Класация 2019 “Изчезнал политик през годината”

Наближава краят на 2019-та и началото на обичайните класации за събитие на годината, политик на годината и т.н. Предлагам една необичайна.

Да се прави цял списък не е нужно, но бих могъл да подредя първите трима в моята класация “Изчезнал политик през годината”. 

Водачът сред тях няма нужда го търсим – търсачката в интернет го открои като обект на извънредно любопитства от страна на българите, пожелали да се информират за неговага личност тази година. Цветан Цветанов, разбира се. Беше вторият след Борисов в ГЕРБ, главният кадровик на партията, организаторът на партийните изборни победи и изобщо най-незаменимият политик сред управляващите, който на моменти се привиждаше на някои заблудени коментатори като подготвян от Бориосв негов дубльор на върха на партийта и държавата. Но беше разкаран с един каратистки шут от всички тези супер(лативни) позиции със смайваща лекота и без очаквания апокалипсис от неговата липса. Усети се уж някаква липса, но чак пък апокалипса…

Следващата кандидатура в тази класация е спорна по отношение на датировката, но все пак държа на нея, макар корените на изчезването в случая да са по-стари във времето.  Става дума за Лютви Местан. Той пропадна още след падането на онзи руски самолет на 24 ноември 2015 г., довело до светкавичната операция по отстраняването на Местан от върха на ДПС заради позицията му, че Турция е имала право да се защити и да свали руския самолет, смятан за нарушител на турското въздушно пространство. Нещо, което заявиха също и от НАТО, но най-могъщият воен съюз на света и в човешката история не можа да го защити от всесилието на руската ръка в българската политика, нахлузила ръкавица за кацане на Сокол върху нея. 

Но след пропадането Местан се въздигна и даде признаци за желание и евентуални възможности ( при това със заподозряната подкрепа на самия Ердоган ) да се превърне в конкурент на партията, в която толкова дълго беше фактор, включително и на самия й връх. Отиващата си 2019-та обаче показа, че да си човек на Ердоган ( ако изобщо това е вярно, но все пак би трябвало да звучи страховито в редиците на българските турци) не е като да си човек на Путин. Усещането за изпаряване от политиката на най-стилно употребяващия български език политик в България се затвърди през най-горещата година за всички времена ( според климатичните оценки за 2019 г.).

Най-пресен, а може би и най – разочароващ за няколко стотин хиляди верни избиратели, е примерът с третия изчезнал, при това чисто нов политик, предизвикал много надежди. Това е архитект Борислав Игнатов. 

Поправете ме ако греша, но нямам спомен кандидатът на “Демократична България” да е направил опит за нещо като отчет или следизборно обещание за “бъдещи планове” ( както се казва на клиширан репортерски език)  след изборите, в които с такъв ентусиазъм верните ( да кажа пак) гласоподаватели му подадоха гласовете си. Просто изчезна от публичното пространство. Едва ли медиите, които си заслужават иначе подозренията за евентуална враждебност срещу г-н Игнатов, са единственият виновник за това. А когато не знаем каква е причината, няма как да заподозрем също, че тя е свързана с нещо положително и перспективно. По-скоро изглежда като нещо негативно и безпереспективно…

Относно въпросната класация “Изчезнал политик през годината”, която си измислих, могат да се измислят и да се включат сигурно и други имена. Но споменатите по-горе са свързани по един признак: и тримата “настъпиха руската мина”, както се изрази веднъж за себе си Лютви Местан. 

Отзад напред – Борислав Игнатов направи заявка за участие в политиката с фронтала атака срещу най-съветския от всички съветски колониални символи у нас, предлагайки първо Монументът на окупационната армия МОЧА в София да бъде променен до неузнаваемост, а в разгара на предизборнта кампания се съобрази с мнението на избиратели си, че е най-добре да бъде преместен в музея. Нечувано и невиждано “нахалство” по мерките на московската пета колона, настанила се и на “Московска” 3. 

Лютви Местан стигна преди него до други висини в “русофобията”, като си позволи да признае истината, че ДПС е наистина проруска партия и дори почти се извини на “Ню Йорк таймс”, че поиска от този вестник да му се извини за същата констатация от времето, когато беше начело на партията. 

Най-малко острота по тази линия има в изявите на изчезналия Цветанов, но пък при него честотота на критиките към руската политика се забърза, откакто се освободи от сянката на “блансьора” между Запада и Русия, източно-западния мост, черноморския миротворец и помирител на Балканите Борисов. В този смисъл се потвърждава правилото, че когато си във властта у нас, чиято уста е запушена от русофилщината, не можеш да си позволиш да казваш истината за политиката на Кремъл. Трябва първо да те изгонят от властта, за да започнеш истински да употребяваш свободата на словото ( си ).

Добрата новина  за желаещите да бъдат “пенсионира” без да докават пенсионна възраст политици има безотказно вълшебно биле. Новичокът действа безотказно.  Изричаш заклиннието “Путин не е съвсем прав” и прав ти пут! 

Лошата новина е, че за целта първо трябва да се прежалите да станете политици.

Ето затова хората казват, че политиката е мръсна работа. Обикновните българи трябва да бъхтят докрай, за да се пенсионират, а необикновените българи, натоварени с власт, имат привилегията да “излезнат в заслужен отдих” ( както се казваше за изхвърлението от високи постове ръководни другари в СССР и в българската му колония). 

Това справедливо ли е? Редовият гражданин може да си мърмори срещу Путин колкото си ще и пак няма да му се отвори парашута на ранното пенсиониране. Докато привилигированите политици си имат винаги отворена врата, през която да ги изритат щастливо в редиците на изчезналите (почти) безследно труженици на общественото поприще. 

Само ми е интересно как ще постъпи Борисов, който взе да намеква невероятното – че все някога ще престане да ни управлява и дори заплашва да стане репортер, че и разследващ журналист ( при цялата си функционална неграмотност на човек, похвалил се, че не чете книги). Дали ще се възползва от вълшебните думички срещу Путин, за да си отдъхне повече от заслужено от неуморното строителство на България или ще чака направо началникът в Кремъл да го разкара отново, както през пролетта на 2013 г., когато го пенсионира само временно?

НА СНИМКАТА: Авторът в търсена на отговори в (к)аналите на историята