Усмихнатото сто(лично) лице на тъгата по съветската справедливост обвини в лицемерие критиците си

Усмихнатото лице на тъгата по времето на справедливостта от съветски тип в България Йорданка Фандъкова защити днес своята репутация на дясна левичарка в областта на извътрането и пропагандата. Не била казвала преди изборите, че няма да се вдигат данъците в София. Но ги вдига и без да е запашвала, само че не го направи честно като част от предизбортата си програма.

Децата и журналистите в неравностоно положение имат общ противник у нас: властта. Журналистите в неравностойно положение, които не могат да спорят пряко с властта, все пак не разчитат на своите майки да ги защитят в принудително задочния спор.

Написах ясно, че не вдигането на данъците в София е проблем, а лицемерието това  ( може би правилно, може би дори неизбежно непопулярно решение) да бъде премълчано преди изборите от страна на гербаджийската власт. А днес чувам от Фандъкова в телевизионно да заявява, в интервю че било лицемерие да се говори срещу увеличаването на въпосните данъци. Излизам “лецемер” за нещо, което не съм казвал.

Да го напиша за трети път: именно хитруването с премълчаването на предстоящото непулярно вдигане на данъците, дори те да са необходимост и да не са убийствено тежки за граждните, е лицемерие. Да бъде посочено то не означава да си против логиката на “промяната” в данъците и плащанията, както  също така лицемерно управниците наричат увличението на дължимите към столичнта хазна суми заритежателите на автомобили и за разрешителни за строеж, а да си свършиш работата като критик на лицемерието.

Познавам предисторията на конфликта на шепа ентусиасти в София с Фандъкова и нейната община във връзка със замърсения въздух. Първоначално Фандъкова беше заложила да любимата тактика на самозабравилите се властници да не обръща внимание на някакви си граждани. Те обаче се организираха, намериха средства за измервателни устройства, поставиха стотици от тях на ключови места в София, прераснаха в неправителствена организация и превърнаха принудетелно разговора за мръсния въздух не просто в задължителен за нея, но и във водеща тема в предизборната кампания.

Сега Фандъкова “прозря” най-после в мъглата от фини прахови частици актуалността на проблема, който в известен смисъл е по-универсално тежък за всички от чернобилската радиация. От нея управляващите в НРБ правоимащи, както сами се наричаха, ( но само в документите за тяхно собствено ползване), намириха начин да се скрият частично чрез консумиране на бутилирана пред ядрената катастрофа в Чернобил вода и прочее специално снябдяване без дори да кажат на социалистическата рая, че е подложена на невидима за тях атака от братския Съветския съюз.

Със замърсяването на въздуха няма как да се постигне този ефект. Даже напротив. В каквито и луксозни имоти да се оттегли, властта работи в центъра на прашна София. И най-после взе да проявява ако не съчувствие към другите, то поне инстикт за самосъхрнение по отношение на собственото си здраве ( включително и в политическия смисъл на думата). Не щеш ли, след изборите Фандъков, с цялото си нахалство, премина в контранастъпление като “откривател” на проблема.

Направо се чудя на думите  Вили Лилков, предишния кандидат за кмет на София от ДСБ, издигнат от Реформаторския блок, който премина в лагера на ГЕРБ с думите, че се е научил от Фандъкова на такт ( може би е имал предвид на лицемерие, изглеждащо като тактичност ) . Тя била още политик, който се развива, заяви поредният присъединил се към обоз на гербаджийските победители бивш съратник на Иван Костов и “синята идея”, редовно оплювана от самия Борисов с приравняването й към комунизма чрез злобното й отъждествяване в рамките на “синьо-червената мъгла”, при това без да цитира автора на това фалшиво уравнение, покойния днес Жорж Ганчев.  

Въпросът за присламчването към победителите обаче е друга тема. Споменавам само един политик, чийто антикомунизъм е неоспорим ( особено пък от страна един журналист в неровностойно положение ), тъй като именно от такива безспорни позиции той прави най-ценната услуга на Борисов и компания, страдащи от липсата на легитимност, когато лицемерно се зъбят с антикомунистически плам на другарите и другарките ( си). Има и още много други преди и заедно с него, които направо изглеждат като герои от знаменитата епиграма на Радой Ралин” :

“Такак свят светува, все мазният отгоре плува”.

Дребните душици с голям апетит за угояване ( нямам предвид споменатия поименно политик )  ще ви кажат по този повод, че присламчването си е човещинка. Всеки иска по-добър живот, а той ни е един и кратък, нали…

Тук става дума “само” за лицемерието на Данчето в лично качество като добра ученичка на своя партиен началник. Научила се е да извърта срещу врага неговата критика, включително като му вменява  несъществуваща вина. Врагът на ГЕРБ се оказаха предимно демократите от т.н. градска десница, наричани сега от Данчето лицемери като прикритие за собственото й фасадно хитруване. 

В ролята на журналист в неравностойно положение, т.е. поради невъзможност да опонирам  на властта пряко очи в очи, ще наруша в същото време едно собствено табу. Не веднъж съм посочвал, че избягвам да посочвам положителните изключиния в политиката и в журналистиката. Едно е да съм критичен, което е мое право и задължение като журналист, друго е да правя класация на “добрите и лошите”. Това е работа на платените за целта пропагандатори, които днес ( да не ми се обиждат, но е факт ) се наричат за благозвучие “пиари”.

Да, не всички са маскари. Никога не съм твърдял обратното. Отклонявайки се от обобщението ще посоча този път изключението: това са предаванията на Веселин Дремджиев. В интервютата му с гостите в ТВ+, в които той е винаги добре подготвен, не бяга от собствено мнение без да прекалява с него, умее да прекъсва монолозите без това да изглежда брутално ( за което се иска добре подплатено самочувствие и усет за приоритетите ) и изобщо има позиция като равностоен събеседник по различни теми без да се опитва да блесне за сметка на гостите. Каква рядка демонстрация на зъби ( нали това искаше от България руския посланик Юрий Исаков, но конкретно срещу като показване на зъби срещу Запада) за изпадналата ни ( на 111 място в световата класция на Репортери без граница ) журналиститка. Дано не му навредя с това мое неравностойно мнение…

 

 

 

 

 

 

 

Подходящ пример и за политик от също така – относително казано – “втория ешелон”  ( каквато е споменатата телевизия, вероятно за това я търпят все още в националния ефир и не са й организирали преврат като на някои нейни посестрими чрез купуване и закриване) беше поканеният от Веселин Дремджиев нов кмет на община “Лозенец” в София Костантин Павлов – Комитата. Говори кратко, ясно, компетентно, с аргументи, без самохвалство за проявената от него смелост да се изправи срещу големите пари във връзка с проекта “Златен век” и най-важното – защитава предизбрната си програма, каквите и неудобства да му причинява това. За разлика от Фандъкова, която тарикатски не е изразила мнение по важния въпрос за вдигането на данъците и превръща сега тази гербаджийски “военна хитрост” в оръжие за нападение срещу днешните й критици.

Апропо, Константин Павлов-Комитата даде пример и на десните си колеги в политиката как да избягват обяснителния режим, в който се опитват да ги вкарат гузните от дългогодишната си колаборация с БСП гербаджии. На въпроса на водещия как ще коментира твърденията, ча за него са гласували и леви избератели, Комитата отговори спокойно, че е благодарен за оценката им ( най-общо казано). 

Ето това трябва да отвръщат на истеричната кампания на власта срещу “десните предатели” и останалите политици от същия спектър. Няма по-голям кошмар за оядените властници от мисълта , че са омръзнали на избирателите дотолкова, че те са готови да се обединят срещу тях без разлика в идеологическите им виждания, узрявайки за френския, унгарския и прочее опит, според който в един момент гражданите отказват подкрепа за политиците, които губят чувство за мярка, водяейки окопна война за личното си оцеляване в условията на демокрацията чрез мотиката на изборите, овладяна от тях технологично до съвършенсто, но заплашваща да се обърне някой ден срещу тях при постояното й настъпване. https://www.dnevnik.bg