Моралдери

 

 

 

 

 

Първото социологическо пощенско гълъбче в условията на извънредното положение донесе предсказуема новина: рейтингите на управляващите ( кризата ) са хвръкнали нагоре. Казват го от побългарения ГАЛЪП, където гнездят някои дежурни манипулатори на общественото мнение у нас, но в дадения случай може да им се вярва.

Как да не се възкачи обратно на върха на личните класации падналият в навечерието на пандемията до необичайно за него дъно на общественото одобрение премиер, който по силата на извънредната ситуация е естественият водач на “стадото” насред кризата? Това обстоятелство изтри с гумичката на целесъобразността черните щрихи в образа на най-овластения човек в държавата, оказал се още по-властен чрез негласно делегираното от изпадналия в беда народ задължение да го води в тунела до появата на светлина в него. Обратното би означавало хората в България да искат хаос и липса на лидерство, натоварено с отговорност.

И кого да одобряват българите, освен онези, които им показват непрекъснато по телевизора как се грижат денонощно за здравето им? Има ли човек, прикован на легло, който да ръмжи срещу лекаря, от когото му зависи живота?

Както и да е зададен въпросът към участниците в галъпиращото изследване на общественото мнение, повече от ясно е, че мерките на изпълнителната власт срещу китайската пандемия се олицетворяват от правителството, но истинското уважение се печели от лекарите, учителите и униформените, които са изложение на реалния риск от прилагането на тези мерки или пък от тях зависи функционирането на остатъците от публичен живот в рамките на извънредното положение. 

Последното важи за учителите. Те футуристично превключиха на виртуално обучение на своите питомци и в този смисъл станаха първата голяма професионална гилдия, прескочила в бъдещето. То определено ще бъде много повече виртуално и ще се развие в това отношение скокообразно, потвърждавайки по този начин черното правило за ползата от големите беди в историята на човечеството.

Ако се върнем на рейтингите на политиците, те в момента би трябвало да бъдат поставени под карантина. Нали точно политиците се бият в гърдите, че се борят със спекулата! Нека дадат личен пример и спрат спекулациите за любовта на принудително въдворените по местоживеене граждани към своите надзиратели. Защото хората нямат избор. Седят си в килиите, следят дрънченето на връзките с ключовете при обхода на надзирателите и се надяват час по-скоро да ги отключат и пуснат на свобода.

Разбира се оповестяването на подобно политическо въздържане от спекулации с рейтинги по време на китайската чума няма да с случи. Няма опозиция, която да се възмути от спекулата. Нямат опозиционен капацитет и медиите у нас. А моралдери по време на война винаги се намират – особено когато са натрупали аморален мародерски опит чрез своята безнаказана дейност в условията на медийната чума, покосила България с почти китайски размах много преди китайския грип.

 

10 мнения за “Моралдери”

  1. Преди години, трябваше експрсно да се прибера в България заради баща ми, който береше душа и почти не можеше да говори, и докато се грижех за него няколко месеца, се натъкнах на факти, които не само ме озадачиха, но и биха този сигнал на тревога, за да споделя това в публичния ефир. Оказа се, че след имигрирането ми с мъжа ми в Канада, престарелият ми баща е станал обект на акция от неизвестна група, който е включвал постоянен тормоз и натяквания, включително един вид публично заклеймяване от негови познати и ужким приятели, заради това, че дъщеря му видите ли, избягала на Запад в леговището на капитализма. Негов познат ми намекна, че е бил тормозен от група пенсионирани военни, уволнени още по времето на Лунджев, които едва ли не всеки ден са му натяквали, че е изменил на СССР и комунизма, а също така са му задигнали часовник Таймекс, който му бях изпратила от Торонто като подарък за 80тия рожден ден. Каква беше изненадата ми, когато открих лист на гърба на който бяха записвали резултатите от играта на белот, който съдържаше нещо като напечатани указания за тормоз над стари хора, чиито деца са “избягали на запад”. Там се включваха неща като събиране на подборна информация с лични данни, номера на паспорти и ЕГН, обиране на подаръците им от странство, психически тормоз, заклеймяване и прекратяване на достъп до пенсионерски клубове, изключване от партията, ако още членуват. В списъка се препоръчваха дори фейк телефонни обаждания с вести за катастрофи и заболявания на имигрантите. Нещата за които говоря се случиха десет години назад, но мисля че сега е момента да ги споделя.

  2. „…рейтингите на управляващите ( кризата ) са хвръкнали нагоре. Казват го от побългарения ГАЛЪП, където гнездят някои дежурни манипулатори на общественото мнение у нас“
    „…моралдери по време на война винаги се намират“

    Много по-важното, много по-успокояващото и много по-радващото е, че въпреки тях България притежава и БЪЛГАРИ. Ето един от тях: проф. Коста Костов- Председател на новосформирания Медицински съвет за борба с китайския вирус, който безцеремонно заявява на управляващите и 44НС:
    „Когато се измъкнем от епидемията, не забравяйте кой е издърпал най-късата клечка, докато вие си подхвърляте сиренцето в лапички и въртите мустаци пред екрана на телевизора.“
    https://www.24chasa.bg/novini/article/8324634

  3. Дори от китайския грип бойковизма гони печалба. Това са самоизтъкване и далавери.
    ББ един път се хвали – българското правителство първо в Европа още през февруари разумно е предвидило и е започнало борбата срещу смъртоностната епидемия. След това изтъква голямата му жертва за доброто на народа, като е израсхдвало за него 3,5 милиарда само за 5 дни.
    Слушаме предълги предавания по телевизиите богати на приказки в този лъжовен дух.
    Само,че моментът сега е друг-няма да мине само с приказки,ще има и отговорност.

  4. Според мен основната причина правителството и т.нар “щаб” да не иска да прави масово тестване е следната.
    При масово тестване е вероятно да се окаже, че хората заразени с китайски грип ще нарастват не с 2-3-10 човека дневно, а ще нарастват със стотици.
    Това ще рефлектира в следните посоки:
    1 Срив в разбирането на хората, че т.нар. “щаб” се справя с положението.
    2 Срив в рейтинга на т.нар. “премиер”.
    3Диагностицираните ще трябва да бъдат изолирани, а няма къде.
    4Нов взрив от паника.
    5Затягане на мерките, бариерите няма да бъдат на изходите на градовете, а на кръстовищата в кварталите.
    6Наплив на хора към болниците вследствие т.3.

  5. И народът, и медиите са жертви на т.нар. стокхолски синдром, което ги прави слепи за криминалния характер на това управление. Епидемията обаче ще премине, а с нея и ефектът на синдрома. Поне върху мислещата част от населението. За отрезвяването на останалите ще се погрижи предстоящата икономическа криза. “Бащицата” няма да може да се порадва на порасналия си рейтинг.

  6. Това интервю на Дмитрий Гордон с Андрей Иларионов е доста дълго, но всяка минута от него си струва гледането и слушането:

  7. Поне се разбра истинската роля на учителите – Някой да ти гледа децата, докато си на работа!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.