Полупълната чаша с информационен новичок е наполовина празна

Може да изглежда парадоксално, но е отдавна е станало банално: най-добрата защита на Бойко Борисов от самия него е уличаването му в лъжа от страна на най-самоотвержените му бушони, които обръщат наопаки думите му, изречени невъздържано. На практика това направи снощи в “Панорама” и министър Теменужка Петкова, която на пръв поглед опроверга следното изявление на премиера, направено навръх националния им русофилски празник 3 март: 

“Неслучайно и днес, на Трети март, сутринта от страна на “Газпром” ни върнаха договора подписан. Има символика и аз благодаря на колегите от Руската федерация”.

След което, за да няма съмнение по въпроса за благодарността и преднамереността на упражнението с руския “подарък”, той добави дежурното преклонение, дължимо по стандартите на Кремъл: “никога не сме отричали тяхната заслуга” (за освобождението).

Теменужка Петкова обаче се опита да го освободи от синилата по челото от поклона ( “челобитие” на руски) към “освободителите” от Газпром и декларира без да й мигнат миглите в “Панорама” по БНТ, че не ставало дума за руски подарък на 3 март.

Кой лъже?

Никой от тях. И двамата мажат еврофилията, съчетавайки вкусното им еврофилство с  неизбежното за тях, вгорчаващо отношенията със Запада, русофилство. Защото задунайският подарък е резултат от европейския натиск Русия най-сетне да отпусне малко хватката на руското енергийно робство в България. 

Натискът успя в условията на катастрофалния за Русия спад на цените на петрола, с които са обвързани и цените на газа на световните пазари. Случи се след като години наред полегналата на Прокрустовото проруско ложе малка България беше системно изнасилвана да субсидира огромната Русия с надвзети стотици милиони евро за внос на руски газ. Поради което изнасилвачът ни “скъси” с една надплатена глав(н)ца от огромни суми, подобно на Покруст, който канил у дома гости, за да ги скъси с една глава на твърде късото за тях ложе. 

Борисов простосърдечно “издаде” символиката на решението на “Газпром” . А Петкова обърна внимание, че чашата е наполовина празна. Зависи как гледаме на (про)руския информационен новичок с новината за руското благоволение. Скачените съдове на пропагандата преливат от пусто в празно: кеф ти руски подарък, кеф ти обратното твърдение в рамките на 3 дни. Отровените от пропагандата, почти като Гербе…пардон, като Гебрев, мълчат с години. 

И това не е всичко от областта на фалшивите новини на властта, опровергани мигом от действителността. Същата картинка с очаквания, оказали се буквално часове по-късно фалшиви, ни нарисува вездесъщият ни премиер в началото на седмицата преди заминаването си за Анкара с бомбастично анонсираната от него международна посредническа мисия. Пълен провал се оказа внушението, че до дни ще докара в София за среща президента Ердоган, за което   Борисов съобщи, че си взима с него “Ефендито” Вежди Рашидов, нещо като предполагаем ката(лизатор) на дружбата.

Не му помогна Ефендито. Нито самохвалството. Нито придружаваща ги  медийна кампания за “доказалия се световен лидер” Борисов ( както написаха агентите на Н.В. от Банкя в една “агенция”).  

Кой го дърпаше нашия премиер за езика да предпоставя успеха си в Анкара, че да се налага след това да се оправдава с…гръцкия премиер Мицотакис, отсъстващ от срещата в Анкара, но набеден от Борисов за виновник за провала й, вживявайки се в говорител на гръцкия си колега? “Успехът” на Борисов се сведе до това, че успя да извади от равновесие Мицотакис и го принуди да опровергае твърдението на нашенеца, че Ердоган е отказал да пристигне в София защото не искал да седне заедно с гръцкия си съсед на една маса.

Ами за провалената надежда, вдъхновена пак от Борисовото самохвалство, че тук щели до дни да пристигнат Ангела Меркел, председателстващият в момента ЕС хърватски премиер Андрей Пленкович и прочее високи гости кой да замита сега вината? Ни гербер, ни теменужка се обаждат нещо да кажат.

Борисов е безпощаден в смазването в зародиш на всяка съпротива сред придворните му, но на ласкателите си се отдава сладострастно. Когато му казват, че е велик международник, незаобиколим фактор, Гения на Балканите, роден да посредничи за превръщането на бурето с барут в бъчва на мира, той безрезервно вярва – като в мръснишкия виц за секретарката, която се поинтересувала дали другарят директор вече е проникнал и когато той потвърдил, тя се възхитила от този факт ( и от неговия размер).

Да разгледаме основателността на горните ласкателни твърдения, приемани  със задоволство от редовно подхлъзвания от ласкателите Борисов.

Велик международник? Вярно, но, между нас казано, само като народник, сиреч народняк.

Незаобиколим фактор? Така е, става все по труден за заобикаляне – вече може да се изправи на тепиха на сумото в Япония като истинска Горда стара планина, а не само да връчва купи на сумисти (  на снимките: в Япония през 2011-та и в Корея през 2019 -та, където му връчиха 9 дан по таекуондо).

 

 

 

 

 

 

 

Геният на Балканите? Бай Геньо си ни е той – генетично, спор няма.

Ами бурето с барут може ли да превърне в бъчва на мира? Как не, нали Борисов се опитва сам да се вади от тресавището на собствените си непремерени изказвания, яхнал като барон Мюнхаузен бурето с барут?

Е, поради някои особености на прическата си не може да се издърпа съвсем сам от собственото блато, но за тази цел си има теменужки и прочее дружки, за които да се захване на спасителния бряг всеки път, колчем изрече някоя истина, оказала се неудобна за европейския му хоризонт.