Време е БСП да смени розата с домат

Не е днешният пленум на БСП поводът да запитам “абе, къде е столетницата” на политическата карта днес, а мълчанието й по най-големия сандал в България. Не става дума за фалшивия скандал с руските шпиони, който подозрително прилича на договорка с Москва с цел измама на Запада и прозападните българи поради крайно необичайно кротката й реакция срещу София.

Издайнически скандално е мълчанието на левите от всякакъв калибър  за наистина прозрачния до празнична призрачност безалтернативен избор на новия главен прокурор Иван Гешев, всесилен по закон, приет с мнозинството на БСП в началото на “прехода”. А когато това мълчание е толкова единодушно, гръмко и съглашателско с властта, излъчила Гешев за поста, явно става дума не просто за прословутата партийна дисциплинираност на червените, а за споделен масов манталитет.

Докато БСП ( продължава да ) се занимава предимно със себе си, става ясно и на политически незрящите, че тя просто няма кауза, която да защитава. Освен “каузата Нинова” и нейното оставане на поста. Или обратното : ” каузата антининова” на част от нейните съпартийци. 

Бесепарите не виждат нищо нередно в единоначалието в прокуратурата- та нали в самата Русия това съветско наследство е копирано и легитимирано като връх на демокрацията в руски стил! Изборът без избор не ги дразни. Свикнали са си така и не смятат да изневеряват на собствените си традиции. Пък и Гешев явно е нахъсан срещу т.н. градска десница, а не срещу левите, защо да му се зъбят!

Нинова се разграничи с половин уста от задаващия се предрешен финал на властовото упражнение с избора на Гешев само веднъж в навечерието на изборите. При това явно го направи с тактическата цел да хвърли кокетен поглед към десните избиратели в случай, че се стигне до балотаж между подкрепената от партията й Мая Манолова срещу второто Аз на Бойко Борисов в софийската му крепост.

Ако приемем, че Мая Манолова наистина е беглец от лявото към центъра в политиката, където има повече вероятност за някаква национална кариера, отколкото в бабешкото обкръжение на столетната отживелица БСП, тя си остана единственото изключение ( потвърждаващо правилото), престрашило се да каже, че т.н. избор на Гешев е гнила ябълка. Или по – скоро гнил домат.

Апропо, време е БСП да си смени емблемата. Розата с бодлите не й отива не само заради факта, че никак не боде побратимите във властта, но направо намирисва на колаборация с тях. Много повече ще й отива на партията един чревен домат. Това стана ясно от социологията. Изясни се, че по червения домат него тъгуват доста другари и другарки носталгици, убедени, че при Живков доматите са им били по-вкусни. 

 

 

 

 

 

Доматът, а не розата, е символ на протестното поведение срещу статуквото. Стига да е гнил и да е превърнат в оръжие в ръцете на истински недоволните от статуквото. Но има нещо гнило във факта, че тъкмо БСП не го припознава като свое оръжие за замеряне на статуквото. Не е нужно доматът да е селски, т.е. скъп в момента. Достатъчно е градската левица да се запаси с евтиния масов домат за консервиране през есента ( на нейното недоволство), за да си има запаси за цялата тежка зима на управлението. 

Не помага на БСП и сюжетът с недоказаната черно на бяло ( червено на синьо) взаимна подкрепа на леви и десни на балотажа в София. Той е тема от най-голяма важност  тъкмо за притесните гербаджии. Вкопчиха  се в него като управник, който не вижда гредата в своето око, но се хваща за сламката по течението на всекидневието по липса на друга сериозна опора. Важно им е не толкова да изтъкнат поредния си изборен успех, който от година на година изглежда все-по-малък и спорен, колкото да заклеймят дясната алтернатива. Там ги стяга милиционерската кубинка.

Особено перверзна по своята взаимно изключваща се двойнственост е шизофренната подкрепа за ГЕРБ, насочена срещу БСП от страна на фашизоидните медии, които не се погнусиха да претворят в дела  порнографските нашепвания на властта срещу дясната опасност. В името на надеждата да получат някой и друг глас повече червените спряха за известно време да заклеймяват “психодесните”, обект на дългогодишната им приоритетна омраза. Но проправителствените сайтове, които отдавна ги дублират в това отношение, не се отказаха. Напротив, за компенсация за моментното червено отстъпление от този пропага(н)ден терен, те засилиха децибелите срещу “психодесните” – термин, изкован с руски чук срещу либералната наковалня в лабораториите на бесепарската пропаганда. 

В същото време пак същите проправителствени сайтове бият тъпана на антикомунизма ( според собственото им огледало ), но само срещу Нинова и нейната клика. Наричат я хунта, облайват я истерично, заставайки в позата на защитници на осквернената праведна столетница от сегашното бесепарско ръководство.  

На мястото на Борисов един демократ би се засегнал от съмнителната услуга негов личен официоз да ескалира до порнографска медия. Но той явно, макар да се разграничи формално именно по повод на порнографското изстъпление в официоза му, не се гнуси от такова сродяване . Нали става дума за многотия от читатели, с каквато се хвали рупорът му, превърнал се в организатор на протеста от нечленоразделни застъпници на властта срещу протестиращите във връзка с избора на Гешев граждани!

Че порнографията винаги се кльопа повече от трудната за смилане сериозна журналистика, това е ясно дори на не особено образованите управляващи, които коткат простите. Защото простата сметка показва, че простите са мнозинство. Лесни са за манипулиране. 

Ако си спомняте езика на Борисов от онзи изтекъл аудиозапис, известен като “Ало, Ваньо”, той не се различаваше по своята вулгарност от онова, което видяхме при атаката срещу видимо опасния за властта архитект Борислав Игнатов, кандидат на демократите, еднакво омразни на официоза му и на собствената му персона. 

Защо от БСП не се обърнат към същите тези прости българи, които така успешно му гласуват на Борисов? Много просто, защото профилът на партията е същият по своето съдържание, членска маса и избирателно тяло, като на ГЕРБ. Само че управляващата партия е запълнила голяма част от тази ниша. Здраво е захапала кокала, не без първоначалната помощ на червения си инкубатор и създадената по време на гербаджилъка социална база от армията чиновници. 

Тази армия не е толкова проста, че да рискува да се прекачва в движение от колата с европейския надпис на номера ( беше голям номер да си закупи този номер за колата, трябва да се признае )  на допотопната каруца на БСП. За разлика от ГЕРБ каруцарите от столетното возило не крият своята идеологическа връзка с проваления комунизъм, а дори се гордеят със съветския си произход. 

Кой е толкова прост, че да се вози на съветска кола, след като има възможност да се поглези със западен автомобил –  втора ръка, но западен по своята конструкция, вид и лустро. Не случайно медийните подмазвачи на премиера оприличаваха възвеличаващо платформата на кандидатите му на  местните избори като “мерцедеса на Борисов”.

Демокрацията наистина е отнела много ( по Нинова), но предимно на БСП. Отне й най-вече каузата и тя дори не я търси. Търси си само боя на избори, пребивавайки удобно в ролята на формална опозиция на себеподобните си. А в паузите между изборните си загуби се занимава с вътрешните си интриги. 

Как да не я напляскат порасналите й отрочета от ГЕРБ, които се изхитриха да се присламчат към нея, когато тъкмо другарката Нинова предложи да бойкотират международната конвенция, защитаваща децата и жените от домашно насилие. Щом БСП си проси шамарите, получава ги в рамките на разведеното свадливо семейство, в което ГЕРБ е от мъжки, а БСП е очевидно от женски род. 

Да се бие жената, както е известно в днешна Русия, се поощрява в русофилските среди – законът беше дори променен в матушката така, че един съпруг да не носи наказателна отговорност, ако веднъж в годината пердаши жена си. Изтекъл ли е едногодишният срок след жалба от побоя над нея, той може да повтори.

И ГЕРБ така прави с БСП, само че не непременно всяка година. 

Колкото до десните, те вкупом са обявени за “психо” от лявата пропаганда и кафявите й спътници в тяхното ОФ срещу “протестърите”. Уж протестиращите десни са шепа хора, пък мобилизират ресурса на първия отбор в политиката и на поддържащия го безрезевно в това отношение червен партньор. Нищо, че когато повтаря папагалски лафа на покойния Жорж Ганчев за “синьо-червената мъгла”, Борисов се опитва да натовари с това внушение всеки друг, но не и собствения си тандем с остатъците от синьото в рамките на своя изборен сговор със СДС . Точно това синьо не му пречи, нито пък му се обижда за позоваването на покойния популист, воювал приживе, но вече и посмъртно чрез Борсов, със сините.

В крайна сметка десните се оказват единствените граждани в България, които се възмущават от нарушаването на демокрацията, какъвто е случаят на избора на главен прокурор без възможност да се избира друг. Да си демократ в тази дуалистична система на полумонархия с републикански цар начело и с контролиран от него царедворски антураж е опасно. Демократите застрашават идилията на тези скачени съдове. По тази причина ги обявяват за откачени. 

Както би казал поетът-революционер: свестните у нас смятат за “психо”.