Небезразличните граждани нямат достъп до държа(в)ните медии

Вчера БНТ сметна за важно да рекламира забъркания в академичен грях коктейл от политизирани академици, които обещават техният комитет “Единение” да вземел в свои ръце бъдещето на България. За целта, като лице на инициативата, беше поканен за благо интервю академик Стефан Воденичаров.

Това е същият дялан камък по стандарта “сделан в СССР”, който периодично дава заявка за своите политически пристрастия. Ту ще предостави сградата на БАН за седалище ( сякаш това си е неговото седалище) на защитниците на съветския проект АЕЦ “Белене” в навечерието на референдума за неговата съдба, ту пък друго нещо. Друго, обаче е винаги във връзка с прокарването на руските интереси.

Спрягат го периодично като “консенсусна” фигура да оглави какво ли не – от държавата, през различни инициативни комитети, общото между които е прозрачната му русофилщина, наметната с шаяка на патриотизма. Той пък употреби благата трибуна на БНТ  за да спрегне като висш капацитет по въпросите на националното ни спасение своя съратник от трапезите около Георги Първанов през годините Антон Дончев. Не като писател, а като академик също. 

Навързани са като съветски черва и няма развързване. Това е ясно на всички, освен на БНТ, очевидно.

А има и други хора на интелектуалната мисъл в България, за които обаче държавната телевизионна трибуна е минирана още на подстъпите към входа й. “Другите” също са прозрели прозрачната истина, че образованието у нас трябва да бъде реформирано, само че посоката, която предлагат, както и личностите, свързани с тяхната инициатива, се натъкват на медийните табута у нас. Защото на тази трапеза стои табела “Резервирано”. В резервата на посткомунизма е така.

Ето алтернативата на благите старци от “Единение”.

https://nebezrazlichnite.blogspot.com/2020/01/blog-post.html

петък, 3 януари 2020 г.

НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Милена Дамянова, Председател на Комисията по образование и наука в Народното Събрание на Република България

До г-н Иван Гешев, Главен прокурор на Република България,

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

ДО МЕДИИТЕ

НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образование и наука в Народното Събрание на Република България,

Уважаеми г-н Главен прокурор,

Уважаеми господин Министър,

От есента на 2020 г., т.е. от следващата учебна година в училищата започва обучението на учениците от 11 клас по новата програма по предмета „Гражданско образование”. Наш екип се запозна с проекта на МОН за учебните програми по гражданско образование за 11 и 12 клас и тук искаме да изложим нашата позиция както по предложените списъци с теми, така и по ред принципни въпроси около обучението на младите хора, на учениците по предмета „Гражданско образование”:

1.) Предложената „програма”, т.е. предложеният списък от някакви теми за изучаване в часовете по гражданско образование в 11 и 12 клас, е напълно негодна да осигури едно качествено, добро, съвременно и смислено обучение на младите по този учебен предмет. От пръв поглед бие на очи, че това списъче с теми е еклектично, в него няма система, по неизвестно какви съображения са сложени теми, които звучат пределно теоретично, абстрактно, „лаладжийски”, все в толкова неприятния (и непонятния) за младите хора, до болка познат ни стил на високомерното и претенциозно догматично празнословие. Съставителите на тази „програма” не са си дали труда да осмислят по-цялостно ситуацията, в която се намират не само младите хора, на които ще се наложи да учат този учебен предмет, но и техните учители, на които ще им се наложи да го „преподават”. На нас ни се струва, че по този начин съставената програма изглежда цели младите хора завинаги да бъдат отвратени от този род проблематика, т.е. да станат завинаги апатични и аполитични, т.е. в зародиш да бъде убито тяхното гражданско чувство и съзнание, да не говорим за това, че тя е способна завинаги да блокира тяхното гражданско действие, тяхното гражданско поведение. Ние, небезразличните граждани (а сред нас има и небезразлични учители, включително и по философия, история, гражданско образование!), не можем да допуснем да стане това, което е отредила да се случи и с този учебен предмет толкова вредната за българското образование самозабравила се и все още толкова всевластна „образователна”, с извинение, министерска бюрокрация. Нашето отношение към предложения проект, в резюме казано, е пределно критично, но въпросът си стои: какво да се прави в тази толкова неблагоприятна, тежка ситуация?!

2.) Ще се борим в всички сили да предотвратим обичайната, типичната (за нашата корумпирана, проядена от аморализъм командно-административна „образователна” система) практика и по този учебен предмет някакви близки до министерството и затова ненаситно лакоми за облагодетелстване и печалбарство „академично”-професорски кръгове, съставени, разбира се, все от „наши хора”, да напишат своите тъй претенциозни “единствено-правилно-мислещи” учебници, с които най-вече се цели, разбира се, да бъдат взети и усвоени някакви добри парички, т.е. решени сме този път да сложим спирачка пред апетитите на тази корумпирана министерско-професорска пасмина, която не мисли за нищо друго освен за проклетите печалби и пари.

3.) Ще направим нужното да предизвикаме широк обществен или граждански дебат по този толкова важен за страната ни въпрос, а именно как да стане така, че обучението на младите хора по гражданско образование да бъде наистина модерно, смислено, качествено, ефективно, т.е. да им помогне да станат наистина добри граждани на толкова свидното ни, но за сметка на това така унизено и по тази причина толкова многострадално отечество – щото допуснахме мафията у нас да овладее цялостно и държавната власт, включително и над т.н. духовна сфера, нещо повече, да наложи цялостния си контрол над всички сфери на живота в държавата и страната ни, което, както и да го погледнем, има фатални, пагубни, гибелни последици за нейното бъдеще – и е основна спирачка пред тъй дълго чакания от народа просперитет.

4.) Да имат много здраве от нас тия толкова лъжливи и крадливи, т.е. изцяло аморални обществени сили, на които не им пука за страната и народа, както и за техния заслужен, платен с толкова страдания просперитет, ще направим всичко, което е по силите ни не само за да вгорчим господството и хегемонията им, но и за да съсипем, да предотвратим, да развалим тъй желаната от тях безразделна тирания (диктатура); декларираме, че ще работим до последните си сили за тържеството на реалната демокрация в тъй окаяното ни напоследък, за жалост, наше свидно отечество – окаяно и унизено тъкмо защото въпросната мутро-комунисто-ченгесаро-милиционерско-гербовашка паразитираща каста и мафия се самозабрави и разпищоли тотално тъкмо защото огромни части от народа ни бяха лишени (кастрирани) както от гражданско чувство и съзнание, така и от достойно, от смело гражданско поведение.

5.) Декларираме, че за нас разковничето за промяна на катастрофално-тежката ситуация в страната ни е дълбоката, същностна, коренна промяна в печалното статукво, установило се в прогнилата от аморализъм (заради господството на жадната за власт и облаги министерско-директорска мафия-бюрокрация) „образователна” система, а “мотор”, двигател на тази промяна в образованието, по нашето дълбоко убеждение, следва да бъде именно пълната промяна в подхода при обучението на младите хора по всички учебни предмети най-вече от т.н. хуманитарен цикъл и преди всичко по философия и гражданско образование; ние смятаме, че промяната на подхода в обучението по философия и гражданско образование следва да изиграе ролята на нещо като „стартер” за запалването на двигателя, който ще преобрази българското образование, ще съживи и ще роди в него един нов дух на творчество, на пълноценно развитие на същностните сили на човека, ще открие простор пред пълната промяна в манталитета, което не значи нищо друго, освен истинска, цялостна, коренна реална демократизация и декомунизация (либерализиране) на отношенията в училищните общности, а в крайна сметка и в страната като цяло.

6.) Как трябва да протекат всичките тези процеси на дълбока промяна, каква е тяхната стратегия, методология и технология, т.е. какво трябва да бъде направено в образователната сфера (залог за пълната промяна и в обществото ни като цяло!) е задълбочено изяснено и обяснено в цяла една поредица от книги, написани от учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров, а също така и в издаваните от неговия Център за развитие на личността HUMANUS списания, а именно списанията ИДЕИ (философско списание, излизащо от 2009 година) и от списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, което също носи името HUMANUS. Въпросният Център за развитие на личността, създаден от г-н Грънчаров още в далечната 1992 година, през всичките тия години работи усилено за истинската, коренната промяна в образователната сфера, той не само разработи алтернативни на обезличаващата казионна „образователна” и „възпитателна” система учебници и учебни помагала, отговаряща на нуждите и духа на времето, в което живеем, но и самият г-н Грънчаров, както и негови съратници и последователи от цялата страна, направиха нужното новият подход в обучението да стане непосредствена действителност, т.е. младите хора непосредствено и всекидневно да практикуват свободата, да регулират сами, в плодотворно сътрудничество с учителите и с родителите си, всички отношения в конкретните училищни общности. Което, разбира се, предизвика яростната съпротива на назадничавите, тъпо-консервативни, ретроградни и злонамерени корумпирани при това сили, обединяващи разните му там агресивни и лакоми, алчни единствено за власт и за облаги некадърници, подвизаващи се на съответните топли местенца (директорски, инспекторски и министерски кресла и кабинети). Употребявайки по напълно противоправен начин властта си единствено в угода на своя себичен материален интерес, въпросните началства сториха всичко необходимо да запазят от „вредителите” толкова уютната единствено за тях система – и по безпрецедентно грозен начин оплюха, репресираха, опраскаха, уволниха и в крайна сметка остракираха от „образователната” система не само г-н Грънчаров, не само неговата съпруга, също учителка, но и други учители, които дръзнаха да покажат добро отношение и разбиране за това, което той правеше и продължава, въпреки терора и гоненията, всекидневно да прави до ден днешен. (Излишно е да казваме, че жестоките репресии срещу г-н Грънчаров и неговите най-близки съратници доведоха дотам, че страхът отново овладя и парализира душите на учителите, учениците и дори родителите, които станаха свидетели на толкова безчовечното отношение на самозабравилите се властващи бюрократи в пловдивското образование, дръзнали в яростта и заслепението си да стигнат дотам, че да лишат г-н Грънчаров и съпругата му, т.е. двама български учители, дори и от средства за съществуване, т.е. да застрашат дори и живота му – защото г-н Грънчаров е с тежко болно сърце, а в последните пет години му се наложи преживее какви ли не гаври и главоболия, примерно да води серия от тежки съдебни дела, да живее в най-унизителни условия, да плаща ужасно тежка цена за своето свободолюбие, за своето правдолюбие, за своята всеотдайност и енергия за доброто на младите хора!)

7.) През всичките тия години на активна работа в Центъра за развитие на личността, ръководен от г-н Грънчаров, най-голямо внимание беше отделено на смислената промяна в сферата на обучението по хуманитарните предмети и най-вече на философията и гражданското образование (явяващи се „стартер на мотора, на двигателя на промяната”, както казахме – според неговата концепция). Какво по-точно беше направено можете да се запознаете от публикацията със заглавие Как младите трябва да бъдат обучавани с оглед да станат добри граждани на свидното ни отечество? , публикувана в блога на г-н Грънчаров, там са дадени линковете не само към разработените от Центъра учебни помагала, но и към поредици от курсове и от видеобеседи по най-различните проблеми, свързани с преподаването на предметите от целия хуманитарен цикъл, но и най-вече с новаторското, творческо, съвременно преподаване на философията и гражданското образование. Каква огромна работа в тия години на усилен творчески труд е свършил г-н Грънчаров и неговият екип в Центъра за развитие на личността можете да се информирате от ето тази страница в неговия блог, в която той е представил за безплатно ползване всичко онова, което сам е написал и направил, а също и онова най-ценно в Мрежата, което той е сметнал, че може да бъде ползвано от всички интересуващи се.

 

А сега искаме, в завършек, да изразим (и под формата на въпроси!) няколко възлови и водещи моменти, които имат характера на необходими изводи от казаното по-горе (и които очертават ядрата на една добре премислена концепция за истинска промяна, т.е. за непосредствена и практическа реална демократизация (което значи декомунизация!) на отношенията в конкретните училищни общности и в крайна сметка в българското образование като цяло):

 

1.) Едва ли може в едно кратко учебно помагало (колкото и новаторски и творчески да бъде написано то!) да се изрази цялото онова богатство от идеи и ценности, които би следвало да формира у младите т.н. гражданско образование; в такъв случай дали изобщо МОН има право и дали може, дали трябва да си позволи да изисква единна типова или стандартна програма, която да унифицира обучението по този толкова необичаен, различен, но в същото време съдбовно важен за личностното развитие на младите хора „учебен предмет”?

 

2.) Вярно, без учебна програма е лошо, това ще отприщи „необуздания произвол”, но дали пък свободата на учещите, в случая на учениците и учителите, е толкова лошо и страшно нещо?! Дали обществото (държавата, МОН) не трябва в случая да постъпят не само разумно, но и демократично, т.е. да започнат да изискват единствено някакви водещи умения (или „компетентности”, както се изразяват поклонниците на самонадеяната, куха и скучна гола ученост!) или способности, качества у младите хора от рода на способност за самостоятелно, свободно вникване и осмисляне на същината на проблемите, способност за свободно, пълноценно изразяване на собствените мисли, доколко младите хора са успели да разгърнат своя душевен и духовен личностен потенциал, доколко са способни за разумно, смислено гражданско поведение и действие, т.е. нима не е време да се осъзнае, че подобни „учебни предмети” не са само за да „напълнят” главите на младите с някакви общо взето непотребни им чисто теоретични и абстрактни “професорски” знания, а съществуват за да им помогнат да привикнат към свободната и пълноценна изява на своята индивидуална личност?

 

3.) След като акцентът се сложи върху способностите и качествата, уменията на младите хора, тогава нещата постепенно ще си отидат на мястото; разбира се, възниква веднага фатално важния въпрос: доколко учителите, които до този момент са били притиснати от менгемето, от прокрустовото ложе на стария, изцяло отречен от живота и порочен авторитарно-догматичен унифициращ подход, който при това се опира на репресията, на принудата, на насилието, на неуважението на личността както на учителите, така и на учениците, та значи доколко същите тия учители, дето до този момент са били приклещени в тъй порочната матрица, ще могат да се справят с качествено различната ситуация – а именно да бъдат не учители-мижитурки, сляпо следващи догмите и стереотипа на „единствено-правилната учебна програма” и на „единствено-правилно мислещия” автор на този или онзи учебник (който, естествено, е „от наште”, нали така?!)?! Какво ще правим, откъде ще намерим учители с ярък личностен, духовен и демократичен (свободолюбив) манталитет, след като до този момент системата изискваше и налагаше с „кръв и желязо” учителите, пък и учениците, да бъдат с манталитета не просто на жалки мижитурки (шушумиги), но и на презрени, не разбиращи на кой свят живеят роби?! Как ще преодолеем този пагубен робски манталитет, който, благодарение на хегемонията му в сферата на образованието, овладя цялата страна – и целия народ, т.е. съсипа и душата на народа, оскверни и потъпка в калта неговия дух?!

 

4.) Реалната демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности изисква блюстителите на досегашната авторитарна система да се разделят с топлите си местенца, с властта си, ще бъде пълна пародия ако допуснем точно тези, които са виновни за кошмарното десетилетно господство, за вакханалията и в крайна сметка за тоталния провал и фалит на командната, античовешка, социалистическо-комунистическа по естеството си система да си наметнат мантията на „иновативни” водачи на промените, такава една гавра нима ще продължаваме да я допускаме – и докога ще се преструваме, че не я забелязваме дори?! Нима ний, българите, не се изложихме пред целия свят като единствени допуснахме към демокрацията да ни водят хора, които са въплъщение на този ужасно порочен антидемократичен (комунистически) манталитет, но и ще продължаваме тъкмо на такива да поверяваме и промяната в образованието, която, по тази причина, няма как да е друго освен пародия и гавра със самата идея за промяна, със самия смисъл на това, което наричаме промяна, реформа, демократизация?!

 

5.) В страната ни липсва гражданска и политическа воля за истинска промяна и за освобождаване от гибелния авторитарно-недемократичен (комунистически) манталитет и стереотип, което показва, че ситуацията е тежка, да не кажем безнадеждна. Единственият възможен и спасителен вариант е този: да бъде отприщена човешката съзидателна и градивна сила и енергия чрез разкрепостяване на личностния потенциал както у младите хора най-вече, така и този у техните учители и възпитатели! Към което и призоваваме ние, последователите на г-н Грънчаров от групата на небезразличните граждани, която се оформи покрай неговите борби за ново образование и срещу злодеянията на „образователната” мафия, позволила си спрямо него да постъпи по един най-откровено нагъл и подъл мутренски начин! (Кога, уважаеми г-н Министре, ще си изпълните дълга да накажете тия, които си позволиха пред очите на цялото ни общество да се гаврят с този просто съвестно изпълнил дълга си български учител?!)

 

6.) Всичко останало можете да намерите в книгите на г-н Грънчаров за образованието, това е цяла една поредица от книги, които шаманите на МОН и местните властници в пловдивското образование даже ги мързи да прочетат! (Инспекторката по философия в РУО-Пловдив Антоанета Кръстанова даже открито си позволява да заяви, че нямала време да чете “тия безполезни” по нейното дълбоко убеждение книги, щото тя, естествено, продължава да вярва, че тъй изгодната й лично на нея система ще бъде поне хилядолетна! Да не говорим за това, че директорката на славната пловдивска ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” Стоянка Анастасова, като получи екземпляри от две от книгите на г-н Грънчаров, стори ето какво за да му отмъсти: подтикна своята заместник-директорка Камелия Стоянова да го даде под съд за… обида!)

 

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образование и наука в Народното Събрание на Република България,

Уважаеми г-н Главен прокурор,

Уважаеми господин Министър,

Ще се радваме в предела на пълномощията си и съобразно отговорностите, към които Ви задължава Вашият пост, да направите нужното за отпочването на пълноценен граждански и обществен демократичен дебат по поставените в този документ проблеми, което е предпоставка за изнамирането на добри, на работещи, на верни в същината си идеи и подходи за истинска, за реална промяна в образователната сфера, което е предпоставка и за коренна промяна в многострадалното ни общество! Трябва да знаете и това, че сегашния екип на МОН вместо да направи адекватно на нуждите и съвременно обучение по предметите от т.н. „философски цикъл” си позволи да го съсипе, един от симптомите за което е това, което сега предвижда да прави с т.н. гражданско образование.

Алармираме Ви, че подобно вредителско отношение, в корена си противоречащо на човешкия, гражданския, държавния и народния интерес, не може да бъде допускано, е престъпление да бъде допускано. По тази причина си позволяваме да изпратим екземпляр от това наше отворено писмо и до Главния прокурор на Република България, интересна ни е неговата реакция: г-н Главен прокурор, ха-сега, като се представяте за такъв юнак, да видим ще посмеете ли да направите нещо – или ще замълчите и ще престорите на ощипана свенлива мома?!

Ще очакваме действия, в противен случай, т.е. ако се престорите, че нищичко не знаете за тази наша позиция, ще излезе, че ще покажете пред цялото ни общество, че изобщо ни Ви пука за ставащото в свидното ни отечество, т.е. ще изобличите самите себе си, че умишлено работите за неговата гибел! Г-н Гешев, какво се полага да прави прокурорът една нормална държава когато констатира такова едно престъпно в корена си поведение на високопоставени, ала безотговорни държавни служители? Или ние отдавна не сме не само нормална, но дори и държава не сме, така ли?!

Как да сме, като ни е толкова калпаво „образованието”, т.е. сме стигнали вече до крайна степен на опростачването, невежеството и затъпяването (което е предпоставка и за цялостната ни национална и човешка деморализация, деградация и трагедия!)?!

4 януари 2020 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)