// 30 години след 10 ноември:пак всичко е любов между (държавни) мъже

В БЕСЕДКАТА

30 години след 10 ноември:пак всичко е любов между (държавни) мъже

Какво ново да каже един съвременник на преврата от 10 ноември 1989 г. , макар и във връзка с кръглата годишнина? 

Прочитът и анализът могат да се променят в нюансите, но фактите си остават същите: Москва поръча смяната на Тодор Живков, отгледан от Хрушчов и Брежнев, но закърнял на равнището на двамата покойни съветски лидери, на които дължеше възкачването и задържането на престола си в България цели 35 години. В Кремъл задуха вятърът на промяната и дойде подмяната ( му). Опита се да се снишава и препоръчва същото на българските другари, но беше пометен от бурята, обявявайки на финала собственото си отроче НРБ за “едно социалистическо недоносче”. 

От връзката си с онова време и с Живков се опитва сега да се отметне премиерът Борисов. Използва за целта верни умозаключения за комунизма като причина и до днес да не можем да догоним Запада. По повод 30 години от смяната на диктатора, на когото вече спря да се възхищава в интервютата си, днес Борисов е изброил хубавите страни на изминатия път през последните три десетилетия: за пътуването в чужбина, за членството ни в НАТО и ЕС, за растящия БВП…

На всяка една от тези позитивни констатации може са опонира и вероятно мнозина го правят, особено от комунистически позиции, които изтъкват онази  (фалшива) сигурност и предсказуемост на живота по времето на комунизма за всички послушни поданици на Живков. За “безплатните” облаги и почивки да не говорим…

Само че основните възражения на изтъкваните от Борисов завоевания би трябвало да са (само)признания от демократични позиции. Например нито членството ни в НАТО, нито в ЕС са българска заслуга – ако не броим подкрепата за операцията на НАТО  в Косово през 1999 г., която оказа правителството на Иван Костов и с това ускори и дори предопредели геополитическия обрат в отношението на Запада към западналата ни държавица. 

За растящия БВП истината се познава в сравнението с отличниците в бягството от комунизма и от съветските ни колониални господари. Защото у нас най-големите и неразбиваеми монополи, спъващи конкуренцията, са от съветски произход в енергетиката, изцяло зависима от руските, както си беше и от съветските доставки.

За успокоение на русофилстващите носталгици едни “американски централи” биват изтъквани на кантара на обяснението за тромавото ни развитие. Тази щипка “американска вина” е в духа на сравнението между 33 метровия МОЧА в центъра на София с няма и два метра високия паметник на американските ( реално загинали, срещу нито един загинал червеноармеец ) в България край оградата на американското посолство в София- не веднъж съм призовавал американските ни съюзници да го преместят малко по-навътре и така да лишат от основание за това нелепо приравняване защитниците на съветското колониално наследство у нас.  

Всъщност опонирането на Борисовите констатации, под които този път мога да се подпиша, е свързано с акцентите върху материалните позитиви. Сред изброените от премиера ползи липсва обаче главната ни придобивка: свободата на изразяване.

Свободата да пътуваме в чужбина е само част от свободата изобщо. Българите я използват твърде често по икономическа принуда и поради това тя нагарча. Докато свободата на словото вгорчава живота тъкмо на фактори, като Борисов. Не случайно не я удостоява с внимание в класацията на постиженията ни, които не са негови, а са постигнати въпреки ниското качество на работата от страна на мнозина от онези, които се настаняват на кормилото на бавно приближаващата се към стандартите на западните хоризонти българска гемия.

Да, тя не беше потопена напълно от банковия потоп през 1996 – 97 г. , който Борисов отчита, подминавайки в същото време изпаряването на 4 милиарда лева при фалита на КТБ, в която неговото управление беше вкарало активите на някои от най-големите български държавни предприятия.

Спирам дотук с “негативизма” – както отбелязах, позитивите са наистина много, а на почти всеки от тях може да се намери антитеза.

В духа на позитивизма да погледнем на ведрата страна от традициите на комунизма. Наследихме от него толкова много любов между (държавни) мъже! Съветският почин за целуване  уста в уста или поне на мляскане с руски посланици сред горещи мъжки прегръдки, е жив и се подгрява редовно от самия Борисов. Тази любвеобвилност не идва на празно място – там където думите не помагат в общуването с чужденци без преводач, идват прегръдките и целувките, характерни за страстта, с която се мляскаха съветските другари и родените от тази любов техни подобия в колониите на СССР.

Насладете се на фактите в това отношение, които говорят и без думи.

Discussion

11 коментара for “30 години след 10 ноември:пак всичко е любов между (държавни) мъже”

  1. Колко време ни е нужно, за да забравим робството на комунизма?

    https://debati.bg/kolko-vreme-ni-e-nuzhno-za-da-zabravim-robstvoto-na-komunizma/

    Posted by sms | ноември 10, 2019, 12:32
  2. Posted by choss | ноември 10, 2019, 12:42
  3. Виждам еволцията на един джендър в снимки. В началото все още има лице, в края лицето изчезва…
    Боже, колко джендъри имало в българския политически “елит”! То само джендъри! България сигурно е най-джендърската държава на света!

    Posted by sms | ноември 10, 2019, 12:51
  4. Статията, снимките от уникалният фотоархив на Иво плюс долната карикатура от Комарницки който сред колегите си е това което Стопанинът на БЛОГА НИ е в гилдията на журналистиката давам прекрасна представа какво трябва да направим за да се отърсим от задушаващата “прегръдка” на североизточният мечок.

    https://www.segabg.com/touche/tush-09-11-2019-0

    Posted by Georgi Nikolov | ноември 10, 2019, 13:48
  5. Не е по темата но го смятам и мисля, че не съм в погрешка за много важно. Заложилите на блядовете, бг политици да четат бавно и да вдяват бързо. Матушката отива икономически у киреча. пут.ин дава всичко от себе си да унищожи индустриалното наследство на ссср1 а и има още остатъци дори от Царска Раззия които също са минали междувременно под ножа. Последният, за него ми е дерт, да не забрави да дръпне шалтера.
    https://www.facebook.com/olga.dunaeva.79/posts/2011429502283998

    Posted by Georgi Nikolov | ноември 10, 2019, 13:56
  6. Тези ли леви,които и преди и сега са “против гейовете”!?Не са ли те”мазните педали!?”За какво се мислеха?За Бог!Те не са Бог,а Неговите врагове!

    Posted by Mario Dichev | ноември 10, 2019, 14:08
  7. Това че от масква направиха “промяната ” преди време се криеше. Сега масква се гордее че е тя “по силната ” е извършила промяната. “бай тошо ” в едно свое интервю директно каза ” те ми я дадоха, те ми я взеха (властта ). И това интервю изчезна.

    Posted by Веселин Станев | ноември 10, 2019, 14:23
  8. Георги Николов,
    Списъкът е внушителен и едва ли особено пълен…
    Преди няколко години с очите си видях руините на легендарния тракторен завод във Волгоград – нещо като историческа реконструкция. А Казахстан купува трактори от Беларус – никъде в Русия не може да си намери и ги влачи чак от Минск…. Сега може на китайски да са минали…

    Posted by Караиванов | ноември 10, 2019, 16:29
  9. Трябва да превръщаме своя гняв в мотивация за борба срещу тези, които не се отказват отново да ни поробят

    Преди 30 години на 10 ноември българите получихме редкия шанс да станем свободни

    https://faktor.bg/bg/articles/ognyan-minchev-1-20

    Posted by sms | ноември 10, 2019, 20:11
  10. https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-ruskiyat-konsul-gergov-i-izgonenite-ot-gerb-sa-golemite-pobediteli-v-plovdiv

    Чета, чета и се питам:
    Как са се излъгали да я пуснат тази статия в откровено прогербаджийския напоследък “Фалтор”?

    Posted by Българин | ноември 10, 2019, 20:29
  11. “… днес Борисов е изброил хубавите страни на изминатия път през последните три десетилетия: за пътуването в чужбина, за членството ни в НАТО и ЕС, за растящия БВП…” – все заслуги на Иван Костов …

    Posted by Тодор Тодоров | ноември 11, 2019, 13:48

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив