Президентът Румен Радев не пропусна вчера да акцентира на връх Шипка, че българските опълченци са се сражавали там под руски знамена – не под Самарското знаме и не защото са български патриоти.
Не оспорвам факта, че и на Шипка е доминирало руско знаме. Нали това е била и истинската мотивация на руската империя. Целта й е била да доминира на Балканите. Именно по тази причина тя се решава след дълги колебания и увещания ( най-вече и най-настоятелно от страна на германския канцлер Бисмарк) да се нагърби да наложи със сила изразената на конференцията в Цариград ( декември 1876 – януари 1877 г.) европейската воля. Според нея на българите трябвало да бъдат предоставени права и свободи в рамките на автономия, която също се оказала химера на къс хартия, но е предвиждала да се случи в по-голям териториален мащаб и с предвидена по-голяма доза независимост за българите от руската й редакция в Сан Стефано.
Само че Радев се предполага да бъде президент на българите, а не на онези, които и днес веят руското знаме над българското. Както стана отново и на връх Шипка зад гърба му буквално в синхрон с думите му, докато произнасяше словото си за борбата на българските герои под руското знаме.
Герои на този проруски сюжет станаха партийците на Костадин Костадинов, известен като Костя Копейкин ( а лично на пишещия и като персонален душманин на свободното му слово). Напоителните телевизионни репортажи майсторски избегнаха да покажат на зрителите, че зад гърба на държавния глава стоят екстремистите от “Възраждане”, развяващи огромни знамена с партийната символика. Редом с тях плющяха и руски знамена точно в стила на казаното от Радев – над българските и в огромен мащаб, гарниран с българско трикольорче.
Радев би могъл да каже, че не той е канил любимците на руското посолство да веят доминиращо партийното и руското си знаме. Такова измъкване обаче би го приравнило към уж големия му опонент Бойко Борисов, който обича да се хвали с народната любов, на която не можел да попречи. Така е и с московската пета колона, която няма нужда от покана, а “само” от гостоприемство. Радев очевидно не желае да се разграничи от нейната страст да го обгрижва. Не се дистанцира от нея нито на думи, а още по-малко с реален жест.
Колкото до чуждото знаме, то доминира също и по време на фазата от Втората световна война, в която под флага на съветските ни окупатори се бият срещу Германия и умират десетки хиляди българи. “Наградата” за този кървав български данък е отказът на СССР на пледира на мирната конференция в Париж през 1947 България да получи статут на съвоюваща страна победителка с цел българската плячка да остане на колене под доминиращото съветско знаме, където клечи покорно и днес в подножието на МОЧА и на галеника от лигавите съветски песни Гальоша.
Позорно е българските медии да се възползват от мъглата за замъгляване на този аспект от тържествата на Шипка. Защото там е спокойна само съвестта на чуждопоклонниците.
Припомням на сънародниците, способните да бъдат повече българи, отколкото руснаци, че сред първите поборници на патриотичното възмущение от руския натиск срещу България след Съединението от септември 1885 г. са тъкмо опълченците, оживели на Шипка ( сред които се откроява осакатеният в боевете Димитър Петков, награден лично от император Александър Втори с орден за храброст, но повел въпреки това борба срещу опита на Русия да покори и присвои българската свобода).
За пристрастените към доминацията на руската символика Симеон Радев е оставил следното свидетелство за опълченците, надигнали се да защитят България от Русия през есента на 1885 г.:
“Положително е само, че по градовете населението бе в грамадното си мнозинство националистическо и постепенно се ожесточаваше срещу Русия. След заминаването на генерала ( Каулбарс, императорският пратеник, изпратен в България да наложи по руски насилнически маниер руската политика, но принуден да си замине обратно след отпора, който получава от българските патриоти- бел. ИИ) почнаха да се основават известните патриотични дружини, които играха по-сетне такава роля за подема на българския дух в страната. Те се състояха от решителни хора, фанатизирани в своето дело, и напоминуваха в някои отношения якобинските секции , които се прочуха във времето на Френската революция. Първият позив за устройване на тия дружини излезе от Русчук. Той бе подписан от една група запасни войници. Лозунгът им бе: “България за себе си, свободна и независима. На 17 – ти се обадиха опълченците от Севлиево. Те пък се считаха обидени, задето на младите войници се давало някаква преднина в народното дело”.
По повод създаването на тези патриотични дружини Симеон Радев уточнява в допълнителна бележка:
“ Идеята да се образуват дружества от запасни войници се появи най-напред у русофилите, но тя пропадна. Само Н. Константинов основа в Свищов таен комитет от няколко запасни”. ( Симеон Радев, “Строителите на нова България”, изд. Български писател, София, 1990 г.)
Разликата между Симеон Радев и Румен Радев е във факта, че Симеон е великан на свободолюбивия български дух, докато Румен следи накъде духа вятърът от Москва, за да не пропусне повикването на руското великанско джудже Путин на червения килим на Червения площад.
Пренебегвам всякакви идеологически пристрастия. Оставям настрана доколко заслужава разделящата ни дата 3 март да бъде националният празник. Между другото, в предаването на 2 март по БНТ История.бг финалът му категорично показа, че нуждата от дебат коя дата да бъде официализирана вместо одиозната досегашна не само е узрял но и презрял. Всички участници в него се съгласиха безусловно той да бъде проведен колкото се може по-скоро и да се приключи веднъж завинаги с честването на една химера отнела огромна обществена енергия и разпиляла неизчислим национален ресурс.
След въведението да кажа, че вчерашната профанация по “нелегалното” тържество (Баце го “отмени”) на Шипка където нелепият пРЕЗИДЕНТ Фърчилков даде всичко от себе си за пореден път да принизи ролята на българите, плюс бойкота на речта МУ на фенката на “виетнамската столица Пекин” за цк иде реч, за сетен път показаха, защо никой от техните колеги не ги приема на сериозно. Каквото сам си направиш и най-големият ти враг не е способен.
Или, толкова си (не)могат.
Бих замолил собственикът на този блог да съобщава предварително за възможна появва по българските телевизии, за да не пропуснем някое от многобройните му участия. Кога ще видим Инджев в сблъсък с други капацитети от неговия ранг, например професор Чуков или разбирача Солаков, например. Кога ще се появите и в История беге по първа програма или по Референдум на Чешмеджиева, затворила крана на чешмата си за всеки друг, освен за посочените й от шефовете хора. Поне по Еър Бг да се появите, пак ще бъдем доволни.
За пореден път се отвратих от поведението на президента,който трябвало да бъде по презумция обединител на нацията,толкова елементарно поведение,такъв популизъм са действя недопустими на една дата обявена за национален празник.Датата определено ни е натрапена,но нещата в момента са такива и поведението на един държавен глава,трябва да е адекватно
Тия от вчерашните “празнични” кадри ако не ги презирах, щях да им съчувствам, задето по задължение се бяха подредили като мокри пудели да празнуват чужд празник. Фактът, че нито падишаха барселонски, нито джуджи кремълски участват в тази лумпениада, говори достатъчно красноречиво за каква публика са предназначени тези жалки мероприятия.
Петър Младенов като Председател на Държавния съвет на НРБ, на 27 февруари 1990 г. подписва Указ № 236 на Държавния съвет на НРБ, с който обявява 3 март – денят на Освобождението на България от османско иго и замяната му с БЕЗСРОЧНАТА окупация на българските земи, наречена РУСКА ДУНАВСКА БАЛКАНСКА ГУБЕРНИЯ, за национален празник на Народна република България. Указът е подписан от Петър Младенов и от секретаря на Държавния съвет Никола Манолов.
На 15-тата сесия на 9-то Народно събрание на НРБ, проведена на 5 март 1990 г., тогавашният председател на комунистическото народно събрание Станко Тодоров, внася за утвърждаване от народните представители Указ № 236 на Държавния съвет /според архивите на НС/ със следните думи :
„Моля народните представители, които са съгласни 3 март да бъде обявен за национален празник на Народна Република България,
да гласуват (Ръкопляскания)
Всички са съгласни, но все пак да попитам, има ли против?
Няма.
Въздържали се?
Няма
Решението е единодушно.“
Така 340 комунисти, червени земеделци и „ОФ-безпарийни“,
без дебати и без други предложения приемат наложения от Москва 3-ти март за национален празник на България.
И така, вече 30 години, петата колона на Москва в България, най-върлите русофили, честват този ден като свой празник.
3-те март е ден на унижението на българското национално достойнство! И никое Народно събрание до сега не е направило дори и опит да се прекрати тази гавра с българския народ.
На 3-ти март 2020г. резидентът на решетников Р.Радев се гаври със загиналите опълченци за Свободна България.( Бетонна глава, заобиколена от бетонни глави, както се вижда от снимката) Поредният му тежък гаф. Изключително ясно се вижда атаката срещу всичко българско и европейско на империята на злото Русия, да се множат капищата на червената им чума: МОЧА-вете, язовир Копринка, ВРЪХ ШИПКА, вече не съществуващия Камчия.