Съединението не винаги прави силата

 

 

 

 

 

В желанието си да обслужат властта нейните медийни прислужници постигат чудеса от глупост. След като лъсна идеологическото единомислие срещу пазарната икономика и свободното слово между уж десни и уж леви в парламента, сега дежурните пропагандисти на властовата правда се опитват да кажат на чер(ве)ното бяло. Спекулата е ябълката на раздора между ГЕРБ и БСП, твърди заблуждаващо в свое заглавие сайт, в който могат да бъдат прочетени и други щуротии от рода на подмазваческото прозрение, че Борисов бил най-големият геополитик на планетата.

Не, тази ябълка я захапаха стръвно заедно в греховна близост между партийните си устни кухини по време на вирусна карантина, но се усетиха, че им лъсна пируването в условията на китайската чума. Наложи им се бързо да се върнат към имитацията на противоположност.

Внушението, че ГЕРБ и БСП изповядват не просто различни, а направо противоположни възгледи по ключови въпроси на демокрацията, като пазарната икономка и свободата на словото, е класически пример за фалшива новина. Издадоха се, а сега се опитват да прикрият следите с взаимни обвинения, че произвеждат фалшиви новини.

Истината е, че им избива общият ген и не могат да се нарадват на реставрацията на практиката на силната държава, силната ръка, централизацията – все социалистически хватки, наложени днес при извънредните обстоятелства. Да натикаш хората обратно в нишата на самоизолацията и автоцензурата под страх от наказание и затвор дори, е сбъднатата атавистична мечта и на едните, и на другите.

Да, карантината е необходимост, неизбежно зло в борбата с по-голямото зло – нещо като съюзът на западните демокрации със съветския социализъм срещу националсоциализма през Втората световна война. По този въпрос няма спор. Но отношението към забраните, ограниченията и наказанията е също така лакмус за нашата ориентация кои политици и партии държат в пазвата си ножа на диктатурата и са готови да замахнат с него в момент, когато той им е връчен като средство за самоотбрана срещу общия враг, какъвто е китайският грип. 

В държавите с дълга памет за демокрация и свобода споменът за подчинението на индивида заради общото благо има корени единствено във военната обстановка от средата на миналия век. У нас той е жив като мутирала форма на загриженост за “колектива”, както се наричаше обществото по времето на комунизма. В името на “колектива” от индивида се изискваше да потисне желанието си да бъде различен – не е случайно, че различните по разни параметри хора и днес са обект на заклеймяване в трайно поразената ни от “колективизма” родина.

Пропагандаторите на властта разбират това и правят (не)възможното да я оневинят за самоизобличителното й прелюбодеяние с БСП, призната и дори горда (при)носителка на заразата с “колективизъм”. Ето защото адвокатите на съгрешилата власт се държат като изнасилвачите, които обвиняват жертвите си, че сами са си виновни щом ходят с къси поли, което било покана да се възползват от тях. 

В крайна сметка се получава така, че надвикването между близнаците кой от тях произвежда по-фалшиви новини се превръща в семейна врява. Хората си запушват ушите, за да се изолират и от нея, както от китайския вирус. 

Тази дезинфекция по домовете неминуемо ще даде отражение върху политиката след края на епидемията. Не може да се каже как точно, защото не се знаят параметрите на оздравяването от пандемията във времето пред нас. Но че България ще се промени, помнейки кой е мародерствал политически, (поне) в това можем да не се съмняваме.

Иначе съмнението е европейски феномен. Издигнат от Декарт в основен принцип като право на индивида да отстоява правата си пред потисническата държава, този вирус е родил толкова храчената напоследък либерална демокрация, създала най-проспериращите общества и държави. 

Предстои да видим как съмнението прави силата и у нас. Упражняващите правото на силата трябва да знаят, че въпреки тях българите са наистина граждани, които държат на европейското развитие, а не стадо партийци, лъгано от евразийци. 

7 мнения за “Съединението не винаги прави силата”

  1. Прекрасен анализ, ама 99% от матряла няма да вдянат за какво става дума, а Декарт ще го сбъркат с дековит или диазепам.

    Иначе ей такива семплички и смилаеми опорки се много харесват на същия матрял:

    https://faktor.bg/bg/articles/smotanyatsi-ruski-profesor-prorokuva-milioni-korenni-evropeytsi-shte-se-ustremyat-v-rusiya-kato-nay-bezopasnata-i-bez-izvrashteniya-strana-v-sveta

    Или ей това:
    https://faktor.bg/bg/articles/ruski-profesor-s-propaganda-po-bi-ti-vi-rusiya-beshe-podgotvena-za-koronavirusa

    Както се казва на диалекта на североизточните диваци, “сам в го.в.не”, до брадата, ама готови да дават акъл на останалите.

    Чудя се само гереушковците, дето ги пращат в Италия с чин “доктор” дали отиват да свият нещичко за “передавая”, или да ръснат малко нов щам в италианския катун? Че се видя – там е най-слабото място на Европа. После да дойде ред на “вежливи помагачи” в зелени чорапки…

  2. “Но че България ще се промени, помнейки кой е мародерствал политически, (поне) в това можем да не се съмняваме.”
    Определено… но не може да не се запитаме колко дълго и най-вече – какво ще направи на базата на този спомен?
    Виденовото управление го помни цели няколко години…

  3. Една от хубавите Ви статии, господин Инджев. Слагам й тази оценка, защото разбирате в кой момент и къде трябва да падне ударението при една актуална изява. Но няма нищо по-актуално и от това, в този случай да разберем не само основното при една опасност, но и да се предпазим от грешно взимане на решение. Както казвате, СЪМНЕНИЕТО сега е най-важното за да видим как то прави СИЛАТА у нас, но вероятно ще можем да се противопоставим истински на една опасност само тогава, когато вещи лица надарени не само с професионални качества, притежават и такива, които са единствено в полза на потърпевшите. Тук бих дал два примера, единият са ченгетата, които със сигурност са ги избирали всред можещите и несъмнено притежават професионални качества. Другите са скромни професионалисти които са очаквали да бъдат повикани при нужда, но понеже няма грижа за истинска и независима държава, хич не ги и повикват. Друга малка част пък, ако ги повикат един път, след това им затварят кранчето, за да не бистрят „мътната вода“ за ловене на „балъци“. Явно разликата между двете категории е честността спрямо нацията и най-вече желанието да не служат на чужди вражески интереси. Тук бих желал към отрицателните качества да прибавя и страхът, защото всички диктаторски режими го култивират и ползват за сплашване. С това не осъждам дотолкова това, че някои политици несъмнено го притежават, а само това че като „заболели“ не се оттеглят в карантина за да намалят пораженията. Отлична алегория е „надвикването между близнаците“ (Ваша марка определение, поради което е в кавички) не само за да бъде разпознато като фалшива врява, също за да бъде предотвратен и един фалшив избор САМО между тях. Останали са твърде малко сайтове опитващи се да възкресяват истината. Вашият е един от водещите и може би поради това, че позволявате лични изяви. Допълнителен плюс при това е, че следите за „личната“ хигиена (като собственик на блога). Поставих го в кавички, точно както Вие поставихте в кавички „колектива“ където в недалечното Някога, в стройни редици дефилирахме пред престъпниците. С това искам само да демонстрирам две притежания различаващи се правово, при едната от които ние бяхме окупационно. Освен това искам като много положително да подчертая възможността която ни предоставяте с включване на коментари и дискусии. С това обогатявате информацията ни за неща, които иначе бихме могли да пропуснем. В предишният Ви блог имах щастието да изгледам един линк на БЪЛГАРИН, интервю в проф. Олег Нинков. Подобно на Вас той е изключителен специалист в професията си, който с такова благородство и тактичност, както казва Българин, предизвика да „падне чинето“ на водещият, само да мълчи и слуша! Да каже и да обясни защо нямаме истинска реанимация, а имаме фалшива! Както и защо нямаме истински политици, а фалшиви, което Вие по същият начин правите! Благодаря Ви, ИСТИНСКИ български специалисти! Надявам се, след толкова наливане на мъдрост в качето без дъно на президента, дано поне поради карантината, да откаже тъпият ход да присъства на руският парад на „победата“ Поживем, увидем! Може и вирусът да има положителни страни, подобно на зараждането на автоимуната.

  4. Натовски кораби навлязоха в Черно море
    (Навлязоха натовските военни кораби и отидоха в Констанца, румънското пристанище. Защо не дойдоха в къде по-дълбоките и удобни за учения и товари заливи на Варна или Бургас? КОЙ не даде разрешение, за да не дразни братушките? Същият, който пусна руските самолети, натоварени с оръжие за Сърбия, да прелетят над “натовска” България. Ние партньори ли сме в НАТО или какво…)

    И малко смях от финала на информацията за учението на НАТО в Черно море:
    “Корабите на НАТО, които влязоха в Черно море, се наблюдавали от кораби и наземни съоръжения на Черноморския флот на Русия от 13:00 часа на 23 март 2020 г., се казвало в доклад на Националният център за управление на отбраната на Руската федерация.”

    https://faktor.bg/bg/articles/natovski-korabi-navlyazoha-v-cherno-more

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.