Някой българин, който оспорва руската лъжа за “освободителната мисия” на Червената армия, написал с червена боя , че няма да забравим и няма да простим – а и лиснал още от боята- върху символа на съветската окупация, доминиращ над Пловдив. В резултат милиционерската власт в града извади стария комунистически грамофон и зави в познатия тон като “ранена в сърцето пантера”( по израза на един поен, поклонник на Червената армия).https://clubz.bg/93664-kmetyt_na_gerb_v_plovdiv_i_mvnr_branqt_alosha
Същата тази власт си има външен министър Захариева, която миналия септември отхвърли руската претенция за съветско освобождаване на България с вярната констатация, че става дума за окупация. В Пловдив обаче бият отбой от тази позиция. Отваря им се възможност да демонстрират своята генетична привързаност към Гальоша, галеника на съветския колониализъм в един от най-древните градове на света, обитаван от човеци без прекъсване от хиляди години.
Гербаджийският кмет Здравко Димитров пледира на висок глас, за да го чуят ясно в Кремъл, че изпълнява заръката на партията и нейния вожд, според която ставало дума за оскверняване на историята. Т.е. на тази история, която Кремъл осквернява с лъжата за някакво освобождаване на окупираната от Червената армия България.
Подобен вой като, като истински червен комисар, нададе и местният държавният служител в МВР старши комисар Йордан Рогачев. Той се закани на незнайните “хулигани”.https://clubz.bg/93664-kmetyt_na_gerb_v_plovdiv_i_mvnr_branqt_alosha
Що за шизофрения, ще кажат онези, които вярват, че прогонването от България на руски шпиони или оспорването на лъжата за съветското “освобождаване” на България е резултат от искрена и последователна политика на Борисов и неговите комисари. Но само гузни крепители на проруското статукво, оспорвано по формален признак от властта през последните месеци, могат да зададат такъв неадекватен въпрос.
А става дума наистина за раздвоение на управленското поведение под формата на прословутия Борисов “баланс” между Изтока и Запада. На Запад той току – що обеща чрез своята пратеничка във Вашингтон Теменужка Петкова, че в ударни срокове ще намали зависимостта на България от Русия от природния газ до 50 на сто. Българските медии угодно премълчаха без “излишни” коментари, докато руските завиха на умряло, че България отново била предала Русия.
И в този момент на по трасето на “дружбата” се появява възможност за Борисов и неговите комисари да поднесат своите извинения на Москва за дързостта да искат независимост не само от Червената армия със задна дата, но и от продължаващата съветската традиция на руска енергийната хватка в наши дни.
За нейното отслабване комисарската ни власт има мощния американски гръб. Има какво да губи ако го загърби. Докато за окупационната символика на бившите американски съюзници през Втората световна война комисарската ни власт няма подобни задръжки. Америка мълчи по темата и Борисов се възползва, за да се държи като “говорит Москва”.
Едновременното криене на собствената физиономия зад гърба на Чичо Сам и на Гальоша е срамно признание за онова, в което мнозина ни обвиняват в чужбина: безгръбначие на наведена държава, която сутринта говори едно, а вечерта се извинява на батковците си от Москва, че се е опитвала да се хареса и на други батковци.
Това няма да се промени, докато и американските ни приятели не разберат и не признаят колко ялова е политиката им да “побутват” Борисов в “правилната посока” ( за която политика се говореше без излишна дипломатичност в един доклад на американското посолство, осветен в Уикилийкс). Защото някой ден същият този Чичо Сам може да осъмне с нож в гърба, забит от банкянския подмазвач – стига везните на неговия “баланс” да се наклонят достатъчно ( за него) силно на Изток.
За съжаление за момента можем да констатираме, че американците си имат свой галош на власт в София, който винаги е готов да завие ( не само в един глас с руската мечка, но и на Изток), както се вижда от поклоните му пред Гальоша.
Защо продължава да стърчи заплашително над Пловдив тази гавра с паметта на цвета на българската нация ????
Денят на “Народния съд”, в който беше избит държавният, политически и военен елит на България
(Съдът действа в условия на продължаваща съветска окупация от Трети украински фронт. Всяко действие по организирането и реализирането на процесите е било съгласувано със съветските предстаители в Съюзната контролна комисия- инициатор на зверството.)
Как да простим това на “освободителя” Альоша ?
https://www.mediapool.bg/denyat-na-narodniya-sad-v-koito-be-izbit-darzhavniyat-politicheski-i-voenen-elit-news244983.html
“Нашият “Альоша” трябва и ще бъде защитен от екстремистките актове на крайната русофобия…” (из официалната позиция на Почетното консулство на Русия в Пловдив)
Като си е ВАШ Альошата вземете си го у вас! Какво прави тоя окупатор тук, в България?
Гербаджийският кмет Здравко Димитров и старши комисар Йордан Рогачев,
яростно бранят паметника на руския окупатор Альоша…
По заповед на Борисов…
За да си вдига цената пред Тръмп и пред Путин…
Но ножът на банкянския подмазвач е дървен.
Най-много да почеше Тръмп по гърба…
А Путин да си остърже посраните гащи с дървеният нож от Банкя…
Борисов направо си направи харакири!
Но не с дървения нож, а с Черепа Васил…
Обявеният от Гешев за издирване Васил Божков,
не се крие…
Самият Божков “се издаде”, че е в Сърбия…
Даже “издаде” и защо е точно там…
Достоверни източници твърдят, че…
На НС, на ЕП и на Американския сенат,
ще бъдат предоставени сметките,
на които наркотрафиканта Сретан Йосич
е превеждал суми на Борисов…
Преди Борисов да му забие нож в гърба…
Запасете се с Поп Корн!
Очаква ни голям сеир…
“Що за шизофрения?”
За всички нормални и разумни хора е ясно, че S.I.C.аджийската мутро-необолшевишка групировка и старите, улегнали, оядени социалистически партийни бонзи са от едно и също котило – БКП!
Към същите принадлежат и т.нар. “патриоти” на руска хранилка, сред които Кукловодите на фалшивия ни псевдопреход започнаха да “диференцират” по-крайни (радикални), открито лаещи за изкарването ни от НАТО и ЕС и пришиване към северноазийската тюрма, и “по-меки” такива, мислещи СЪЩОТО като радикалите, но натопили крадливите си кунки в евромеда на еврофондовете, и облизващи се покрай тях!
А в каква чалгаджийска кочина се превърна древният Пловдив, с отвратително безобразно презастрояване, кошмарен трафик и разбити тротоари и улици – питайте “патриотично”-гербаджийската пасмина, управляваща града през последните 15 години!
И всичко това се случва, въпреки резолюцията на ЕП за символите на комунизма и употребата им от Кремъл в пропагандната война срещу демокрацията. Война, която се води не просто от някакви “тролове във фабрики”, а се обсъжда в научните среди:
https://globalaffairs.ru/global-processes/Istoricheskaya-pamyat–esche-odno-prostranstvo-gde-reshayutsya-politicheskie-zadachi-20316
https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-liderski-ambitsii-razdelyat-desniya-i-antikomunisticheski-elektorat-i-na-1-fevruari
“Лидерски амбиции ще станат причина утре – 1 февруари, десните избиратели да ПРАЗНУВАТ разделени и противопоставени и Деня за почит към жертвите на комунизма. Тази година е още по-специална – навършват се 75 години от разстрела на министри, народни представители, генерали и старши офицери, осъдени от кървавия Народен съд.”
Вижте ги “десните” “демократи” от Фактор как отбелязват тази тъжна дата!
“Празнуват”???? Срам и позор!
И отново мизерната им дописка е спусната с една единствена цел – да жегнат ДБ, “Да, България”, Зелените…
И искам да кажа на Стойко Стоянов, Пинтев, Буюклиева и Димитрова (екипа на “Фактор”), че утре аз лично нищо няма да “ПРАЗНУВАМ”!
Ще отида на църква и ще спомена паметта на дядо Димитър и хилядите други жертви на уродливия престъпен комунистически режим!
А на сикаджийската МУТРА не му искам ни венците, ни лукаво престореният живковистки “антикомунизъм”!
Г-н Инджев, моля да ме извините, че пиша тука…извинете ме, моля Ви!
Иво,Иво,прав си,за съжаление,надеждата/обнадеждена в последните дни/ е чичо Сам.По всичко изглежда,че гостуването в САЩ на Цацаров,Гешев,шефовете на ДАНС и НРС дава раздвижване в блатото.
Навремето, още като бях ученик в началните класове, чувах как големите си говорят разни неща за “преди девети”. Дочувах, че дадо ми имал магазин и камион. КАМИОН!!! Лелеее… Това беше някаква невероятна история, не можех да си представя какво ли е да си имаш камион. Аз бях луд по моделчета на автомобили, които изобщо бяха много кът и беше цяло чудо да се сдобия с нещо ново. Боядисвах си старите, ремонтирах си ги, заменях какви ли не други играчки за колички… Имах няколко супер невъзможни за намиране “мачбокс” и ги криех – имах съмнения, че може да ми ги вземат. Дядо ми почина, когато бях съвсем малък и едва го помня. Но го помня като човек с една кравичка, една нивичка и един каскет. Една селска къщичка с външна тоалетна, една плевня и вечните работни дрехи. И този човечец да е имал камион! За мен това означаваше само едно – той трябва да е бил много важен, за да е имал камион. Аз си мислех, че само много важни хора са имали ПРАВО да имат камион. Просто не можех да възприема мисълта, че човек може да има камион просто така, без разрешение. Нямаше такъв свят за мен тогава – свят, в който не ти трябва разрешение, за да имаш камион.
( И така… порастнах с все по-утвърждаващото се мнение, че разрешенията са нещо противно в живота на хората. Не знам дали е било за добро.)
Аз съм пловдивчанин. (Това е много по-обвързващо емоционално за мен, отколкото факта, че съм също така и българин. Накратко казано – да съм пловдивчанин е супер, а да съм българин е кофти.) И двамата ми родители не са, но аз съм. Затова си имам и село, и малък град, и Пловдив. Това е такова богатство… Цял живот го гледам Альошата. По едно време живеех точно зад … задника му. Хиляди километри съм извървял из алеите на Бунарджика. Поне един тон храна съм изял в Малкия Бунарджик. Там се ожени балдъзата. А колко съм изпил… Първата си водка изпих там. Знаете ли защо този хълм се казва така – Бунарджик? Заради изворите на върха на хълма. Помня ги. Пил съм вода с шепа. Отдавна не съм ходил, но мисля, че вече ги няма. Римляните са построили там водосбор, който се е пълнел от полите на Родопите. Останки от аквадукта все още стоят в Пловдив. То в Пловдив останки да искаш… От там вода се е давало на целия град. Чел съм, че е имало паметник на Херкулес. Сега няма. Има и Руски паметник. Има и паметник на незнайния войн – така ни казваха като деца за Альоша. Незнайният войн. Има си и песен за Альоша – на руски. Не знам текста.
Животът на пловдивчани е свързан с Альоша. Няма пловдивчанин, който да отрече това. Абитуриентите посрещат изгрева (които могат де) на Альоша. Хора на средна възраст катерят стълбите за здраве. Бабички и дядовци поемат на поход към Альоша, където, след едночасово изкачване, отдъхват с руски частушки и пускат искрени сълзи за доброто старо време. Гледат вечно променящия се град и се оплакват от децата си и особено много от внуците си. Млади двойки се целуват, млади майки търсят спокойствие за децата си в парка, понякога от скалите полита и намира смъртта си някое младо момче или момиче. Хора тичат, ходят или просто си седат…
От 30 години си говорим с проятели за Альоша. Вариантите – дали да го махат или да го поизчукат от руските символи и да си остане наистина незнаен войн. Защото, нали, война все пак е имало. Много момчета от всички страни са загинали за славата на диктаторите си. Както винаги е било, между другото. Но май много отдавна спряхме да обсъждаме… И този ужасен надпис за признателния народ – толкова е унизително. С внука, дъщерята и зетя бяхме последно на Альоша преди … години и надписът просто ми съсипа настроението. Мислих, че са го махнали. Обясних на зетя, който е чужденец, че по отношение на историческата истина този паметник си е чиста форма пропаганда. Но имаше цветя, имаше плачещи дядовци с ордени, имаше и чужденци, които снимаха селфита и прочие. Зетят гледаше плачещите и подсмърчащи баби и не съм сигурен дали ми повярва. Той знае, че война е имало и момчетата са умирали за нищо.
Не е никак лесно да се каже – махайте го.
Казвам ви съвсем сериозно – аз, който съм пловдивчанин; който знам какво са “освободили” руските войски (освободили са дядо ми от камиона му! и хиляди дядовци от камионите им); който по една или друга причина съм обиколил половин Европа (западната половина) и все още мисля, че Пловдив един от много красивите градове; който съм десен в ДНК-то си и не мога да обсъждам сериозно социалистическата икономическа доктрина без да го обърна на открити подигравки… аз не съм сигурен, че Альоша трябва да бъде премахнат. Надписът – категорично да! То просто си е грозна лъжа. Руската символика – ако е възможно, да се махне час по-скоро. Името – не съм сигурен, че някога пловдивчани ще спрат да му казват Альоша. Много малко са останали онези, които си спомнят града преди Альоша, а и точно те, със сълзи на очи и с ордени на реверите, на всеки девети септември са там, на Альоша.
Много ми е криво, че точно Альошата трябва да го отнесе заради безобразията на комунистите. Пловдивската ми душа не може да го приеме без емоции.
Да направят паметник на Пушкин. Хем няма как руснаците да кажат нещо против Пушкин, хем има пушка в името…
БРАВО! Поклон, Г-н Ганев!!!Много пловдивчани мислят като Вас,но какво от това………?
Съчувствам на уважаемия г-н Ганев за сентиментите, които изпитва към гранитното чудовище на Бунарджика и към разсополените носталгици по онова време. Нещата обаче не са сантиментални, а чисто империалистически. Това чудовище е забито там, като нишан на окупаторите. Също както зверовете си опикават храсти за да се знае, че е тяхна територия. Що се отнася до сополивите носталгици, ще цитирам покойния Георги Минчев, от чиято песен е взет надписа :
Ние нито ще забравим
Нито ще простим
Дори компромис да направим
Кого да съжалим
Някой, който продължава
Да си мисли, че властта
С кръв се взема
С кръв се дава
А е жалко при толкова дълга и богата история на Пловдив, тъкмо това чудовище да разсополява. Явно имат някаква девиация тези хора и със сигурност може да им помогнат специалисти от сферата на здравеопазването. За целта, обаче трябва да си признаят, че имат проблем. Ако се притесняват естетите, че ще остане празно мястото на окупатора, нека издигнат паметник на големия пловдивчанин Милчо Левиев!!!
Но едва ли ще има топки някой да го направи.
Пропаст не се скача на два пъти,ако беше оставен мавзолея ,дори под друго име или символика,до сега щеше да бъде дори и за сегашните деца-мавзолея на Г.Димитров.Зарова само премахване,нека да се поучим от други поробени от СССР народи как постъпват към съветските окупаторски пропагандни средства.
Г-н К.Ганев,хубаво сте го написали,но по-съм съгласна с KRASNOSELSKI.В смисъл-кой сега споменава мавзолея-голям шум около ликвидирането,сега, някой да отбелязва липсата с носталгия?
Г-н Ганев,
благодаря Ви за споделените спомени и чувства!
Аз пък предлагам да направят на мястото на Альоша паметник на Путин.
Хем няма как руснаците да кажат нещо против Путин, хем името му предизвиква едно умиление у всеки, някак си…
@К.Ганев
Не случайно Мойсей е водил израелтяните 40 години из пустинята, докато умре и последният, роден в робство.
А носталгичните емоции на цяло едно поколение (родено и живяло в робство) свързани с бетоновия символ на окупацията, това си е естествена носталгия по отминалата младост.
Искрено се извинявам на г-н Инджев, че наспамхме блога му със спорове за Альоша, но аз също съм пловдивчанка и имам желание да споделя мнение по въпроса. Този паметник , с този сервилен надпис е срам за хилядолетния ни красив град. Моите спомени са също от социалистическо време. Как ни водеха организирано по разни празници да поднасяме цветя и как ни промиваха мозъците с възхвала на “вечната и нерушима дружба”. Но това не предизвиква умиление в мен, а гняв, че сме били лъгани от съвсем малки. Дори надписът от този позорен паметник да се премахне, името му Альоша ще остане и носталгиците ще се сополивят край него.Имаме толкова изявени герои- и национални и местни- няма да остане празно мястото.
Има Альоша -има проблем.
Няма Альоша- няма проблем!
С техните камъни по техните глави!
към К.Ганев:
Ако е толкова важно пловдивчани да си имат руски паметник, защо не си направите на Калашников! На Пушкин е
прекалено иносказателно!
Към К.Ганев: Казвате , че сте българин. Може в момента да ви е убягнало, може да сте просто носталджик, но не споменавате ВАСИЛ ЛЕВСКИ и неговото ма-а-алко паметниче някъде долу…
ШУМАРОВ +
Които с пяна на уста
слушат /четат/ сега песента ни .
Не съм пловдивчанин, за пръв път попаднах в Пловдив като ученик в 10 клас, на първата екскурзияна която нашите мпжеха да си позволят да ме пуснат…. И страшно ми хареса този град. Въпреки това се чувствам близко свързан с него,защото жена ми е родопчанка, родителите ѝ се бяха преселили в търсене на поминък в Стамболийски, светла им памет, а синът ми е роден в Пловдив.
Бил съм десетки пъти там и винаги ми е било чоглаво да гледам натопорчения над този древен град Гальоша…
Затова мисля че единстения начин да си върнем потъпканата национална историческа памет е – всички такива паметници – ДА СЕ ДЕМОНТИРАТ!
И на мястото му да се постави паметникът на ЛЕВСКИ от подножието му!
важното е да се махне,там да сложим или христиански кръст като на Корковадо или на заслужил всенародна обич и признателност българин.
Махнете го. Дължите го на следващите поколения, освен това с всичко се свиква, дори без Альоша, особено ако на мястото му се направи нещо хубаво и смислено, което да привлича пловдивчани.
г-н Ганев, друг един пловдивчанин като нас /Ангел Грънчаров/, преди няколко години даде идеята т.н. “альоша” да се преправи на паметник на Левски. Идеята е много добра, освен всичко друго с това, че е доста икономически рентабилна, защото силуетът на “альоша” може да се скулптира в Левски /с ямурлук/ сравнително лесно.