Съветските социалистически ( “творчески”) съюзи все още служат вярно у нас на покойния Съветски съюз

Сайтът “Площад Славейков” информира чрез статия на Силвия Недкова за нещо, което за добро или не съвсем не интересува приспаното т.н. обществено мнение: че т.н. Съюз на писателите е отличил отново своя председател Боян Ангелов с най-голямата си награда за поезия. 

Дали Ангелов е също така т.н. поет, както съюзът му е т.н. Съюз на българските писатели, това не знам. Това вероятно не знае и огромната част от читателите на този текст. Но не там е работата…  https://www.ploshtadslaveikov.com/sayuzat-na-pisatelite-nashiyat-predsedatel-e-naj-dobriyat-poet-v-balgariya/

Работата е там, че руснаците много обичат да дирят къде е “зарито кучето”. У нас то се е окопало “творчески” в т.н. творчески съюзи още от времето на съветския и началото на постколониалния период у нас.  Съюзите ни са съветски по своето минало и замаскирано настояще. Съветски съюзи. И преобладаващо социалистически.

Работата е там, че някои от тях  са толкова творчески, колкото аз съм подобие на баща му на Иисус само защото обичам сам да си правя пейки, навеси, къщички в короните на дърветата, че и цели беседки. Леко нестандартни и доста несъвършени, но дървени. Което не ме прави достоен за член на Съюза на дърводелците.

Работата също е там, че не аудиторията определя качеството на творбите, заради които във въпросните съюзи се самонаграждават чрез самоназначените си журита, претендиращи да отличават най-добрите в България. 

Работата е там, че това интересува или дразни само отделни индивиди у нас, занимаващи с писане – като писатели или журналисти, както и личностите, които рисуват, проектират като архитекти или създават музика и филми. Защото истинският творец е самотен в делото си, а не се бута да се зарази от стадния синдром, за да се имунизира срещу вируса на подозренията за личното му бездарие. 

Работата е там, че ако има още нещо общо между т.н. творчески съюзи у нас, то е в русофилщината им, особено видна например на върха на т.н. Съюз на българските журналисти. Но изобличена също и от декларативната защита на ролята на окупационната червена армия в България от страна на т.н. Съюз на българските писатели ( както се споменава в статията на Силвия Недкова). Защото напоследък българската държава, при цялата и видима сервилност към веригите на поробителната за българската икономка руска енергийна инвазия и корупционните й отчисления у нас, намери сили да разхлаби тези вериги с поредица от действия, като прогонване на руски шпиони и няколко декларации на Министереството на външните работи. 

Не, не е работа на никой творчески съюз творчески да следват криволиците на актуалната държавна политика, но все пак се вижда, че т.н. творчески съюзи са в крак с времето, през което бяха превърнати в партиен инструмент на съветизираната България. 

Работата е там, че т.н. творчески съюзи си имат друга, предпочитана от тях държава, каквато е Руската Федерация. 

Работата е там, че това не е никакво откритие – нейните посланици не веднъж демонстративно са свирили сбор на разни русофилски сборища и самоназначилите се шефове на т.н. творчески съюзи бодро се стичат да обслужат интересите на чуждата държава като им услужат с фасадите си.

Работата е там, че тези т.н. творчески съюзи съществуват не само за да се самонаграждават началниците им, които да потупват по приведените рамена с грамоти и лоялните си си съчленени творци, но и във факта, че по-висшата цел на тази идеологизирана вегетация е  да служи на московското влияние у нас.

Да ме прощават изключенията, каквито има, но те подчертават правилото, описано по-горе, за което се подписвам с името си в качеството си на маргинал и тулуп ( по мнението на властта у нас).

Спорът дали трябва да се членува в подобни съюзи датира от времето на кончината  на Съветския съюз. За скромния автор на тези нескромни редове беше ясно още тогава, че да се “превзима” отвътре масовката на другарите и другарите, заразени безвъзвратно от стадния инстинкт за единение пред лицето на обезличаването си в трудната битка за личностно доказване, е неосъществима превземка. Все едно в каца катран да добавяш лъжица мед или да внедряваш демократ в партия с тоталитарни инстинкти, която се гордее с тях, с надеждата така да я демократизираш ( такива морално самоубийствени експерименти някои от нас направиха на вълната на надеждата БКП да се демократизира чрез български вариант на перестройка и платиха скъпо след това с отровително, трудно за опониране омаскаряване за тази своя глупост).

Човекът, който допуска глупост еднократно и получава имунитет срещу нейното повторение чрез извлечената от грешката поука, има основание да претендира за поумняване чрез негативния си опит. А за онези, които са на обратното мнение, се е изказал наистина големият ни поет, който е оставил много малко по обем творчество, но се е обърнал към онези от стадото “ Вий сте…”. Знаете какви ги нарича Ботев.

5 мнения за “Съветските социалистически ( “творчески”) съюзи все още служат вярно у нас на покойния Съветски съюз”

  1. Как ли е написал Вазов “Под игото” без “Творчески съюзи”?
    А Ботев, “Жив е той, жив е! …той не умира…”?

    Площад “Славейков”, въобще площадите,
    и цялата публична среда, се изпразниха от съдържание!

    След като комунистите станаха капиталисти,
    След като царят стана прeмиер,
    След като и пъдаря на царя стана премиер,
    институциите се изпразниха от каквото и да било съдържание.

    Дори се превърнаха в тяхната пълна ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ!

    Прокуратурата стана Прикриватура!
    Гешев, къде е лаптопа на варненския разследващ журналист Георги Александров?

    НИМ не съхранява, а краде артефакти!
    Доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ, да не словоблудства, а да покаже ритона на Божков!

    МВР уж издирвало Божков, но не дава на Интерпол да публикува на сайта си “червената бюлетина”!

    НАП не събира, а раздава данъци!
    Галя Ченкова, шефката на приходите в НАП и финмин Горанов
    са опростили на фирми на Борисов и Пеевски 6 млрд.данъци, “продадени” на безимотни цигани!

    МВР не опазва журналист, пребит на Орлов мост, а пази МОЧА!

    ЕСГРАОН не изготвя истински избирателни списъци,
    а фалшиви с над милион фалшиви избиратели!

    В Парламента /и извън него/ “десните” не са антагонисти на “левите”,
    а техни скачени съдове!

    Комунизмът уж вече е осъден, а МОЧА продължава да го възхвалява!

    ИСТИНАТА и САМО ИСТИНАТА!
    С ДОКУМЕНТИ и ФАКТИ.

    „И ще познаете истината,
    и истината ще ви направи свободни.”
    (Иоан 8:32).

    Публична среда се изпразни от съдържание!

    А когато думите загубят съдържанието си,
    животът губи смисъла си!

    Йоан 1:1-18

    “В начало бе Словото…
    Всичко чрез Него стана;
    и без Него не е станало нищо от това, което е станало.
    В Него беше живот и животът беше светлината на хората…”

  2. И тъй като бездарието на тези българо-съветски творци е очевадно, за да си гарантират шефското дълголетие на разни казионни творчески организации (като легитимация на творческия им потенциал) те са поели предварително ангажименти за “правилната” т.е. рублофилска политика на творческата оганизация, която уж “ръководят”. Разбира се, тези творци, за всеки случай, се застраховат допълнително и с научни титли, и с много награди за някакъв имагинерен ” творчески принос”. Тъй, ами! Смейш ли да риташ срещу ръждясал русофилски ръжен, брониран с разни титли – проф., доц., д-р , акад., почетен член и др. пред името ?

    Българският ПЕН-клуб ( уж, “алтернатива” на русофилския СБП) и ценностите на демокрацията (с пародийната си председателка, Здравка Евтимова, легитимирана с много награди:

    https://www.tvevropa.com/2020/02/balgarskiyat-pen-klub-i-tsennostite-na-demokratsiyata/

  3. Одъртя им съветската уруспия и обедня след краха на цените на карбурантите. А както знаем никой не обича безвъзмездно баба си. И се награждават съветскосъюзните членове, щото го няма и Гоце да ги нареди в някой борд на директори да смучат, както нареди автора на време разделно. Смешници съветскосъюзни…….

  4. Творческите ни съюзи са умален модел на държавата. В нормалното общество, държавата и организациите за просто инструменти на обществото. А ние сме загубили умението си да бъдем общество и да поемаме отговорност за членството си в него..
    Пример:
    Представете си, че членовете на Левски решат да споделят отговорността за съществуването му и да участват в управлението му. Решат да събират всеки месец по 10 лева членски внос. Ако наистина са един милион, сборът им ще бъде 10 милиона на месец, многократно надхвърлящо оцеляващият минимум.
    И, за какво ще им е тогава “Собственик”!?
    И представяте ли си ударната мощ на самоуправляваща се структура, обединена около общи ценности!?

    Докато това не се случи, да оставим надеждите за демокрация и свободно общество. Прочее, ако не е свободно, думата е тълпа.

    Или как го беше казал Ботев: А вий, вий сте…

  5. Изключителни описания на тези,как ги казахте…съюзи.Според мен те са някакъв “страничен ефект” на народеца с червен корен. Ако се налага да живееш на територията, не им обръщай внимание. И така, докато не дойде денят D.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.