По-четен веднъж в годината от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган няма. Всички се втурнаха да разчитат подтеска в изявленията за парадигмите на човека, с когото се започвах, когато беше облечен в паравоенна униформа около 3 часа сутринта в една софийска дискотека.
Мой познат, когото бяха изпратили в Бейрут от ДС да се внедри в сейството ми и да започне да донася за “истинската ми същност”, се отдели от свитата на Доган, дойде при мен и ме покани да отида в сепарето му. Беше около година след като с огромен скандал, отекнал чак до Държавния депатрамент на САЩ в годишния му доклад за състоянието на правата и свободите ( само че истинските, а на “побългарените” в рамките на абревиатурата ДПС).
Дискотеката май се казваше “Амазон”. Намираше се в кв. “Иван Вазов” в София. Беше близо до редакцията на в. “Експрес”, който имаше рекламен бартер с тази дискотека. Бяхме окъснели след предаването на броя на всекидневника, на който бях главен редактор, когато от незнаен за публиката заден вход се появи огромният бодигард на Доган , небезизвестният по онова време в публичността Ерол. Зад гърба му крачеше в полувоенно облекло от главата до петите самият шеф на партията, изиграла ключова роля в моето прогонване от поста директор на БТА миналото лято.
Поколебах се, но любопитството ми наделля. Защо ли моят главен екзекутор при отстраняването ми като шеф на агенцията ще иска да се “видим”?
Отидох в сепарето на Доган. Беше потънал до ушите в едно меко кресло. Щом ме видя, и почтително се ръкува с мен, сякаш е мой благодетел, а не преследвач. След едно “наздраве” си помълчахме няколко минути и си тръгах при моята компания , придружет отново от човека, за когото вече знаех, че е бил впримчен по линия на своята “нетрадиционна сексуалана ориентация” да следи в края на 80-те години на миналия век моето вече многодетно семейство, очаровайки ни с артистичността си. Като си помисля колко пъти е дундуркал малките ми деца и как се заливахме от смях на неговите артистични остроумия ( можеше да имитра всякакви гласове и известни личности)- все пак беше майстор на сатирата от национална велчина…
Човекът на Доган вече е покойник. Преди “промените” беше не чест, а непрекъснат гост в дома ми в кв. “Младост” 4, където се оказа съсед през две жилищни сгради. Дали това съседство е било случайно или е било част от плана да бъда държан изкъсо във времето, когато бяха започнал да се изявявам “нетрадиционно”, но в политическия смисъл на думата ( срещу “възродителния процес”, срещу Живов, и пр. ). С натискането на звънеца въпросният артист започваше да ме подпитва да разкажа нов виц за Живков с комплимента, че съм бил по-голям артист от самия него. Не пропускаше и да ме “скастри” приятелски, че не обичам своя заместник-главен директор Ненчо Хранов, който бил добър човек. Хранов, както се оказа, е отговарял по онова време за всички тайни служби в БТА.
Общите ни познати от онези години сигурно вече са се достили кого визирам. Беше известна личност, която след “промените” се оказа изключително близка първо на Доган, а после и на Симеон Сакскобургготски, който го заведе със себе си в Ню Йорк на предназначен за българи камерен спектакъл, платен от Августин Пейчинов. А защо пак същият артист беше и най-близък приятел с уважаваната актриса Невена Коканова, с която делеше по едно време покрив ( нищо общо с “оринтацията” му от онова естество, за която споменах ), това не знам. Бях престанал да разговарям с него откакто разбрах, че ме е клепал. Самият той разбра, че съм разбрал.
Спестявам името на вероятно разпознатия вече от мнозина артист, но се чудя в какво качество се е оказал толкова близък с Доган във времето, когато управляваше проруската корпорация Мултигруп и неговото правителство , дошло на власт с мандата на ДПС след пълзящия преврат срещу правителството СДС, довел до промяна без избори на мнозинството в парламента през есента на 1992 г. Не се боя от съдебни дела от разярени близки на покойния вече доносник. А и такива са малко вероятни. Той нямаше ни жена, ни деца. Просто следвам правилото да се въздържам от крайности в оценките за живи и мъртви грешници при положение, че писмените доказателства за техните “прегрешения” спрямо мен и семйството ми са надлежно скрити от същите кукловоди, които дърпаха конците на доносниците, използвайки често техните слабости.
Поради същите причини не се решавам да пиша и книга за преживяванията си ( например в Бейрут), които вероятно биха представлявали интерес за едни и биха вбесили с евентулната си откровенст други. Когато не мога да бъда докрай откровен, поради споменатите задръжки, е по-добре да не започвам разговор с недомлъвки.
В този смисъл споделеният спомен със странната ми среща с “военния” Доган и неговата компания е по-скоро заместител на поредния поредния политически коментар на поредната арогантна годишна реч на този “раздавач на порциите” в българската политика от десетилетия насам. А е арогантен поради факта, че се подиграва на всички с въпроса какво му били дали последните 30 години.
Всички знаят отгвора : сараи, държавна охрана, държавни подаръци под формата на пристанище и електроцентрала, частни хонорари за милиони за “инжинерни постижения” в хидроинжинерството. Но най-вече тези десетилетия му дадоха ключова роля да сваля, качва и крепи правителства. Последното беше онова на Орешарски, което в един момент реши да свали също по причини, които не ни съобщава в новогодишните си речи, чрез които се вживява в ролята на истинския стопанин на държавата, заместващ с изпреварващо новогодишно слово държавния глава. Артист!
Истинският въпрос без отговор на институциите е защо не му взимат нищо от нова, което са му дали през тези 30 години, а получава още и още. Не му ли стига?
Може би споменатият държавен глава Румен Радев ще събере смелост да попита точно това, когато се изявява като говорител на борбата срещу статуквото? Нали всички, включително и той, констатираме липсата на справедливост. Чакаме словото му в рубриката “вие питате, ние отговаряме”, чрез която медиите по време на НРБ лицемерно имитираха свобода на словото в общението с поданиците на правешкия монарх.
Четох това “слово” на Доган. Струва ми се, че квалификацията “арогантно”, което г-н Инджев дава, е твърде коректна. Доган не заслужава такава коректност. “Словото” му е просто “нагло”.
Атлантици: До кога авиационна база „Граф Игнатиев“ ще носи името на българомразец, а не на героя Димитър Списаревски?
Вече трета година инициативата Трета авиационна база „Граф Игнатиев“ край Пловдив да бъде преименувана на „Димитър Списаревски“ остава чужда за българските институции. И понеже живеем във времена на безпрецедентни предизвикателства, отговорната политика в областта на отбраната и сигурността на страната изисква да бъде издигнато на по-високо ниво националното ни самочувствие, да бъде насърчаван бойният дух на военнослужещите в българската армия, а военните ни бази да носят имената на героите на България.
За това настояват от Атлантическия съвет на България. Те изразяват позицията, че Трета авиационна база край Пловдив, наричана по името на българомразеца граф Игнатиев, която осигурява въздушния суверенитет на Република България, трябва да получи името Трета авиационна база „Димитър Списаревски” – въздушният герой, загинал на 27 години по време на защита на София на днешния ден, преди 76 години.
Припомняме пълния текст на позицията на атлантиците, публикувана още на 1 ноември 2017 година:
Живеем във времена на безпрецедентни предизвикателства, които поставят нови, по-високи изисквания пред системата за национална сигурност на България. Отговорната политика в областта на сигурността и отбраната на страната следва да отчита и необходимостта от издигане на по-високо ниво на националното самочувствие и съзнание на българските граждани.
Поради тази причина ние, членовете на Атлантическия съвет на България (АСБ), считаме, че с цел съхраняване на националната памет и гордост на българския народ и за насърчаване на високия боен дух на военнослужещите в редиците на българската армия, военните бази на територията на страната трябва да носят имената на героите на България.
Такъв национален герой е Димитър Списаревски, откроил се сред най-ярките имена в историята на българската авиация. При отбраната на небето над столицата, по време на бомбардировките през Втората световна война, той влиза във въздушен бой, сваля една от „въздушните крепости” на противника и се врязва в друга, като сваля и нея, жертвайки живота си, за да спаси хиляди невинни граждани.
Неговата саможертва разнася славата на българската изтребителна авиация далеч отвъд пределите на Родината.
Считаме, че днес паметта за нашите герои и техният пример, са необходими повече от всякога на българското общество. Дълг на всеки от нас е уважение и признателност към техния подвиг.
Затова ние настояваме Трета авиационна база, която осигурява въздушния суверенитет на Република България, наричана „Граф Игнатиево” по името на близкото населено място, да получи името Трета авиационна база „Димитър Списаревски”.
Нека с тази инициатива докажем, че България помни и почита геройски загиналите българи за свободата на Отечеството.
Призоваваме военно-патриотичните организации в страната да излязат с конкретни предложения пред Министерството на отбраната за официално наименуване на всички наши военни бази с имена на български герои и личности с принос към свободата, отбраната и военното изкуство на България.
Готови сме да ги подкрепим и да участваме в обществена дискусия по тази важна за патриотичния дух на нацията тема.
https://faktor.bg/bg/articles/atlantitsi-1-3
Хубавичко сте го изтипосали турчеещият се ЦИГАНИН Меди Доганов, който впрочем в един прекрасен момент натири въпросния ерол като куче, макар че тоя последния спеше с оръжие в ръка на прага на стаята му. А доживя дните си като шофьор на линейка, ако се не лъжа. Това е “признателността” на мангало-кагебиста, раздаващ порциите…
Нека прочее сега си спомним за един по-достоен българин, който грее сред звездите-закрилници на родното небе – кап.ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ-Спаича. На 20 дек. 1943г. той завинаги отлетя към небесния аеродром, след като свали 3 изтребителя “Лайтнинг” и 2 тежки бомбаpдироBача B-24 Либърейтър”,втория с пряк таранен удар.
“Твойта вражда беше вражда сатанинска,
твойта любов беше любов исполинска,
любов без съмненье, без свяст, без предел,
що кат кръст огромен беше ти понел.”(Ив.Вазов)
Спаичът тогава е само на 27 години.
Подвигът му разтърсва не само онемяла България, а целият раздиран от войната свят. Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял картечар от екипажа на 2-рия бомбардировач, от болницата моли майката на Списаревски за среща, за да ѝ предаде личните си ордени и медали. Като рицарски поклон пред подвига на обезсмъртилия се победител.
Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и “торпилата на Балканите”. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите, за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост. В САЩ операцията е включена в учебната програма на пилотите-изтребители и се учи и до днес.
След само 2 години взелите с кръв властта комунистически бандити предлагат на СССР-коменданта на София да бъде изселено “семейството на врага на народа Списаревски”. Макар и руснак, този достоен офицер, полк. Орлов, зачерква името Списаревски от списъка и изгонва комун-помиярите от кабинета си, тръмогласно викайки, “Той е загинал за вас и родината си, що за хора сте вие, вашата м…”. През 1946 гой е върнат в “матушката” и следите му се губят някъде из лагерите под “жаркото слънце на Колима”.
Димитър Списаревски посмъртно е произведен капитан (1043г.) и полковник (2009г.) на ВВС на Бъгария.
Дано още хора са се сетили да сложат цвете на паметничето край Д.Пасарел.
Поклон!
Има и хубави новини днес:
https://faktor.bg/bg/articles/shefat-na-ep-zapochna-razsledvane-sreshtu-angel-dzhambazki
A путиняшката воня, вдигната от двете идиот-помиярчета стэфанов и анзов, продължава да се стеле по света и у нас:
https://faktor.bg/bg/articles/navalni-onzi-adski-lud-balgarin-s-ikonata-stana-olitsetvorenie-na-bezsilieto-na-putinovata-vlast-video
Как да не съм “proud to be Bulgarian”?
Прочее, желая на Стопанина, на ПАВЕЛ ТИНКОВ, EVERYONE ELSE, SMS и всички останали колеги-съфорумци светли и благословени Рождественски празници!
Отне ми близо половин час да се сетя, че лицето, споменато в статията, вероятно е с инициали И.Б. Беше ми станал противен още когато се кълчеше по митинги на БСП(к).
@Иван Козов, не е! Инициалите са Н.К. Но както се казваше в един добър стар виц когато клиентът по погрешка попада вместо на телефона на електроснабдяването, на топлофикацията: “И на вас да ви таковам такованката”
Извинявам се И за това включване но новината си заслужава. Още топли-топли санкциите на САЩ срещу двата потока и главният подизпълнител, швейцарската компания Allseas моменталически са си били камшика. Намигане към Баце който нервно пуши встрани. Думам ти дъще, сещай се снахо.
https://allseas.com/news/allseas-suspends-nord-stream-2-pipelay-activities/
Наглите опити за фалшифициране на българската история са престъпен, противозаконен акт и отговорът му трябва да бъде незабавното възстановяване на истината, събаряне на унижаващото националното ни достойнство “съоръжение на лъжата”! Няма какво да се чака законова реакция от страна на институциите, местни или национални, т.е. да се чака от умрял писмо!
Русия обяви на паметни плочи имената на 44 войници от Червената армия, загинали от препиване с алкохол в Бургас
“Братушките” продължават с опити за фалшифициране на историята ни
https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-rusiya-obyavi-na-pametni-plochi-imenata-na-44-voynitsi-na-chervenata-armiya-zaginali-ot-prepivane-v-burgas