2019 -та премина под девиза на политическото оцеляване: гушкай Юра Макаров и Херо Мустафа, вместо букета

От глобалната организация за борба с корупцията “Международна прозрачност” (Transparency International ) би трябвало да са забелязали невероятните постижения в България през изминалата 2019 г. Но не точно точно в борбата с корупцията, а в постигането на прозрачност като такава.

ПРОЗРАЧНОСТ може да кандидатства за Дума на година в България и вероятно ще спечели, ако се  вгледаме проницателно в замъгленото от задъханите успехи огледало за обратно виждане.

Конкурсът между Иван Гешев и Иван Гешев за ротацията му със Сотир Цацаров на върха на прокурорската пирамида, строена у нас като за фараон с абсолютна власт, премина невиждано прозрачно – почти като състезанието между Сотир Цацаров и ( как му беше името) за поста на върха на комисията за разпространяване на слуховете, че се води борба с корупцията в България. 

Напълно прозрачно, както нийде другаде по света, беше взето решение Иван Гешев да се възцари на фараонския пост след нечувано оспорвана надпревара с Иван Гешев – въпреки обречените на провал опити да бъде помрачено светлото събитие чрез протести на крепостни граждани срещу избора му, неизбежен като смъртта за всяко живо същество. 

Но и това е нищо.

Личен пример за безпримерна прозрачност сутрин, обед, вечер, в почивни за простосмъртните, но работни за него дни и нощи даде най-личният политик в България. Премиърът Борисов (от)лично осветли жертвоготовните си усилия по обгрижване на строителни обекти, които иначе ще оценим чак след 10 години ( според собственото му пророчество). Досега осветяваше предимно завършени такива като ги огряваше със своето присъствие. Буташе жертвоготовно залци в устите на млади момичета, изпратени да го посрещат с питките си, вместо сам да ги излапа.

През 2019 г. самият премиер вдигна високо летвата на този вид ритуални публични почерпки и се погрижи всички да научат това, постигайки пълна прозрачност на своите щедри жестове. Прояви се като куриер и благотворител едновременно, доставяйки печено агне по Гергьов ден на отрудени гласоподаватели, работещи на пътен обект. В Рим може да се прозрели, че народът се управлява чрез хляб и зрелища. В богатата днешна България император Бойко раздава направо агнета. От него агнето, а от народа зрелищното посрещане на благодетеля. 

Вместо съдебна реформа, властта ни предложи алтернатива – реформа в методите си на сомохвалство. 

Нашият премиер грейна като московска елха със своята загриженост за народната осведоменост и в процеса на изграждането на нашето магистрално бъдеще без да чака завършване на обектите, за да им резне летничката пред камерите на рекламните му агенции, наричани също медии. От неговите кратички селфита ( по около 20 минути на видео), научаваме до най-малки подробности важните новини за някой негов набор, руски посланик и прочее посрещачи по строителните площадки в Родината. 

Техническа новост в постигането на тази прозрачност стана Борисовият таран за разбиване с автомобилни фарова на мрака около трудовото всекидневие на обикновените хора. За тази цел той яхна не само (между)народната любов, но и джипката, която подкара сам от обект на обект, от урва на урва и от човек до човек, за да пести от разходи за шофьор. Пък и не се е родил по – добър охранител за Борисов от самия Борисов, който обича всичко да зависи от него, стига да може резултатът да се интерпретира от него като успех. 

Простите хора използват джипиес или търсят съдействието на своето джипи. Но с джипката просто още никой друг не се беше досетил да цепи мрака по пътя към магистралното ни бъдеще. Намекна вождът на простите най-прозрачно, че магистрала “Хемус” ще се строи ако не до края на живота му, то до края на мандата му поне. Защото обеща да ни напусне политически само след завършването на точно тази магистрала, а същевременно много пъти се закле, че този път ще си завърши премиерският мандат. Как да построи магистралата предсрочно, за къде да бърза при това това положение?

Прозрачност от призрачен тип и напредък постигна нашият пръв правителствен и партиен ръководител в езиковата област. Даде задача на преводачите да преведат на нормален език още една призрачна фраза, като “главанак” ( “началник, който уволнява подчинен, без да е питал Бойко Борисов за разрешение” ). След шеметните “шменти и капели”, “ пунта мара” и прочее бисери, Борисов обогати политическия речник на родината и през изминалата година. Но главното постижение на премиера ни в преводаческата дейност се състоя в прекръстването на руския “Турски поток” на “Балкански поток”. Това е езикова маневра, която Мъдрецът от Банкя ще ни завещае като безпримерен пример за последователност в следването на местната традиция едно преименуване да бъде определяно като “възродителен процес”. 

Прозрачна стана и сделката му с ДПС. Ако визионерът от Бояна Ахмед, беше пожелал да сваля от власт Бойко, можеше да го направи в периода, когато БСП се опита да се направи на опозиция и напусна парламента. Вместо това Доган зареди партията си с морфина на позитивния кворум в полза на ГЕРБ. В морфичния си анализ в края на годината визионерът от Сараите обещава загадъчно да крепи властта с прозрачния намек, че може и да реши да смени парадигмата ( идва от “вдигам пара”) и самия Бойко в рамките на нова своя визия.

Като става дума за визия, през изминалата 2019-та стана прозрачно ясно защо визионерът-опозиционер Бойко Борисов се опълчи ефективно на военния министър Велизар Шаламанов в назначеното от него ( пардон, от президента Росен Плевнелиев, който тогава защити своя министър) служебно правителство. Благодарение на визионерството на опозиционера Борисов, наложено на тогавашния служебен премиер проф. Георги Близнашки, не беше допуснато още през 2014 г. България да посочи Русия като зловреден фактор за националната ни сигурност в документа на министерството на отрбаната “Визия 2020”.  Колко ли полезна работа в името на дружбата ни са свършили междувременно руските шпиони, които с цяла петилетка закъснение, едва в края на 2019 г. започнаха да се появяват на радарите на контраразузнаването в България с цел да се демонстрира, че страната ни все пак е част от Запада, с който постигаме 75 процента от търговита си?  

НА СНИМКАТА: Авторът с алтернативна “Визия 2020”

 

 

 

Връх на стремежа към прозрачност през годината премиерът Борисов демонстрира като изобщо не скри от нас колко много обича да прегръща и целува руския посланик, ( макар на Анатолиий Макаров да му бърка малкото име и да го нарича Юра ). Не знаем докъде стига тази любов на тъмно, но на светло изглежда достатъчно фертилна, за да ражда нови и нови рожби на дружбата му с нашите колонизатори под формата на транзитни газопроводи и ядрени обекти в земетръсни зони.

Бягащите от студената Русия ( поне за някоя и друга седмица) руски туристи разбраха прозрачния му намек, почувстваха, че ги преследва духът на матушката им. Временните бегълци от руската действителност спряха да снасят златни туристически яйца у нас. Не помага кудкудякането на министър Ангелкова, която се скъса да ги кътка с доказателства, че България не е кокошка.

За компенсация премиерът Борисов успя да убеди да убеди колегата Тръмп да изпрати няколко американски енергийни експерти на туристическа обиколка по руските обекти в страната. Колегата Борисов изтръгна от Тръмп и обещание да изпрати още толкова на брой американци, когато – покрай с платноходките и туристите – на българския морски бряг бъде създаден Координационен център на НАТО. 

Московският отговор със заканата руската база на (все още) българска територия в “Камчия” окончателно да бъде превърната в цънтър на руската “мека сила” за Европа и света, се натъкна на прозрачно твърдото мълчание на Борисов, парламента му, опозицията му, институците му и т.н. Само някакви извънпарламентрани евроатлантици възразиха колкото да стане прозрачно ясно, че да си на страната на НАТО в България е загубена работа.

Борисов, трябва да се признае, се опита да навакса в това отношение с алтернативен ход в борбата за повече прозрачност и в отношенията с Америка. Приключи сдържаната през многобройните му мандати сделка за американски бойни самолети Ф-16 и започна да я споменава като голяма своя заслуга – включително и в ноговодишното си, прозрачно по своето самохваление, обръщание към нацията. 

Но най-вече Борисов демонстрира, че и американският посланик, дори да е дама, не може да отблъсне ухажването му чрез употреба на физическа сила. Нашият каратист показа развитие на спортния си талант. Приложи на г-жа Мустафа елементи от сумото, за да я обездвижи и неутрализира, вместо да постигне същият ефект с един обичаен ( като за него) каратистки ритник. При него няма дърпане – реши ли да приложи своята любвеобилна хватка, спасение от нея няма.  В други случаи насилственото практикуване на едностранна любов се нарича изнсилване, но за нашия премиер това е дипломация от позицията на слабичък в езиковото ухажване мъж, който компенсира дребния си недостатък с първична физическа близост, макар и явно нежелана от обекта на неговата обичливост.

Да му пожелаем да рапортува все пак преизпълнение на плана за строителството на “Хемус” през кръглата като за закръгляне на петилетката 2020 -та година , както и нови подвизи на фронта на прозрачността. 

По – добре да гушне пак Херо, отколкото букета!