Валерий Тодоров се кандидатирал да потрети като шеф на БНР, но от СЕМ му намерили някаква причина във връзка с негов частен бизнес да не го допуснат до конкурса. Сега кандадитатът за началник пише жалостиви писма, включително до президента и премира. Управлява му се на човека пак. Не му стига да е бил директор два мандата по времето на Първанов, когото обслужваше всеотдайно.
Този дребен сам себе си, но много закръглен като обобщение проблем, се промъкна като новина насред новинарската суша около Рождество Христово, наводнено от протести на обезводнениете граждани на Перник.
Ожали се изживяващият се като жертва на медийната ситуация у нас Валерий Тодоров, дългогодишен медиен охранител на образа на родения в околностите на Перник Георги Първанов, бивш шеф на БСП, президент на РъБъ , основател на партийката АБВ с ресурса на държавата в края на втория му мандат, главен рекламен агент на енергийните проекти на Москва в България и преследвач на свободното слово в паралелен слалом в това отношение с началника Путин.
Колегата Мерим Тенев, напуснал в знак на протест срещу безсрамния слугинаж на радиото по онова време, се подписа с името си под твърдението си, че в БНР Първанов е бил “свещена крава”. Т.е. Тодоров е бил нещато като кравар, но не в онзи смисъл, който придават на думата американофобите у нас – т.е. той е бил борец срещу “краварското” влияние у нас от русофилски позиции.
Въпросът не е в личността на жалещия се от репресията да не бъде допускан пак да яхне една национална институция , а във факта, че изобщо смята това за нужно, възможно и дори някак си заслужено. Защото, като съм отбелязвал, у нас “руско гладно нема”.
Българите, които служат вярно на истинската си матушка, биват публично и щедро награждавани от нея – с парични награди, ордени, грамоти и почетни зцанци ( Шернкова нейият Гестапото, Николай Малинов и много, много техни подобия). Награждаването им става освен за тяхно лично поощрение ( “так держать, молоцы”), но и за назидание на прегазените от “свещените крави” и пуснати да пасат по нанадолнището на маргинализацията чрез изолация.
Прегазените от червените братушки на Дядо им Мраз дори до микрофона на БНР не ги допускат, какво остава до някакви постове на възлови позиции. Кравораздаването у нас не само допуска кравопреливане здравите кадри, но направо изисква ценните кадри на краварското обслужване да бъдат тикани нагоре като скалата на Сизиф Владимирович Путин.
С увереността, че му се полага за пореден път да управлява, Валерий Тодоров гордо декларира в биографията си следното:
Член е на Управителния съвет на Форум „Русия – България“ и на Управителния съвет на Форум „България – Китай“.
Бил е председател на гражданското сдружение „Партньори“ /Москва/ и издател на излизащия в Москва двуезичен вестник „Български вести“
Бил е член на Обществения съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи на Република България ( едно от многото свръталища на русофилщината под държавна табела у нас – бел. авт.)
- Носител е на годишната награда „Золотая муза“ за принос в културния обмен между България и Русия.
- Носител на Почетна грамота на Руската православна църква
Завеждащ Кореспондентския пункт на БНР в Москва – януари 1993 – октомври 2006 г.( направо незаменим в Москва за цели 13 години, след което “случайно” точно той оглавява БНР под президентското крило на рекламния агент на руските енергийни проекти – бел. авт.).
Член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, председател на 119 дружество на СБЖ ( друга крепост на откровени следовници на правата московска линия у нас- бел. авт.)
У нас заслугите към Русия са сертифакат за годност да бъдеш началник. Тодоров с основание се чуди как така го пренебрегват за трети мандат като супер доказан проруски кандидат. С право се жалва от тази несправедливост човекът ( на Путин )!
На желаещите да ме заподозраят, че “завиждам”, съобщавам отново: доказал съм категорично, че не ламтя нито за постове, нито за заплати. Можех да се върна на син кон на върха на БТА по време на синьото управление през втората половина на 90-те години, но отказах да съм производна величина на политическата конюнктура.
Общото между крайно крайно бесните и крайните леваци не е само в класическото сливане на образите им. В моя случай, като техен дразнител, те се родеят по убеждението си, че ми се плаща. Плюли са си в устата в диапазона от крайно бесния Инфантилев ( за когото всички са гадни комунисти и още по-отвратителни участници в световния “чифутски” заговор, освен онзи в огледалото), до тов. Сымов, негов другар по омраза, насочена срещу моя скромност конкретно и обобщаващо против “психодесните” и буржоазията ( макар самият той да е новоизкласил червен буржоа като висша партийна номеклатура в БСП).
Не мога да запуша устите на клеветниците, макар някои от тях да се опитват да ми причинят точно това чрез анонимни заплахи за живота ми, съдебни дела или чрез медийно бичуване без право на отговор, както др. проф. Нина Дюлгерова, която призова публично в интервю за в. “Труд” да ми бъде забранено да пиша. Може би сгреших, че не изпълних обещанието си да я дам под съд – не заради тази болшевишка изява, а докаже в съда основателността да бъда набеждаван, че съм “платен”, за да си пиша книгите и статиите. В този смисъл рапортувам със самопризнаие за неизпълнено обещание през годината пред работодателите си, т.е. пред вас, читателите.
На злобарите, които се давят в своето завистливо нещастие, нямам какво да кажа, освен, че съм щастлив човек и без постове, (руски) награди и прочее подкупи за послушници на статуквото. И макар те да не могат да си го представят- постигам щастието и удовлетворението от работата си без никакви грантове отникъде. Гарантирана ми е само семейната подкрепа, а за читателската аудитория се боря, но без да се нагажадам към нея. Има вероятност това да проличи и в евентуална нова книга, която замислям за 2020 г.
Топъл поздрав от работния ми кабинет за светлите празници с пожелание за щастие и на вас, моите читатели!
“… родения в околностите на Перник Георги Първанов, бивш шеф на БСП, президент на РъБъ , основател на партийката АБВ с ресурса на държавата в края на втория му мандат, главен рекламен агент на енергийните проекти на Москва в България и преследвач на свободното слово в паралелен слалом в това отношение с началника Путин.”
По-малко от едно от изречение и в него всичко по ПАПКА ГОЦЕ.
ШАПО!
Страшен кабинет .Завиждам на чистия въздух и на дизайна. Поздрав за весело посрещане на светлият Христянски празник
И МНОГО ПОЖЕЛАНИЯ ОТ ПОСЛАНИЦИТЕ ГОВОРЕЩИ БЪЛГАРСКИ ДО ВСИЧКИ НАС….ТУК В ТОЗИ ЛИНК. https://www.facebook.com/100015327691622/posts/752268595294057/?app=fbl
Пожелавам Весела Коледа на коментаторите, това по Стопанинът на БЛОГА НИ, по съвместителство съблогари, това е по Големият СТАМБО и безбройните читатели които тук “пасуват” но за туй пък най-активните от тях пълнят съдебните зали в знак на солидарност с Твореца Иво Инджев и са винаги пред МОЧА. И така, до пълното му демонтиране
По традиция ще “подсиля” поздравите си с коледното есе на Иво отпреди 7 год. и неговият отговор.
На Бъдни вечер
Докато официалните медии правят ретроспекции на катаклизмите, бедствията, убийствата, войните и всякакви други нещастия през годината си помислих да направя нещо като лична „класация” на добрините-без претенция и възможност за изчерпателност. Нека бъде скромен отговор на всички, които са ми подарили внимание, доброта и съпричастност.
Нима не е „чудо” на Бъдни вечер да получиш силна инжекция доброта от лекар, с когото не си близък, но като разтревожен родител си се обърнал към него за съвет? И вместо съвет, да получиш покана да го посетиш!
Случи се така, че най-малката ми дъщеря, подражавайки на моите фокуси да „вадя” някакъв предмет от ухото си, загуби в ушенцето си графит от молив. Ами сега? В поликлиниките навръх празника дежурят шепа лекари, а опашките са огромни- само в ИСУЛ в София имало стотина пред дежурния кабинет, което ми гарантираше особена „тиха нощ, свята нощ” на тази опашка, вместо край елхата с децата.
Един лекар обаче, научил от мен за проблема, извърши интервенцията у дома, където ме покани заедно с малката палавница. Не само не поиска и не взе пари, но и ме изпроводи с бутилка вино, подарък за Коледа.
„Дреболия”? На фона на земетресенията и наводненията, може би…Но всъщност такива „дреболии” осмислят значението на думата доброта.
Ако за лекарите, макар и често пъти да са обект на остри социални диагнози с обратен знак поради хроничните проблеми на болното ни здравеопазване, добротата се предполага някак си по дефиниция, какво да кажем за едни…мутри.
При транспортен инцидент на оживен път, макар и без наранявания на никой от нас, нито една кола не ни подмина. Лекарка спря да предлага успокоително. Други звъняха един през друг на пътна помощ за килнатата ни в канавката грохнала допотопна количка. Но най-дейно се оказа каре дебеловрати момчета-типични мутри, както сме свикнали да ги наричаме. Без много приказки скочиха от джипа си и дружно изправиха наклоненото ни возило и като нищо щяха да го закарат до сервиз, както предложиха, ако не беше пристигнала вече пътната помощ. Изпоцапаха модните си дрешки, но не им мигна окото, след което отпрашиха също така безмълвно под благодарните погледи на нашата пострадала компания.
Няма как да подмина и „случката”, която съм разказвал- за пенсионера, който си даде спестяванията, за да бъдат произведени чадъри с надписа „Течна дружба” за представянето на книгата ми миналата година. Беше прочел за тази идея в блога ми и разбирайки, че тя няма да се осъществи по финансови причини, „спонсорира” една кауза без изгледи и намеци за компенсация и печалба.
С него станахме приятели. Но какво да кажа за хилядите (наистина хиляди) добри хора, които ми даряват щедра подкрепа чрез обратната връзка за общуване в рамките на блога! Няма как да благодаря лично всеки път на всеки- при тези милиони посещения и десетки хиляди коментари би било доста „трудоемко”. Но ето че имам възможност да се „измъкна” от ситуацията с обобщаващо БЛАГОДАРЯ!
Изобщо, когато казвам, че вярвам в доброто у хората, макар да пиша като правило за заобикалящите ни злини, имам щастието да го знам от личен опит.
Пожелавам същото познание на всеки!
Благодаря за напомнянето, включително в частта за добротата на един лекар, който искам днес да назова: доктор Кабакчиев от “кварталната” ни болница в кв. “Лозенец”, на когото от години доверяваме преценката за здравето на децата ни ( уши, нос и гърло), но с когото не бяхме близки, за да смятам за “нормално” да върши интервенции у дома на връх Бъдни вечер. Впрочем той пригоди един инструмент с подръчни средства, за да достигне до деликатното място в ушенцето на малката Нина. Беше впечатляващо отвсякъде!
А пенсионерът, да ми е простено от него за “разкритието” ( без негово изрично съгласие), който донесе в издателството спестяванията си за осъществяване на идеята ми с чадърите, е известният на мнозина от читателите в този блог Георги Чунчуков. Така се запознахме и сприятелихме с този пенсиониран учител от Добрич, който не веднъж ми е помагал по различни начини и след онзи случай от пролетта на 2011 г ( вместо аз, по-младият, да му помогна с нещо).
Тези “малки” лични истории и още много други подобни, крепят личното ми упорство да вярвам, че има смисъл човек да се понапъне не само за свое добро, но и за доброто на Човека.
Към Веселин Станев:
А допълнителното му качество на кабинета е удовлетворението, че тази есен си го постоих сам от изрязани клонаци и прочее подръчни материали над стръмен скат, разчиствайки “джунглата” за отваряне на гледка към Балкана.
Честито Рождество Христово на всички празнуващи!!!
Много здраве и късмет на всички!!!
Уважаеми господин Инджев,
Бъдете здрав още дълги години за да осветлявате душите и умовете на многобройните посетители на блога Ви!!!
Весели празници!!!
Към Шумаров:
Е, колко много да са читетелите на блога?
До Нова година посещенията, отчитани от броячката, ще станете 44 милиона ( според някои преброители, пожелали анонимност от срам да се обозначат с истинското си име, става дума за шепа хора, които влизат в блога към няколко хиляди пъти на ден).
44 милиона посещения е нищо – в сравнение със статистиката на някои електронни официози, които редовно съобщават за милиони посетители на ден. Което прави милиарди, ако не и трилиони посещения в официозите,състезаващи се за все по-големи навалици от наивници в техните сайтове.
Весела Коледа, скъпи приятели! Жоре, благодаря за пожеланието! Желая същото и на теб, на стопанина на блога и на вси съблогъри! С риск да стана банален ще кажа: Само с пожелания здравето не може да се запази. Та,който не е чел книгата на ХАРВИ ДАЙМЪНД, първото издание, да я прочете. От двадесет години живея според неговите съвети и не взимам хапчета за нищо. Вечер спокойно можете да си пийвате аперитив и червено винце, без да прекалявате, естествено. Още веднъж: ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ, ПРИЯТЕЛИ!!!
Тъкмо анонимниците, които подлагат на съмнение тези 44 милиона посещения имат нужда от светлината, която пожелах в предния пост! Голяма част от тези анонимници се просвещават тук на аванта и залагам фатмашкия пагон на Каракачанов и част от шкембето му, че им е писнало да пишат поръчкови “алтернативни мнения” и симпатизират на ИСТИНАТА, която само Вие може да поднесете по такъв изискан и достоен начин. Що се отнася до официозите, те има от какво да треперят. Там е друга бира хавата. В пролетарските среди, в които обитавам, когато искаш да изразиш възхищение, или одобрение се казва tiene cojones – има топки. Та официозите не вярвам да имат и половината от обявените посещения, защото no tienen cojones. А треперят, защото ако загубят яланджийския официоз, ще трябва да карат таксита, или друга пролетарска дейност да развиват. А без cojones стават само за най-древната професия, която практикуват и в официозите си, но срещу солидни рубли. А в пролетарския среди без cojones ще ги онождат за копейки.
FREEDOM’S JUST ANOTHER WORD FOR NOTHING LEFT TO LOOSE!!!
Честито Рождество…пожелавам на г-н Инджев,много здраве,радост и късмет.