Ще прогонят ли руснаците Путин в Сибир, където той подигравателно пращаше европейците за дърва?

Имаше един стар виц от времето на Мао, според който в Китай ще избухне революция с тежки последици за целия свят, когато китайците разберат, че цял живот ядат само гарнитурата…

Днес този черен хумор може да бъде приложен като очакване за събития в Русия, която Кремъл наказа жестоко със злобната си отмъстителност спрямо непокорната Украйна. За да я постави на колене Русия инвестира гигантски суми с цел да я заобиколи с газопроводите “Северен поток” и “Южен поток”, прекръстен на “Турски поток” и преименуван на българска територия от гузния съучастник Борисов на “Балкански поток”.

Изходната база за разсъждение по провала на Москва е самото условие на безумната задача: Русия инвестира в наказателната операция близо 100 милиарда долара. Долари, не рубли. Ако беше успяла да накаже по този начин Украйна, щеше да я лиши от приходи от транзитни такси за руския газ на стойност около …2 милиарда долара годишно.

Руските медии, повтаряйки папагалски кремълските позиции и заплахи, твърдяха почти до края на миналата година, че намерението на “Газпром” да спре подаването на газ за Украйна е въпрос на дни да се осъществи. И наистина, само дни по-късно, малко преди да изтече годината и договорът на “Газпром”, на монополиста му се наложи да се отметне и да подпише нов договор с Украйна за цел 5 години. Пълен провал на геостратегията Украйна да бъде поставена на колене! Нещо повече, без преувеличение може да се каже, че в тази война Украйна победи Русия.

След като години наред заплашваха да спрат доставките си, руските газови ялови закани постигнаха обратния ефект. Накараха всички в Европа, начело с Украйна ( притежаваща едни от най-големите газохранилища в света), да се “въоръжат” до зъби със суровината. Близо 90 на сто от газохранилищата в страните, потенциални “жертви” на руския газов шантаж, се оказаха пълни в навечерието на новата 2020-та.

Но с това нещастията на “Газпром” не свършиха, а само започнаха. Някои от тях бяха свързани с непредвидени обстоятелства, като топлата зима, намаленото потребление на газ за отопление в Европа и последвалия пролетен кошмар с китайската пандемия, довела до рязък спад на икономическата дейност на континента и на търсенето на суровини,  обезценени катастрофално за износителите им на световните пазари.

Други обстоятелства бяха напълно предвидими, но високомерието на руския режим ги игнорираше, преди Путин да се събуди онзи ден и да узнае, че Германия му нанесе вторичен удар със забраната “Газпром” да пълни повече от половината тръба на “Северен поток” в случай, че той бъде завършен. А на хоризонта подобно чудо не се очертава след американските санкции, наложени над “Северен поток”, които спряха работата по неговото изграждане. Забавянето на пусковия му срок вече надхвърля една година. 

Някои “неща” изглеждат сложни, но всъщност не са трудни за проумяване, ако човек се поинтересува от логиката, свързана с тях. 

Защо Германия толкова искрено искаше да има “Северен поток” 2? Отговорът е простичък: защото тя не е похарчила за него и един евро цент. Можеше да го получи като подарък от “Газпром” без да е похарчила каквото и да било за неговото изграждане на стойност близо 90 милиарда долара. Кой се отказва от такъв подарък?

Пита се сега в задачата какво губи германската икономика от спирането на този чисто геополитически проект, който не е поръчван от Германия, способна да задоволява нуждите си от газ и по други начини. Руският енергиен експерт Михаил Крутихин отговаря ясно и кратко: нищо не губи. Тя се оправя и досега без въпросните предполагаеми допълнителни количества руски газ. 

Но най-голямата засечка на руското газово оръжие, за което Путин беше достатъчно циничен да говори с подигравателен тон спрямо Запада на една конференция в Мюнхен с гордостта на уверен в своята победа владетел, е в предизвиканата не без участието на московската заплашителна стратегия яростна световна конкуренция на световния пазар на въглеводороди. Днес потребителите на руски газ могат да избират между много повече производители на сгъстен газ в диапазона между Катар и САЩ, чак до африканските износители. Монополът на “Газпром” е не просто пропукан в Европа, а направо се срива до степен, че от руския гигант бягат вече всички. 

Пример дава Полша, най – голямата икономика в Централна и Източна Европа, единствената страна в Европа, преминала през кризата от 2008-ма с ръст на стопанството си, която за няма и четвърт век достигна една четвърт от БВП на огромната и богата на природни изкопаеми ядрена и космическа сила Русия. Поляците започнаха да изграждат алтернативен на “Северен поток” свой газопровод за снабдяване от Северно море и имат всички изгледи да го завършат за рекордно кратки срокове още следващата годна.

На този полски фон, освен всичко друго, руските усилия да диктуват чрез двата газопровода в строеж бъдещето на газовата търговия в Европа, изглеждат направо жалки в контекста на конфронтационната политика на Москва. Тя доведе до това, че целият свят се присмива на руската неспособност да прокара една тръба по морското дъно без западна помощ – факт, който се случи след въвеждането на американските санкции спрямо корабвладелците, помагащи на “Газпром”.

Както можеше да се очаква, никой в света не иска да се кара с могъщата Америка точно както не иска да си играе с Путин в неговата геополитическа игра на дребнава отмъстителност срещу омразната му Украйна. В резултат на това  стана видно, че Русия разполага единствено с предназначения за подобни цели кораб “Академик Черски”. Изпратен беше чак до Сингапур ( където е строен) и се завърна обратно в рамките на супер секретна операция по неговото оборудване с техника, която да му позволи да замести оттеглилите се от “Северен поток” западни строители. Дори и сингапурците да са помогнали с нещо, “академикът” сега дрейфа край бреговете на Европа след околосветското си пътешествие в очакване на решението дали изобщо си струва “Газпром” да довърши гигантската си инвестиция с още милиарди долари , за да осъмне с празни тръби.  

Ако за финал се върна към началото на този текст, днешната версия на черния хумор, без да е смешно, звучи за Русия така: в най-голямата по територия държава предстои нова революция в случай, че руснаците спрат да вярват на пропагандата за успешната им газова война, от която губи народът, а печелят баснословно само доставчиците и строителите на газопроводи в самата Русия, приближени до един до Путин. 

“Газпром”, нападателното оръжие на Путин, за пръв път осъзна какво е да си в отбрана, изпадайки в положение да работи на загуба за повече 300 милиарда рубли за първото тримесечие за годината. А на хоризонта се очертава още по-мрачно бъдеще за тези рекетьори.

Путин, който се присмиваше в на инвестиционен форум в Берлин през 2010, че  хората в Европа ще мръзнат през зимата без неговия газ, защото и с дърва не разполагат, вече гризна дървото. Остава да видим как ще му се отрази тази “смешка”, когато му свършат валутните резерви, натрупани в годините на газовия рекет. Дали точно той няма да бъде пратен в Сибир за дърва?

НА СНИМКАТА: През ноември 2010 година Путин се подиграваше в Берлин: “Газ не искате, атомна енергетика не развивате, с какво тогава – с дърва ли ще се топлите?”… ” за дърва трябва да се ходи в Сибир”. “Разберете, че вие даже и дърва нямате”, надсмиваше се Путин, цитиран от организатороте от “Зюддойче цайтунг”. В залата се хилеха не само руснаците. Кой се смее сега?