Помощта, без която нямаше да има Велика отечествена война

от

 

 

 

 

Три  страни оказват изключителна помощ на Съветския съюз по време на Втората световна война (ВСВ): САЩ, Великобритания и Канада, като предоставят оръжие, оборудване, боеприпаси, суровини, храна, лекарства, дрехи и какво ли не. САЩ помагат съгласно приетия по-рано акт Ленд-лийз. По същество този акт е програма, упълномощаваща американския президент да предлага по определени правила помощ на всяка страна, чиято защита е преценена като  жизненоважна. Одобреният от Конгреса акт е подписан от президента  Рузвелт на 11 март 1941г. Помощите за СССР се осъществявали основно по 3 маршрута: през Северния/Южния Атлантически океан, от Персийския залив през Иран и през Тихия океан. Без претенции за пълнота и безспорна точност на величините, помощта, получавана от СССР до края на ВСВ по програмата Ленд-лийз, изглежда така:

* Самолети: 18 700 броя;

* Танкове и самоходни установки– 12 700 броя; Бронетранспортьори 7 000 бр.

* Оръдия – 9600 броя; Противотанкови оръдия – 5000 броя; Зенитни оръдия – 8000 бр. 

* Камиони: 375 000 броя; Джипове – 51 000 броя; Мотоциклети – 35 000 броя;

* Влекачи – 8000 броя; 

* Военни кораби – 281 броя; Транспортни кораби – 128 броя; Ледоразбивачи – 3 броя;

* Готови барути – 123 хиляди тона; химикали за производство на барут150 хил. тона;

* Стрелково оръжия – 150 000 бр; Картечници – 132 000 броя; Снаряди – 472 млн. броя;

* Локомотиви – 2860 броя; Вагони – 11 700 броя; Релси 620 000 тона;

* Нефтопродукти – 2,6 млн. тона;

* Цветни метали – над 500 000 тона;

* Взривни и химически вещества – 1,2 млн. тона;

* Корабни радиолокационни станции (РЛС) – 550 бр. (плюс 640 от Великобритания);

* Радиостанции – 35 800 броя;

* Храни и продоволствие – повече от 4,5 млн. тона;

* Металорежещи машини – 44 600 броя;

Великобритания изпраща първия конвой с помощи още през юни 1941 година. А до май 1945 г. воюващата и сама получаваща  помощи държава доставя 7000 самолета, 

27 бойни кораба, 5218 танка, 5000 противотанкови оръдия, 4020 камиона и линейки,  самолетни двигатели на стойност 1,5 млрд. лири, 600 радара и сонара и стотици корабни оръдия. Също така  храни, дрехи, медикаменти – 4 млн. тона, както и 15 милиона чифта обувки.

Само през първата половина на 1942 г. Западът доставя на СССР три пъти повече танкове отколкото са унищожените от германците руски танкове. Предоставените американски самолети са в пъти повече от руските. Ескадрилата на героя на Съветския съюз Покришкин лети на американски изтребители Еъркобра. Директорът на Международния център за история и социология на Втората световна война Олег Будницки посочва, че Покришкин е свалил 48 от 59-те немски самолета летейки на изтребителите Еъркобра. Бензинът за самолетите също е доставян от съюзниците понеже СССР не могъл да произвежда бензин с високо октаново число.

Руският историк Борис Соколов е категоричен, че „Без тези западни пратки СССР не само нямаше да е в състояние да спечели войната, но не би могъл дори да се противопостави на немците тъй като не е могъл сам да произведе достатъчно количество оръжие, военно оборудване, гориво и боеприпаси…“

До лятото на 1942 г. танковите, авиационните и други заводи в СССР работят предимно   с американски и английски материали. Повечето от съветските танкове Т-34 са изработени с английска стомана. Шасито на танка е лицензиран вариант на американския образец М1940 конструиран от Джон Кристи. През 1930 г. СССР закупува с необходимата документация два прототипа М1940 – без купол и оръдие, които поставят началото и дават правото на  съветската страна да произвежда и продава за 10 години бързоходни танкове БТ. Прототипите  на Кристи получават обозначение БТ-1, а  първите серийно произвеждани копия – БТ-2. Подобрението на танковете БТ с увеличаване на бронята и мощността на въоръжението води появата на Т-34. До декември 1934 г. танковете БТ са с двигател М-5 аналог на американския Либерти, заменен по-късно с М-17Т – аналог на германския  БМВ-6. Двигателят М-17Т  се  монтира на танк Т-34 до края на 1939 г. и по-късно – в периода октомври 1941г. до април 1942 г. Очевидно при започването на войната Т-34 е хибрид от американско шаси, германски двигател и съветски купол. Затова е, меко казано, нескромно твърдението, че Т-34 е изключителен продукт на съветските конструктори. Поради куп конструктивни недостатъци и обективни причини само за два месеца германците унищожават през 1941-ва всичките 1225 танка Т-34. През април 1942 г. два от 5-те най-добри танка Т-34 с дизелов двигател В-2 са изпратени за тестване във Великобритания и САЩ. На полигона Абърдийн в щата  Мериленд първата повреда става на 60-тия километър – къса се верига. След 343 км танкът излязъл окончателно от строя. Животът на двигателя едвам надхвърлял 100 мото-часа. Не издържал теста той бил изоставен за музеен експонат. Т-34 ще стане далеч по-добър танк през 1943 г. след отстраняване на недостатъците му с помощта на американските специалисти, машини и материали за производство, и като такъв – много добър танк –  ще има масово участие в бойните действия през 1944 година. 

Ако си произвел продукт който не отговаря на очакванията, не се помайваш, а го грабваш и хукваш при точните специалисти, та дори и да са отвъд океана. Обратно, ако продуктът е надеждно техническо произведение  – не ходиш по специалисти, а ги каниш вкъщи като публика пред които да демонстрира своите неоспорими качества. 

Т-34 е „руски“ по произход колкото автомат Калашников – изобретен от Хуго Шмайзер и изработен по германски чертежи, от германски специалисти, на германски машини.

Още през 1941 г. Червената армия губи 58% от автомобилите си. Съюзниците компенсират тези загуби като внасят 400 хил. автомобила. Без американските камиони и джипове настъпателните операции са били невъзможни тъй като СССР не е в състояние да задоволи нуждите си нито като обем нито като качество. Възпетите „Катюши“ са монтирани на американски камиони “Студебейкър”.

Американците доставят общо 4 915 818 тона храни. Доставените от САЩ и Канада храни са били достатъчни да се издържа 10 милионна армия до края на войната. По  съветски маниер значителна част от храните не са стигнали до войниците и  гладуващото население. Една част се появяват в тъй наречените „затворени магазини“ предназначени само за висши партийци. Друга част се появява в ресторантите и дори  на черния пазар. 

След капитулацията на Германия на 8 май 1945г.  по програмата Ленд-лийз СССР получава  освен  455 хил.т. нефтопродукти и  тръби за 222 милиона долара, стругове, хидравлични преси, електрогенераторни станции и пр., които ще се окажат  решаващи за старта на съветската газова промишленост.

Общо 36 държави получават помощ по американската програма. Общият обем на отпуснатите лизингови активи е възлизал на 48 млрд. долара (11 млд. за СССР) по текущи цени или повече от 713 млрд. по цени през 2019 година. А помощта на САЩ, Великобритания и Канада  за СССР отнесена към 2019 година е повече от 160 млрд. долара. Без помощта на Запада съветската страна я очаквало само едно – разгром. И това е било ясно на съветските ръководители. В края на войната маршал Жуков посочва: „Сега казват, че съюзниците никога не са ни помагали, но не трябва да се отрича, че американците ни доставяха толкова материали, без които ние не бихме могли да оформим резервите си и не бихме могли да продължим войната Нямахме експлозиви, барут. Нямаше с какво да зареждаме патроните на винтовките. Американците наистина ни спасиха с експлозивите и барута. А колко листова стомана ни доставяха! Нима бихме могли бързо да организираме производството на танкове, ако не беше американската помощ. А сега представят нещата така, сякаш сме имали всичко това в изобилие. Без американските камиони нямаше да има с какво да теглим нашата артилерия“. Това изказване на Жуков е цитирано в секретно донесение на председателя на КГБ В. Семичастни до  Хрушчов, (книга „Маршалы и генсеки“ на Н. Зенкович, Москва, 1997, стр. 161-162).

Според клаузите по Ленд-лийз не подлежат на заплащане доставените  автомобили, военна техника, оръжие, боеприпаси, суровини и прочие унищожени или изгубени, но използвани по време  на войната. Останалото след войната годно имущество трябва да се заплати напълно или частично чрез предоставени от САЩ безлихвени кредити. През 1947 г. дългът за плащане на СССР е определен на 2,6 млд. долара. През 1948г. е редуциран на 1,3 млд. долара, но СССР отказва да го заплати. През 1951г. е редуциран отново на 800 млн., но не се подписва договор. Договор за изплащане на дълга е подписан през 1972 г. за 722 млн. долара със срок на изплащане до 2001г. През 1973г. съветската страна отново спира изплащането след като е платила само 48 млн. долара. През 1990 г. е поредната редукция до 674 млн. със срок на погасяване до 2030г. Днес се счита че дългът на Русия като приемник на СССР е 100 млн.долара. Погасителните вноски досега са покрили едва 7% от дълга. Като се вземе предвид обезценяването на долара спрямо 1945г. изплатените от СССР/Русия суми са малко над 1%. 

Както е отбелязал самият Жуков, само няколко години след края на  войната съветското чувството на признателност за изключителната помощ  на западните страни е изчезнало напълно. Започналото още по време на войната омаловажаване ролята на Запада прераства в яростна  пропаганда целяща да се скрие истината и заблудят хората в целия социалистически лагер, че Червената армия е била изоставена да се бие сама в най-тежките периоди от ВСВ, а западните страни започнали да помагат чак когато изходът на войната бил вече предрешен. Сталин, който нееднократно е изразявал своята признателност за оказваната помощ по време на ВСВ и лично пише благодарствено писмо до Рузвелт веднага след нацисткото нападение  от 22 юни 1941 г., след войната поощрява и награждава разпространяващите лъжи за ролята на западната помощ. 

И днес има хора приемащи за истина неморалната, отвратително пошла руска пропаганда!

Българин 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://bg.rbth.com/history/2016/03/23/kak-amerikancite-snabdyavat-sssr-ss-stoki_578175

17 мнения за “Помощта, без която нямаше да има Велика отечествена война”

  4. Честит ни Ден на Европа!
    Българската река Марица преди 120-130години се е наричала Ибър.
    Как?
    Да, именно Ибър, звучи съвсем по български като Искър, като Етър, като Вардар.
    Ибър.
    Селото Поибрене е запазило историческото име на реката Ибър, макар при селото тя да е преименувана на река Тополница, приток, по-голям и по-дълъг от самата река Марица.
    Ибър през хилядолетията е била плавателна река. Да, бе?!
    Защото Тракия е била цялата една могъща широколистна гора.
    Рицарите от Кръстоносните походи на излизане от Белград към Константинопол са казвали: “Навлизаме в Магна-Силва-Булгарика”, т.е. във Великата Българска гора. Сетне през вековете гората е упорито изсичана и цели кораби с дървени въглища от вековните дъбове на Тракия векове наред са отоплявали Константинопол, а самата Тракия постепенно е ставала на плодородно поле за жито, оризища и лозя, наторявано от хилядолетия от падналите листа на Великата Българска Гора.
    Именно затова и реката Ибър е била плавателна чак до Белово или до остров на реката с името Пазарчика, където наистина са ставали многолюдни пазари с търговци от Егея, където реката не само се влива, но и се влиза през нея в континента с малките гребни корабчета на търговците.
    Егейските клиенти носели най-вече дървено масло-зехтин, а отнасяли вино, жито, медни и златни накити, предмети на лукса, оръжия.
    Размяната е ставала 1:1 – една амфора дървено масло елей срещу една амфора тракийско вино, сетне разреждано с вода. Тази картина на размяната е изобразена на множество погребални вази с чернофигурна и червенофигурна живопис – тракиецът с калпаче едвам носи амфората с вино или зехтин на рамо, а двамата с контрагента – елин имат доволен вид. Впрочем и днес литър хубав зехтин струва точно толкова, колкото и литър качествено вино.
    Елинските клиенти на нашите тракийски винари обаче не можели да произнасят оригиналното название на реката Ибър – произнасяли я като Еврос, а земята наоколо – също Еврос.
    – Къде отиваш?
    – Отивам до Еврос за вино, пшеница, мед и златни съдове.
    Ето така континентът, в който влизали елините със своите малки корабчета, започнал да се нарича Еврос, или Европа. И днес провинцията в Североизточна Гърция се нарича “провинция Еврос”. Да не се бърка с девойката Европа, дето имала вземане-даване със Зевс, защото името й няма логична връзка с името на континента. За разлика от Ибър-Еврос, което име било еднозначещо с местността, с континента за морските гости.
    Няма по-старо название на континента от Античността.
    Името Ибър, употребявано от българите, както и Еврос, ползвано в Пловдив от местните гърци обаче се видяло крайно подозрително на Иван Вазов, “много неславянско, много гръчко е това Ибър-Еврос”, мислейки погрешно, че Ибър идва от неправилно произнасяне на Еврос. Кой знае защо, ние винаги мислим, че другите са създали или измислили нещо преди нас, а за нас е отредена вечната роля на ученици, заимстващи нещо от “по-напредналите”.
    Вазов си харесал името на един южен приток на реката Ибър с турското име Мерич, извиращ от върховете на Рила – приток, по-къс от Ибъра. Ибърът е по-дълъг и извира в Средна Гора и по-късно е наречен Тополница на името на реката Тополка, минаваща през Копривщица. На Ибъра е наречено селото Поибрене, както казах по-горе. Именно Иван Вазов бил автор на имената на много селища, реки и местности в славянски уклон, например на Смолян, който преди това бил Пашмакли, на Златоград-Даръдере и т.н.
    И за да е напълно пославянчено – Марица, защото тогава била “хит” оперетата на Имре Калман “Графиня Марица”. Така името Ибър-Еврос било почти заличено, но вече дало име на континанта Европа.
    Ето как нашата земя дала името на Европа, да напомним – нашата земя е първата Европа.
    Честит ни Ден на Европа!

  5. Към края на 1941г., когато Вермахтът е под Москва, СССР е загубил 4млн. убити, 8000 танка и 12000 самолета. Но и още нещо много важно. Загубил е териториите, които са житницата на страната. Практически следващата година в страната я очаква глад, защото най-плодородните територии са под контрола на Хитлер.

  6. Бай Ганю би казал “Имали бол пари, помагали”
    Волгин би казал “Помагали са, защото са имали интерес СССР да устои срещу Хитлер”
    Корнелия и подобните ѝ биха казали, че с това натякване на размерите на помощта се прави опит да се омаловажи колосалния подвиг на съветския народ.
    А истината е, че ако путинистите не се биеха в гърдите, никой нямаше да им натяква.
    В музея на панорамата на отбраната на Москва преди години имаше цял етаж, посветен на помощта от съюзниците. С експонати (например ДВГ) и прочие.. сигурно правен по елциново време. Там чух, как млад екскурзовод обясняваше на едни дечица, че сигурно биха победили и без тази помощ, но много по-трудно. Интересно, сага какво ли им обяснява, ако етажът не е затворен за ремонт?

  7. Така е. САЩ и Англия спасиха СССР и му помогнаха да завладее 1/2 от
    Европа. Как се отрази това на живота в Европа,Сащ,Азия и на целия Свят,ако щете?
    Дълго е за обясняване. Би трябвало да се говори за горещи и студени войни,за рушителни идеологии,кървави диктатури,хибридни войни и т.н. Дали проблема с нацизма е можело да се реши само с подарените на СССР оръдия,танкове, самолети и прочие? Какво е допринесла за това дипломацията,разузнаването и стратегическото мислене? Западът е притежавал атомно оръжие–аргумент на силата,само от него Сталин разбирал.
    Било каквото е било. Това е история. Въпросът е – как сега се учим от историята? Дали ще се дават нови жертви за да продължи историята такава,каквато е била.

  9. Прочетох статия (не съм проверявал исторически източници) за това, че до 1965 г. в СССР НЕ Е празнуван т.нар. “Ден на победата”. Размислих защо ли е било така – очевидно 20 г. след войната “съветската власт” се е усетила, че изостават жестоко икономически и идеологически от нормалните европейски народи и държави! А все пак за пред народонаселението си е трябвало да покажат някакъв успех… Премълчавайки естествено, че без помощта на САЩ и други държави са щели несъмнено да изгубят войната! И така до наши дни….

  10. Поклон към автора за тази статия! От 10-тина години изучавам и чета за Ленд-Лийза….. и от две години често пиша, че 9-ти Май е ден на Победата на Ленд-Лийза над Хитлеровите армии! Дано повече хора да прогледнат.

  11. За мен е коштунство на 9 Май да не се отдаде заслуженото на загиналите, на героизма на милиони хора във Великата Отечествена която имено разгроми Фашизма, и която Европа нямаше да е днес такава каквато е.

    Вие Г-н Индвев за Господ ли се смятате като твърдите, че е намало да има Велика Отечествена ако Запада не бил рпредоставил материална и оръвейна помощ на Червената Армия? – То Запада е подпомогнал внансово и Октон=мврийската Революция. Значи сподред историк като вас, Запада предопределя и историята на Славянството, така ли ?!

    Заключението ви което е напепавено не нялалъв друг повод, а по повод на 9 Май”
    ” И днес има хора приемащи за истина неморалната, отвратително пошла руска пропаганда!”
    е кощунство ! – Срам и позор за вас самият. Къде бяхте вие да не ни кажете по-горното когато се учехте безплатно на история в Москва? – Тогава нямаше ли пропаганда?!

    А със подписа си “Българин”: под една такава срамна за Българите публикация по случай Денят на Победата, който Европа не напразно сама избра и за свой Ден, вие обиждате не само един Велик Народ, а и себе си дори, и Българският Народ , и всички Народи на Европа.

  12. Към Boydieff T
    0 одобрени
    boykomet@gmail.com

    Няма изречение от брътвеж ти, от което да не блика невежество, неграмотност и прочее “коштунствени” за един претендент да поучава българите самопризнания за примитивизъм.

    Типично за безсилието на примитива е на десетките конкретни факти и доказателства да противопостави обиди и заклинания без нито един опит да обори с факти твърденията на обекта на своята омраза.

    Оставям те да демонстрираш срамотиите си на вниманието на онези, които се съмняват, че главната характеристика на съветофила е примитивизмът му.

    Не само не схващаш, че аз не съм автор на статията, която е възпалила и без това болния ти мозък, но и се надяваш да не бъдеш разконспириран, че мислиш на руски, напъвайки се да се представиш за българин.

    Никой нормален българин не казва и не пише “да учиш НА история”.

    И не само този руски лапсус те издава. Проблемът не е в това, а във въпроса: поради что се срамиш да се наречеш руснак или каквото си там по националност изкуствено създание на съветската генетика?

    Отговорът се натрапва сам: защото наистина е срамно, особено, когато се правиш на повече българин от автора на статията, подписващ се с Българин ( както и от домакина на блога).

  13. Към Иво Инджев

    По-горното се изпрати само, както и първият ми коментар с многото правописни грешки, за което се извинявам и на вас и на публиката.

    Но да продължа по-повод на вашият озлобен отговор към мен като другомислещ, а Вие самият пледирате за демокрация и свобода на словото, нали?

    Питате ме кой съм, знаете ли защо? – Защото за вас е мнохго по-важно КОЙ казва нещо, а не КАКВО казва. Целият наш народ ( е, разбрахте, че не съм руснак) е разделен по какви ли не признаци на принадлежност (но не и по родолюбие) : русофили-русофоби, комунисти-фашисти (макар че и двата типа са отдавна в небитието), сини – червени, герберисти- социалисти, че даже и на българи и роми. Вие предполагам много пъти сте минавали покрай Народното Събрание, но замисли ли сте се: “Какво, аз като историк,журналист мога да направя да обединя народа си?!’, или вие мислите че може дълго да има Българска Нация без тя да е обединена?!

    Е, дано съм ви накарал да се замислите поне малко върху по-горното,

    Желая Ви Хубав Ден !

  14. Към Boydieff T:

    Именно вие ме поставихте в ситуация на неизбежна самоотбрана след злобните лични нападки към мен без дори да съм автор на статията, срещу чиято обилна фактология няма какво да възразите дори и в трезво състояние днес, когато грешките ви могат да бъдат поправени и от друг. И не за тях трябва да се извинявате, а за гневната ви атака срещу моята личност от позицията на някакво по-висше същество, което от този фалшив пиедестал дори е прочело надписа на Народното събрание и ми го съобщава сега като голямо откритие.

    А че не сте руснак е нещо, което слабо ме интересува. Никога не съм делял хората по национален признак, за което търпя люти нападки от години от българи с расистки наклонности.

    Тъкмо руснаците, които имат доблестта да се изправят срещу руското мракобесие, са най-цитираните от мен съюзници в противопоставянето на това мракобесие.

    Понеже имате самочувствието да ме съветвате високомерно, да дам и аз един съвет като СЪВЕТСКИ невъзпитаник: както аз не бих се боксирал с Кубрат Пулев, така и вие не налитайте на бой с когото не трябва.

  15. Малка добавка за американската помощ. За кого и как беше. Това знам като свидетел роден 1925 г.
    Може да се намери и в чужди библиотеки. В България вестниците бяха грижливо ровени и унищожени, даже с закон. Стара история, но паметниците за нея ги виждаме всеки ден.

    Всички знаем, че войната беше без някаква война в България, защото чужди войски нямаше.
    България не беше в война с СССР. Багрянов обяви неутралитет на 26 септември 1944 г. Муравиев обяви положение на война с хитлеристите на 2 септември 1944.
    България беше вече в лагера на съюзниците.

    Съветски бойни части почти нямаше, защото нямаше с кого да се бият.

    Окупационите войски бяха два вида, с разграничението на привилегированите, както се знае навсякъде. Без привилегии не можеше да има комунизъм.

    1. Воиски на НКВД с сини шапки. Те наемаха и въоръжаваха хиляди, които плячкосаха страната, като освободиха българите от това което притежаваха – пари, професии, занаяти, банки, магазини, ниви, лозя и всичко. Къщите или ги вземаха или настаняваха в тях добре платени техни хора. Всички го знаят.
    Тези “бойци” в вооенни униформи бяха добре охранени и гледани синчета, които майките им от Москва ги бяха пратили на курорт в България, вместо да рискуват живота си на фронта. Те се возеха с американски джипове и камиони. Ядеха американски консерви СПАМ. За привилегированите имаше всичко.

    На фронта тяхното място в боя бе заето от бившата българска царска армия комадвана от генерал Стойчев. Тя даде хиляди убити при Страцин и Завоя на Драва. Но успя да премести Балканския фронт на хиляда километра на север до Клагенфурт. За тези българските момчета няма паметници, няма даже думи. Те останаха неизвестни.

    2. Другите войски бяха от снабдяването. Те обираха българските складове с храни и ги прекарваха за тяхната армии на север. За тях нямаше американски камиони. Караха стари каниони с оксиженирани ламарини вместо калници. Даже и конски коли. Не бяха лъснати и чисти. Някои от транспорта даже имаха гниди по косите.

  16. Неволна грешка. Багрянов обяви неутралитет на 26 август 1944, не на 26 септември.
    Пендо

  17. “Катюшите” са били първонално западни ракетни снаряди, с прототипи от Имперските Япония и Китай! Римската Империя също е ползвала първообрази на ракетните снаряди, в по-примитивен вид, от сегашните зенитни комплекси! Когато имаме солидни данни за Антични, Средновековни, и за времето преди, и след Световните Войни, ние като любители-археолози можем само да се позовем на данните! Учените могат само да проучат източниците на информация, и да спомогнат за Образованието! Журналистите също имат правото, и задължението да отразяват събитията, и да дават мнение за тях! Политиците са задължени да спазват Законите на Страната, и да гарантират Правата на Гражданите, редовно плащащи си сметките и данъците! А за мафията да я съдят на доживотен затвор, при първите мащабни престъпления срещу Държавността! А не при рецидив!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.