Станислав Трифонов се възмути с голямо закъснение от познатия му от личен опит слугинаж на властта

Преди да прочетете препубликувания тук в ivo.bg правдив като фактология, оценка и подигравка спрямо днешните медийните слуги текст, подписан от Станислав Трифонов, държа да отблежа, че нищо ново не се случва в областта на обслужването на властта от нейните медийни държанки.

Приятелят на Трифонов по онова време Георги Първанов също ги ползваше като багаж от президентския си антураж. Но Трифонов тогава не беше възмутен от този факт. 

НА СНИМКАТА: Станислав Трифонов продължава да се подмазва на Георги Първанов и през 2015 г. в своето шоу  в БТВ, в което хвали своя гост, че е подал оставка като лидер на партиятата  АБВ и това било нещо едва ли не нечувано достойно деяние от страна на един политик.

 

Държащите микрофони държанки на Първанов благодарно мълчат за своето участие в летящата му трапеза. Влачеше ги на хиляди километри със себе си. Не го издадоха дори и когато на връщане от Бразилия нареди самолетът му да кацне в най-южната точка на Южна Америка, за да се снима … с пингвините там.

Българите в Бразилия, с които Първанов не се срещна, избирайки да направи туристическа обиколка, се възмутиха от епизода с пингвините, предпочетени от него за обща снимка. Но придворните журналисти, които Първанов извозваше със себе си ( одобрени по списък за благонадежност, който и до днес не е компрометиран от подбраните за целта медийни слуги), запазиха гузно мълчание за срамното своеволие на своя благодетел . За да не им се видят вкупом срамотиите. 

“Издадох” ги в книгата си “Президент на РъБъ” през 2010 г., Никой от придворните на Първанов не е реагирал с опровержение.

За сравнение: през февруари 1998 г. пътувах до САЩ с наетия за посещението на президента Петър Стоянов самолет като кореспондент на “Свободна Европа”. Бях командирован от американската медия при условие, че си поемам сам разходите ( да, с изключение на полета ). 

Избегнах коктейлите- с изключение на онзи при представянето на златното тракийско съкровище във Вашингтон. Хранех се от кварталните магазини с онова, което можех да си позволя.

Плащах си от джоба ношувките, докато всички останали български колеги се настаниха в готини хотели за сметка на богатите български медии. В Ню Йорк спах във възможно най-евтиния хотел от верига за младежи. Стаята беше с размерите на купе на спален вагон с второ легло на втори ниво. Имаше баня на етажа, която ти отключват само по заявка, че искаш да я ползваш. 

Репортажите си изпращах от улични телефони по системата, при която казваш на оператора, че отсрещната страна е съгласна да поеме разходите и разговорът се осъществява само при потвърждение на това твърдение.  

Тези кореспонденции ми се хоноруваха толкова, колкото и ако бях коментирал визитата от студиото в София. Това ми беше “печалбата”.

 

След това предисЛавие,  ( почти) се подписвам под подписания от Станислав Трифонов саркастичен текст срещу слугинажа на медиите, част от който беше и самият той близо две десетилетия от позицията на върховен сътрапезник на медийните властелини, като Първанов, Борисов и подставените им лица 

в БТВ по онова време. 

 

https://offnews.bg/medii/slavi-trifonov-madam-v-v-ovalnia-kabinet-tova-e-vitc-716577.html

“Вече е в историята срещата между американския президент Доналд Тръмп и белгийския премиер Бойко Борисов. Поне така беше обявена срещата от американската телевизия Fox.

На мястото на събитието обаче бяха безгрешните български журналисти, гордо отстояващи онова 111-о място.

Специални пратеници във Вашингтон имаха bTV и Nova, а телевизията на Кошлуков даже изпрати двама журналисти.

Наричам БНТ “телевизията на Кошлуков”, от уважение към миналото на БНТ. И разбира се – без уважение към Кошлуков, който, по собствените му думи, от “нехайство и небережност” 5 месеца не е забелязaл, че взима с 40% по-голяма заплата.

И Кошлуков се оказа слепец, досущ като българските партии, които пък години наред не забелязваха, че получават много повече пари от полагащото им се по закон.

И сега Кошлуков щял да се самонакаже с две заплати.

Хем смешно, хем тъжно.

Тъжното е, че това става с нашите пари. Дали пък слепците не сме ние, че не виждаме всичко това?

Кои други журналисти бяха във Вашингтон? Как кои – Илиана Беновска, Валерия Велева и Звездомира Мастагаркова – репортер на кафевия сайт ПИК.

Те сътвориха и най-големия виц за българската журналистика въобще в историята. Вицът е следният: “Беновска, Мадам В. и една репортерка на Недялко влезли в Овалния кабинет”.

Хем смешен, хем тъжен виц.

Хич не беше добре българските журналисти да бъдат допускани в Овалния кабинет. Те написаха такива френски любовни репортажи за срещата Тръмп-Борисов, че видимо се бяха вдъхновили от мястото, където го е правила Моника Люински.

Ето какво написа например репортерката на ПИК:

“Тръмп признал на Борисов, че му бил приготвил два подаръка за половинката. После обаче разбрал, че е щастливо разведен и след като на живо видял колко снажен и силен е, решил, че интересът към него със сигурност е доста по-сериозен. И едва ли ще му стигнат само два подаръка.”

“Щастливо разведен”, “снажен и силен” – ето така се пише репортаж за премиера.

Беновска не написа репортаж, тя преразказа какво й е споделил самият Бойко Борисов. Във фейсбук тя написа, че лично Тръмп проявил интерес към нея, като попитал: “Коя е тази в зеленото”?

Може това да е така, не знам. Но ако е така, вероятно после Тръмп е допълнил: “Ми, няма да й дадем виза.”

Всъщност, можеха ли пратениците на българските медии да отразят адекватно визитата на Борисов в САЩ?

Може ли да бъдеш свободен журналист, когато си взет като слуга? Какво имам предвид?

Не знам дали знаете, но двайсетината български журналисти пътуваха за САЩ с… правителствения Еърбъс. Пътуваха заедно с Бойко Борисов, Томислав Дончев, Красимир Каракачанов, Владислав Горанов. Пътуваха безплатно с властта. Дори богатите частни телевизии, които могат да си позволят да изпратят репортери отделно, а не с правителствения самолет, не го направиха. Явно угодническата позиция струва един самолетен билет.

А епохално свидетелство за това какво се е случило в самия самолет, получихме от журналистката Валерия Велева, известна и като Мадам В.:

“На третия час от полета Борисов в добро настроение идва при журналистите. (…) Укори медиите за публикациите по повод прегръдката му с посланичката на САЩ г-жа Херо Мустафа. И вметна, че журналистите не знаели, че нейните деца го наричат “чичо Бойко”.

И още от Велева: “Кацаме в Рейкявик. Летище Кефлавик ни посреща – празно, сиво и скучно. И точно в тази празнота на шест часа път от София Борисов отново попада в прегръдки – на Васко от Плевен, който работи в едно от заведенията на огромното летище…(…) Но, както казват, неведоми са пътищата Господни, а по тях Борисов винаги намира някой фен.(…)

15 часа. Качваме се отново в самолета – директно към Вашингтон. Два часа преди да кацнем Борисов отново идва при журналистите. Възбуден е…”

Тук разбираме, че когато Борисов е възбуден, отива при журналистите. А какво правят журналистите с него, научаваме пак от Валерия Велева. За обратния полет с Еърбъс-а, тя пише следното:

“Едва настанили се в самолета и ето Борисов пристига при нас. Свалил е черния официален костюм, запретнал е ръкавите на тъмносиня фланелка и усмихнат чака да го питаме… И ние го “почваме”.

Сега разбрахте ли – Борисов ходи възбуден при журналистите, сваля сакото и те го почват.

Въобще, Валерия Велева е омесила невероятен текст. Даже това е не просто текст, това е любовен бестселър, който надминава предишния й шедьовър – одата за срещата на Борисов с папа Франциск, където двамата бяха представени “като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им”.

Всъщност, това пътуване на журналистите с властта до Вашингтон и назад ми напомня за английската кралица и за прословутите й кученца, които припкат около нея. Не знам дали знаете, но кученцата на кралицата са от породата корги – това са дружелюбни и весели кученца, което ги прави и идеалните кученца за компаньони.

За пореден път се доказа, че българският премиер, като една същинска кралица, също си отглежда кученца за компаньони. Тия компаньони аз бих ги кръстил “български журналисти от породата корги” или “корги журналисти”.

Тия корги журналисти няма как да попитат Борисов защо САЩ и България “ще си$ партнират в защитата на свободата на словото”, както беше обявено в общото изявление.

Въпрос, който би трябвало силно да ги вълнува, имайки предвид какво работят.

Никой не попита премиера дали се чувства близък с Тръмп, след като политиката им по отношение на медиите е една и съща – всеки, който е срещу тях, е “платен” и разпространява “фейк нюз”.

Никой не попита дали България има проблем със свободата на словото, след като в общото изявление се говори за нейната защита.

Журналистите, пътували с правителствения Еърбъс, обаче не ги интересува свободата на словото.

Да, те просто бяха селектирани корги журналисти”.