// Може ли руският питон да погълне сирийския слон

В БЕСЕДКАТА

Може ли руският питон да погълне сирийския слон

Руският колониализим в Близкия изток се опитва да да върви по стъпките на съветския експанзионизъм в региона и през изминалата 2019 г. на пръв поглед постигна успех в Сирия, видим от териториални je и материалните придобивки на Русия. САЩ буквално отстъпиха на руснаците бази,  сред които летище, язовири, водноелектрически централи по река Ефрат, заедно с руините на взривени при отстъплението на американските части индустриални обекти и унищожената бивша столица на “Ислямска държава” Рака.

Защо в Москва не си хвърлят ушанката от радост? Самият Путин беше лаконичен в самопризнанието, че Русия няма възможности да възстановява сама разрушеното в Сирия и се нуждае от международна помощ.  А такава не се очертава в маранята на пустинята, наследена от Русия в размирната територия, наричана по инерция Сирия.

Това е случаят, когато Пировата победа не бива да се бърка с пируването в резултат от победата. Не че Русия се намира пред непосредствената опасност от военно поражение след изтощаване на своя военен ресурс на терена на войната, както цар Пир след победата му над римляните край Аскулум през 279 година пр.н.е. Цар Путин внимава, да не изпадне в подобна ситуация . Стига тройната коалиция между иранската жива сила, остатъците от вярната на Башар Асад армия и руските военновъздушни сили не се разпадне, няма реална протводействаща сила, която да я изтласка в обозримото бъдеще.

Дали Русия ще прецени за възможно и нужно да замести Иран сухопътно в случай, че там надделеят броженията срещу скъпо струващата война в Сирия, където Техеран плаща заплатите на близо 100 000 шиитски бойци в условията на задълбочаваща се икономическа, финансова и политическа криза в самия Иран? Защото и в смата Русия общественото мнение, доколкото такова съществува в авторитарната държава, също не пърха от радост, че важна част от печалбите от продажбите на петрол и газ на страната изтичат за нуждите на една военна авантюра, което нарстваща част от населението не приема за необходима, освен заради едната чест на руското оръжие, за което Сирия е клиент и полигон за изпитания в реални бойни условия ( макар и без реален противник във въздуха) .

Виси като Дамоклев меч въпросът: това разширяване на руските придобивки за сметка на американските позиции реален успех ли беше за Русия или опит на змията да погълне подхвърлен на трапезата й слон, който съвсем не е умрял? По-скоро второто, ако се съди по забележката на Тръмп, който пожела успех на Русия в стопанисването на американското наследство, иронично споменавайки Афганистан, където затъването на СССР допринесе съществено ( ако не решаващо) за разпадането на комунистическата империя.

Междувременно разпродажбата на Сирия вече се е състояла и най-големият Купувач на активи не е Русия, а Иран. Което ясно говори за опасенията на Русия и колебанията й да превърне сирийския си военен плацдарм в основа за икономическо настъпление, каквото в момента предприема в далечни африкански страни, като Чад и Центраноафриканската република.

Сред най-известните икономически проекти, обещани от Москва на Дамаск, е инвестиция от 500 милиона долара за модернизирано на търговското пристанище Тартус през следващите 4 години, очевиден стратегически придатък към съществуващата там от времето на СССР военноморска база ( предоставена на Русия с подновен договор за 49 години напред) и евентуална железопътна линия между Дамаск и Техеран. Москва се отчете с помощ за възстановяване на завод за торове край Хомс ( намирисващ на една от онези фабрики, които могат да произвеждат химическо оръжие “по съвместителство”) и обеща доставка на 100 000 тона хуманитарна доставка на зърно.

Нито е много, нито е от сърце. А е в замяна на договор за проучване за нефт и газ с две руски компании, одобрен в края на миналата година от сирийския парламент. Което все пак е “интересно развитие” на руската позиция, ако се съди по категоричните изявления на руския премиер Дмитрий Медведев през 2015 г., че Русия нямала никакви глобални икономически интереси в Сирия.

“Русия няма глобални икономически интереси в Сирия”, заяви премиерът Дмитрий Медведев. В телевизионното предаване „Новини в събота със Сергей Брильов“ той изтъкна, че страната му поддържа икономически отношения както със Сирия, така и с други арабски държави.

 

“Да, ние доставяме там оръжия (в Сирия), но нямаме никакви глобални икономически интереси в Сирия, това не са фантастични суми, това са може би няколстотин милиона долара. А вие знаете, че портфейлът на нашите поръчки е 15 милиарда долара. С други думи, ние нямаме никакви свръхестествени икономически интереси“, изтъкна преди 5 години Медведев в телевизионното предаване, цитиран от РИА “Новости” и БГНЕС.

 

Медведев също така нарече „прекрасен конспиративен сюжет“ предположенията, че Русия защитава пазара на своите оръжия или, че не е искала Катар да прокара газопровод до Средиземно море през Сирия и затова се е настанила там.  Днес обаче, буквално от няколко дни насам, е факт вече друг конкурентен на руския газ нов доставчик, който изстреля Израел за първи път в ролята на износител и на енергийна сила на икономическата карта на региона и Европа.

Обстановката, както се вижда, се мени динамично и Русия няма как да не се съобразява с това. Срещу съмнителната слава да се настани в бивши американски обекти, отстъпени от американците с подозрителна лекота, Русия получава засега трохи от огромните си вложения в Сирия. И никак не е сугирно, че в замяна ще получи вечна благодарност. Милиони араби и мюсюлмани по света наблюдават свъсено как “американският жандарм” си намери заместник в региона, когато масово да мразят единоверците на покорената Сирия.

В някои джамии в контолирани от режима райони на Сирия се появиха молитвени килимчета с лика на Путин като форма на благодарност за неговата подкрепа за сирийския режим. Но докато едни сирийци може да го използват да удрят чело в чело с Путин по време на молитвите си,  други със сигурност биха го употребили за изтривалка. Както онази на входа на хотел “Хилтън” в Багдад с изображението на американския президент Буш в началото на 90-те години на миналия век. Защото,  да не забравяме, че става дума за гражданска война, в която Путин взе страна уж за борба с тероризма и в подкрепа на законното правителство, което обаче беше причината за спиралата на братоубийството, започнало с масови репресии и убийства на мирни продемократични демонстранти.

Никой никога не е успял да предскаже взривяването на т.н. арабска улица – термин, употребяван от самите араби за обозначаване на стихийните бунтове, характерни за горещата кръв на населението ( навремето един съветски специалист по арабска литература беше предсказал обрат на чувствата в Египет срещу СССР, но никой не го послуша и всички бяха вкупом изненадани, когато прогнозата му се сбъдна) .  Днес някои сирийци може да целуват портрета на Путин, а утре…

Утре ще си говорим пак.

СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Молитвени килимчета с лика на Путин в джамиите

Discussion

7 коментара for “Може ли руският питон да погълне сирийския слон”

  1. “Молитвени килимчета с лика на Путин в джамиите” … че това новина ли е? В Украйна откога име тоалетна хартия с този лик…

    И нещо по нашата си тема:
    https://www.dnes.bg/sofia/2020/01/13/arestuvaha-dve-devoiki-risuvali-po-pametnika-na-syvetskata-armiia.435765,image6#photo

    “От снимките на агенцията ясно се вижда, че за паметника не се полагат много грижи, а от облицовката му продължават да падат каменни плочи.”
    Аууу, какъв ужас….Срам за Фандъкова! (То някои разправяха, че трябва да се гласува за Маноова, ама кой да слуша….)

    Posted by Караиванов | януари 13, 2020, 15:32
  2. Не съм го измислил аз, но много хора виждат в руските авантюри старите им мераци от времето на СССР, които завършиха с катастрофа.
    Аналогиите са ясно видими.

    Posted by The Rock | януари 13, 2020, 15:49
  3. А какво да кажем за поробена България, която не иска да ползва собствените си богатсва от нефтени, газови, златни и т.н. залежи и ресурси. Даже не знаем името и произхода на Поробителя. Червен ли е, син ли е. От запад ли идва, от изток ли. Всички виждаме делата му но той е невидим. Усещаме черната му сянка, надвиснала тежко над Родината и това ни изпълва с тревога. Всеки от нас има обяснение кой е той но сме безсилни да спрем делото му. В един град, един кмет, издигна паметник на завистта. Човек опитващ се да излети но две огромни ръце, са хванали крилете му и не го пускат.
    Същия този човек обаче, се подигра със всички, като издигна в култ и Баба Яга, увековечавайки образа и със склуптура пред общината. Той беше свален от власт, но нищо не се промени в града. Оказа се, че Баба Яга живее в сърцата на много българи, които я почитат като пазителка от зли духове. Но дали това е истинския спасител? Или е истинския поробител? Злата вещица и страха от нея, които живеят в сърцето ни?? Нека всеки се замисли. Как да се освободи човек, който се кланя на Господа в църквата но в сърцето си почита Дявола и се учи от него?? Българина има една приказка. Цар далеко, Бог високо. Така е. Бог е високо а ние сме много паднали. И докато падаме на колене пред злото, още повече ще падаме а Бог ще е още по-високо. И така, докато стигнем най ниската точка, ада в който душата ще изгори, избрала да падне, вместо да се извиси.

    Posted by Бой по Ганьо | януари 14, 2020, 01:02
  4. Христо Грозев: 2014 – 2015 г. България е била често посещавана от руски шпиони, след това имаме затишие
    “…Ние идентифицирахме една група в руското ГРУ, която се занимава с дестабилизиращи дейности, които очевидно включват и убийства. За първи път се сблъскахме с тази група през 2016 г. Тогава в Черногорието имаше нещо като опит за държавен преврат. Тогава за първи път идентифицирахме част от тази група – стана ясно, че това са около 30 души, които пътуват с фалшиви паспорти. Оказа се, че тези хора са присъствали в Англия, когато е бил отровен Скрипал, и в България“.

    https://faktor.bg/bg/articles/hristo-grozev-2014-2015-g-balgariya-e-bila-chesto-poseshtavana-ot-ruski-shpioni-sled-tova-imame-zatishie

    Posted by sms | януари 14, 2020, 10:37
  5. Заловиха руснаци с подозрителна техника в автомобила им, опитвали да напуснат Косово

    Медии съобщават за активиране на руски разузнавачи в град Призрен

    https://faktor.bg/bg/articles/ruski-razuznavachi-organizirat-valneniya-v-prizren

    Posted by sms | януари 14, 2020, 14:47
  6. “Руската мафия” в Германия – пословично жестока, отстъпва само на арабско-турските кланове

    Две трети от заподозрените за участие в организирани престъпни групи са чужденци, повече от тях преселници от бившия СССР

    А руската мафия в България каква е?

    https://faktor.bg/bg/articles/ruskata-mafiya-v-germaniya

    Posted by sms | януари 14, 2020, 14:59
  7. To рЯЗИЯтският питон може да погълне много работи, въпросът е какво става след това – рефлукс или проблем на митническия изход. Да напомня само Асуан, “звездни войни”, совалката “Буран” или Афганистан. Дето е думата, лаком газопровод транзитира кръв до компресорната станция, речено политически коректно.

    Иначе шапо на Стопанина за килимчетата и на КАРАИВАНОВ за украинската тоалетна хартия, дето в “матушката” и днес, XXI в., продължава да е дефицит…

    Posted by Аэрофлот | януари 14, 2020, 17:11

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив