Сфинксщина

Премиерът Борисов обвини конкурента си в борбата за високи рейтинги Румен Радев, че си е изпуснал нервите и затова е обявил, че сваля доверието си от правителството. Докато иронизираше президента за изпускането на нервите си и за това, че не може да си взима обратно нещо, което не е давал, Борисов се подигра пътьом и на репортер(к)ите. Нарече ги мисирки. После бащински им се извини. Нещо като шамар на заем.

Ако трябваше да го оправдавам като част от обслужващия му персонал, бих извъртял нещата така, че Борисов е направил комплимент на репортер(к)ите. Мисирка, бих рекъл, сигурно идва от Миср, арабската дума за Египет. Следователно нашият ерудит е искал да каже, че вижда пред себе си не някакви нефелни репортер(к)и, а нефертитки. И не е никаква свинщина да отбележи тяхната красота, а е похвала от един сфинкс – сфинксщина, така да се каже.

Борисов не за първи се гаври като селски бабаит  с медийните си обожател(к)и. В началото на своя популистки възход като “батман”, какъвто изобразяваше в ролята на шефа на полицията, канеше репортер(к)ите да му пипнат мускула. Но като любител на разнообразието във физическото общуване с жените те бързо му омръзнаха и взе да ги оприличава на пуйки. Можем да си представим какво още плещи по техен адрес в тесния си кръг от широкоплещести свои подобия.

Не само ги оприличаваше на пуйки, но и озвучаваше оприличаването им на тези създания, които не могат да летят и стават само за тавата, а междувременно вдигат невъобразим шум. А те, милите, никак не му се обидиха. Дори се подсмихваха щастливо на свежия му селски хумор, както може да се види във видеото от 2015 г. – и на снимката от екрана се вижда…https://gospodari.com/mobile/премиерът-бойко-борисов-имитира-пуйка-videom83076.html

 

 

 

 

 

Дотук всичко е ясно. От една страна “роденият да пълзи не може да лети”, както е казал съветският пуяк Максим Горки, провъзгласен за класик в империята, където се ценеше не живота на човека, а фалшивото му възпяване му като най-щастливото същество, живяло някога на планетата.

Не е чудно, че Борисов се връща към образа на пуйката и мисирката докато се къпе в медийното внимание на странните птици, готови да търпят всякакви издевателства, но да са на “първа линия” край туловището на премиера-слънце. При такъв рецидив обаче все пак е интересно да се запитаме дали употребява своя хелиоцентризъм нарочно , за да пече пуйките на бавния огън на своето чувство за хумор или просто си изпуска нервите.

Отговорът е хибриден. От една страна нашият премиер обича да демонстрира превъзходство над онези, които се оставят ги тъпче. Любимият му жест на подчиняване е да прегърне здраво през врата своята жертва в мъртва хватка и да я кара да се чувства като мисирка преди обезглавяване докато камерите удостоверят пълната му победа над поредния обездвижен от него противник на тепиха на публичността. 

В същото време Борисов многократно си е изпускал нервите в публичното пространство. В такива случаи започва да повишава тон и да се пуйчи фалцетно по адрес на някой “идиот” ( на какъвто ме оприличи три пъти в ефира на Нова телевизия преди 4 години след което постепенно и вече окончателно напоследък спряха да ме канят там ) . 

Снимката на премиера с насочените към него микрофони на телевизиите обаче е документ, който позволява съвсем ясно да се разпознаят пуйките. Микрофоните са обозначени и телевизиите, ако не конкретните репортер(к)и, могат да се засегнат на чест.

 

 

 

 

Шегувам се. 

Ако перифразирам самия Борисов и репликата му за доверието, което президентът Радев не може да свали от него, защото не му го е давал, случаят с телевизиите  е подобен: не може да проявят нещо, което не им е дадено да имат.