Прокуратурата се сети за антисемитизма, докато руският посланик Макаров слави безнаказано за пореден път антисемита Николай Игнатиев

Новина от днес: “Прокуратурата иска от съда да прекрати регистрацията на антисемитска организация, създала своя военизирана структура и провеждала Луковмарш в столицата”. https://bgnesagency.com/bulgaria/прокуратурата-удари-антисемитската/.

Новина от вчера:

Командващият медийния парад у нас руски посланик в София Анатолий Макаров почете най-отявления антисемит в историята, автор на първите антисемитски закони в една държава, като Русия. И пак се изказа пред българската публика хибридно. Без капка опониране .

Улеснен от традиционното туземно обгрижване, Макаров успя да свърши взаимно изключващи се неща: да поднесе цветя на паметника, на който е изобразен Николай Игнатиев, познат у нас като граф ( т.е. благороден дарител на земи с цел да ни зариби ) и в същото време да се ожали пред същия този паметник на ул. “Сан Стефано”, че на българската столица й липсва ( още един) паметник на символа на руската дипломация за самата руска дипломация, но само в България.

В самата Русия няма нито улици, нито каквато и да било друга публична маркировка с името на Игнатиев, която да превъзнася съществуването на антисемит Номер едно в руската история за онова време, написал своите Майски антисемитски закони през 1882 г. в качеството на краен реакционер, руски шовинист и министър на вътрешните работи.

Ако написаното от автора на този текст е малко, ето още “малко” по темата с днешна дата от друг автор. Казва се Вени Марковски. Достатъчно е известен. Няма нужда от представяне. Но има нужда да се каже, че позицията му , оспорвана от някои по оста  ляво – дясно, е още по-ценна като доказателство, че не е необходимо да се биеш гербаджийски в гърдите като “евроатлантик”, за да си на прав път в оспорването на путинизма.

“Уважаеми хора, 

 

 

 

 

 

На снимките са граф Игнатиев (с униформата) и Иван Аксаков. На тях са наименувани улици в София и в редица други български градове. На графа има кръстено дори и цяло село, а на Аксаков – град!?

За истинската — и малко известна, уви! — и мрачна роля на граф Игнатиев в българската история е писано достатъчно напоследък*, но нито за единия, нито за другия се знае достатъчно. 

Например какви са я вършили в Русия. 

По-долу цитирам текстове, чиято достоверност съм проверил**  лично, пък дано общинските съветници по страната се замислят дали си струва да има село, че и десетки улици, които носят имената на тези двама души!

…

За граф Игнатиев:

”През време на непродължителния му престой в министерството на вътрешните работи (до 30 май 1882 г.), в Русия рязко се изостря еврейският въпрос и се провежда вълна от еврейски погроми в южните части на страната. Още преди назначението му за министър, проявява антисемитизъм. На 12 март 1881 г. той пише:

„ …в Петербург съществува могъща полско-жидовска (от руската дума жид – обидно прозвище за евреите, б.р.) група, в ръцете на която се намират банки, адвокатурата, значителна част от пресата и др. обществени работи… Всеки честен глас от руския живот бива заглушаван от полско-жидовските викове, твърдящи, че руските искания следва да бъдат отхвърлени като остарели и необразовани. “

След началото на погромите на 15 април 1881 г., които обхващат седем губернии и достигат невиждани преди това размери, решава да прехвърли вината за случващото се на самите жертви на насилието – руските евреи. Независимо от това, че мнозинството от тях живеят в нищета, едва свързващи двата края, те са обвинени в експлоатация на руското население, а погромите биват провъзгласени за естествен отговор срещу тази експлоатация.

На 3 май 1882 г. по негова инициатива биват публикувани Майските закони, с които се налагат огромни ограничения на правата на евреите и по същество стават повратен пункт в политиката по отношение на евреите след реформите на цар Александър II. Тези репресивни мерки са отменени едва след Февруарската революция от 1917 г.”

И  за  Иван Аксаков:

”В славянофилския вестник „Русь“, И. Аксаков нарича погромите срещу евреите в Русия от 1882 г. „проява на справедливия народен гняв против икономическия гнет на евреите над руското население“. По-рано, през 1864 г. Аксаков пише, че примирие между евреите и християните е невъзможно, защото „единственият елемент на еврейската националност е отричането на християнството, заради което решението на еврейския въпрос е възможно само при условие, че евреите се откажат от своите религиозни вярвания и признаят Христос за истинския Месия“. В 1867 г. във в. „Москва“ Аксаков прехвърля темата от религиозна на икономическа основа и казва, че „не трябва да се говори за еманципация на евреите, а за еманципация на руснаците от еврейското иго“. Когато биват приети Майските закони, според които на евреите е забранено да живеят в селата, с цел „да се опазят селяните от експлоатацията от страна на евреите“, Аксаков, който се е ползвал по онова време с изключително голямо влияние, одобрява тази жестока правителствена мярка. „Няма съмнение“, пише Аксаков, „че ако евреите… изчезнат от нашия Юг и Запад…, там ще се прояви един нов, икономически здрав живот“. В цитираните от него статии, публикувани в “Съчинения”, т. 3, има десетки примери на антисемитизъм.”

_________

* — Например в книгата “Измамата Сан Стефано” ( http://ciela.bg/books/book/izmamata-san-stefano/2820)

** — Откъсите от двете биографии са статиите за господата в Уикипедия, където са посочени източници в руската литература и история; източници, които съм проверил лично”.

Вени Марковски

 

Явно в Русия се срамуват от своя дипломат на Балканите. Има защо. Провалил се е с фантазиите си в Сан Стефано, ревизирани три месеца по-късно в Берлин по предварително тайно споразумение на самата Русия с европейските държави. Но и защото той е баща на първото антисемитско законодателство. В България обаче руската дипломация не може да се насити на антисемита Игнатиев и го превръща в знаме на руското влияние.

Евреите са гонени къде ли не, особено в Русия, която е родина на международно приетата дума “погром”. Но тъкмо Игнатиев първи формулира тези преследвания като премислена държавна политика, а не като форма на тъпоумие на тълпата. Точка по точка го е направил в неговите Майски закони от 1882 г., които, смея да твърдя за първи път видяха свят за широката българска публика чрез подробен техен превод на български в книгата “Измамата “Сан Стефано”. 

Фашисткият законодателен принос на Игнатиев в историята на преследването на евреите е наистина (уни)кален. Той е формулирал антисемитски закони половин век преди своя следовник Хайнрих Химлер в нацистка Германия.

Но за такива ( антисемитски) работи Макаров няма кой да го попита – нито БНР, нито други наследници на НРБ в проруската пропаганда. Иначе е добре, че прокуратурата се е загрижила за други прояви на антисемитизма у нас.

Макров изрече и други хибридни твърдения. Едното е манипулативно, доколкото повтаря за пореден път, че президентът Путин не е идвал в България от 2008 г.

В качеството си на президент Путин триумфира през януари 2008 г. в София, когато подписа със своя васал Георги Първанов знаменития “троен” енергиен шлем. Но през ноември 2010 г. Путин навести България отново. В качеството на премиер, самодържец в сянка, монтирал на трона си квачката Медведев. Забележете, Макаров никога не казва уважително, че Владимир Владимирович не е посещавал България от 2008 г. Говори само за ПРЕЗИДЕНТА Путин.

Не се намира тук мисирка, която да го попита защо говори за Путин само като за президент. 

Второто му внушение от вчера, че Путин може да посети България, но само ако има какво да подпише, е арогантно и излъчва особена сибирска топлота. Равнозначно е на онзи израз за майката, който и в неговата ( на Макаров) Матушка, както и в нашата майка България, бива използван, когато някой трябва да бъде напсуван. 

Ако на Путин не му клекнем, легнем и т.н. в удобна поза, да си таковаме майката. Това ни казва Макаров, когато ни съобщава, че не можем да очакваме от владетеля на най-голямата мюсюлманска държава в Европа с най-многото джамии да ни стори ихтибар ( “уважението” – в случая става дума да ни уважи по оня начин) без да сме готови да го посрещнем с хляб, сол и ибрик.

“Путин беше тук”, смея да припомня като участник в протеста от страна на двайсетина българи срещу този факт през онази 2010 г.http://glasove.com/categories/novini/news/20ina-dushi-protestirat-na-orlov-most-sreshtu-putinska-bulgariya

„Очаквам днес да се случи това, което е решил премиерът на Русия Владимир Путин. Той няма да дойде без да си е опекъл предварително баницата на ядрен огън”, заяви участващият в протеста журналист Иво Инджев, цитиран от БГНЕС. Според него българската икономика е легнала да мре пред онези, които си играят с нея. „Къде са българските патриотични организации, част от които са в парламента и ни проглушиха ушите с това как те са националисти и патриоти, за да се възмутят на руския печат, който пише, че Путин днес идва да се наслади на капитулацията на България?”http://glasove.com/categories/novini/news/20ina-dushi-protestirat-na-orlov-most-sreshtu-putinska-bulgariya

НА СНИМКАТА: Авторът като посрещач на Путин на Орлов мост в София

 

 

 

 

Путин няма голяма нужда да идва. Той си е тук – в сърцата на властовата опозиция,  и в умовете на всички конкуренти за любовта на Кремъл. Както и в  клетката на медийните мисирки ( по израза на един овластен нашенски пуяк ).