// Такова беше времето, но и фактите – също бяха такива

В БЕСЕДКАТА

Такова беше времето, но и фактите – също бяха такива

 

 

 

 

 

 

Чел съм възражения в собствения ми блог, че “занимавам хората със себе си”.  Макар че тези хора могат спокойно да не ме четат. Не е задължително. 

Възможно е спомените ми да дразнят мнозина, но са такива , каквито са. И не ги пиша за друго, а за да свидетелствам от първо лице. Както и пиша. Защото, за стотен път да кажа,: мълчанието е злото.

Статията ми “Още спомени за убийствено милото минало”, публикувана в ivo.bg преди два дни, уж писана от “маргинал” ( по оценката на руския посланик Юрий Исаков за такива, като мен), все пак е била “забелязана” от хора, които иначе едва ли си признават, че четат “маргиналните” ми статии. Предполагам и в случая, ако тази полемика продължи, ще ми бъде обяснено, че някой друг е чел статията ми и е сигнализирал. https://ivo.bg/2019/11/06/още-спомени-за-убийствено-милото-мина/

Във Фейсбук, където присъствам единствено на собствената си страница заради автоматичното публикуване там на моите публикации от блога, но не ровя и не отговарям на заяждания, се е появило нещо като опровержение от Максим Бехар. Твърди, че не ми е скачал на бой навремето, когато като млади журналисти бяхме на младежко журналистическо събрание в един хотелски комплекс край Стара Загора. Бях се позволил, заради една цигара, да направя забележка на др. Боян Трайков, член на ЦК на БКП, шеф на СБЖ и на БТА.

Освен, че все пак г-н Бехар е решил за нужно да реагира на толкова незначителен автор, като моя милост, вместо да ме подмине с обичайното презрение, което днес се полага на прогонени от т.н. големи медии журналисти, е характерно за този вид оправдание, че се хваща за думата. Да, щом иска, взимам си я назад, макар да съм се изразил метафорично ясно, че “ПОЧТИ ми скочи на бой”, т.е. до такъв не се е стигнало.

Истината обаче е, че инициативата да се сдърпаме остро в една хотелска стая, където се бяхме събрали десетина души на почерпка след събитието, беше негова. Нападна ме пред всички, че съм се “правил на интересен”, репликирайки др. Трайков да не пуши в малкото затворено помещение ( нещо, което съм правил многократно и на т.н. летучки в БТА, когато посред зима съм ставал и съм отварял прозореца за проветряване в задимената стаичка – за голямо неудоволствие на пушачите, сред които и преки мои началници ). С други думи журналистът от “Работническо дело” Максим Бехар ме заклейми в защита на величието Боян Трайков и след като не му останах длъжен за подмазването, в ролята на помирител влезе Микаела Въжарова от БТА. Тя може и да е забравила тази дреболия, а г-н Бехар да не иска да си спомня, но такава е истината.

Ще рече някой какво толкова има в тази историйка. Ами нещо особено, съгласен съм.”Такова беше времето”, нали.  Но все пак е интересно как преуспели в днешно време хора проявяват амнезия за “онова време”. От такива, като мен, се иска да си “признаят”, но дори и да съм си признал нещо, това не ми се признава. 

В създадения от г-н Бехар вестник “Стандарт”, превърнат в една от най-сервилните трибуни на русофилщината у нас, грозно внушиха, че съм бил на заплата в ДС, но не ми дадоха право отговор. За което той едва ли е виновен към онази 2008 г. и не това е причината да споменавам настина маргиналната, но не съвсем обичайна историйка от старото време в Стара Загора. Обаче в ivo.bg не могат да ми запушат устата. Поне засега. 

Явно “правилната” политика на опитните в (само)рекламния бизнес хора е: не си признавай, нека се съмняват в думите на “маргиналите”, дори и да отразяват действителността.

По същия начин, подобно на Максим Бехар, реагира автоматично с отричане на мой спомен и днешният професор Любомир Стойков, тогава гл. редактор на младежко списание към ЦК на ДКМС на твърде невръстна възраст, а днес виден моден авторитет, гуру на манекенките и светска звезда. Той пък ми скочи на заседание на ръководството на Клуба на младия журналист, на което предложих да излезем с декларация в защита на смазания на 4 юни 1989 г. бунт на студентите на Тянанмън. Заяви ми пред всички , че истината за събитията в Пекин били видни от филма на китайската телевизия, излъчен и у нас. Отвърнах му, че тази “истина” се признава само в КНДР, у нас и в още няколко подобни страни ( дори и в СССР не се приемаше за меродавна китайските комунистическа пропагандна по онова време).

“Не помнят”, важно им е днес да са с “чисто минало” на тези правоверни на Партията другари. Те – целите в бяло. Пък моя милост – нали знаете… И разбира се са убедени, че тяхното име струва ( и ) днес повече срещу моето име, което си залагам. 

Discussion

12 коментара for “Такова беше времето, но и фактите – също бяха такива”

  1. Виктор Суворов: Путин работи за възстановяване на СССР, България е интересна не само за ГРУ, а за всички руски служби

    Страната ни не е искала да ви освободи от османско робство, а да стани на Балканите, Босфора и Дарданелите

    https://faktor.bg/bg/articles/bivshiyat-ofitser-viktor-suvorov

    Posted by sms | ноември 8, 2019, 11:04
  2. Иво, теб те четяха още тогава, преди 30 години, с респект, заради честната позиция и смелостта да бъде казана публично, четяха те с кастова злоба и ридаеща професионална завист, заради таланта ти, завист, която не искаха да признаят дори пред себе си! Със същата завист тези купени на промоция, по две за лев, “колеги”, продали творческата си свобода, (кой по-скъпо, кой по-евтино) те четат и днес. А тях вече никой нито ги чете, нито помни като автори, нито като публични личности, нито дори като “най-успешни бизнесмени на годината”, въпреки платените репортажи, в които им се връчват кичозни статуетки, златни игли и конци от някакви неизвестни журита на някакви измислени “конкурси”, където се състезава посредствеността.
    Това не се прощава!!!
    Затова, след всяка поредна красива публикация (в ivo.bg или другаде) вият от безсилие като чакали. 🙂

    Posted by sms | ноември 8, 2019, 12:48
  3. Таралежите се раждат без бодли,но като станат по-големи животинки,бодлите им са доста големи и остри.Затова по-внимателно с тях,че да няма после”ох,боде!”

    Posted by Mario Dichev | ноември 8, 2019, 13:38
  4. Ако си припомняме за “говноядците”,за които разказва В.Суворов /благодаря на Чоки/ поменатите от г-н Инджев герои на сегашното време няма защо да се смущават.
    Те са оправдани от подобните им,защото такова е било времето. И особено важно е за тях – то си е още тяхно.

    Posted by Асен | ноември 8, 2019, 17:05
  5. Статистика на Световната банка и др. авторитетни източници недвусмислено показва, че България и Русия продължават да вървят рамо до рамо. https://www.factograph.info/a/30260119.html

    Posted by xerox | ноември 8, 2019, 19:00
  6. Вие сте смел човек с красива душа.Много хора ви се възхищават.Бъдете жив и здрав…..

    Posted by Стефан Борисов Пашев | ноември 8, 2019, 20:04
  7. Не е по темата. Но е за съвеЦкото “Такова беше времето”. Митове, легенди и РЕАЛНОСТ за индустриализацията проведена под ръководството на “ефективният мениджър” Джугашвили повече известен кат сРалин.
    За 10 години американците са построили и вкарали з експлоатация в Съвецка Раззия около 1500 заводи и фабрики под ръководството на над 200 000 американски инженери и техници.
    https://a-nikonov.livejournal.com/3325805.html

    Posted by Georgi Nikolov | ноември 8, 2019, 20:17
  8. А, гледам, че и сега времето е интересно…
    Плевнелиев, когото много уважавам, нападна Костов, когото също много уважавам, и то съвсем неоснователно от моя гледна точка (който не е гледал Панорама да прощава за неясния ми коментар). Защото ако гласувах за Фандъкова, то беше не защото ГЕРБ ми харесват, а защото си спомних, как Костов гласува с отвращение за Софиянски. Напълно съчувствам на тези, които гласуваха с отвращение за Манолова.

    Posted by Караиванов | ноември 8, 2019, 21:57
  9. Буди недоумение защо се обиждат Максим Бехарович и нему подобните и виждат в статиите на г-н Инджев “забрана да ви обичам, др. Живков”??? Ами обичаха си се и продължават да си се обичат! И нека да си се обичат!!! Нека си се вземат дори!!! Но след толкова и такъв тип любов да не се правят на хетеро, а да си се приемат такива, каквито са! За толкова време, ако не са се извратили да наричат предателството си проява на патриотизъм и са защитавали интересите на родината си, като Гоце Първанов (щото такова беше времето), то поне трябва да са се примирили с нищожеството си и да живеят в мир с него.
    Респект за статията, г-н Инджев!!!

    Posted by Шумаров | ноември 8, 2019, 23:14
  10. Михаил Вешим, авторът на пророческата книга “РУСКИЯТ СЪСЕД”(изд.Сиела,2013 г.):

    България и да иска да се освободи след 30 години преход, Русия не ѝ позволява, защото гледа на нас като на лична територия

    Политбюро на БКП си отдъхна, че няма да свърши като сем. Чушеско с разстрел, след като видя фарса с Живков

    https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-intervyu-mihail-veshim-balgariya-i-da-iska-da-se-osvobodi-sled-30-godini-prehod-rusiya-ne-pozvolyava-zashtoto-gleda-na-nas-kato-na-lichna-teritoriya

    Posted by sms | ноември 9, 2019, 10:24
  11. Хубаво е да си припомняме отвреме навреме, че фактите съвсем не са гарантирани. Поради постоянното безкритично публикуване в медийното пространство на изопачени, истини и откровени лъжи, дори за съвсем скорошни събития, понякога започвам да се съмнявам дали мен не ме лъже паметта, там и тогава бил ли съм или не съм бил, а те дали са били … Както постоянно повтаря Големият брат по Оруел – “Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила” . Да се чуди после човек, кое всъщност е факт…

    Posted by ImBlack | ноември 9, 2019, 14:15
  12. Аэрофлот, коментарът Ви е антисемитски. Учудващо е, че е пуснат, след като най-отгоре сте написал, че не е за печат. Но е хубаво, че сега всички знаем що за човек сте.

    Posted by БГА Балкан | ноември 10, 2019, 06:38

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив