За кожата на един критик на статуквото и за дебелокожието на съучастниците в кожодерството

“Страната се управлява от шайка бандити от крайните квартали”. Отнася се за Русия. Но дали само за нея?

 

 

 

Думите са на Леонид Кривенков ( на снимката), бивш оператор в руската държавна телевизия, който миналата година разказа пред чуждестранни медии за цензурата в руската държавна телевизия “Россия 24”, основен пропаганден инструмент на властта.https://www.svobodnaevropa.bg/a/30381210.html

Поводът на “Свободна Европа” да се върне към темата е нанесен побой в московски парк над Кривенков буквално във връзка с годишнината от  проговарянето му. Пенсионираният бивш оператор бил пребит от двама здравеняци, които не оставили съмнение, че го налагат по “патриотични подбуди” – не обичал страната си, нареждали те, докато го биели.

“Патриотичните” побойници явно са били изпратени да отправят посланието с юмруци и ритници след като станало ясно, че миналогодишното интервю на пенсионера, озаглавено “Твой ред е да лъжеш”  ( като  цитат от разказа му за цинизма в редакционната политика на държавната медия ), се оказало сред най-четените материали според годишната класация по популярност в сайта на “Свободна Европа” за 2019 година.

“Проклет глупак! Ще те научим да обичаш родината си… пета колона такава. Ще те унищожим”, крещели побойниците, цитирани от пострадалия. 

В болницата, където битият попаднал, така и не се появила полиция да регистрира нападението, въпреки обещанието на лекарите да подадат сигнал. 

Кривенков обаче гледа на побоя като на оказване на чест.

“Ако вече използват физическа саморазправа с мен, това означава, че моите думи са забелязани. Това означава, че с тях допринасям за освобождаването на моята родина от настоящия режим”, обяснява Кривенков.

Преразказвам написаното в сайта на “Свободна Европа” не защото читателите сами не могат да се запознаят с оригинала. В малката Русия, каквато е България по много показатели, се натрапва аналогията с положението у нас.

 

Авторът на тези редове многократно е нападан по улиците на София, включително и насред Градската библиотека в Добрич на 7 март миналата година от организирана престъпна група “цензори” с униформено кожено облекло. Фактът, че тези нападения не са стигнали до последната фаза на агресията, каквато се случва в Москва, е слаба утеха.  Защото паралелът с руския модел на запушване на усти се движи по ръба на такава ескалация в РъБъ.  

 

И не става дума просто за “кожата” на един конкретен дразнител на статуквото у нас, а за дебелокожието на властите и на медиите. Само няколко сайта сметнаха за необходимо да обърнат внимание на агресията в Добрич. Логично беше тя да се повтори с още по-голям успех срещу друга жертва на същата агресия от страна на същите екстремисти отново в Добрич само 9 дни по-късно.

 

С горното искам да кажа, че долното мълчание не само е злото, но и е форма на съучастие с онези “патриотични ” побойници, които се опитват да накарат най-омразните на проруското статукво волнодумци в РъБъ да замлъкнат.

 

Не бих се класирал сам между тях, ако те не ми оказваха тази чест ( перефразирайки казаното от руския оператор за честта той да бъде откроен като мишена на душителите на свободата в Русия).

 

Да, други журналисти в България също са били нападани, а някои дори бяха и бити заради конкретни публикации. Ни най-малко не омаловажавам  този факт и изобщо не се сравнявам с когото и да било. Но усещането ми за нападенията срещу мен е, че съм  “награден” по този начин в категорията за “цялостно творчество” и най-вече заради антидържавната ми дейност на критик на проруското статукво в държавата, в която това се смята за непатриотично, ако не и за престъпно поведение.