Посещението на Борисов в САЩ прилича на деградация в отношенията спрямо визитата на Петър Стоянов там през 1998 г.

ДОПЪЛНЕНА В 12:15 ч.

Предупреждение: 

Следващият текст може би съдържа в първата си част под формата на сатира твърди намеци, неподходящи за подрастващи читатели, за които самозадоволяването със собственото мнение е достатъчен източник на удовлетворение .

ПЪРВА ЧАСТ

По темата за “историческите събития”…

Колко “историческо” беше пътуването на самодървеца Борисов и дворцовите му придружители до Америка ? Какво се случи в задния двор на Борисов?

Никое събитие не е историческо в рамките на режисираната истерия от него.  Историята, а не истерията на деня, ще го оцени от дистанцията на времето. Защото размерът има значение. 

Никога не използвам хиперболи в оценките си за злободневните и еднодневните нещица, угодни на властниците. На тях се подмазват лакеите им. Включват ги в класацията си по важност като субекти на “исторически събития” заради  мимолетното ( от историческа гледна точка) участие на началниците им в тях.

Освен това съм “динозавър” , преживял ледниковата болшевишка епоха. Оцелял съм като автор на текстове въпреки глобалното притопляне на студената война и последвалите руски, турски и прочее евразийски потопи по нащите земи. И съм придобил навици за съпротива срещу месоядните, които смятат за тревопасни всички същества, които могат да подчинят и превърнат в свои ласкатели. 

В епохата на ледниковата студена война “исторически” бяха в СССР и в колонията му тук всички партийни конгреси, целувки уста в уста между съветските владетели и българския им слуга Живков.

ВТОРА ЧАСТ

Ако трябва да се прави сравнение, макар да не се налага, доста “по-историческо” по своето значение – доказано вече от дистанцията на времето- беше посещението на  президента Петър Стоянов в САЩ през 1998 г. Беше поканен на официална визита не за друго, а защото България се беше устремила към геополитичска промяна в своята вековна ориентация. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1998/02/14/243142_sasht_bulgariia_ne_e_zabravena/

Да започнем краткият паралел от личностното сравнение – дори със самия факт, че българският президент общуваше с домакините си на родния им език и без преводач, нещо непостижимо за пребиваващия вече близо 14 години във висшите етажи на българската политика Борисов, задоволяващ се без да мръдне крачка напред в развитието си с прословутото “конграчулейшънс”. Усещането за сродна душа беше истинско сред американците, които този път трябваше да посрещнат един балкански тарикат, за когото в една изтекла в публичността грама от посолството на САЩ се казва, че душата му е в Русия, докато прави мили очи на Америка. С други думи, беше определен като лицемер от евразийски тип. 

Колкото и някои българи да не харесваха или “разлюбиха” Петър Стоянов, той беше по онова време олицетворение на промяната, а не на подмяната спрямо комунистическото минало. Дори се одързости да заяви на един руски въпрос по време на пресконференция, че обича България повече от Русия. След което, във взаимодействие с правителството на Иван Костов ( демонизиран вече четвърт век с решаващата роля на московската пета колона у нас), доказа най-после решимостта на България да скъса със съветското си колониално минало по време на Косовската криза през юни 1999 г.. В резултат на което България беше приета в НАТО само 5 години по-късно, а след това и в ЕС.

Да, работното посещение на президента Петър Стоянов в САЩ по онова време също не започна с фанфари. Наетият за полета български правителствен самолет кацна първо в Сент Луис и нямаше как там да бъде пренесен американския политичски елит край стълбичката на самолета. На финала след края на визитата му отлетя за България от Флорида след среща с представители на еврейската общност, благодарна на българите за спасяването на евреите от нацистките концлагери. Образно казано, Петър Стоянов направи “тур за овации” през половин Америка.

Петър Стоянов не само посети столицата Вашингтон и некоронованата столица на световната политика Ню Йорк, но и се превърна в новина като български пратеник на промяната, настъпила в България (нищо общо с днешния Борисов и повече от семплата му прогма в САЩ). За моя собствена изненада научих това от чернокож шофьор на такси във Вашингтон, който ме попита откъде съм и реагира на моя отговор с няколко правдиви изречения като преразказ на новините за посещението на българския президент. 

Смея да твърдя като очевидец в качеството на кореспондент на “Свободна Европа” ( на снимката по-долу в това качество пред Международния преслуб във Вашингтон през февруари 1998 г.), че атмосферата на онова българско посещение наистина беше откривателска и приятелска. Това определение е много по-близо до суперлатива “историческа визита”, сравнено с невзрачната разходка на Борисов до Вашингтон. 

 

 

 

 

Петър Стоянов и българската делегация беше посрещнат наистина от американските си домакини с отворени обятия и визитата му продължи в пъти по-дълго от тази на Борисов. Имаше изложба на Тракийското съкровище, а не излагане на български министри по дънки и прочее гербаджийски издънки.

Посещението на Петър Стоянов беше предвестник на факта, че Америка откри България година по-късно, когато за благодарност за българската солидарност срещу руската провокация, целяща да провали  натовската операция в Косово, президентът Клинтън посети нашата страна и пожъна оромен успех в качеството си на първия върховен представител на американската демокация, триумфиращ в центъра на българската столица под овациите на хиляди българи. Може ли тякой да си представи, някой, че нещо подобно може да се повтори с един Тръмп и Румен Радев като негов домакин?

Как ли би постъпил днес “балансьорът” Борисов, ако трябваше да направи компромис със своето проруско миролюбие в ситуация на криза, когато трябва да се вземе решение в полза на западните съюзници срещу руснаците, снабдени с компромати за масово поразяване на български “политически елит” ?

Изобщо, хайде по-полека с ласкателствата относно приема при Тръмп, където Борисов се нареди последен от източноеврпейските лидери, канени на подобно ниво в САЩ в наши дни.

 

 

 

 

 

НА СНИМКАТА ( личен архив): Авторът в разговор с президента Стоянов в самолета на отиване към САЩ)

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

М  О  С  Т

 

 

 

Какво е да си мост между ЕС и Русия, след като ти самият си се определил и са те приели като неразделна част от ЕС?

Невярната съпруга се кълне в обич към своя съпруг и семейството и мърсува със съседа, за да сближи, за да създаде интимен мост в името на добросъседството. Гавра, нали?

Цитираната  сентенция  на Фердинанд „Винаги с Европа, никога срещу Русия”  възхищава лицемерите, въпреки своята  абсурдност от математическа, морално-етична и всякаква друга точка. Винаги положителна величина, но никога реципрочна на отрицателната. Винаги в първи квадрант, но никога вън от четвърти. Що за позициониране? Всъщност да, има такова число – нулата. И действително лицемери като „Лисицата” векове наред отреждат на България  ролята на геополитическа нула! Как нарича българинът такава политика – не, не на проститутката, по-иначе! Проститутката успява да съхрани макар и относително достойнство – тя не се кълне никому, че го обича! В нелицеприятната дума се крие освен лицемерие, още коварство, измама и влечение към душевна нечистоплътност. Евфемизмът е промискуитет, но петбуквената, звучна, българска дума  е несравнимо по-точна, по-цветна и по-изчерпателна и /нещо особено важно в случая/ не внушава фалшива наукообразност като чуждицата.

Силно впечатление прави фактът, че тъкмо политиците, които бяха така сериозно разтревожени от дебнещото ни иззад Истанбулската конвенция вездесъщо чудовище, именувано ДЖЕНДЪР /бр-р-р/, в същото време са неистово обладани от влечението към посредничество – изобщо и в частност геополитически. За тях всяко „джендърство”  е нещо аморално, нехристиянско, сатанинско почти, отвратително и мръсно, защото ни повече, ни по-малко се явявало евфемизъм на нещо различно и средно между двата пола /на Мъжа и Жената като такива/, нещо като „трети пол”, а иначе погледнато, от нашенска си гледна точка не било нищо друго, ами един раздърпан „смокинов лист” пред срамотиите на „пидали” и всякакви други извратеняци! Ама чакайте бе, „мили хора” защо с този двоен аршин? Не е ли и този ваш „трети пол” своеобразен мост, своеобразно посредничество между двата  основни  пола, с главно М и главно Ж? Или да обърнем въпроса,  като за пред вас – да се натискаш да си мост и нещо средно и различно между Изтока и Запада, между руското мракобесие и европейския хуманизъм, между МОРДОР и добруването на планетата ни, да се тикаш между двама настръхнали Мъжове , с наточени ядрени … мечове и въртейки  Женствено задни части да ги убеждаваш колко много ги обичаш, не е ли това парекселанс джендърство  или както там му викат по нашенски? Тук обаче, отново навлизаме в казус или дето му викат „настъпваме мотиката”, щото истинските Мъжкари, каквито без съмнение претендират да са  власт имащите  ни политици, няма как да са едновременно джендъри, трети пол и нещо средно, междинно, като мост например, хеле пък между двама натопорчени Мъжкари. Освен това, всички останали геополитически Мъжкари, като усетят в поведението ти нещо джендърско –  ще  рече третополово, нещо „мекокитково” и „върти-такова”, хем те презират, хем гледат да се възползват от „наведената”  ти  стойка…

Вярно, има едни такива /пак междинни/, резервни варианти, при които хем да не си Мъжкар, хем да се правиш на „барабар Петко с мъжете”,  да не си МЪЖ, но да не си чак пък уличница или шавлива булка у комшията, или ханъма да речем. На едни  такива им викат „Мадам”, на други сутеньори,  на трети – евнуси, ама хайде опитайте се да прикачите към трите названия прилагателни като  „геополитически” или „международен”…  И да очаквате да ви зачитат, да се съобразяват с вас и да ви приобщят в семейството си… И да афишират връзката си с вас… Не става, нали? Току-виж и фондовете окастрили! А пък туй вече съвсем не бива, щото ний за едните фондове и другите там благинки такова…

Освен това МОСТЪТ, притежава някои специфични, не дотам лицеприятни и изгодни особености:

По моста само преминават, ползват го…

Моста го тъпчат!

Мостът е първата огнева цел, когато искаш да спреш настъплението на врага.

Мостът е необходим единствено когато искаш да преминеш на „отсрещния бряг”!

Никой не инвестира дългосрочно и не изгражда /не гради/ върху мост.

Мостът е „ничия земя” за общо ползване.

Никой не се съобразява  с  „интересите на моста”…

Мостът е необходим само тогава, когато и от двата бряга, които свързва, е изявено желание за преминаване. С добро и за добро! Кой по дяволите е хукнал от Цивилизования свят към „мъртвите сибирски полета”, към мизерията им и безпросветната азиатска простотия, та да му трябва мост?

Или може-би сме се загрижили за мужиците, напиращи  към същия този Цивилизован свят с мръсните си пари, с престъпната си природа, дивашките си порядки или наглите си  имперски  щения да завладяват света?! Но нали тъкмо тях, съвременните варвари,  Цивилизованият свят /към който ние уж също  принадлежим/ напоследък  всячески се опитва да ограничи, ведно с всички отрови и зарази, които влачат със себе си!

Или  може-би  идеята е да се отдадем, да полегнем, да се жертваме в полза на един от двата /КОЙ?/ бряга? И в името на какво?

Какъв мост бе, „мили хора” –  мостът е двупосочно съоръжение. Не ви ли е ясно, че в отношенията Русия-Европа никой няма да ползва едната посока? Само миризливи руски ботуши и кадящи „Армати” ще газят моста от превити български гърбове!

След като изборът да бъдем мост беше разконспириран, уличен и обруган, днес, от висотата на председателстващи Съвета на Европа, предлагаме нов вариант. Този път определяме топлата  си връзка с  Империята на злото, в качеството си на КАНАЛ! Такъв за свръзка, разбира се – да не си помислите нещо друго… И все пак, макар и чисто формално тази наша геополитическа гъвкавост бележи очевидна низходяща тенденция – от мостово съоръжение /надлез/ към канализационна  система /подлез, ъндърграунд/.

Освен това остава неприятното усещане, че ще ни ползват за преминаване /прекарване/ на недотам лицеприятни продукти на дипломацията, които не са за показване пред хората и „намирисват”.

В крайна сметка и мостът и каналът са съоръжения, които се изграждат, за да бъдат ползвани.  Не от самите тях!

Въпросите в нашия случай  са  ЗАЩО и КОЙ ИМА ПОЛЗА ОТ ТОВА?

 

Павел  Тинков

Март, 2019

Видин