Борисов дума на американците в София, за да се сеща Путин, с когото след това очаква раздумка

Срещата между президента Тръмп и премиера Борисов през ноември миналата година във Вашингтон, наричана любезно и от американските дипломати “историческа” ( в тон с този суперлатив на българските официозни медии), доведе днес в София “най-голяма американска делегация”, която някога е идвала тук.

Този количествен показател беше изтъкнат от Борисов като сертифакат за качественото развитие на отношенията със САЩ въпреки обстоятелството, че се е наложило предварително обявиният за ръководител на делегацията помощник държавен секретар Дейвид Хейл да остане у дома зарази иранската криза и на негово място да бъде изпратен дипломат с още по нисък ранг ( заместник на помощника на държавния секретар).https://blitz.bg/obshtestvo/borisov-sobshchi-vazhni-novini-za-strategicheskoto-ni-strudnichestvo-ss-sashch-video_news719378.html

Министерският съвет излъчи запис на българско-американските изявления в Министерския съвет във връзка с посещението на тази голяма делегация. Скормният ми критичен опит в оценката на подобни количествени параметри  ме кара да попитам на базата на сравнението: колко ли наистина е голяма американската делегация на фона на онази например, с която Путин пристигна тук преди 12 години за подписването на трите руски енергийни проекта, наречени от превъзбудения ( изразът бешеупотребен от руски кореспондент ) президент Георги Първанов “голям шлем”, с което предизвика хихикане сред всички, на които им се причу думата “член”? 

При онова триумфално пристигане на Путин 2008-ма беше обявена в негова чест за Година на Русия в България. Великотърновски академици умоляваха Путин до отскочи до университата им, за му връчат званието доктор хонори кауза.  А в София беше открит по този повод паметник на граф Игнатиев с изрично посвещение на събитието чрез вградена табела. В. “Труд” и други не по-малко превъзбудени медии у нас написаха, че Путин е пътувал в самолета си с “ 300 милиарда” евро ( или долара, казано по памет) на борда – на толкова оцениха активите на руските компании, чиито шефове руският президент водеше със себе си.

В края на онази 2008 г. министърът на културата Стефан Данаилов отчете голям подем на нашата култура заради повече от 400 руски културни изяви у нас.

Хубаво е да чуем сега ентусиазираните обещания за предстоящо развитие на отношенията с най-мъгъщата държава в света, с която вече сме постигнали през 2019-та стокооборот за повече от милиард долара , т.е. увеличение на годишна база от 36 на сто, по думите на Борисов. Как се съотнасят обаче тези постижения и параметри спрямо продължаващата зависимост на България в енергетиката от Русия, от която страната ни внася енергоносители за многократно по-голяма сума от целия ни оборот в търговията със САЩ, оставям да всеки сам да прецени. 

За разлика от посланик Херо Мустафа, която се изказа любезно, с цели изречения на уважение към България и бългрите на български език, но най-общо, премиерът Борисов реши да внесе конкретика. И както при всяка негова импровизация, не ни остави съвсем да скучаем с дебелешката забележка, че при срещата си с него президентът Тръмп “за пъви път” не чел от листчета, а го изслушал и дори го разбрал. 

Съмнителният комплимент Борисов използва, за да се опита да разпръсне неопроверганите досега от Вашингтон американски несъгласия с израждането на руската ядрена централа в “Белене”. И този път думите на Борисов, че ни трябва такава централа, увиснаха без сигнал за съгласие от американска страна.

Усещането от изявата на Борисов беше, че говори не на присъствщите американци (които със сигурност познават всяко междуметие и многоточие от неговите оправдания за необходимостта от разширяване на руското влияние у нас и в атомната енергетика ) , колкото на Путин, с когото му предстои да се срещне по-късно днес на официалното откриване на “Турски поток” в Истанбул.

Може наистина да е случайно, макар да е твърде симтоматично, но днес Борисов се среща с една “голяма американска делегация”, водена от зам.пом.държ. секр. на САЩ и с един Путин. Този “баланс” не се нуждае от коментар.