Много пъти съм го писал, но днес имам повод още веднъж да заявя, че няма по-безнаказана професия в България от тази на професионалния медиен началник.
Дали в ролята на собственици или на поставени на ключови медийни позиции като охранители на политико-финансови интереси , тези началници никога не попадат под ударите на закона. Не се чувстват принудени да отговарят на трудни въпроси, както понякога се налага все пак на отделни представители на останалите власти в нашата страна.
Има магистрати, депутати и министри дори, на които им се случват подобни неприятности, допускани от “системата” с цел изпускане на парата в казана на общественото недоволство. Но медийните величия си остават вечно в сянка, необезпокоявани на принципа, че сами поръчват музиката, макар и поръчителите да са прозрачно ясни на потребителите на техния добре спят концерт. Което е особено цинична форма на картел от страна на една малка, но сплотена и много важна за общественото разболяване група владетели на т.н. четвърта власт, упражнявана в името на самите властелини на България.
Това се вижда ясно като черен ден от почернения живот на Милен Цветков и опечалените му близки хора. Вълна от гняв, съчувствие и съжаление за неговата жестока кончина се разнесе из цяла България. Дори и премиерът Борисов склони на втория ден от смъртта на журналиста да отговори на въпрос и да каже, че случилото се е “гадно” – избягвайки да спомене името на омразния му приживе критик.
Никой от онези шефове, които по заръка на силните на деня царисти и бойковисти преследваха и сваляха от екран Милен, не си направи труда поне да полицемерничи малко. Обадиха се обвинително, макар и безадресно по отношение на конкретните имена на виновниците за професионалното репресиране на Милен, други техни жертви, прогонени от Нова телевизия. Но екзекуторите на свободното слово на Милен си запазват извоюваното от тази порода високопоставени слуги на всяко статукво право на отказ от покаяние.
Да не говорим за (само)признание! Тях никой не ги кара да си признават вина за разправата с подчинените им. И те самите явно не чувстват необходимост от разкаяние дори пред лицето на трагедията, сполетяла този път фатално Милен под формата “една джипка” като символичен инструмент на смъртта.
Особено отвращава проправителтствената медийна врява в защита на правителството от упреците за липсата на медийна свобода. Главният “аргумент” на тези самозвани спартанци, които защитават уж набедените за окаяното състояние на медийната среда в България власти, е обвинението, че негативните оценки за положението в българските медии били резултат български клевети, платени от чужбина ( т.е. от Запада, който всъщност плаща по линия на ЕС със своите траншове за икономическите успехи на властта, включително и за успешното подчиняването на медиите чрез договори за рекламиране на европейски проекти). С други думи излиза, у нас всичко си е наред със свободата на словото, обаче някакви местни и западни злодеи пречат на идилията, в чието ложе наемниците на властта се въргалят разгащено.
Пълната безнаказаност на безцеремонните разпоредители с медийния ресурс на България е не по-малко зло от корупцията, която също е обект на остри критики от чужбина, но се натърква на аналогичен тип защита у нас от страна на симбиозата между властта и медиите й. На пазара на стоки и услуги трудно се продават в днешните конкурентни време фалшиви стоки. Дори и на пазара на труда в политиката, където има доста ментета и ментарджии, пробутването на видимо гнили ябълки не е съвсем безнаказано. Но в медийната сфера се вихри омертата между продавачи на позиции и на търговците с медийно влияние, което изкривява действителността до неузнаваемост.
Създаването на паралелна “истина” в угода на момента е престъпление с траен срок на гадност, за което участниците в него един ден ще бъдат принудени да се срамуват. Докара ли сме я дотам, че в днешно време е въпрос на чест да НЕ те канят в говорилните, запазени за стерилните.
За верността на горенаписаното се подписвам с името си, за да се различавам от неуважаемите анонимни кукловоди на медийното задкулисие.
И въпреки всичко тези, заради които България е поставена съвсем реално на 111 място по Свобода на словото за 2020г., не могат да угасят огъня на свободата и демокрацията. Струва ми се, г-н Инджев, че покана от TV1 ще бъде нещо съвсем възможно и реално.