Ако обслужващият персонал на премиера Борисов в държавата наистина искаше да направи автентичен експертен анализ на посещението на своя началник в Белия дом трябваше да издаде държавната тайна за дългото и унизително чакане на шефа на изпълнителната власт у нас най-сетне да бъде да бъде поканен, макар и последен на опашката в това качество сред колегите си от Източна и Централна Европа.
Подобни откровения на придворните ласкатели на “главореза” Борисов, горд с безкомпромислоното “рязане на глави” на нелоялни или на заподозрени в непослушание членове на свитата му, не е възможно. В тази компания виреят, оцеляват и просперират само най-прилежните клакьори.
За разлика от теб, гнусливий читателю, авторът на тези скромни забежки под формата на забележки, е принуден да гази в тинята на официозността. Това е нещо като да правиш археологически разкопки в медийното подобие на клоаката на Колизеума, строен от един друг генерал, прочул се като строител, но и с фразата, че парите ( спечелени от отходното таксуване на римските граждани) не миришат. При това в нашия случай разкопките се налага да бъдат извършени още докато “артефактите” в клоакото са пресни.
Но да оставим на историята истинския генерал, превърнал се в римския император Веспасиан и да погледнем лейтенантите, центурионите и воините от легионите на Генералската пропаганда у нас в реално време.
Платформата за информационно клакьорство ПИК, на която не е позволено да сваля гарда от прославата на бодигарда ( на Живков и Сакскобургготски), предоставя на негнусливите читатели “експертен анализ” на заместник министър, който наистина ( би трябвало да ) е експерт, но говори в интервю за тази “агенция” като пропагандист. Брани своя генерал от нападението на варварите в Тевтонските дебри, където легионите му попадат в засада и биват унищожени, защото не само се бият на мрачен, дъждовен, хлъзгав, кален и студен като за римляни терен, но им се налага преди всичко да се отбраняват поединично срещу враг, въоръжен със силното оръжие на справедливата кауза. https://pik.bg/само-в-пик-външният-зам-министър-георг-георгиев-с-експертен-анализ-на-срещата-борисов-тръм-news887797.html
В интервю за ПИК този експерт кълне критиците на своя началник Борисов с тон и по начин, който няма нищо общо с дипломацията. Определя ги като дребнави. Подиграва им се верноподанически, че могат да видят Тръмп само по телевизията, докато неговият началник е бил допуснат да си говори с американския президент повече от обикновеното време, отпускано за аудиенция от стопанина на Белия дом на чакащите от години тази чест чужденци от ранга на Борисов.
Ето част от изразните средства на мобилизирания от официозната пропагандна да громи враговете на началството младеж, който “анализира” в превъзходна степен успехите на шефа и кълне като жълт журналист вразите, за които внушава, че биха унизили Бългжария ако им падне възможност и поради това не бива да бъдат допускани до държавни постове, според него:
Според заместник-министъра срещата между Тръмп и Борисов била не просто топла, а “изключително топла” . Самият Борисов бил “основно отговорен за издигането на България на междунродната сцена”, постигайки не просто голяма, а “огромна международна легитимност” и не само разпознаваемост, а именно “невероятна разпознаваемост”.
Изключително, огромно, наистина невероятно подмазване, каквото дипломатите в нормалните страни биха се срамували да демонстрират. Дори и Живков не се е радвал на чак такова публично клякане, характерно за развеначиния като вреден “култ към личността” на Сталин и неговия Червенков в България. Дали образът на Америка у нас печели и от престараването на дипломата пред най-голямата икономичска и военна сила в света, поради което препоръчва да се “вдъхновяваме” този факт , когато нейният президент овори като равен с нашия пратеник? А как иначе би трябвало да говори – като Путин с Борисов ли, който му се умилква и извинява, че не е оправдал достатъчно доверието ли?
Особено унизителна за хората с чувство за чест е тази калкулация на времето, чрез което слугите на дребните величия мерят извисяването на своите началници чрез минутите, с които световните големци благоволяват да ги ощастливят извън протокола.
Изпросената чест – да напомня, беше определена от бившия посланик на САЩ в София Джеймс Пардю като удовлетворяване на нагона на Борисов да се снима с Тръмп ( та да попитам дали и за Пардю се отнасят крайно недипломатичните нападки на българския заместник-министър на външните работи към критиците на Борисов?). Но този път Борисов е удостоен не само с изненадващо ръкостискане на публично място по иницатива на самия Борисов, но вече напълно официално и протоколно. Толкова протоколно, че било напълно същото като срещите на Тръмп с чуждите лидери, твърди експертът, разчитащ на нашето предполагаемо невежество относно нюансите в познанията ни за протокола, опитите за прегръдки без отзивчивост от страна на американеца и прочее дребни, но съвсем не дребнави “подробности”.
Впрочем, за протокола: щеше да е добре експертът да ни спести почти научното откритие за “химията” между Тръмп и Борисов. Защото става дума за опит за физическа близост от страна на Борисов и отблъсната от Тръмп целувка. Фактологията говори не за химия на привличането, а за физика на отблъскаването между два противоположни полюса – не като манталитет, а като мащаб и стремеж на единия да се доближи до другия в стил “Живков мляска Брежнев в устата”.
Не наблягам на името на експерта по реципрочно протоколни съображения. Единствената дипломатична проява от негова страна в интервюто е, че не споменава имената на жалките, според него, критици на началника му. Вероятно го прави не от жалостивост, а от чувство за чиновническо превъзходство.
Жалко е ( за него) , че се вписва в констатацията на един от най-великите дипломати в европейската история, оставил името си като неповторим опортюнист в блюдолизството, но и като наистина безспорен експерт в дипломацията. Бил е архитект на европейското междудържавно право след Наполеоновите войни от позицията на слуга на френската монанархия и на нейните революционни душители, за да се превърне след това в главен специалист по дипломатическо лекуване на раните от европейското клане в служба на мракобесните монархически победители над френските републикански главорези.
Дипломатът Талейран е казал, че властта лесно се взима с щикове, но върху тях трудно се седи.
Това се отнася и за медийната власт на ПИКовете, върху която господин експертът е седнал в своето интервю.
Всички министри и заместник-министри са ПОЛИТИЧЕСКИ постове, НАЛИ! И за това тоя герберастки дИбил няма смисъл да се прави на “иксперт” , защото априори НЕ е!
Тоя е поредната герберастка КАЛИНКА ,която е назначена на висок политически пост в държавната бюрокраДция, НАЛИ!
Същата КАЛИНКА е и началничката му – захариевна!
Кариерни експерти са дипломатите, но нито захариевна , нито нейният заместник са такива , НАЛИ! Те са ПАРТИЙНИ назначения, те са САМО и единствено – партийни парашутиски КАЛИНКИ, НАЛИ!
Друг проблем е ,че в МВнР има много партийни назначения, и за това там няма много кариерни дипломати-експерти,като г-н Илиян Василев , НАЛИ!
За това – НЕзабавна “дипломатическа” ОСТАВКА на всички герберастки КАЛИНКИ в МВнР и в другите “министерства”! -ВЪН! -ВЕДНАГА!
-ОСТАВКА!
Дали “експертът” на пикльовците е тълкувал трите обстоятелства дето мимоходом ги споменах преди няколко дни.
Колкото и да е неприлично, само цитирам се. Темата го изисква.
“Историята си казва думата, твърде често и тя не е последна, миниум половин век след събитието. Или още по-точно, когато всички съвременници гушнем букета.
Сега-засега отчитам три любопитни детайла. Тръмп за разлика от всички предишни срещи с източноевропейски лидери, by the way, Баце е последният в редичката, е туитнал зеро след аудиенцията. Случайност-не бих казал. Банкянското слънце се сдоби и с н-тият си прякор-Белгиеца след като клон на любимата телевизия на ДТ FOX го обяви… за Премиерът на Белгия. И трето, изключително притеснен за каква резолюция ще му праснат в кремъл на отчета на визитацията отвъд Голямата вода, мутро-милиционерът Тиква припозна в, шубето е голям страх, кореспондентът на руската секция на Гласът на Америка служител на пут.ин и побърза още не напуснал Белият дом да изкаже верноподанически чувства към Джуджи1.
Е, това на мен ще ми остане от “историческото” посещение на Бочко в Америка.”
Интересно посрещане на МУТРОПИТЕКА в Белия Дом където нашичкия се опита да разцелува мистър Тръмп но беше възпрепятсван от десният лакът на домакина, също няколко пъти посягаще да тупне по гърба мистър Тръмп но ръчичката му отскачаше все едно че го удряше ток. Най интересно беше че Милания изобщо не се появи както се появяваше при други посрещания – явно е била предупредена че нашият Балкански субект МУТРОПИТЕКА може и нея да награби като Херо Мустафа в България!IIC…..oIL.