Четири оскара за южнокорейския филм “Паразит”! При това той е първият чуждоезичен филм, спечелил изобщо холивудската награда.
“Няма такъв филм”, би казал (почти) всеки, ако някой се беше осмелил да прогнозира такъв триумф на световно непознати южни корейци. Обаче “филмът” беше прожектиран. Създателите му се класираха първи и като автори на най-добър чуждестранен филм, за най-добър сценарий и за режисурата на Пон Джун Хо ( на снимката) – име, което ще се запомни, защото наистина сътвори пробив там, където никой друг чужденец не е успявал в Холивуд.
Горните редове не са опит за рецензия – нито съм гледал филма, нито познавам конкретиката около неговото създаване. Дори да имам претенцията да пиша рецензия, няма как да се получи при това положение.
Обаче думата ми е за Южна Корея. Една удивителна страна, един народ в държава, малко по-малка по територия от България и близо десет пъти по-голяма с нейното 50 милионно население. Докато в Севера градяха концлагери и издигаха гигантски статуи на вождовете от комунистическата династия Ким, в Юга издигнаха на пиедестал образованието и културата.
Загиналите за свободата на този народ западни защитници на корейския юг от лавината на северния комунизъм, отприщена от СССР и Китай на ръба на ядрената война в началото на 50-те години на миналия век, не са били напразна жертва. Свободата на юга, отвоювана пред заплахата поредният къс земя в (Евр)Азия да бъде превърнат в концлагер от душителите на свободата, дава своите плодове и доказва, че е висша човека ценност.
Този малък гигант в икономиката отдавна е удивил планетата със своя индустриален скок от нулата. Буквално за няколко десетилетия по-бедната на ресурси и инфраструктура южна част на Корейския полуостров се превърна в световен икономически фактор от първостепенно значение. Как?
Чрез труда на своя народ. Звучи банално и дори някак патетично, но това е самата истина. А е наистина банално да се каже, но изключително трудно да се постигне. Което е достатъчно добре известно, за да убеждавам в това добре осведомените читатели.
Оскарите на южнокорейците показват още нещо, което не всеки народ и далеч не всяка държава са постигали като резултат от същия този труд, но в областта на културата. Защото южнокорейците инвестираха през същите тези десетилетия на икономически възход и в културата като за “световно”. Изградиха и “културна инфраструктура” от нищото по западен образец, запазвайки традициите и националната си идентичност, но без комплекса на съпротивата срещу най-добрите постижения на развития свят, възприети и възпроизведени безрезервно. Прозряха, че духът и материята трябва да вървят нагоре ръка за ръка и резултатът е този, който виждаме днес. Поощряваха таланти и ги обучаваха упорито по най-високите световни стандарти.
Изводът се налага сам по себе си: няма по-ценен ресурс за един народ и неговата държава от човешкия. Това ни съобщават южните корейци чрез своя пример. Нашите доморасли бизнесмени дали схващат тази простичка истина?
А за управляващите на принципа “ и аз съм прост, и вие сте прости” дори не питам. Там всичко е ясно.
Конграчулейшънс, Уважаеми южни корейци!
Не мога нищо да добавя към похвалното слово за Южна Корея и народа й.Освен огорчението ми че ,БГ народа ни с последователна бъркотия в приоритетите си избира да бъде управляван от хора прости и неуки,с ламтежи за бързо забогатяване и “лидерство”не само в регионален ,но и в европейски мас щаб.По примера на съпия на част от него Дядо Иван…..
Бил съм в Южна Корея за няколко дни на световно изложение на “гости” на бг павилион. През “далечната” 1993г. Нашенците тя, се майтапеха, че местните им се “оплаквали”, че още в 7,00 сутринта по държавните теле канали и радиа съвсем на сериозно ги “будели” със “заплахата”: “Ставайте поспаланковци, в Япония вече “втора норма гонят”.
И те, така. Нищо никога не идва наготово.
Кой разбрал-разбрал.
Липсата на съпротива от страна на държавата превърна 73% от българите в путинофили
(Защо агресивната политика на Кремъл към Западната цивилизация преуспява в България)
Цветанка Андреева, политолог
62% доверие в Путин и 73% позитивно отношение към Русия – берем плодовете на агресивната пропаганда на руската евразийска доктрина и липсата на всякакво противопоставяне срещу режима на Путин като враждебен за България.
Българите се оказахме
първи по позитивна нагласа към Русия на Путин
според международното проучване на Pew Research Center.
Има нещо силно притеснително в това изследване. Преди всичко е тревогата, че така отричаната у нас агресивна политика на Кремъл към Западната цивилизация е успяла в България.
Тези регистрирани обществени нагласи не са резултат от носталгия по соца, нито са отражение на онази историческа „признателност към освободителката“. Тези резултати са плод на новата всеобхватна хибридна руска война в България и вкарването в ход на стратегията за пробив в най-близките до Русия държави членки на ЕС. Тяхното разколебаване и откъсване от Западните съюзи беше официална цел на идеолозите на Путин.
В България безспорно има историческо натрупване на русофилството и то се отразява като политическа памет. Освен освобожденския и следосвобожденския периоди, имаме и дълъг, интензивен период на пропаганда в рамките на тоталитаризма, наложен от СССР. „Вечната дружба“ обаче беше във висок процент унищожена от политическата нагласа на антикомунизма след 1989 г.
Това, че днес сме първи придворни на Кремъл, е резултат не само на руския директен или хибриден пробив в България. Най-вече е резултат от
липсата на съпротива от страна на държавата,
службите и социализиращите институции – църква и медии. В България почти не се говори критично за Русия на Путин
Обществената ни среда, икономиката ни, институциите ни и медиите ни са подлагани на непрестанен твърд силен проруски натиск. Изкупуване на предприятия, поддържане и изграждане на монополи в енергетиката, намеса в банковата ни система, гарнирано с хибридни операции и корумпиране на представители на всички институции и цели партии – атаките са повсеместни. Подчинила чрез корупция много министри и чиновници, Русия си осигури влияние и контрол в България, несравними с друга държава. Очевидни са вече руските пробиви в службите ни за сигурност и магистратурата. Последно доказателство е потуленият случай с опита за убийство на Гебрев и връзката Скрипал. Руски пробив беше официално отчетен и в съдебната ни система – корупция в полза на Русия.
Обществената среда беше безмилостно насищана с новата доктрина, на която медиите ни много слабо противодействаха. Напротив, бяха създадени и финансирани множество сайтове, вестници и телевизии обслужващи идеологическата пропаганда на Кремъл в България.
Осъждането на
режима на Путин като враждебен за България
почти не съществува като теза в българското медийно пространство и днес. Анализаторите, засягащи тази тема, са с очевидно ограничен достъп до публични изяви. Има някаква невидима, но фактическа забрана да се говори изобличително за политиката на Русия днес. Намесата й в българските дела обаче е широко рекламирана. Най-големите ни уж европейско ориентирани партии редовно участват в евразийски форуми и то представени на високо ниво. И не са само БСП, АБВ и Атака.
Има множество медии финансово овладяни от хора, свързани с руските икономически интереси. А обработката на общественото ни мнение в полза на руските интереси обсеби няколко поредни предизборни кампании. Евроскептицизмът, използван и подсилван от руската хибридна пропаганда, тласна голяма част от българите в национализъм от евразийски тип. Пробивът в Църквата ни и пропагандата по линия на православието осигурява другите послания на новия руски консерватизъм, разработен и финансиран от фондациите на Кремъл. Християнският консерватизъм не просто докара руския патриарх да ни назидава, но както се оказва открито е разработил и стратегията с отвличане на българските деца от норвежци. Тези настроения, свързани с ценностните атаки срещу Истанбулската конвенция и желанието ЕС да бъде разрушен като съюз, перфектно преминават през посланията на основните политически сили.
Институциите ни са
пробити в полза на Путинова Русия
Президентската институция е резултат от хибриден план на руската външнополитическа стратегия.
На този фон 73% българска подкрепа за Путин са реална, а не стряскаща цифра
Към SMS:
Това е коментар, който не се нуждае от ( мой) коментар. Бих се подписал и под него – “писал съм” го десетки пъти…
Как ще ги стигнем южнокорейците…
Объркан народ сме ние, г-н Инджев.
Учим фалшива история. Издигаме паметници на Поробителя си и на националните си предатели, дето искаха да ни харижат за 16-та република на най-мракобесната държава и ни клаха тъй дето и турчин не ни е клал.
А този, дето спаси България от заличаване-американският президент Удроу Уилсън, дори не се споменава в учебниците, камо ли да има и паметник.
Невежи Неблагодарници сме ние.
Онзи ден в Ню Йорк продадоха на търг медальон на Канас(Княз) Омуртаг с коорона и скиптър с КРЪСТОВЕ Внушават ни, че сме се покръстили чак при княз Борис, че сме се съпротивлявали и че той е избил 50 болярски рода – че сме диваци и варвари, че сме пришълци в земята си – за да ни манипулират да я харижем по-лесно от благодарност и братски чувства.
Истината е, че сме един от най-древните европейски народи, коренно население на земите си и едни от най-първите християни.
Няма никакви прабългари, дошли от Азия. Най-вероятно движениео е било обратно – ние сме се разпрострели чак до поволжието, където и до днес има хора с българско самосъзнание и европейски черти.
Руската политическа идеология механично ни е наложила щампата на своята собствена история -тях са ги владели монголците на Чингиз хан и те самите имат азиатско политическо и културно наследство. На нас са ни измислили азиатски прабългари, за да ни повтарят колко братски народи сме.
Бог Тангра е богът на казахските номадски племена Тенгри.
В Казахстан се говори език толкова близък с турския, колкото са близки българския и сръбския. Например на казахски думата за “център” е “орталък” – звучи ли ви познато:) Затова така наречените прабългари бяха обявявани за тюркски народ.
Другата ни съставка било огромното славянско море – от което няма артефакти!
Затова пък, където копнеш, излизат тракийски съкровища – ама траките били измрели. Ей така – цял един народ взел, че измрял от днес за утре?
А 70% от българите имат кръвна група А – кръвната група на замеделците – уседналото -не номадско и не мигирантско население, което обработва земята си и консумира предимно растителни култури от милиони години.
Две Кореи – Една Истина.
В Южна Корея правят това (от видеото), а ние обслужваме Руски заробващи енергийни проекти. Само ще допълня, че едно домакинство за 24 ч. използва електричество и топлина добити от не повече от 5 л. вода, която след трансформацията отново си остава чиста вода. Може би си спомняте как преди близо 2 г. представящите Тойота Мирай с водородна горивна клетка си събраха вода в чаша от т.н. ауспух и пиха от нея. Не тръгнем ли в тази посока в енергетиката, тежко ни.
https://youtu.be/O2-BJ0yc8tg
Иво,
така е, не десетки, стотици пъти си алармирал за липсата на съпротива от страна на държавата по отношение хибридната война на Русия срещу суверенитета на България, но
Repetitio mater studiorum est!!! 🙂
@ SMS подпиши и мен под думите си.
Тук е много подходящо да се цитира “Манифеста…”
Приложение I
Ф. Енгелс
Принципите на комунизма
“14-и въпрос: Какъв трябва да бъде този нов обществен строй?
Отговор: Преди всичко управлението на промишлеността и на всички отрасли на производството изобщо ще бъде отнето от ръцете на отделните, конкуриращи се помежду си индивиди. Вместо това всички отрасли на производството ще се поставят под управлението на цялото общество, т.е. ще работят в интерес на обществото, по обществен план и при участие на всички членове на обществото. По този начин новият обществен строй ще унищожи конкуренцията и ще постави на нейното място асоциацията. Тъй като управлението на промишлеността от отделни лица има за необходима последица частната собственост и тъй като конкуренцията не е нищо друго освен начин за използване на промишлеността, когато тя се управлява от отделни частни собственици — ясно е, че частната собственост е неотделима от индивидуалното управление на промишлеността и от конкуренцията. Следователно частната собственост трябва също да бъде ликвидирана и да бъде заместена с обществено ползване на всички оръдия на производството и с разпределение на продуктите, но общо споразумение, т.е. с така наречената общност на имуществата. Унищожаването на частната собственост е дори най-краткият и най-обобщаващият израз на онова преобразование на обществения строй, което стана необходимо вследствие на развитието на промишлеността. Ето защо комунистите напълно правилно издигат като главно свое искане унищожаването на частната собственост.”
От читанката. Manifest der Kommunistischen Partei, 1848. Превод на Иван Георгиев 1974.
Трябва да прочетете (препрочетете за тези, които са го чели) “Манифеста”. Проблемът на комунистите е, че не са го чели, нито са го чували в преразказ и затова стават и остават комунисти. Това нещо, ако се прочете внимателно, направо ти изкарва ангелите!!! Все едно група садисти от някоя готическа психиатрия са се сдобли с печатница…
Светът на хората е несъвършен. Капитализмът не е нито идеален, нито дори задоволителен, но предлага свобода на индивида и права за всеки. Това е в основата на икономическия просперитет. Другото са пролетарий, мролетарий и глупости на търкалета, плюс 150 милиона жертви в името на светлото бъдеще. Защо трябва да е светло? А когато настъпи, тогава какво ще е бъдещето? Още по-светло??? Идиоти…
…
Сега ще трябва да гледам оскарите, което за мен е открит парад на лицемерието. Но – не може без жертви… Пък и Хоакин Финикс е награден, трябва да го гледам.
@ KRASNOSELSKI
OK! То въпросът с повторенията е малко като в онзи виц, дето назначили учителки в публичен дом (поради липса на персонал) и те за една седмица “отвяли” конкуренцията на проститутките с опит и стаж. Всички посетители се редяли само на учителския етаж, от където се чувала фразата: ” Браво, браво, мойто момче! Чудесно се справяш! Хайде сега да повторим!” 🙂
Към ИВАНКА:
„Няма никакви прабългари, дошли от Азия. Най-вероятно движениео е било обратно – ние сме се разпрострели чак до поволжието, където и до днес има хора с българско самосъзнание и европейски черти.“
„Невежи Неблагодарници сме ние.“
И ще си останете такава, до момента,докато не отговорите на въпросите: Защо в родовите и племенни названия на траките и ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ няма нито един общ елемент? Защо боговете им са различни? Защо начинът им на броене е различен? Защо идвайки на Балканите ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ започват масово да променят имената на всички заварени от тях тракийски градове? Има още, но ще завърша с този. Днес, ако Орфей възкръсне, който знаел всички земни езици дори и на птиците езика, би ли могъл да произнесе СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ-ЦВЕТЕ, ЧОВЕК, ЦЪРКВА, ЖЪЛЪД?
„Да се отнеме истината от историята е все едно да се избодат очите на красиво лице“- Полибий
до SMS
Съгласен на 100% с Вашия коментар!
и с това съм съгласен.
Понеже по природа съм индивидуалист ще кажа, че съм русофил, братя Стругацки и Азимов са оказали огромно влияние върху мен като личност, учил съм по руски учебници и ползвам руски свободно, прадядо ми се е бил на Шипка със Столетов и точно защото изпитвам симпатия към руснаците, мразя болшевишкия режим, предишния и сегашния. Въпреки, че управляващите Русия от над 200 години методично избиват всеки интелигентен и свободомислещ, там продължават да се раждат такива хора. Това заслужава уважение!
Ние сме малка държава с малък народ и не можем да си позволим такова разточителство. Ако трябва да си поставим цели според нашите мащаби, по-добре да погледнем Сингапур. А южнокорейското кино е на много високо ниво от години. Холивуд най-сетне си извади носа от собствения казан, в който качество се постига с огромни количества! Западняците заслепени от егоцентризъм са склонни да подценяват останалия свят и от това винаги са си патили. Наградата за “Паразит” е добра индикация, да видим дали изборът за президент ще е в същата посока.
Има два ключови момента в статията, които ми импонират, и които могат да се изведат като есенция, а именно: 1) как южнокорейците са постигнали успехите си (с много труд и акцент върху образованието и културата); и 2) как се управлява България (на принципа “И аз съм прост, и вие сте прости!”). По отношение на 1): наскоро публикуваха данни (май че и авторът на този блог беше го коментирал),че Южна Корея е изпреварила Русия по БВП на глава от населението, и че само пазарната оценка на компанията “Самсунг” се равнява на половината БВП на Русия. Що се отнася до 2), винаги, когато е ставало въпрос за същността и наследството на комунизма, съм се изказвал във смисъл, че най-тежките му “плодове” са и най-трудно видими, а именно, че комунизмът промени (към по-лошо) мисленето и трудовите навици на няколко поколения българи. Тези “успехи” са съвсем нагледни и реални и към днешна дата, тоест преходът към демокрация и пазарна икономика в България всъщност още не е започнал! Така че, примерът със Северна и Южна Корея е съвсем очевиден. Ако ние сме там, където е Севера, а искаме да отидем там, където е Юга, трябва да се въоръжим с много смирение, търпение, просвета (отказ от невежество) и бачкане до откат. Друг начин няма.
До Тервел
Не само Орфей би могъл да произнесе “цвете, човек, църква и жълъд”. Живея в държава с три официални езика и хората произнасят къде по-сложни неща. На немски има цвай, (zwei) цвай, на френски има жалу (jalous) на италиански има чо, (cio), а в Турция има няколко села, в които се говори на птичи език:
https://www.dw.com/bg/турция-хората-които-си-говорят-на-птичи-език/a-51532002
А сме невежи, защото се кланяме на нашественици, масови убийци, родоотстъпници и терористи.
И сме неблагодарни, защото не почитаме тези, които наистина са направили нещо добро за България.
Докато България е осеяна с паметници на фиктивни жертви, МОЧИ и Альоши, с улици на отявлени наши врагове като граф Игнатиев, и родоотстъпници терористи като Вапцаров, докато БПЦ на всяка литургия споменава руския цар освободител, който просто си е искал проливите, а няма нито една дума в учебниците и нито една молитва, камо ли паметник на човека, който единствен се е противопоставил България да бъде заличена от картата на Европа и територията и да бъде поделена между съседните страни – докато цялата тази ЛЪЖА тържествува, и ние продължаваме да се идентифицираме с нея, все така ще бъдем единствения народ в света, който се гордее с робството си (макар на практика да не е бил роб) и бърка окупатора с освободител. Жална ни Майка!
Написали сте отличен коментар, уважаеми господин Инджев! Пишете ги постоянно и много от нас посещават блога Ви с единствената цел да се докоснат както до истините засягащи България, така до факта, че във все-повече намаляващата ни по население страна все още се срещат свестни българи, които са в състояние да й помогнат. Да й помогнат да поеме пътя на южната, а не на северната Корея. Отлично сте синтезирали фактите които обосновават и различията при двете корейски държави. Трудът и образованието от една страна са моторът, ако би трябвало аз нагледно да се изразя.А одушевената главна част в тази симбиоза е тази, която го управлява. Това някога наричаха „ръководна роля“, която се поемаше от „партията“. Тук разбира се, нямам предвид нито тази роля, нито тази партия. Но това са и основните различия при двете Кореи. Тук господин Ганев даде прекрасен пример с тълкуванието на Ф. Енгелс, относно принципите на комунизма. Да нямало конкуренция. Има обаче още един принцип, който се появява като резултат на тълкуванието. Това да няма конкуренция, задоволява най-много тези, които са не–конкурентно способни. Тези, които по природа са прости, некадърни, мързеливи ниско образовани и подли. И колкото повече от тези качества те притежават, толкова по-подходящи са за избор. А изборът потвърден от дългата практика, след зловещият Октомври, се се прави в Москва. Отлични примери за такива избраници са дълголетните управления на правешкия сатрап и на неговия бодигард. Първият искаше накрая дори да го облекчат, като се опита да ни хариже на Москва. Благонадеждността на втория, го потвърди Решетников. Нищо чудно когато усети края на властта си и той да потърси подобно облекчение.
Имайки предвид образованието, което Вие относно Южна Корея посочихте и което в нашият случай липсва, плюс „ръководната роля“, която моя милост прибави, бих желал да ви задам един въпрос, който съм го задавал често при търсенето на развръзка за България, но все още не съм получил отговор. Възможно ли Ви е, примерно с подобен на Вас ерудит като Илиян Василев, или някой друг по Ваш избор, да се занимаете и заемете с уреждането на българския синдром, за да се получи подобен южно корейски ефект също и у нас?
Към ИВАНКА:
Грешите! Не пренебрегвайте звуковата картина и ще разберете, че траките и Орфей никога не биха могли да произнесат думите БЪЛГАРИН и ЧОВЕК. Един народ е жив, ако е жив неговия език. Докажете, че днес в България се говори езикът на траките и аз ще се съглася, че траките са живи.
Образуването на българският народ е внушителен исторически процес, при който преселилите се на Балканите БЪЛГАРИ привличат към себе си съседните славяни и остатъците от старо тракийско население. И водеща роля при създаването на този народ са играли не траки или другите включени в състава на България племена, а ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ и затова днес е жив езикът им. Това е историческата истина.
„А сме невежи, защото се кланяме на нашественици, масови убийци, родоотстъпници и терористи.“, „И сме неблагодарни………“, „……докато цялата тази ЛЪЖА тържествува, и ние продължаваме да се идентифицираме с нея, все така ще бъдем единствения народ в света, който се гордее с робството си (макар на практика да не е бил роб) и бърка окупатора с освободител“
Всичко това се отнася за русофили, НЕ ЗА БЪЛГАРИ!
Със здраве!
Към Boris:
Благодаря Ви за високото доверие, но е очевидно, че правя толкова, колкото мога и колкото обстоятелствата ми позволяват. Реалистите знаят, че има невъзможни неща. Обратното става само са (само)рекламния бизнес и шоу програмите.
Освен това в политиката, ако това имате предвид, се влиза по волята на избирателите. Противното е авантюризъм и проява на нездраво самомнение от месиански тип.
“Докато в Севера градяха концлагери и издигаха гигантски статуи на вождовете от комунистическата династия Ким, в Юга издигнаха на пиедестал образованието и културата.”
До някаква степен сте прав, но същевременно си запазиха традициите, които включват десет различни поздрава(поклона) според нивото в йерархията на поздравяваният, което се учи от ранна детска възраст, тоест, ако Вие се отнасяте с неуважение към политик в РЮК нямате никакъв шанс за прогрес в обществото(но там няма такива идиоти и гротески политици като българските, така че Ви разбирам).