дори стотици хиляди долари няма. Но поне хиляда долара може да си позволи.
    Та Косьо дава хиляда (1000) долара на онзи българин (пък може да не е българин), който именува онзи съветски войник, ефрейтор, сержант, офицер, генерал или маршал, който е загинал в България. Във военни действия, а не заради лош алкохол
    1000 долара. Не е много, но все са нещо. Хиляда долара.

    Posted by Georgi Nikolov | октомври 17, 2019, 20:08
  3. Извинявам се, че не е по темата, но новините от Брюксел ми напомниха за един позорен паметник на Кале мегдан в Белград, който е построен ако не в буквалния, то поне в преносния смисъл върху български кости. На него пише на сръбски “Обичаме Франция, както тя ни обичаше от 1914 до 1919 г.” (цитирам по памет). Май тази дружба за българска сметка продължава и днес…
    Не обичам историческите препратки (не смятам, че спасяването на евреите ни дава основание да обиждаме негрите), но тази направо се натрапва…
    Дано това не е само началото на пропутинските изцепки на Саркози (предстои Нормандски формат за Зеленски).
    А по темата…. забелязах, че Бойко Борисов има невероятния талант да се олее, дори когато е на правилна позиция. Заклейми турската инвазия, но не защото се избиват кюрди (които са толкова терористи, колкото и ботевите чинтици), а защото щяла да ни навлече мигрантска вълна (България над всичко).

    Posted by Караиванов | октомври 17, 2019, 20:09
  4. Илиян Василев по нашите си работи.
    https://frognews.bg/novini/iliian-vasilev-borisov-razbira-che-balgariia-zagazila-iako.html

    Posted by Georgi Nikolov | октомври 17, 2019, 20:09
  5. Чудесен репортаж за ежедневието на Украина написан от един, меко казано, критично настроен, съдейки по досегашните му публикации по темата руски журналист.
    https://ehorussia.com/new/node/19473

    Posted by Georgi Nikolov | октомври 17, 2019, 20:12
  6. Мъдрецът Марк Солонин за “тайните” на ВСВ. Изключително мащабен поглед.

    Posted by Georgi Nikolov | октомври 17, 2019, 20:14
  7. На кремълският гном, Тръмп пак му пресече пътя. Майкъл Пенс обяви след разговор със султан Ердо спиране на огъня в Сирия.
    Както се казва, Изтокът е тънка работа.

    Posted by Georgi Nikolov | октомври 17, 2019, 20:19
  8. Руски сайт мами със снимките и историята на болно българско дете

    В сметката на името на руски гражданин до момента са събрани над 2,1 млн. рубли

    https://faktor.bg/bg/articles/ruski-sayt-mami-sas-snimkite-i-istoriyata-na-bolno-balgarsko-dete

    Posted by sms | октомври 18, 2019, 08:55
  9. Любчо Нешков: Московската патриаршия пряко се намесва във вътрешните работи на Църквата ни

    https://faktor.bg/bg/articles/lyubcho-neshkov

    Posted by sms | октомври 18, 2019, 09:06
  10. Московската патриаршия прекъсва евхаристийното общение с Гръцката църква

    Тези решения означават, че Руската църква ще следва занапред политика към създаване на вътрешно разделение в епископата на Гръцката църква чрез своя „богослужебна мрежа“.

    https://faktor.bg/bg/articles/moskovska-patriarshiya-prekasva-na-evharistiynoto-obshtenie-s-gratskata-tsarkva

    Posted by sms | октомври 18, 2019, 09:09
  11. Путлер е “бащица”, т.е. той е “суперхерой”, НАЛИ! И след като е “бащица” и “сперхерой”, Путлер “може” да “носи” много и всякакви дини под “богатирските” мишници, НАЛИ!
    Путлер следва своят “бащица”-Сталин! НАЛИ! И двамата са “бащици” на московско-съветският ИМПЕРИАЛИЗЪМ, НАЛИ!
    Още повече ,че през последните 100 години имаше няколко “суперхеройски бащици”:
    мусолини беше – “бащица” на италианските фашаги!
    ленин беше – “бащицата” не “революционният” большевизЪм, НАЛИ!
    сталин- “бащицаТА” на колониалният съветски ИМПЕРИАЛИЗЪМ!
    хитлер- “бащица” на германският националсоциализЪм!
    правешкият каскет – “бащица” на милЮционерският социализЪм в НРБ!
    АтатЮрк – бащицата на турската нация!
    А, сега , Путлер е “възроденият” сталинистки БАЩИЦА на хибридният чекистки бандитизЪм! НАЛИ!
    бокоТИКВАТА е – “възроденият” “бащица” на правешкият социализЪм, НАЛИ!
    Също така да не “забравим” и “възродения” отомански “бащица” –
    ердоган!
    Защото турците си имат НЕ само един “бащица” – Kemal AtatUrk! Сега си имат “нов бащица”, “суперхеройски бащица” – redjep tijp AtAottoman!
    П.П. Така че не, само Путлер е “бащица”, който носи по няколко дини под “суерхеройските” си мишници, НАЛИ!
    И сега остава само да видим , “суперхеройското” им подхлъзване на многобройните динени кори, които сами са си подложили….НАЛИ!…..

    Posted by ATAtiran | октомври 18, 2019, 20:08

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив