Едно ако на Путин дава шанс на Борисов да спре да коленичи пред него

билети
Ние, “простите” поданици на Борисов, вече сме приели за окончателно нахлуването на руския транзитен газ чрез руско-турския поток, предназначен за други части на Европа. Руско-турската течна дружба извира отвсякъде по трасето Москва-Анкара, а на България е отредена ролята да го обслужва транзитно.

В окончателността на решението си да се състои това потичане на руския газов транзит се мъчи да ни убеди самият Борисов. Постара се да го направи с личното си присъствие на обекти, свързани с предстоящото разкопаване на България за тази цел. Той дори ни обеща да не пострадаме екологично, защото върху руските тръби ще се връща изкопаната българска земя и тя пак щяла да може да бъде използвана за земеделски нужди. 

Борисов скрепи това обещание пред Русия с крепки прегръдки и целувки с руския посланик Анатолий Макаров , чието име сбърка от вълнение при срещата си с него край Стара Загора ( на снимката). Нарече го Юра. Дали защото си спомни за топлите си прегръдки и целувки с доказания мафиотски кмет на Москва Юрий Лужков при отприщването на руския анклав край устието на р. Камчия на 9 септември 2009 г., или пък е запечатил в паметта си като руски посланик Юрий Исаков, това не е дадено на прост(осмъртен) човек да знае. 

 

 

 

Обаче нещо май не сме разбрали от Борисов ( пак) – защото пак не зависи от него. Поне така излиза от днешната новина на ТАСС, според която Путин се е изказал в Сочи пред сръбския президент Вучич заплашително по адрес на България, която бави осъществяването на своя ангажимент по “Турски поток” и поради това може да бъде заобиколена.

Ето какво е казал Путин:

“Болгарская сторона затягивает реализацию продолжения “Турецкого потока” на своей территории.

Россия найдет другие возможности реализации “Турецкого потока”, если Болгария не захочет”.https://tass.ru/ekonomika/7264617

Новината не е в това, че Путин се заканва да накаже България чрез заобикаляне. Самодържецът е способен на какво ли не спрямо по-малки и слаби ( бивши ? ) сателити. Обаче е новина да научим от единствения меродавен източник, какъвто Борисов явно не е, че все още не всичко е толкова окончателно решено във връзка с прокопаването на България по диагонала от турската до сръбската граница с цел някой ден страната ни да получи дял като такса от преноса на още руски газ за други крайни потребители. 

Ключовата дума в думите на Путин е “если”, т.е. ако. Значи все пак все още има възможност за едно ако. В това ако е “заровено кучето” ( както обичат да казват самите руснаци, но не повод на кучето, което Борисов подари Путин като символ на своята вярност в деня на подписването на договора за “Южен поток “ на 13 ноември 2010 г. в София). 

Ще чакаме да чуем дали премиерът Борисов пак ще се оправдава на Путин, че не е оправдал доверието му в достатъчна степен. 

Дано българският премиер не реагира по същия начин, както при унизителния шамар с поканата на Путин към обвинения тук за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов да се разходи до Москва и да бъде награден там за старанието си напук на своя статут на подсъдим в България. Целият свят разбра, че Кремъл се подиграва на своята бивша колония. Сямо Борисов “недоумява”. 

Ако някой не е забелязал, отговорът на Борисов на това унижение, както и отговорът на всички по веригата в държавата, имащи отношение към руския шамар, е…мълчаливото му консумиране. Пълно, издаващо покорство мълчание. Както при наакано дете, изпитващо вина и страх от наказание.

Сега едно руско ако, изпуснато не случайно от Путин с цел проверка на лоялността, дава шанс на “детето” да покаже, че  то поне малко е пораснало. Но едва ли можем да очакваме чак такова изправяне от човек, който пада на колене, за да не изглежда по-висок от Бащицата.

Когато Борисов беше вербално зашлевен на 13 октомври 2015 г. в едно интервю от руския външен министър Лавров с презрителната препоръка да се засрами ( пред избирателите си) заради провала на “Южен поток”, нашият каратист, генерал и храбър “главорез” на нелоялни глави от собственото му обкръжение отвърна мазохистично с ласкателството, че г-н министърът на Русия е  дипломат номер едно в света. Осмели се единствено да попита защо на най-добрия си приятел ( България) Русия продава най-скъпия газ. 

Това беше реакция, която напомня разстройството в мисленето на пречупените чрез домашно насилие съпруги, които си просят още бой, за да докажат колко много обичат господаря на съдбата им.  

Според преразказа на самия Борисов американският президент Тръмп  го попитал в Белия дом как е възможно това нещо с Малинов да се случи. Нашият премиер изобразил недоумение ( от решението на съда в България), сякаш не знае, че става дума за руска демонстрация на сила спрямо безсилната държава, поверена на Борисов, комуто московската пета колона у нас дължи безнаказаното си разпореждане тук като в постоколониален заден двор на Русия.