Пропуква ли се увереността на Борисов, че само сам може да се свали от власт

( От)стъпка по (от)стъпка премиерът Борисов се бори да е на върха. Потушава всяка заплаха за бунт с крачка назад и потвърди това свое правило с отстъпките си пред превозвачите, настояващи за по-ниско заплащане на тол таксата, чието въвеждане предстои. https://offnews.bg/ikonomika/borisov-otstapi-pred-prevozvachite-namaliavat-tol-taksite-719114.html

Щедър е Борисов при раздаване на порциите в държавата, но на принципа “ проба-грешка”. И така – вече повече от 10 години , откакто е началник в държавата като главен полицай, кмет на София и началник на самата държава. Понеже случаите с неговите (от)стъпки са безбройни, излиза, че и грешките му са толкова. Той  обаче брои само ползите, а грешките признава само, когато трябва да ни намекне, че пак ни е намислил нещо.

Такъв беше случаят с начина, по който ни подготви за събирането на пари от шофьорите на пътя. Преди да въведе системата, изненадващо и крайно необичайно за него, той си “призна”, че имал един грях: научил нас, разглезените от него български граждани, да не си плащаме за пътищата, които той ни строи. Докато в чужбина ( в Гърция конкретно) българинът си плащал, у нас мърморел.

Тактиката на (от)стъпките за задоволяване на всякакви претенции на групи протестиращи обаче удари дъното в случая с източения язовир “Студена” край Перник. Защото протестира вече цял областен град и единственото, което премиерът Борисов успя да измисли, е да хвърли на жадните за справедливост отговорника за водите в правителството Нено Димов. На принципа на Остап Бендер “ спасението на давещите се е дело на самите давещи се”, чрез който съветските сатирици Илф и Петров иронизират ситуацията на хаос и безотговорност в зората на съветския болшевизъм, когато се развива действието в тяхната пародия на онази епоха. 

Само че това не е смешно за никого, вкл. за самия Борисов. Той веднъж се опари от огъня на гражданския бунт, започнал с изгарянето на сметки за ток. Сега се дави в безводието на Перник, което е не по-малко видимо като резултат от безхаберие, причинено от “нечия” престъпна небрежност ( или още по-лошо – с користна цел), отколкото бяха завишените сметки за битовата консумация на електричество в края на 2012 г.

И ето че апологетите на Борисов започнаха да плашат, че ако се стигне до падането на властта при ескалиращи протести ( днес в Перник и в съседна София, утре и в други градове), нищо няма да се промени. Т.е. , че Борисов отново ще спечели поредните ( предсрочни ) избори.

“Какво да се прави”, би попитал тук Чернишевски ( от когото преписвачът Ленин заимствал този въпрос с цел да отговори с препоръки за действия по овладяване на Русия от болшевиките чрез терор и пропаганда)?

Излиза, че сме обречени на Борисовщина поради липса на алтернатива. За по-убедително пропагандаторите на правата гербаджийска линия, като проф. Константинов, ни подготвят за още безводие и безпътица, за да свикваме и да не си мислим, че властта има вина за това, а става дума за обективен проблем със сушата. Точно както ни подготвяше за невиждана, нечувана вълна- направо цунами от мигранти, срещу които препоръчваше да се стреля на месо по границата ни. След което се оказа, че “цунамито” е мираж, употребен за сплотяване на податливите на пропаганда избиратели около най-гласовитите спекуланти, формирали днешното парламентарно мнозинство.

Повтарям се с това припомняне, но “сушата, Гришата и кишата” бяха иронизирани от хората в НРБ като бедствията, виновни за кризата, в която изпадна комунистическа България в края на своето съществуване, когато министър-председател беше говорещият с руски акцент Гриша Филипов. Само че и тогава, когато истинският шеф в държавата беше Тодор Живков, така и сега реалният виновник не поема вината.

От нас се иска само да стискаме зъби и да го изтърпим да ни построи магистрала “Хемус”, т.е. да си построи паметник на заслугите си, за изпълни обещанието си само тогава да напусне  властта. С удовлетворение, а не да бъде прогонен от нея. Увереността му, че нищо друго не може да му попречи да управлява, колкото си иска, обаче взе да се пропуква като язовирна стена на лошо стопанисван водоем.