Асен Агов представя личния си свят и представата си за света през последните близо 70 години

 

 

В София вчера видя бял свят по вечерно време книгата на Асен Агов “Добър вечер, дами и господа”.

Имах честта да  я представя пред публиката заедно с историка Веселин Методиев и водещите на импровизираното телевизионно студио Милен Цветков и Милена Милотинова в бившото кино “Левски”. Салонът беше пълен въпреки виртуалната опасност от вирусите, които изплашиха достатъчно държавата, за да въведе по същото време грипна ваканция за учениците и в София.

Авторска снимка от сцената с водещите Милен Цветков и Милена Милотинова, които интервюират Веселин Методиев и Иво Инджев

 

 

 

С помощта на мултимедия организаторите възкресиха знаменития момент от нашата нова история, когато водещите на централната информационна емисия на единствената все още по онова време българска телевизия Асен Агов и Нери Терзиева се обърнаха към зрителите с “Добър вече, дами и господа ! ”. Тези простички наглед от днешна перспектива  две думи “дами и господа” отбелязаха края на “другарската” ера и завръщането на България към нормалността.

Нери Терзиева, която беше приканена от публиката да вземе микрофона, припомни повратния момент, като също се поздрави присъстващите с “Добър вечер, дами и господа ! ”. 

Както подобава на събитие, свързано с ретроспекцията на един 70 годишен живот на всяка личност, представянето премина на емоционална вълна. Самият Асен беше твърде лаконичен и наблегна не на преразказа на написаното от него, а на мотивацията да посегне към мемоарите и на благодарностите към хората с най-голям принос тази книга да се състои.

Снимка от събитието, разпространена от БТА 

 

 

 

Извън личната история на Асен, която той разказва до четвърто поколение назад с удивителни подробности, с каквито далеч не всяка човешка памет може да се похвали за предците си, неговата книга натежава с принадената стойност на свидетелството не само от първо лице, но и със сбитото описание на най-важното от ключови исторически събития у нас и по света. Последното превръща книгата в справочник, на който придирчивите приятели на фактите могат да разчитат.

Впрочем и неприятелите на личността на Асен има на какво да се зарадват. Дал им е храна да потвърдят обоснованите си предположения за неговите недостатъци. Като негов приятел от близо 40 години познавам повечето тях и бях донякъде учуден от лекотата, с която се обезоръжава пред публиката, част от която вероятно ще прелисти книгата му с цел да се заяжда. Не всеки, които се изправя пред огледалото на своето минало, има храбростта да направи подобни доброволни самопризнания, макар да не очаквам това  да бъде оценено и да омилостиви  дежурните критици на неговите кривици с предпоставена позиция за тях.

Издателството СИЕЛА избира да анонсира книгата му по следния начин:

Бягството на България към свободния свят.

 

Удивително малко българи се замислят, че като европейски граждани имат свободен достъп до земите, за които поколенията на дедите им са хвърлени в загубените балкански и две световни войни, водени в името на мъртвородения в Сан Стефано национален идеал. Tе могат да пътуват, да търгуват и да притежават имоти там, без да рискуват дори един човешки живот. С брутния си вътрешен продукт и другия му измерител – покупателната способност – в днешни дни България е по-богата от всякога. Въпреки тези насърчителни показатели тя крета последна в Евро­пейския съюз.

Скована в управленска структура, наследена от повече от век, България се движи по инерцията, набрана в прехода ѝ към свободен пазар. Гражданите все по-често възкликват: Няма такава държава! И махват с ръка. Бягството към свободния свят все така не приключва заради външни интереси и вътрешен опортюнизъм. Как можем да вървим оттук нататък, устремени към своята цел – свободата? “Добър вечер, дами и господа!” е дебютната книга на българския политик и виден журналист Асен Агов. От събитията, натрапили на България комунизма и неговите гонения, през свалянето на режима, бурните години на Прехода с неговите протести и митинги в търсене на политическа и гражданска свобода, чак до първите две десетилетия на XXI век – “Добър вечер, дами и господа!” е личен поглед към историята на съвременното българско общество, разказана сърцато и увлекателно”.

Моят избор за онагледяване на Асеновото свидетелство за невидими случки със знаков характер от значение за днешна България е друг. Ето как той описва първите си впечатления от изгряването на Бойко Борисов на небосклона на българската публичност и в политиката. Асен показва, че мнозина, но все пак не всички са били “запленени” от Борисовата т.н. харизма. Някои все пак устояха и отстояха лични позиции в епохата на “простите”, олицетворявана от управленската философия на Бойко от Банкя.

“Бойко Борисов приложи на софиянци най-опасната, приспивната хватка от бойния спорт карате. С нея обедини гласоподавателите на раз- дробената десница и НДСВ срещу кандидатката на БСП Татяна Дончева, за да поеме на 5 ноември кметския пост, освободен преждевременно от Софи- янски. Четири месеца след предсрочните местни избори той заедно с Цве- тан Цветанов, негов служител в МВР и после заместник-кмет, основа сдру- жението с нестопанска цел Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ). Така започна политическият възход на дипломиралия се в школата на МВР в Симеоново инженер по борба с пожарите, бившия треньор на на- ционалния отбор по карате, бившия личен охранител на диктатора Живков и на Симеон Сакскобургготски и доскорошен главен секретар на МВР, про- изведен в генерал-лейтенант от Георги Първанов. 

Под благосклонния поглед на президента социалист надареният с ос- троумие, инстинкт за самосъхранение и обаяние Борисов повтаряше със ся- каш преднамерено простоватия си изказ заклинанието да държи БСП извън властта, за да си извоюва най-дългия престой като министър-председател след разгрома на комунизма, а и в цялата история на България преди и след него. Откровеничеше пред свои почитатели в неголям град: Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме. 

Преодоляла тревожния пубертет и отлична ученичка, която споделяше убежденията ни, 17-годишната ми дъщеря го намираше за много готин, ко- гато наблюдаваше ежеседмичните репортажи с него. В тях главният секре- тар на МВР се появяваше на местопрестъплението с дълго палто от лицева кожа след поредното убийство в подземния свят и обещаваше бързи разкри- тия. Много готин бе и според младата жена, която ме подстригваше. 

Насилствената смърт споходи необичайно много видни представители на сенчестата икономика, сред които изпъкваха имената на Илия Павлов и Емил Кюлев, собственик на съмнителна банка. Извършителите на престъп- ленията оставаха неразкрити. 

Мобилният ми телефон упорито звънеше една събота сутрин. Номерът бе непознат, а се бях зарекъл да не отговарям на неизвестни. Изключих звука, но след около час телефонът пак завибрира от същия номер. До следобеда последваха още опити да се свържат с мен. Усъмних се дали все пак не е нещо важно и натиснах копчето със зелената слушалка. Отсреща дойде смътно познат баритон. Здравейте, г­н Агов! Бойко Борисов съм. Отвърнах на поздрава и раздразнено попитах откъде имаше номера ми, който не бе публичен. Имаме общи приятели, съобщи главният секретар. Смятам, че сме в един отбор. Затова Ви моля да ми разясните защо така ме нападнахте вчера от трибу­ната на Народното събрание. 

В парламентарния контрол в петък иронизирах премиера за роднинските назначения на висши постове в администрацията и затова, че главният секретар на МВР винаги е на мястото на престъпленията, но винаги след тях. Разясних му, че соча недъзите на управлението, защото в това виждам ролята на опозицията. От своя страна Ви моля да не се бъркате в политиката, защото сте държавен служител, приключих разговора аз. 

Обаждането подсказа колко ревнив бе Борисов дори към беглата критика. В годините на възхода му той отвръщаше на всяка нападка. Каратето го бе научило да използва силата на противника, за да бъдат по-мощни ответ- ните му удари. Колкото повече компромати вадят срещу нас, толкова по­ убедително печелим, така че нека да продължат да си го правят, обобщи веднъж Борисов…

Смаян от първата си среща с Борисов, Джефри Ван Орден, с когото съхранихме приятелството си, сподели: Дойде на обяда в градината на софийски ресторант заедно с Димитър Абаджиев, който го свърза с мен. Из­ тегна се на стола, извади от кобура на колана си пистолет и го тропна на масата. Засмя се, като видя как смущението пробягна по лицето ми. Каза, че му убива. Беше с черна тениска под сакото. Димитър му подражаваше със сходно облекло.”. (стр 442 – 444)

Книгата “Добър вечер, дами и господа!” има и илюстровано приложение. В него авторът  показва моменти от семейната и публичната си история на журналист и политик ( в какъвто се превръща след като го уволняват от ръководството на БНТ през 1993 г., както обяснява самият той). 

За пишещия тези редове е комплимент, че от всичките си многобройни приятели, споменавани поименно и подробно в книгата, Асен е избрал да илюстрира тази част от живота си с наша обща снимка. Текстът под снимката също си го бива…

 

 

 

Приятелството ни с Иво Инджев, подхранвано от общ музикален вкус и съвпадения в оценки за злободневието, продължава и до днес заради искреното ми уважение към неговата журналистика. На снимката от 1981 г. се подиграваме със съветския паметник Работник и селянка, който се въртеше в главата на кинолентите от студията Мосфилм. С ръцете си кръстосваха чук и сърп – основен символ на комунизма. Тези инструменти не ни бяха под ръка с Иво.” 

 

5 мнения за “Асен Агов представя личния си свят и представата си за света през последните близо 70 години”

  1. Четиво на един дъх!
    Дано има и други свидетели и най-вече водещи участници в тези интересни времена да ни зарадват с откровения от типа на “Изповедите” на Жан Жак Русо. Последното го казвам съдейки по споделеното от Иво за нелицеприятните факти и обстоятелства, де ги безгрешните, само да попитам де, които Асен Агов е припомнил и оттук увековечил.
    И сега. не е по темата, но е върло актуално. Най-доброто, според мен и то на български за “Короната”.
    https://kafeneto.wordpress.com/2020/03/05/пандемията-която-поставя-повече-въпр/#respond

  2. Ако знаех за представянето на книгата на Асен Агов щях да бъда там. С голямо удоволствие щях да присъствам на срещата с един изящен журналист и политик,с един прекрасен човек.
    Днес сме затънали в калта на простотията и затова на хора като Асен Агов е отрязана възможността за изява. Затова всяка среща с такива и конкретно с него е събитие.
    Не си спомням дали беше една,две,или три години преди 10ти ноември,когато Асен Агов и Сашо Диков бяха поканени да говорят на събрание в нашия институт,който беше в центъра на София. Срещата с тях още тогава стана събитие за нас,свикналите да дремем по събранията и да слушаме все за успехи и светло бъдеще.
    Те обаче ни говориха за фалита на икономиката и не толкова розовото настояще и бъдеще,което ни очаква. Всички бяхме като втрещени-как е възможно да чуем неща,за които беше опасно да се говори.
    Един от директорите на института бил показал бдителност и ходил където трябва да сигнализира.
    Такъв беше Асен Агов още тогава,когато го срещнах. Той беще винаги верен на истината и добронамерен дори и към провъзгласилити се за негови противници.

  3. “Добър вечер, дами и господа ! ”
    е първата медийна птичка на демокрацията в България.
    “Добър вечер, дами и господа ! ”
    е запазената марка на Асен Агов.

    Най-употребяваната дума в света е ЗДРАВЕЙ!
    А знаете ли защо?

    Александър Бел е опънал жица до съседа си и в двата и края е поставил технически устройства.
    Наговорили са се, в точно определени часове, да произнасят точно определена дума.
    Извършили са стотици експерименти за предаване на звук на разстояние.
    накрая чудото станало!
    Думата я чули и двамата.
    А думата е била ХЕЛОУ=ЗДРАВЕЙ.

    От тогава, в цял свят,
    първата дума коята се изрича по телефона между двама души е
    АЛО/= ХЕЛОУ=ЗДРАВЕЙ/

    Естествено, че не в тюрмата Русия!
    Естествено, че в САЩ!
    В страната на СВОБОДАТА и НЕОГРАНИЧЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ!
    На днешният 7-ми март.
    1876-та година.
    Александър Бел получава патент за изобретение, което той нарича телефон.

    И до днес в цял свят,
    първата дума, която се изрича по телефона е
    НАЙ-ДРУЖЕЛЮБНАТА дума на СВЕТА!

    АЛО= ХЕЛОУ=ЗДРАВЕЙ…

    П.П.
    На връх националния празник 3-ти март!
    Българоубиецът, Повелителят на Мисирките Борисов,
    отново заби нож в гърба на българите!

    Борисов даде въздушен коридор на Путин, за Сърбия!
    За руските зенитно-ракетни системи “Панцир С-1”!
    И те ще бъдат насочени и употребени срещу българите!
    И то не за да кажат ХЕЛОУ/ЗДРАВЕЙ/ на българите…

    Борисов е Българоубиец !

  4. Страхотно! Дори ако нямах отношение към Асен Агов, горното представяне на книгата му би ме мотивирало да си я купя, което ще направя при първа възможност. Преди тридесетина години редовно го засичах в района на “Попа” с уникално сладките му деца, от които по-голямото (въпросното 17-годишно момиче от разказа горе) тогава беше на не повече от три години. Поздравявахме се по седесарски, с вдигане на два пръста, без да се познаваме. Радвам се, че той остана верен на общите ни идеи за България от онова време.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.