купи билет
Който ме познава знае, че нямам навика да акцентирам върху факта, че съм “познал” истината в свой коментар за скрития смисъл на определена политика. Днешният саркастичен отзвук в руския агенционен официоз РИА “Новости” за бързата реакция на премиера Борисов след заплахата на Путин в Сочи, че “Турски поток” може да заобиколи България, буквално “преписва” вчерашния ми коментар за светкавичната демонстрация на близост с руския посланик Макаров по молба на Борисов
Чисто “технически” руската медийна реация се различава от моя текст главно в “пропуска” да спомене за самата мълниеносна показност на любвеобвилност между Борисов и Макаров. Подозирам обаче, че с това спестяват целенасочено на Макаров оповестяването пред руската публика обслужващата му роля в целувките и прегръдките с един презрян българин. И снимка за илюстрация на тези целувки няма. Пощадили са го ( Макаров). – https://ria.ru/20191206/1562010895.htm
Самото заглавие на руския коментар е достатъчно като присъда: “България се научи да вярва на Русия. Но това няма да й помогне”.
Ако някой си мисли, че скромните ми иронични забележки към Борисовото раболепие към Путин са прекалено неуважителни, трябва да прочете под какво се е подписала Ирина Алкснис в РИА “Новости” ( на снимката)
Налага се да припомня: опитите на Борисов и компания да скрият от българите как се мазнят на Путин са обречени на предсказуем неуспех. Не заради българските критици, принудени да ги разгадават, а поради това, че винаги руснаците ще ги издават. Защото Путин така иска. На него му е важно да държи самоунижаващите се българи на колене и те да не се изправят, за да не го засенчват като дребосък с великански претенции. И за да ги рита по-лесно.
В случая това е направила от негово име руската коментаторка. Не е оставила нищо от дрехите на нашия гол цар на “балансирането” в отношенията с Русия. Би трябвало да особено болезнено за човек с чувство за чест, когато чужденец ти казва, че си малък, слаб и незначителен слуга на ( други) господари и че руският владетел Путин не е склонен да приеме пълзенето пред него като достатъчна причина да не замени моркова с тоягата.
Нашият премиер обаче е болезнено честолюбив само спрямо онези, които може да смачка, но е абсолютно безчувствен, когато руското началство го унижава с подобни “разкрития” – нищо, че те не са тайна за всеки у нас, който е следил внимателно картинката с прошенията на Борисов в Русия и на българска територия, на която Макаров го посреща като домакин край Стара Загора на церемонията по откриването на обект, свързан с “Турски поток”.
Борисов си мисли, че лавирането го прави нещо като Лавров, когото нарече мазохистично “ най-големият дипломат”, когато руският външен министър ( наричан в руските опозиционни среди “унилата кобила”) злобно му изцвили да се засрами заради провала на проекта “Южен поток”. Обаче лавирането не носи лаври, освен сред царедворците му, които го величаят като голям геополитик, мост между Изтока и Запада и помирител на размирните Балкани. Като го (главо)замайват, те му правят лоша услуга, помпайки заблудата му, че е възприеман като нещо повече от руски троянски кон.
И още нещо, свързано с горните “неща”. Долната руска антибългарска пропаганда се радва на пълната българска безнаказаност. Ако българските медии наистина бяха независими, както Борисов многократно твърди и отново го заяви на срещата с с делегация на “Репортери без граница” през тази седмица, щеше да им бъде позволено ако не от патриотични подбуди, то заради едната реципрочност да (по)кажат що за “рай” е “руският свят”. Вместо това обаче българските медии следват примера на властелина Борисов и оставят без отговор постоянните руски подигравки за българската бедност, натякванията за неблагадорност към Русия и обвиненията в сервилност към новите господари – теза, широко споделена, от заразените с русофилщина български медии.
Ако заканата на Путин да заобиколи България с “Турски поток” се осъществи, както допуска РИА “Новости”, Борисов е изправен пред избор: да се изправи и да покаже, че България наистина е избрала сама да бъде част от Запада в рамките на двата най-могъщи съюза в човешката история, каквито са ЕС и НАТО. Другата възможоност пред него е да продължава да се снишава по заветите на своя патрон Тодор Живков с надежда леденият вятър от Сибир да го подмине. Защото на колене се стои по-стабилно срещу бурята.
За съжаление, практиката показва, че Борисов винаги търси средния път, ако ще да му показват явно такъв пръст от Москва.
Ако има някаква надежда да се случи нещо по-различно този път, то тя е закодирана в страховете на Борисов. Той очевидно се плаши от Кремъл. Сигурно има защо. Те си знаят. Но още повече го е страх да се лиши от европейските субсидии. Десетките милиарди от Брюксел му трябват, за да довърши цикъла на политическото си векуване на върха на поверената му държава по възможно най-триумфалния начин с превземането на президентския (пре)стол и да се възцари на него от позицията на велик строител на съвременна България ( с чуждите пари).
В този смисъл, надежда има. Но когато тя се базира на принудата по користни цели, тя се нарича иначе: пир по време на келепир, платен от чужденците. Прекалено голям е апетитът на инерцията при раздването на порциите в България, която Борисов е набрал, за да откаже лесно да захранва лакомниците от обкръжението си, зинали да се възползват от тлъстите огризки ( за тях намеква в коментара си руската агнеция, споменавйки досегашните “моркови” за поддържане на апитата им, които Путине заплашва да замени с тоягата). Хищници с моркови не можеш дълго да задържиш, за да те търпят начело на глутницата.
Най-вероятно Борисов ще продължи да са прави на Сизиф, който бута скалата на своите многомилиардни отговорности нагоре, за да не го смаже по обратния път, ако я изпусне.
Докато Баце игриво си върти огромният дирник по сите азимути, Матушката бере душа. Онзи ден самата РАН (Руската Академия на Науките) пусна в оборот свое изследване-сценарий за разпада на Мордор. Днес, в т.н. Жив Журнал за когато се твърди, че е под калпака на ФСБ, каквото и да означава това още в първата десетка, той се обновява нон стоп и съдържа хиляди и хиляди статии по какви ли не въпроси има две които Петю Сопола навремето с основание би нарекъл “Те са с основополагаш характер и с фундаментални последици”.
Шалтера!
https://verybigfish.livejournal.com/2932062.html
https://sokolov9686.livejournal.com/3396352.html
И за тези които нямат време или желание 40 секунди клип под надслов Дежа вю.
Който е повярвал на Русия не видял добро,като почнем със завоюването на Северен Кавказ,Чечения,средноазиатските емирства.Полша.Финландия,Румъния та стигнем до наши дни с Грузия,Украйна,Молдова.А нашият главанак се целува с Макаров…
Братушките се разбързаха, няма време за глезотии като проверки за наличието на дюни и защитени територии, референдуми, реституционни претенции и т.н.
Държавата (Каракачанов) придвижва продажбата на 31 декара с дюни край Несебър
https://www.mediapool.bg/darzhavata-pridvizhva-prodazhbata-na-31-dka-s-dyuni-krai-nesebar-news301107.html
Извинявам се за новото включване но пусто прословутият “втори акъл на българина’. Искам да помогна на Баце в “лавирането”. Та. би ли набрал ТОЙ смелост и да попита ХУЙЛО гледайки картата на Балканският полуостров и посоката на “Османският поток” към Сърбия, Унгария и Италия откъде би могло да се “заобиколи” България. През Гърция? Съмнявам се по ред причини, че би могло да стане по-ударен строежа по това трасе. Или по дъното на Средиземно море. Там пък такива допълнителни разрешения са необходими, че свят им се завива отсега на газпромци, лъвове, титани.
Свръх виц в България е че медиите са свободни. Може. Ама началниците на медиите не са. Напоследък “свободните и независими от масква” наши медии отделят много и качествено време за възвеличаване на ” поета” доказан агент на сталинизма , издал себе си и цялата структура захранвана от масква на съдебен процес, при истинско Българско правосъдие през 1942 .
И понеже медиите са свободни, аз тук ще почна да повтрям: Изберете Демократична България. За да се набие името Демократична България в Българите и да не казват някои че не са чували за Демократична България. Ето така навсякъде от рано трябва да повтаряме Демократична България, което ще бъде една съпричастност към братята Румънци, защото една Румънка Ramona Strugar се обръща към нас с призив да се борим за Демокрация. Борбата с думи е също борба.
Поредното “лавиране” на банкянската мутра:
https://bit.ly/2RvLiDs
Не е по темата, но днес се навършват 78 години от нападението над Пърл Харбър, след което ФДР вкарва САЩ във ВСВ. Ако САЩ не бяха влезли във войната на страната на сталин, от днешната педерация щеше да има само спомен, а нашата и на другите поробени от миризливия съветски ботуш
страни следвоенна история щеше да е съвсем различна! Един президент, заобиколен от съветски шпиони, провали съдбите на хората от половин
Европа!
Брей, статията на рускинчето много хубава! Все едно че сценаристите на Слави са я писали…
Най ми хареса пасажът, че Сърбия не се е отказала от дълбоката връзка с Русия и това толкова години вече не е донесло никакви фатални последици.
Има време. За Македония и Черна гора замалко да донесе. Не съм следил много отблизо онези събития, но ми се струва, че ако Милошевич не чувстваше зад гърба си дълбоката подкрепа на Русия (сигурно и в Съвета за сигурност на ООН), нямаше да разпада толкова кърваво Югославия и нямаше да се стигне до бомбардировките. Е, не са съвсем фатални последиците за сърбите, но са си доста сериозни…
@ Димитър,Да,историята щеше да е съвсем друга.САЩ оказаха огромна материална помощ на СССР.Границата щеше да е на Урал.А за границите на България да не говорим…
@ Караиванов,последиците не са фатални,но са трудно забравими,поне две мирновременни поколения.И въпреки това остава една горчилка,като намеренитесребърни лъжички,но чувството остава.Босна и Хърватска дано бързо и безотмъстително да забравят сръбската жажда за територии,но се съмнявам дълбоко.На Балканите изглежда ние сме най-толерантни и великодушни,може би защото сме най-старата държава.
@ KRASNOSELSKI
Рузвелт е бил предупреден за подготвяното от японците нападение над Пърл Харбър, но не е предприел нищо за да го предотврати, защото е искал да вкара САЩ във ВСВ, а преобладаващото обществено мнение е било против намесата на САЩ в тази война. Преди нападението на Пърл Харбър от Япония Чарлз Линдберг е бил твърд противник на участието на САЩ във войната, като дори е основал първото антивоенно движение в Америка. Но след нападението на Пърл Харбър той подкрепя войната и се включва в няколко бойни мисии до Тихия океан като цивилен консултант.
@Димитър
Точно така. Покрай ФДР е имало около 200 агенти на влияние на Съветска Русия. В БД, ДД и Пентагонът направо са се прескачали. Вкл. И булката Елеонор, вкл. И вторият човек в йерархията на администрацията- държавният секретар, бяга ми името в момента. 99% са били от себе си, симпатизанти на чичо Джо и където са могли без фатално да увредят интересите на самата Америка са давали всичко от себе си за да прокарват съветската политика.
Има една чудесна книга от 70-те години на американски левичар, минала през редакцията на … Партиздат -“Войната”. Та, в нея са събрани десетки истории на всички равнища на участници във ВСВ и точно за Пърл Харбър се разказва как чувайки по транзистора в кухнята на невзрачен ресторант в Ню Йорк за нападението, героят на очерка хвърля моментално престилката и се нарежда на оформилата се междувременно безкрайна, многочасова опашка за да се запише доброволец. При това, “фалшифицира” рождената си дата защото не са му стигали няколко месеца до навършването на 18 години. По същото време на Източният фронт вече има няколко Указа на Главнокомандващият “ставката” за, забележи “доброволна мобилизация”.
?Красноселски
Напълно сте прав!
Нашата толерантност може би се дължи и на това, че по отношение на териториалните спорове правото е било на наша страна (преобладаващо българско население) и не се е налагало изкуствено да създаваме патриотарска истерия. Докато в Сърбия и Гърция това е била целенасочена политика, за да оправдаят безпочвените си претенции. А след Балканските войни клеветническите кампании са били толкова безочливи, че Луи Айер във възмущението си е написал и публикувал със собствени средства брошурата.
Навремето много се смях, когато прочетох в “Зорба гъркът”, как в Македония гръцка чета е била обкръжена от стотици български комити.
Е, плодовете на тази патриотарска истерия браха сърбите при Милошевич.
В исторически план гърците се отърваха, но нищо… както казахте, ние сме толерантни. Малко ме дразнят паметниците на войводи-българоубийци по градинките на Солун и другите градове на “Южна Македония”, но това са дреболии.
@Георги Николов
Благодаря за напомнянето за книгата “Добрата война” (заглавието си е с кавички). Преводът е на Петко Бочаров, а в предговора Тодор Вълчев (тук си личи издателството) под твърдението “Впечатлителният читател сигурно ще забележи, че в книгата са застъпени и мнения, които сам той трудно би приел” пише:
А Хамилтън Фиш откровено заявява: “…винаги съм бил за войната”, след което изказва абсурдната мисъл: “Русия ни е неприятел и винаги ще бъде, защото ни завижда за силата. Те там и минутка няма да се замислят, преди да натиснат копчето и да убият сто милиона американци”.
Де да беше абсурдна тази мисъл….
Към Georgi Nikolov:
Дали някой ви заповядвa, дали нещо ви подтиква, да четете (почти) единствено и приоритетно руски сайтове ежедневно, цял живот, един-два при това?
(В света има над 190 държави и над милион сайтове. От тях над 20 страни са в НАТО и ЕС, страни с поне няколкостотин най-интересни сайтове в света, още най-полезни, най-достоверни, най-информативни, най-свободни, най-културни, най-не-кгб контролирани, най професионални, най-не клюкарски и най-предоставящи удоволствие да ги четеш)
Да говорите на руски задължително всеки ден? Да общувате на руски, който не знаем мнозина и не сме длъжни? Да разказвате и тъпички руски вицовчета редовно?
Дали можете да надскочите това мозъчно ограничение? Очевидно генерирано от Русия. (или това си е просто удоволствие, еничарски генерирано у вас като у още милиони българи…)
Към Димитър:
Дали може да докажете, дали може да цитирате убедителен източник относно така мъдро звучащото твърдение, че Ф. Рузвелт е бил предупреден предварително за нападението и умишлено не е предприел действие да го предотврати. Т.е.,звучи, че е бил предупреден дни и седмици по-рано.
Аз се съмнявам да е така. Да, принципно, напрегнато очакване е имало. Да, при първата вълна идващи японски самолети са били прехванати някои от разговорите на някои от пилотите им към час по-рано но конкретно и изпреварващо предупреждение и умишлено бездействие…
(Поне две книги, професионални и задълбочени, не баби-вангени приказки, и не-руски, разбира се, казват, че е нямало въпросното предупреждение, а е имало реална изненада:
The Tokyo War Crimes Trial: The Pursuit of Justice in the Wake of World War II, Yuma Totani, 2009. Understanding International Law, Stephen McCaffrey, 2004).
Чукундур, (не искам да Ви обиждам, просто такъв ник сте си избрал вместо да си напишете името) американците разкриват дипломатическия шифър на Япония още през 1940 година. Това го знам от книгата на Пол Джонсън “ИСТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКИЯ НАРОД”, преведена е на български и издадена от издателство”Рива” през 2010 г. Пише го на стр. 864. Книгата я имам и на български, и на английски.
Сега няколко думи за това, че някои тук цитират руски източници и ползват руски език. Казвате, че не сте длъжен да знаете руски и не го знаете, което си е ваша работа, но не трябва да упреквате другите, които владеят и този език, както и някои други езици. Този език не е на путин, сталин, ленин, брежнев и хрушчов. Това е езикът на Пушкин, Лермонтов, Достоевски, Толстой, Бунин, Есенин, Ахматова, Цветаева, Булгаков, Бродски, Манделщам, Илф и Петров, Твардовски, Пастернак, Шукшин, Астафиев, Довлатов, Войнович, Солженицин, Владимов, Буковски, Виктор Суворов…край нямат! Ваше право е да си избирате езици, които да ползвате, но не се месете на другите, защото на всеки език човек може да изрече, или прочете истини, или лъжи, но това не е причина да се мрази определен език!
@ЧУКУНДУР
Поздравление за най-последният ВИ виртуален прякор.
За всичко останало в обвинителният ВИ пост (дежа вю) си има архив на БЛОГА НИ. Неколкократно е отговорено.
За мен “казусът” е изчерпан. Няма да “удостоя” с отговор, нещо повече, дори с прочит каквито и да е Ваши “нови аргументи”. Животът И в мрежата е много кратък и не ми се занимава с изживяващи се в сянка “модератори”.
Кой разбрал-разбрал.
@Димитър, Благодарство за включването.
Само да добавя, те имената са още много и много и това на Марк Солонин. Списъкът е безкраен и открит…
Когато заплахата еднозначно идва от Изток,задължително трябва да следиш отблизо какво става и да не изпада човек в сиуацивта на нашите”разузнавачи”работещи в чужда страна и не знаещи езика…
Г-н Инджев смятам, много хубаво заглавие, но опасявам се и Вие не може да произведете това, което метеоролозите творят: https://vremeto.dir.bg/novini/atlantikat-smaza-sibir-shte-ima-li-izobshto-zima-u-nas
По-“политически некоректно” заглавие не бях прочитал наскоро, особено в медия под контрола на Станишеви.
И за да съм по темата – Борисов усеща, че му е изпята песента и прави последни опити да прилапа каквото може. В момента, в който северният морски път се отвори позицията на България рязко ще олекне.
Господин Чукундур, моето, при това, противоположно на вашето мнение е, че благодарение точно на господата Георги Николов и някои други, имаме възможност в този сайт допълнително да се осведомим, за гласът на опозицията,в случаят и руската. Това, че Вие не владеете руски е Ваш личен пропуск, но би било също пропуск ако бихме си помислили, че опозиция в Русия няма. Факта, че с посещението си тук търсите допълнителна информация, ме навежда на мисълта, че не вярвате много на достъпната българска журналистика. Разбира се, ако не сте делегиран да НИ следите, Вашето присъствие се оказва правилния начин човек да се запознае с истините, които са били крити и все още се крият. Както и да е, свикнали сме на престъпници и ако го нямаме, така можем да придобием необходимият имунитет. При това е много по-приятно, на готово, без да се „цапаш“, да прелистваш подходящи руски източници.
Да се включи и моя милост с известно закъснение по темата,начената от много добре самоопределил се с ника си Чукундур.Всеки чужд език е прозорец към света-клише,може би поизтъркано от употреба,но изключително точно и вярно.Още като студент(завършил съм Международен туризъм)бях разпределен в група с първи основен език немски,а втори-полски.Другата група колеги/жки беще с втори английски език,който бях изучавал също като втори език в НЕГ.Направих неимоверни усилия да се прехвърля в групата с английски,но не успях,така че се заех здраво с изучаването на полския,за което никога след това не съм съжалявал,особено в работата ми в бъдеще като екскурзовод и туристически представител.Същото важи и за руския език.Него започнахме да изучаваме задължително още в 5-ти клас.Учих го с удоволствие и ми се отдаваше отлично.Понастоящем го ползвам много успешно в следния аспект.Имам голяма част от книгите на Виктор Суворов,Игор Бунич и Марк Солонин преведени на български език,но други,след изчерпване на тиражите им,повече не бяха преиздадени у нас.Може би посткомунистическата бавно пълзяща цензура изигра своята роля за това.Та в тази връзка си влизам в руски сайтове и безпроблемно си чета понастоящем и Марк Солонин,и Виктор Суворов,което за мен е безценен опит,защото и най-блестящият литературен превод не може да се сравни с оригинала.В заключение,другарю/господин(което от двете Ви харесва)Чукундур,отвръщението,което изпитвам към треторазрядното КГБ джудже путинско,не ми дава основание да мразя руския език и да не чета в оригинал многото(изброени и тук)истински честни руски поети и писатели-дисиденти или не,но по-големи и истински хора и патриоти в сравнение с нашите навирили дирника си кремълски ибрикчии и кавалотворци.
Със здраве!
Тъй като нашите комунисти бяха по-комунисти от съветските,у нас не се превеждаха западни писатели и поети/изключенията бяха отявлените комунисти и анти демократи/.Ако не знаех руски език,нямаше да прочета нито 8 тома на А.К.Дойл,нито 3 те тома на О.Хенри,Жоржи Амаду,Ремарк,Солженицин-донесоха ми гопрез 1975 г.издание на ИМКА ПРЕС.И ако някой ме напсува на руски,знам как да му отвърна.
Към KRASNOSELSKI: „На Балканите изглежда ние сме най-толерантни и великодушни,може би защото сме най-старата държава.“
Прекрасно звучи и е истина. Поздравления!
„НИЕ СМЕ ДОБРИ ХОРА, БЪЛГАРИ“-с тези думи през XVIII век е бил посрещнат един френски пътешественик от бедните и измъчени БЪЛГАРИ, давещи се в безпрогледния руско-турски мрак. Защото за тях това не е било само име на народа, а белег за порядъчност и човешка чест. А сега? А сега вместо гордия БЪЛГАРСКИ НАРОД, се появиха хиляди раболепсващи пред новата власт юроди, продаващи душите си като вавилонски блудници. А няма на света друг инструмент, чрез който някой народ може да изгради смислен и пълноценен живот, освен грижата за своята собствена държава. И няма друга сила която да ти дава крила, освен обичта към нея и готовността ти да и служиш с цялото си сърце.
„О, господи, ти не трябваше
да създаваш в такова съвършенство
тези очарователни българ(к)и!
Насири Хусрау Хвек
@Красноселски, аз съм 4год, по-късно от теб с “Архипелагът Гулаг”. Лично и начело си го купих. Га, по погрешка, органите ме пущиха да откина за пръв и последен път отвъд Калотина. Купих си я лично и начело в руската книжарница на ул. Оноре дьо Балзак 91. После ги крих трите тома в спалният чувал и в 4 сутринта когато и на най-бдителните митничари им се спи, та не две не видят, московеца 408 който имаше проблем с гърнето и плашехме местните, да не би да е някаква “туристическа” модификация на Т-34 бе спрян само да ни проверят и ударят печатите на КПП в чуждестранните паспорти. Беше си време когато минаваха общо взето, горе-долу, с приближение, “незабелязано” псувните от рода на:”Да си ЕМ американците и техните врагове”.
А бяхме млади и хубави. Сега, сал и-то остана, май.
Добавка. Оноре дьо Балзак 91 в Париж, голЕма града. Както се лезеше по концертите флиртувайки с публиката Емил Димитров:”Когато бях за последен път в Париж и след лека пауза “успокояваше” феновете си, много “оригинално”: “И Париж омръзва”.
И те, така.
Чукундур, не си съвсем прав относно руските информационни източници, защото е очевидно, че сред тях има много критични и опозиционни. Освен това има теми, които може да почерпим само от тях, например излезлият наскоро списък действащи руски политици и техните гражданства в натовски държави. Такова нещо в западни медии едва ли ще ce намери, защото такава информация не интересува особено западния читател, но за руската и за българската публика трябва да е мегаскандална поради противоречащото им публично говорене.
Колкото до Рузвелт, и аз си позволявам да се съмнявам в достоверността на информацията, защото тези теории на световната конспирация ми идват в повече. Като се има предвид, че Западът бе заварен напълно неподготвен за събитията в източна Европа в края на 1980-те години, мога да допусна, че западните разузнавания невинаги са осведомени за всичко.