Глобализацията, новият идеологически враг на лишените от мотивация след провала на съветския тип комунизъм по света левичари, изглежда се настанява не само в скачените съдове на световната икономика, но и в тенденцията популизмът и клоунадата да се превръщат все повече в глобално политическо явление.
Отбелязал съм този феномен във връзка с “химията” между Тръмп и Борисов, забелязана и от други ( като бившия посланик на САЩ в София Джеймс Пардю). Победата на Борис Джонсън ( над Великобритания, както един ден ще стане ясно и на неговите днешни фенове), е пореден повод за аналогии.
В нашия случай клоунадата в поведението на популиста Борисов се развива на висока скорост напоследък чрез неговите рейдове с джипката, достойни за направление от неговото джипи с цел преглед в някоя клиника за лекуване от прекален егоцентризъм, нарцисизъм и самохвалство. И Борис Джонсън пращи от подобна “ексцентричност” в методите на себепоказване. Независимо от факта, че по дефиниция е по- перфиден ( ако може в този контекст така да се преведе непреводимата на български английска дума sophisticated ). Все пак Борис Джонсън е ако не гражданин на света, то на Лондон. Това е достатъчно за несравнимото помежду им обстоятелство, че Борисов е гражданин на Банкя и не е мръднал от манталитета си на гларус в малък балкански провинциален курорт, разпознаваем по света като илитерат, общуващ лично с прегръдки и целувки с овластените си колеги в чужбина поради неспособност да комуникира членоразделно.
По интересна, макар и невероятно изглеждаща на пръв поглед, е …сходната националистическа ситуация в Обединеното кралство, съотнесена към царството на проруския национализъм, позволяващ тук да управляват разединените патриоти, а Борисов да им подражава, вместо да се разграничава от тях, както би трябвало да постъпи един “гражданин за европейско развитие”.
Едва ли има нужда при целия хаос на Брекзита да се обяснява очевидното, че този феномен е плод на буренясалата насред цветуща Европа британска национална гордост и носталгия по имперския лъв, макар и проскубан след разпада на империята “ в която слънцето никога не залязва(ше)”. Образът на лъва играе картинно самият Джонсън. По този показател наистина поглед нямаме нищо общо с британците поради несъстоялото се българско величие от британски тип, но при по-внимателно вглеждане приликите стават видни.
Какъв е профилът на британците, искащи да се отделят от ЕС?
Това са тъгуващи по миналото по-малко образовани и по-възрастни хора, живеещи по-скоро извън големите космополитни центрове на острова, които си спомнят с умиление миналото. Ще рече някой, че този профил, погледнат очи в очи в анфас, приляга повече като аналог на масата социалистически фенове у нас. И това изглежда така само от “първия поглед”, зад който прозира фактът, че говорим за една и съща тенцнденция на плъзгане към “ценностите” на безценното за носталгиците миналото – тенденция, определяна като консерватизъм, макар с различен идеологически генезис.
Ако оставим настрана личностите прилики между Борисов и Борис, залагащи на “личния чар” за привличане на симпатизанти чрез съответните клоунади, на повърхността на повърхностното явление “управление чрез харизма” най-важен е общият политически контекст на гласуването за “по-малкото зло”. Това се случи тази седмица в Лондон. В България ядем от десетина години тази попара, описана в менюто на българските избори от британското списание “Икономист” с израза “българите пожелаха още веднъж от същото”.
Преобладаващо нормалният ( все пак) избирател във великата ( все още) Британия не би гласувал за реанимирането на социализма от комунистически тип. Типове като Джонсън максимално се възползваха от тази яснота в мъглата на самоотлъчването от ЕС.
Тук приликата с България вече е буквална. Кой нормален ( все пак ) българин, който (все пак) е припознал демокрацията за алтернативата на комунизма, би искал на власт да дойде някое джереме, местен дубликат на Джереми Корбин, което врещи, че демокрацията ни е отнела много!
Борисов гради кариерата си на столичен кмет и премиер общо 14 години, паразитирайки върху тази безалтернативност, на която се представя успешно като алтернатива, достатъчна за толкова избиратели, колкото да го държат на власт България. Борис постигна същото срещу плашилото Джереми Корбин. Една голяма крачка напред за него и истински скок към пропастта на дългогодишно градените връзки между острова и континента.
Популистите от цял свят са очаровани и се обединяват като пролетариите по призва на Маркс и Енгелс. Вождът на белите полетарии в Америка Доналд Тръмп пръв изригна във възторг. Топли поздрави на Борис изпрати и Борисов. Но най-много хихикат в Кремъл, където този път не отварят толкова явно и буквално шампанското, както при победата на техния Тремп на президентските избори в САЩ. Пазят си шампанското за момента, в който Борис ще става за мезе, оплитайки се постморталните последици на своето салто мортале.
Борис Джонсън напомня на свирача с флейтата от германската легенда от 13 в., пресъздадена от братя Грим. В приказката ( grim на български е мрачен) свирачът е нает от гражданите на Хамелин да ги отърве от плъховете. Както обещал, той ги омагьосал с харизматичната си флейта , повел ги извън града и ги издавил в река Весер. Когато отказали да му платят за услугата, той повторил същото с децата на града. Свирачът засвирил друга мелодия, с която увлякъл децата. Те никога не се завърнали от бурните води, където ги завел за отмъщение.
Нещо подобно вече се случи с децата на България, прогонени от колективните усилия на свирачите от епохата на “простите” ( съвпаднала с интегрирането в ЕС ), в която стотици хиляди българчета избраха да потърсят по – сложно решение за живота си от това просто да се примирят и да останат под управлението на един прост човек. В британския доста по-перфиден микс от традиции и мотивация предстои и на островитяните да изпитат горчивата сила на ефекта от флейтата на популистките свирачи, които успяха да противопоставят млади на стари, ностаглици на проевропейци, провинциалисти на глобалисти.
Както казват руснаците, някои от които потриват ръце от радост от факта на разделението сред вековните английски врагове на руското мракобесие, “лошият пример е заразителен”. И явно не е поучителен, бих добавил към тази руска, изстрадана и доказана от собствената им история мъдрост. Ако беше поучителен, британците биха могли да си направят правилни изводи от лошия български премер, но явно и в това отношение гордоста им е лош съветник. Не им позволява да си вземат поука от нашата “горда Стара планина”.
“Борисов е гражданин на Банкя и не е мръднал от манталитета си на гларус в малък балкански провинциален курорт, разпознаваем по света като илитерат, общуващ лично с прегръдки и целувки с овластените си колеги в чужбина поради неспособност да комуникира членоразделно.”
Конгениално!
За България лек е намерен.
Справка и то на два пъти Добрич.
https://www.segabg.com/category-observer/svetut-bez-gerb-ili-kak-dobrich-unizi-edna-osvirepyala-partiya
Британците много скоро ще вдянат на какъв … се нахендриха. Плащането на сметката Брекзит ще е дълго, солено и болезнено. Но и лейбъристите с изпадналият сякаш от първата половина на миналият век комуняга Корбин не дадоха шанс на читаво мнозинство да излъчи достоен за великата история на острова премиер.
Култовата класация “Изчезнал политик на годината” и весело-натъжаващата поредна статия за двата чипика, ме напушва на смях и за момент забравям колко тъжен е този смях. Иво, благодаря за остроумието, тънката проницателност и лекотата с която наказваш простака имащ се за гений. Зная, ще остана с отворени очи, за другото не се страхувам – случващото се няма да е без последствие за хитрия селтак / имаше такова определение в един хубав филм /… Ами това “…Пазят си шампанското за момента, в който Борис ще става за мезе…” Как да го кажа : Тъжна веселба от остроумието! Благодаря Иво! Приятен ден приятели
Да-а, този анализ оставя някакъв горчиво-сладък послевкус…
Затовя я нещо по-веселичко (не е за бянкянския страхлив простак), едно такова пэрэдавое, уникалнае, аэракасмичэскае, абе въобще бэзаналогавае:
https://faktor.bg/bg/articles/poreden-proval-ruskiyat-kosmicheski-korab-orel-se-okaza-prekaleno-tezhak-za-da-izleti-do-lunata
Накъсо, североизточните маймун-цигани ще гледат Луната, ама от Земята…
Извинявам се новото включване което на всичкото отгоре не е И по темата.
Но имам смекчаващи вината обстоятелства. Не е на съвеЦкий диалект, т.е., не би трябвало да предизвикам подскоци тук-там из БЛОГА НИ.
На всичкото отгоре изглежда, че е на път да се сбъдне научната фантастика от заместителят (сериалът “Седморката на Блейк”) на ЛОИ в Лос Анджелиз 1984г. Игри които бойкотирахме и с участие и с не показване по телевизията. Да са живи и здрави белградската и букурещката. През снежинките все някак си успяхме с цената на безсънието да се докоснем до СЪБИТИЕТО.
https://www.thedrive.com/the-war-zone/31445/recently-retired-usaf-general-makes-eyebrow-raising-claims-about-advanced-space-technology
Изданието е The Economist 🙂
Г-н Инджев, моля споделете личното си мнение за финансиста Джордж Сорос! Харесвате ли неговата идея за глобализъм в която светът е едни голямо село и всяка следа от различие в културата е редно да бъде заличена в името на голямото село.
Не харесвам Русия, нито Борисов, от известно време живея в САЩ , но се възхищавам на консервативни личности в това число и на новия премиер на Англия. Харесвам и Виктор Орбан а ЕС в сегашния му вид силно ми мирише на противен социализъм. Но Вие явно си го харесвате този ЕС
Към Miro Tonchev:
Явно имаме различен вкус и това само по себе си не е повод за война. Но не е и повод за се изповядвам повече от онова, което пиша в статиите си, в които съм толкова откровен, колкото малцина други мои подобия.
Моята работа е да взимам, а не да давам интервюта и да обяснявам какво съм искал да кажа като се оправдавам за това на всеки, който не е разбрал ( или просто иска да ме предизвика на диспут, който не ми се води като някакъв бонус за желаещия) . Авторът обикновено не разказва картината си, а оставя на хората сами да си правят изводите.
Към yan:
Прав сте, това е един от случаите, при който честото цитиране ( от моя страна) накрая притъпява спомена за правилната му упортеба.
@ MIRO TONCHEV:
Доколкото знам, този блог не е образователен. Не е лошо да проявите инициатива и да попрочетете малко повече. Това ще помогне да избистрите кашата от представи, в която е затънал светогледът Ви. Като начало, не е лошо да започнете от там, че
глобализмът не е идея /на Сорос или на когото и да било/. Той е явление, обективно протичащ процес, нямащ нищо общо с човешката воля, още по-малко със съзнателния стремеж или социалното инженерство.
Нищо лично!
Към Miro Tonchev:
Европа следва примера федерализма на САЩ! Така че едва ли ЕС ще стане по-социалистически съюз от днешната американска федерация-САЩ!
Да ви припомня също така ,че и Русия също е федерация!
Така че няма смисъл да повтаряте , безкритично, само популизма на днешните “консерватори” , като Орбан, Тръмп , Джонсън и Путлер!
Те не предлагат никакви решения , които да се адекватни за днешните проблеми на днешният глобален свят! Те само искат да повтарят старите решения за новите глобални проблеми, които са изцяло погрешни! Още повече ,че сегашното икономическо, демографско, политическо и обществено развитие е коренно различно дори от събитията и проблемите , които са съществували преди 50-100 години! Най-малкото , защото сегшното население е 2-3 пъти по-многобройно от населението след Втората световна война! Същото така , освен по-многобройното население, сега и технологичното развитие е също много по-различно от преди това!
За това ,след като света е много по-многоброен и по-глобализиран от преди , това изисква също и различен подход от “консерватизма” на Тръмп , Орбан и Джонсън! И пак ще ви повторя ,е САЩ също са федерална държава , в която има 50 щата! За сега!
@ Много уважаемий господин Миро Тончев
Позволявам си да допълня чудесният пост на господин Павел Тинков адресиран към Вас с конкретика. Кой е Виктор Орбан и за какво се бори. Приятно четене.
https://theins.ru/korrupciya/43801
Разликата между САЩ и ЕС мили хора е че тук имаме право да защитаваме частната собственост с оръжие. Няма такива дивотии някой да иска да те обере или изнасили жена ви а вие да чакате великата държава да ви помага. Разчитайте на централните органи да ви оправят и чакайте да стане 1984. За свободата на словото в любимия ви ЕС няма да говорим даже
Чукча не читател, чукча-писател.
Кой разбрал-разбрал.
Zdraveyte, skqpi priyateli! Ne naprazno drevniyat mqdrec e kazal: “Az znam, che nishto ne znam!” IVO, blagosloven da si! I prodqljavay taka: BUDI, BUDI zaspalite!
Miro Tonchev, aко смятате за голямо цивилизационно постижение всеки да ходи с пистолет в джоба си, мерси боку и данкешьон, но си предпочитам добрата стара Европа, в която полицията още е на мястото си. Имал/а съм си работа с германската полиция, която ми реши проблемите с един телефонен разговор и/или 2-3 имейла.
Впрочем, на Запад Сорос никому не пречи. Да бъде размахван като плашило, е кремълскo изобретение, с коeто руските демагози и нашите папагали отвличат вниманието от собствената си некадърност да си подредят държавите така, щото да заприличат на западните демокрации, а не на банановите републики. Вce в този ред на мисли, учудвам се, че живеете в Щатите, но преживяте кремълски опорки. Разни хора – разни идеали.